№ 48
гр. Плевен, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Д.Н.Б.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско
дело № 20214400900150 по описа за 2021 година
Иск с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила искова молба Л. П. Д., ЕГН
**********, от гр.Плевен, ул.******, чрез адв.П.К. от САК, адрес за
призоваване – гр.Казанлък, ул.*******, против ЗК „Евро инс“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.София, *******,
представлявано от Й.Ц. и Е.И. по иск с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с
чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата 70000лв. - обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие
причинени й телесни увреждания, в резултат на ПТП на 28.05.2020 г. от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, и по иск с правно основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от
ЗЗД за сумата от 1799.19лв. - обезщетение за имуществени вреди – заплащане
на разходи за медицински изделия и консумативи, както и за законната лихва
върху всяка от претендираните суми, считано от 04.06.2020г. - датата на
която изтича срока по чл.429 ал.3 вр. с чл.430 ал.1 от КЗ до окончателното
изплащане на обезщетението от застрахователя. Претендира се и присъждане
на деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Ищцата твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 28,05,2020 г., около
1
16,20 ч., в с.******, на ул.******* и ул.********, реализирано при нарушение
на правилата за движение по пътищата от А.С., на ищцата са причинени
телесни увреждания. Сочи се, че по случая е образувано ДП №1363/2020 г. по
описа на РУ – Пордим, пр.пр.№3643/2020 г. на РП Плевен, което не е
приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпилото
ПТП са допуснати от водача на л.а. Опел Астра с ДК №******** нарушения
на правилата за движение по пътищата, който блъснал правилно пресичаща
пешеходка. Твърди се, че за увреждащия автомобил има сключена
застраховка ГО с ответника, по застрахователна полица
№BG/07/120000006598, със срок на валидност една година, считано от
01,01,2020 г. до 31,12,2020 г. Твърди се, че пострадалата е предявила
претенция по чл.380 от КЗ, пред застрахователя, представяйки всички
документи, с които разполага, образувана е щета №**********/09,06,2020 г.,
по която застрахователят не се е произнесъл в законоустановения срок.
Твърди се, че след ПТП пострадалата е приета в Клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛ-Плевен, на 29,05,2020 г. е извършена оперативна
интервенция, на 25,08,2020 г. е извършена повторна такава. Издадени са
множество болнични листове, общо в размер на 189 дни отпуск по болест до
момента на подаване на ИМ. Направени са разходи за медицински изделия и
консумативи в размер на 1799,19 лева. Твърди се, че в резултат на
уврежданията, получени от процесното ПТП, ищцата търпи силни болки и
много страдания, като възстановяването продължава и към момента. Сочи се,
че в следствие на инцидента ищцата за дълго време и била лишена от
обичайния си начин на живот, имала е нужда от чужда помощ за ежедневното
си обслужване, лишена е от динамика, контакт с приятели, дълго време е
изпитвала неудобства и не се е чувствала добре. Твърди се, че дори и към
момента продължава да изпитва болки в увреденото място, редица
неудобства в ежедневието си, има нарушения в съня, не е в състояние да се
натоварва физически и психически. Твърди се, че причинените болки,
неудобства и страдания следва да бъдат компенсирани.
Ищцата също така сочи, че е спазил изискванията на чл. 380 от КЗ като
е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция
входирана като щета №**********/09.06.2020г., по която застрахователят не
се е произнесъл в законоустановения срок.
Ответното дружество ангажира писмен отговор, чрез юрк.Й.С., в който
2
се сочи, че ИМ е нередовна, тъй като не е представена банкова сметка на
ищцата, по която евентуално да се преведе обезщетението. Оспорват се
предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на
застрахователна полица по отношение на МПС, причинило ПТП. Оспорва се
механизма на ПТП, като се твърди, че водачът няма вина за настъпване на
катастрофата, и се навежда възражение за случайно деяние. При
евентуалност, ако съдът прецени, че водачът е виновен за ПТП, се прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на
ПТП и вредоносния резултат. Твърди се, че пострадалата не се е съобразила с
приближаващото превозно средство, скоростта му и пътната обстановка,
започнала е пресичане без добра видимост и е изскочила внезапно на пътното
платно, като според ответника приносът на пострадалата към ПТП е не по-
малко от 80%. Оспорват се твърдените травматични увреждания и връзката
им с инцидента, както и размера на претендираните имуществени и
неимуществени вреди. Сочи се, че медицинското изделие е следвало да се
поеме от НЗОК, а и няма данни представената фактура да е платена. Оспорва
се претенцията за лихва за забава, тъй като застрахователят не дължи лихва
при непредставяне на банкова сметка, какъвто е процесния случай. Сочи се,
че ако съдът намери претенцията за лихва за основателна, същата се дължи от
09,09,2020 г. – три месеца след изтичане на срока на чл.405 от КЗ, който
препраща към чл.496, ал.1 от КЗ – три месеца от поканата. Моли се съда да
отхвърли исковете, а в случай, че ги уважи, да се определи размер на
съпричиняване и с него да се редуцира размера на претенциите. Претендират
се разноски.
Тъй като размяната на книжата е извършена от РС-Плевен, преди
прекратяване на делото и изпращане по подсъдност на ОС-Плевен, предвид
приетото увеличение на цената на иска за неимуществени вреди, няма
последваща размяна на книжа.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
Безспорно се установява по силата на чл.300 от ГПК, че с влязло в сила
решение /с последиците на влязла в сила присъда по н.а.х.д.№ 417/2021г. на
РС - Плевен А.С.С. е признат за виновон в извършването на престъпление по
3
чл.343а б.“а“ предл.2 вр. с чл.343 ал.1 вр. с чл.342 ал.1 от ТК, за това, че на
28.05.2020г. в с.****** при управление на лек автомобил „Опел астра“
№*******, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.1 т.1, чл.5
ал.2 т.1; чл.20 ал.1 и ал.2 и чл.47 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на Л. П. Д., изразяваща се в счупване на дясна
подколенница довело до трайно затрудняване на движението на десен долен
крайник, като направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия.
Не се оспорва с отговора, а и се установява от представената
застрахователна полица №BG/07/120000006598, че Опел астра“ №*******
към датата на произшествието е имал валидна задължителна застраховка ГО
на автомобилистите, предоставена от ЗК „Евро инс“ АД.
Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение
на ищеца, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
Л.Д., в какъв размер да е обезщетението за имуществени и неимуществени
вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението?
Видно от представената епикриза от клиника по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен ищцата е приета
за лечение на 28.05.2020г. и е изписана на 03.06.2020г. с диагноза „фрактура
крурис декстри“. Извършена е „оперативна процедура с голям обем и
сложност на таза и долен крайник“, както и последващо медикаментозно
лечение.
Видно от представената епикриза от клиника по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен ищцата е приета
отново на лечение на 24.08.2020г. и изписана на 27.08.2020г. с диагноза
„фрактура крурис декстри. IMLN Консолидацио тарда. фистула“. Извършена
е нова оперативна процедура от същия тип и медикаментозно лечение.
Видно от представената епикриза от клиника по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен ищцата е приета
отново на лечение на 30.11.2020г. и изписана на 04.12.2020г. с диагноза
„фрактура крурис декстри. IMLN Консолидацио тарда“. Извършена е нова
оперативна процедура от същия тип и медикаментозно лечение.
Видно от приложените 6бр. болнични листове на л.16-21 същата е
ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност за периода 28.05.2020г.
4
до 23.11.2020г.
Видно от приложените два броя експертни решения на ТЕЛК, че със
същите е приета временна неработоспособност на ищцата.
От приложените болнични листове на л.75-77 е видно, че е била отпуск
по болест и за периода 24.11.2021г. до 23.03.2021г.
Видно от приложената фактура №**********/29.05.2020г. издадена от
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен, че ищцата е заплатила на болницата
сумата от 1799.19лв. за медицински изделия и консумативи.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема за обективно и
компетентно, се установява, че на ищцата е причинена многофрагментна
фактура на дясна подбедрица, извършена е операция, а поради забавено
заздравяване е извършена нова такава след три месеца. Установява се, че
пострадалата е с персистиращо накуцване и се движи с помощни средства.
Също така, че ищцата не е възстановена напълно по отношение на
зарастването на тибията, а фибулата не може да бъде възстановена. Тези
увреждания са настъпили в следствие на ПТП. Вещото лице установява също,
че заплатените медицински материали и консумативи са в пряка връзка с
проведеното лечение и тяхното използване е било необходимо.
От заключението на назначената по делото авто техническа експертиза,
което също не е оспорено от страните и съдът приема за обективно и
компетентно, се установява, че пешеходката – Д. е пресичала пътното платно
на нерегламентирано място, чрез пешеходна пътека или светофарна уредба,
като ударът е на разстояние от 0.8-0.10м. от непрекъснатата линия разделяща
двете ленти за движение. Сколостта на лекия автомобил е 47.92км./ч, а при
първоначалния канкат при удара 43.16км.$ч, като опасната зона при тази
скорост е 32.42м. Скоростта на движение на пешеходката е 6.1км./ч Вещото
лице сочи, е няма данни, които да навеждат на извода за ограничаване на
видимостта на двамата участници в ПТП и те са имали възможност да се
възприемат. Вещото лице е изчислило, че времето на започване на
пресичането на пътното платно от Д. до момента на първоначалния контакт е
3.02 сек. Завява, че от техническа гледна точка произшествието е било
предотвратимо и от двамата участници, като лекия автомобил е имал
възможност да спре, а пешеходката също да спре в насрещната лента и да
5
пропусне автомобила.
В тази насока са и показанията на свид.С., който заявява, че е шофирал
в дъждовно време, в собствената си пътна лента, не е имало пешеходна
пътека или светофар и в последния момент е възприел пешеходката Н., като е
ударил само нея, но не и движещото се с нея момиченце. Слабата видимост
отдава на дъжда, но заявява, че не е имало препятствия на пътя, които да му
пречат да ги види.
По делото са разпитани и свидетелите Д.Д. и Д.Д. – съпруг и син на
ищцата. Съдът независимо от близкото родство кредитира тези показания,
тъй като излагат преки впечатления от състоянието на ищцата преди и след
претърпяване на уврежданията. От техните показания се установяват
проведените в болницата операции, престоя в болнично заведение.
Свидетелите установяват, че при престоя си тя е следвало да бъде обслужвана
от санитарите, не е могла да се обслужва сама и след изписването й. Ползвала
е инвалиден стол за баня и тоалетна. Качила е теглото си. Наложило се е
извършването на още две операции или общо три. Заявява, че до третата
операция въобще не е можела да се движи без помощни средства – количка
или две патерици. Полечила е и декубитална рана от залежаването, което е
наложило допълнително лечение. От нея също е тъпяла болки. Дори и след
третата операция не се е възстановила напълно. Съпругът и съобщава, че
поради необходимостта да полага грижи за нея е написнал работа през месец
декември 2020г., тъй като работел само нощна смяна и нямало кой да се
грижи през това време за ищцата. Свидетелите твърдят, че е налице промяна,
катто във физическото състояние на ищцата, така и в психическото. Лесно се
уморява, не може да кляка, да коленичи, да се занимава с домакинската си
работа, а и на работното си място, тъй като е свързано с движение и е трудно.
Променено е и поведението й, характера й, видимо е била напрегната и
раздразнителна.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът
намира за установено следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка "Гражданска" отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
6
чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото
лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка,
обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил
застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност", както и валидността й към датата на
произшествието са приети за доказани по делото по силата на чл.190 ал.2 вр. с
чл.161 от ГПК. Не са спорни и фактите на настъпилото застрахователно
събитие на 28.05.2020г., както и че то представлява покрит от
застрахователното правоотношение риск.
Постановеното от наказателния съд влязло в сила решение по чл.789а от
НК, е задължително за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно
изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено
деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. С оглед на
изричната забрана на коментираната разпоредба, съдът намира, че в
настоящото производство не може да се изследва и въпросът относно
причините, поради което е настъпило произшествието, тъй като причините са
релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно евентуално релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, с каквото съдът е сезиран от ответната страна. В тази
насока е и константната практика на ВКС на РБ, като например Решение №
7
67 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1873/2013 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Таня Райковска.
В отговор на същото следва се посочи, че съдът намира за
противоправно и несъответстващо с изискванията на ЗДвП и поведението на
пешеходката Л. Н.. Същата е предприела пресичане на пътното платно на
нерегламентирано място – без светофар или пешеходна пътека. Тъй като не се
установява в близост да е имало такива, то тя е следвало да извърши
пресичането при съблюдаване на изискванията на чл.113 ал.2 вр. с ал.1 т.1 и
т.2 от ЗДвП, който гласи, че при пресичане на двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за
това места при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното
за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни
средства;2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да
не спират без необходимост на платното за движение. Освен, че е допуснала
нарушение на посоченото правило, от своя страна ищцата е имала и
възможността да предотврати настъпването на ПТП, съгласно заключението
на вещото лице, като спре пресичането и пропусне автомобила. При
наличието и на възможност да възприеме МПС и липсата на препятствие за
това възприятие ищцата също е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат. Това съпричиняване съдът оценява на 50%, защото е допринесло за
настъпване на ПТП точно толкова, колкото и поведението на водача на МПС.
Дългогодишната съдебна практика е ориентирана към становището, че
изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт на това основание предполага доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. С посоченото по-горе поведение на Н. като пешеходка
се установява категорично причинно - следствена връзка между поведението
на пострадалия по време на реализиране на произшествието и настъпилия
вредоносен резултат. Поради това и обезщетението подлежи на редуциране и
не се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
8
По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, съдът счита, че същото е доказано по своето основание, но не и в
пълния си предявен размер.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
От събраните в хода на производството гласни доказателства
категорично се установява, че след произшествието ищцата в един
продължителен период от време от около 10 месеца е била неработоспособна,
че е търпяла множество болки и страдания, че е преживяла три операции,
както и лечение на появили се усложнения, както и психически срив и
дискомфорт. Установява се също, че и досега не е налице пълно
възстановяване. Следователно, болките и страдания, ищцата продължава да
търпи и това трябва да бъде отчетено при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение. От друга страна самата диагноза, а и
заключението на медицинската експертиза определят увреждането, като
средна телесна повреда. При тези данни и с оглед на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените от противоправното поведение на
деликвента неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания следва
да се определи в размер на 40000,00 лв. В процеса на доказване не се
9
установиха обстоятелства, които да увеличават интензитета на тези болки и
страдания над обичайния за нанесеното телесно увреждане. В този смисъл и
съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални
норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, това е
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при средна
телесна повреда, с продължителен срок за възстановяване.
Предвид приетия коефициент на съпричиняване на вредоносния
резултат от 50% от страна на Л. Н. ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати съответстващата част на застрахования при него
деликвент в размер на 20000/двадесет хиляди/ лева., като за разликата до
предявените 70000лв. искът се явява недоказан по основание и резмер и
следва да се отхвърли.
Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
присъдена лихва за забава. Лихвата е дължима с изтичане на 15 дневен срок
от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна
на пострадалия – аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за
представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано). В конкретния случай, ищцата е предявила претенция, която е
заведена като щета №**********/09.06.2020г. Самата претенция не е
представена по делото. С писмо от 15.06.2020г. – л.11 ответното дружество е
изискало допълнително представяне на изрично посочени документи, а също
и банкова сметка. По делото няма ангажирани доказателства, че тези
документи, които са изцяло относими към определяне на обезщетението са
представени от ищцата. Съдът счита, че изисканите документи от ответника
са необходими за установяване на механизма на настъпване на процесното
ПТП и оценка на вредите /актове за приключване на нак. производство,
експертизи, разходни документи в оригинал/ относно имуществените вреди/ а
също и банкова сметка, поради което следва на основание чл. 497, ал. 1, т. 2
от КЗ да се приеме, че доколкото те не са представени от ищцата, то за
ответника не е започнал да тече срок за произнасяне по щетата и следователно
към датата на подаване на исковата молба – 14.01.2021г. /пощенско клеймо/
тази страна не е изпаднала в забава.
10
С оглед на така изложеното следва да бъде отхвърлено искането за
присъждане на законна лихва върху определения размер на обезщетението от
04.06.2020г. - датата на която изтича срока по чл.429 ал.3 вр. с чл.430 ал.1 от
КЗ до окончателното изплащане на обезщетението от застрахователя.
По делото се претендира обезщетение и за имуществени вреди в размер
на 1799.19лв. Неговият размер е надлежно установен с представена фактура
за закупени медицински материали и консумативи от лечебното заведение, в
което е извършвана терапия на Н. и то по време на първия й престой. В тази
връзка и заключението на вещото лице по СМЕ, че същите са в пряка връзка с
лечението и са необходими. Поради това и съдът приема, че тези разходи,
които намаляват имуществото на ищцата нямаше да бъдат направени, ако не
беше получила увреждания в резултат на процесното ПТП. Съдът приема
този иск за доказан по основание.
Доколкото се приема съпричиняване на вредоносния резултат и от
страна на ищцата в процентно съотношение от 50%, то и този иск следва да
бъде уважен за половината му цена от 899.60лв.
Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от 14.01.2021г. –
датата на подаване на исковата молба, по изложените по-горе съображения.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват направените
разноски, съобразно уважената част от иска. Искът е предявен за 70000лв.
Ищцата не е направила разноски по делото и е освободена от такива, поради
което и съдът не присъжда разноски.
Уважената част от иска е за общо 20000лв.
Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство на
ищцата от страна на адв. П.К., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, то на
нея се следва възнаграждение изчислено от съда при съобразяване на чл. 7,
ал. 2 т.4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и предвид възражение за прекомерност. Минималния размер
на възнаграждението възлиза на 2630лв., при което съразмерно с уважената
част от иска на присъждане подлежи сумата 751.43лв., като на осн. § 2 а от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да се начисли и ДДС или общо да се присъди сумата от 901.72лв.
11
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане и представен
списък по чл. 80 ГПК, разноски се следват и на ответника. Същият е
представил списък по чл.80 от ГПК за общо 270лв., като е претендирал о
допълнително внесените 263лв. за депозити за вещо лице и възнаграждение за
юрисконсулт определено от съда. Съдът определя това възнаграждение в
размер на 350лв. на осн. чл.25 ал.2 вр. с ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на
правната помощ вр. с чл.78 ал.8 от ГПК. Общо разноските на ответника са в
размер на 883лв., като съобразно отхвърлената част от иска – 50000лв. се
дължи сумата от 595лв., които ищцата следва да бъде осъдена да заплати.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Плевенски
окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер
на 800лв., направените разноски за вещи лица – 450лв. /от бюджета на съда/,
както и 5.00лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД ЗК „ЕВРО
ИНС“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София,
*******, представлявано от Й.Ц. и Е.И. ДА ЗАПЛАТИ на Л. П. Д., ЕГН
**********, от гр.Плевен, ул.****** сумата от 899.60лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – заплащане на медицински материали и
консумативи, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.01.2021г. –
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като за
разликата до предявените 1799.19лв. и за периода от 04.06.2020г. до
14.01.2021г. по отношение на законната лихва отхвърля предявения иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.52 вр. с чл.45 от ЗЗД ЗК
„ЕВРО ИНС“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, *******, представлявано от Й.Ц. и Е.И. ДА ЗАПЛАТИ на Л. П. Д.,
ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.****** сумата от 20000лв. /двадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
изразяващи се в болки и страдания вследствие причинени увреждания при
ПТП на 28.05.2020 г. от застрахован при ответника по застраховка
12
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 14.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като
за разликата до предявения размер от 70000лв. /частичен от 90000лв./ и за
периода от 04.06.2020г. до 14.01.2021г. по отношение на законната лихва
отхвърля предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата ЗАД ЗК
„ЕВРО ИНС“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.София, *******, представлявано от Й.Ц. и Е.И. ДА ЗАПЛАТИ на адв.
П.Д. К. от АК - София, ЕГН ********** гр.София, ул.“Лом“ №1 ап.9 сумата
от 901.72лв. /с ДДС/ – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 от ГПК Л. П. Д., ЕГН **********, от
гр.Плевен, ул.****** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „ЕВРО ИНС“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.София, *******, представлявано от
Й.Ц. и Е.И. деловодни разноски съобразно отхвърлената част на исковете от
595лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК „ЗК „ЕВРО ИНС“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр.София, *******,
представлявано от Й.Ц. и Е.И. ДА ЗАПЛАТИ на Плевенски окръжен съд
държавна такса в размер на 800лв., направените разноски за вещи лица и
превод – 450лв. /от бюджета на съда/, както и 5.00лв., за служебното издаване
на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
13