№ 4251
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Наталия П. Лаловска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100510106 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Д.З.“ АД срещу решение №
11021/26.06.2023г., постановено по гр.д. № 19194/2022г. по описа на СРС, 76-и състав,
с което е уважен предявеният от ищеца Х. С. Б. частичен иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ за сумата 6 827.98 лева, представляваща част от застрахователно
обезщетение в общ размер 10 000 лева, по щета № *********/21.09.2019г., във връзка с
ПТП, настъпило на 21.09.2021г. в гр. София, ведно със законната лихва от 08.04.2022г.
до окончателното изплащане.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно
решение. По процесния автомобил имало увреди, които били следствие на ПТП – част
от вредите, а именно по заден ляв калник, ляв стоп и задна броня, не се дължали на
удари с предмети от трети лица. Неправилно било прието наличието на покрит
застрахователен риск при условията на т. 14 ОУ – злоумишлени действия, причинени
от трети лица. Необходимо било да се установят лицата, които ги извършили, предвид
изключението по т. 16.11 ОУ. В условията на евентуалност оспорва претенцията по
размер, предвид периода на експлоатация на автомобила можело да бъдат вложени
части втора употреба, позовава се на Методиката за определяне на размера на
застрахователното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ на застрахователя,
ищецът не спазил допълнителното изискване за представяне на необходимите
1
документи по щетата, за да се определи обезщетение за доверен сервиз. Неправилно
СРС не приел хипотезата на т. 26.4 ОУ – към датата на ПТП автомобилът бил над 10г.
Моли решението да бъде отменено, а предявеният от ищеца иск – отхвърлен в цялост.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Х. С. Б., чрез адв. Г., депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. По делото несъмнено
било установено, че всички повреди по застрахования лек автомобил марка
„Мерцедес“ били причинени от трети лица, които не били от категориите застрахован,
застраховащ, ползващо се лице или лизингополучател. Тежестта да установи същите
изключения била за застрахователя. В договора страните посочили „без самоучастие“,
предвид на което позоваването на самоучастие било неоснователно. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбите основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
Със сезиралата съда искова молба ищецът Х. С. Б. излага, че като собственик на
л.а. марка „Мерцедес“, модел „S 500” с рег. № СВ **** СР, сключил с ответника „Д.З.“
АД договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно Каско“, за
същия и заплатил на ответника застрахователната премия в пълен размер. В срока на
застрахователното покритие, на 20.09.2021г., на автомобила били причинени увреди в
резултат на злоумишлени действия на трети лица – в гр. София, бул. „Ал. Малинов“,
зад ресторант „Макдоналдс“, група лица нанесли удари по автомобила с предмети,
като действията им продължили и при опита на ищеца и спътника му да избягат от
мястото на събитието, отправяйки се към най-близкото РУ, СДВР. Ищецът завел
застрахователна претенция пред ответника, но последният отказал да изплати
застрахователно обезщетение. Ищецът предявява частичен иск за сумата 6 827.98 лева
(изменение на размера по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з. на 06.04.2023г.),
представляваща застрахователно обезщетение за имуществените вреди на лекия
автомобил, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д.З.“ АД депозира писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва частичния иск. Признава, че с ищеца били обвързани
от валидна облигация по договор за имуществена застраховка „Каско“ за процесния
2
автомобил, при уговорено рисково покритие „Пълно Каско“ съгласно ОУ на
застрахователя, както и че в срока на застрахователното покритие на полицата ищецът
заявил щета, за увредите, описани в представените описи-заключение по преписка №
*********. Възразява, че част от описаните увреди не били от удари с предмети, а
резултат на ПТП – заден ляв калник, ляв стоп и задна броня. Предвид настъпилото
ПТП водачът следвало да бъде изпробван за употреба на алкохол – позовава се на
изключени рискове по т. 16.23 и 16.24 ОУ. Освен това, съгласно т. 14 ОУ, било
необходимо да се докажат „злоумишлени действия“ и то на трети лица, извън
изключението по т. 16.11. ОУ. Ето защо необходимо било да бъдат установени лицата,
извършили злоумишлените действия. В условията на евентуалност оспорва вредите по
размер – автомобилът бил в експлоатация повече от 14 години, можело да бъдат
вложени части втора употреба за ремонта, приложима била Методиката за определяне
на размера на застрахователните обезщетения, за обезщетение, определено чрез
ремонт в доверен сервиз ищецът не представил необходимите документи по щетата.
Позовава се на самоучастие – т. 26.4 ОУ. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
Страните по делото не спорят (ответникът изрично признава с отговора на
исковата молба) и от представената по делото застрахователна полица №
0312210855020070/21.07.2021г., съдът приема за установено, че страните били
обвързани от валиден застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“, с
дефиницията по чл. 405 КЗ, за лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № СВ **** СР,
за покритие при клауза „Пълно Каско“ от общите правила на застрахователя,
приложени по делото, с уговорена застрахователна сума от 23 000 лева и период на
покритие на застраховката от 22.07.2021г. до 21.07.2022г., за което в изискуемата
форма била подписана описаната по-горе полица.
От доказателствата по делото се установява, че в периода на застрахователно
покритие, на 20.09.2021г. застрахованият автомобил получил увреди от злоумишлени
действия на трети лица – удари с твърди предмети и удар в задната част на
автомобила, настъпил при ПТП, за което по делото са събрани множество писмени
доказателства, вкл. такива съдържащи се в преписката по образуваното досъдебно
производство № 3382 ЗМК-1225/2021г. по описа на 07 РУ, СДВР, пр.пр. №
34756/2021г. по описа на СРП, гласни доказателства, посредством разпита на
свидетеля-очевидец Симеонов и неоспореното заключение на изслушаната по делото
САТЕ.
Разпитан св. Симеонов – пътник в застрахования автомобил излага, че с ищеца
имали пререкания с други хора от квартала и станало сбиване. По-късно последвала
„гонка“, като управляваният от ищеца процесен автомобил бил преследван от три
други коли. Гонката тръгнала от Окръжна болница към бул. „Ал. Малинов“ в гр.
3
София и свършила пред „МакДоналдс“. Там ищецът и свидетелят били „приклещени“.
Преследващата ги „бяла баничарка“ (установена от материалите на досъдебното
производство като л.а. „Опел Комбо“ с рег. № СА 2563 НТ) ги блъснала. От всички
преследващи ги автомобили излезли хора с бухалки, пистолет, стик за голф.
Започнали удари по автомобила, стреляли по ищеца и свидетеля. Двамата успели да
потеглят и направо отишли в 07 РУ, СДВР. Междувременно ищецът се обадил и на
112. При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията. Същите
са непосредствени и кореспондират напълно с останалия събран по делото
доказателствен материал.
Съобразно неоспореното по делото заключение на САТЕ увредите по процесния
автомобил били причинени от удари с твърди предмети, а вредите в задна лява част –
от удар с друго МПС.
Настоящият съдебен състав намира, че всички установени по автомобила вреди,
описани в преписката по щета № ********* на ответника, вкл. тези от удара от другия
автомобил в заден ляв калник, ляв стоп и задна броня, били причинени от
злоумишлени действия на трети лица. Налице е покрит от имуществената застраховка
риск съобразно т. 14 ОУ.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба за изключен риск по см.
т. т. 16.11 ОУ. Нормата предвижда, че имуществената застраховка не покрива вреди от
злоумишлени действия или груба небрежност на застрахования, третото ползващо се
лице, лизингополучателя, както и членове на техните семейства, техните служители и
работници, както и всички други лица, които са оправомощени да управляват,
ремонтират, охраняват МПС или да извършват други дейности, свързани с него. При
носена от въвелия възражението ответник по чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствена
тежест, по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява
причинителите на увредите по автомобила да са от кръга на изброените от същата
разпоредба от ОУ лица. Напротив – възражението на ответника се опровергава от
материалите, съдържащи се в преписката на досъдебно производство № 3382 ЗМК-
1225/2021г. по описа на 07 РУ, СДВР, пр.пр. № 34756/2021г. по описа на СРП.
По горните доводи съдът намира, че по делото се установява наличието на
валидно правоотношение по договор за имуществено застраховане, респективно
застрахователно покритие към датата на настъпване на застрахователното събитие –
20.09.2021г. В периода на покритие на застраховката се реализирал застрахователният
риск – увреждане на застрахованото МПС, за което по делото са събрани писмени
доказателства – уведомление за щета, описи на щетите по МПС. Ищецът осигурил на
ответника увредения автомобил за оглед. Видно от констатациите на застрахователя по
съставените документи установени били множество увреди, като в описите са
посочени степените на увреждане. Увредите, съобразно неоспореното заключение на
4
вещото лице, изготвило САТЕ, могат да бъдат причинени по посочения от ищеца
механизъм – резултат от злоумишлени действия на трети лица. Съдът намира, че от
показанията на св. Симеонов се установява, че от злоумишлени действия на трети лица
- удар с друг автомобил, били причинени и уврежданията в заден ляв калник, ляв стоп
и задна броня. При носена от ответника тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК по делото не са
събрани никакви доказателства, от които да се установява изключен от имуществената
застраховка риск.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя възниква
задължението за заплащане на застрахователно обезщетение. Размерът му следва да се
определи към момента на реализиране на застрахователното събитие и принципно е
равно на действителния размер на вредите, причинени на застрахованата вещ – чл. 386,
ал. 2 КЗ. От изслушаното по делото заключение на САТЕ съдът приема за установено,
че размерът на сумата, необходима за отстраняване на описаните от застрахователя
вреди по заведената при него щета № *********/2021г., възлиза на сумата 6 827.98
лева.
С арг. чл. 386, ал. 2 КЗ от значение при определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение е действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Ето защо неприложима е прилаганата от
застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014г. Съобразно разпоредбата на
чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Поради това и възраженията във въззивната жалба досежно размера на
претенцията, основани на твърденията, че автомобилът следвало да бъде
отремонтиран с части втора употреба, са напълно неоснователни.
Неоснователно е и възражението в жалбата, че неправилно СРС не съобразил
чл. 26.4 ОУ (прилагане на самоучастие за МПС над 10г.), доколкото със
застрахователната полица страните изрично постигнали съгласие, че имуществената
застраховка се сключва без самоучастие.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани
доказателства последният да е погасил вземането на ищеца размер на 6 827.98 лева. По
тези мотиви предявеният частичен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен и
правилно е уважен от първоинстанционния съд в предявения по делото размер.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Обжалваното решение е
правилно и законосъобразно на въведените с въззивната жалба съображения, предвид
на което на основание чл. 272 ГПК следва да бъде изцяло потвърдено, като на
основание посочената норма въззивният съд препраща и към изложените от СРС
мотиви.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна-ищец.
Същият претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, но не
представя доказателства за реално заплатени такива, предвид на което с настоящото
съдебно решение въззивният съд не присъжда разноски.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11021/26.06.2023г., постановено по гр.д. №
19194/2022г. по описа на СРС, 76-и състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6