Решение по дело №2367/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                     15.09.2021г.                           Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                      Х състав

На първи септември                                                     Година 2021

В открито заседание в следния състав:

                                                Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

Секретар: Божура Антонова

Като разгледа докладваното от председателя гр.д. №2367 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

                            Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк.  Максимова, срещу Л.Л.Л. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на управление: гр. П., жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Изпълнителен директор  1/3 идеална част от общо дължимите се суми, а именно: сумата в размер на 289,37 лв. представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., УЛ. „П.К.“ ***, от които главница в размер на 268,12 лв., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 21,28 лв. за периода от 09.07.2017г. до 20.11.2018г.; както и законната лихва върху главницата от 268,12 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за топлофициран имот,  находящ се находящ се в град П., УЛ. „П.К.“ ***.

            В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 20.11.2018 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъдат издадени  три броя съдебни удостоверения за релевантни за спора факти-  относно деклариране на имота по ЗМДТ, относно снабдяване с документ за собственост и справка в Кадастралния регистър.  Съдебно удостоверение, което да послужи  пред Дирекция „Местни приходи" към Община П., за установяване на обстоятелството, кой е декларирал собствеността върху топлофицирания недвижим имот, находящ се в град П., УЛ. „П.К.“ ***, както и въз основа на какви документи, като същото да ни послужи за снабдяване със заверен препис от данъчна декларация по реда на чл.14 ЗМДТ.

- Съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди ищецът с копие от документ за собственост за недвижим имот, находящ се в град П., УЛ. „П.К.“ ***, от Служба по вписванията към Районен съд - П..

- Съдебно удостоверение, по силата на което да извърши справка в Кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/ при СГКК - П. към АГКК, по персоналната партида на ответника по делото Л.Л.Л. с адрес: ***, както и да бъде изискано ч. гр. д.  № ЧГД № ***г. по описа на СРС.Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител- адв П. е депозирал лично отговор, в които сочи, че исковата претенция е допустима  но е неоснователна, доколкото е недоказана, поради което я оспорва изцяло. Съображенията за това са следните :He са приложени доказателства , че ответникът е собственик на имота или че има облигационни отношения с ищеца..В закона е предвиден ред, по който ищецът може да докаже , че посоченото от него лице като ответник, е собственик/съсобственик/ или ползвател на имота, визиран в исковата молба.Към последната обаче ,са приложени НЕОТНОСИМИ към претенцията доказателства, касаещи собственост или ползуване на имота от ответника. Според приложено възражение на ответника - той не оспорва основанието или размера на претенцията „ а че проблемът с нея е решен- с решение на СРС.” Поради това НЕ СЛЕДВА да се назначават сочените от ищеца експертизи, тъй като с разноските по изготвянето им, неоснователно би се натоварил ответник. Моли за отхвърляне на исковете.

Делото е било върнато в съдебна зала, след отменяне на определението, с което е бил даден ход по същество и същото е приключило, за отстраняване на техническа грешка при изписване името на ответника по делото. По същество в проведеното последно по делото с.з. се явяват процесуалните представители и на двете страни по делото, като за ищеца юк С. моли съда да постанови решение, с което съобразно всички събрани и приети в настоящото производство доказателства да се произнесе.  Адвокат П., счита исковата претенция за недоказано и моли за отхвърлянето й, като излага и допълнителни доводи в тази насока.

 

             След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед по чл.  410 ГПК, издадена по ч.г.д.№ ЧГД № ***г. по описа на СРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г./,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно, облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

В настоящия случай от съвкупната преценка на всички приети по делото писмени доказателства: Удостоверение за наследници, с изх.№2995 от дата:12.04.2013 год. издадено от Община -П.,  сочещо, че починалото лице- С.П. Л.,  починал на 13.04.2010 г. е оставил за наследници ВЕНЕТА СТОЯНОВА ЛАЗАРОВА И Л.С.Л., респ. син и съпруга, справка са лице за Л.С.Л. от Служба вписвания за ипотекиране на имота от това лице и писмо от ОБщина П. от 22.12.2013 г., че имотът е деклариран от трето за спора лице- Л.С.Л. в следните идеални части- за декларатора -2/3 и за ответника 1/3 ид.ч  от имота, като пред съда са били поискани удостоверения от ищеца за снабдяване с допълнителни писмени доказателства досежно  собствеността на имота, като такова е представено само отново от Община П., отдел Местни данъци и такси- декларация по чл. 14 ЗМДТ, със същото съдържание, като горецитираното писмо.Други писмени доказателства по делото не са ангажирани. Тоест от приложеното удостоверение за наследници удостоверява, че Л.С. Рангелов е наследник на С.П. Л. и двамата трети за спора лица. Липсват обаче доказателства, че С. Л. е последният наследодател на имота, визиран в исковата молба, както и какви идеални части от имота и в какво качество се твърди да притежава ответника Л.Л.Л., като не е ангажирано нито едно надлежно доказателства в тази насока, като за такова не може да се сметне и декларацията по чл. 14 ЗМДТ, тъй като същата е депозирана от трето за спора лице и не обвързва с констатациите си ответника, като не е представен и документ за собственост на имота.

С писмо до ПРС Община П., дирекция „Местни приходи“ информира съда, че Л.С.Л.-бащата е подал Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която е декларирал собственост 2/3 идеални части от имота и 1/3 собственост на Л.Л. Лазарова–сина. Но следва да се посочи, че  с   тази декларация не се доказва собственост на ответника Л.Л.Л., тъй като данъчно задълженото лице, в случая бащата Л.С., следва да посочи наследствено имущество по вид, местонахождение и оценка, според данъчния закон., като обаче тази декларация, касаеща идеални части на собственост, не обвързва ответника Л.Л.Л..

             В исковата молба обаче ищцовото дружество -’’Топлофикация-П.” АД твърди, че първият ответник е собственик на 2/3 от горепосочения процесен топлофициран имот представляващ апартамент, находящ се в град П.,ул.’’П.К.”, бл.6,вх.”А”,ап.9 и съответно дължи 2/3 части от стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за посочени в исковата молба периоди за горепосочения апартамент, което  обаче по делото по никакъв начин не се доказва. Съдът намира че не само тези квоти не се доказват, но и самата собственост на имота и в частност, че е съсобствен и на ответника остава недоказано по делото.

 

Съдът намира, както по –горе описа, че от писмените доказателства по делото не се установява,  че двамата ответници са  съсобственици на процесния имот в посочените идеални част, и като такива да се явяват клиенти на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.  Следователно претенцията остава недоказана изначално и макар и по делото да са отделени като безспорни фактите, че се касае за топлофициран имот и че до същия е доставено на процесната стойност и перид процесното количество топлинна енергия, но те следва при извод за недоказаност на собстдвеността тези данни въобще да се анализират.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че  договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок.

По делото не са били изслушвани съдебно- техническата експертиза  и съдебно- икономическата експертиза,катофактите, които биха  били обект на изследване в експертните заключения са отделени като безспорни по делото, а именно, че че до процесния имот е доставено процесното количество топлинна енергия, че се касае за топлоснабден имот, находящ се на посочения в исковата молба адрес.

В процесния случай съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК. В доклада на съда изрично е посочено, че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно:че процесният  имот е бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до недвижимия имот, за който са начислени процесните суми, за съответния период;начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация, и за битово горещо водоснабдяване;потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия периодиза твърдянатаквота в съсобствеността. Извън обявените за безспорни факти по делото, описани по-горе, ищецът не е ангажирал надлежни доказателства за собствеността и в частност и за претендираната идеална част от имота от ответника, като напротив от представената Декларация по чл.14 ЗМДТ по-горе, която не доказва собственост и не представлява документ , доказващ собственост се установява, че едно трето за спора лице- бащата на ответника /служебно известна на съда и от други дела между същите страни/ е декларирал обстоятелства за съсобственост с ответника, които обаче не ангажират съда и при положение, че са декларирани от трето за спора лице и не е представен и документ за собственост на имота, то не се доказва собствеността на имота и в частност, че ответникът е собственик на 1/3 ид.ч от него, поради което и исковете само на това основание следва да се отхвърлят, като не се навлиза в обсъждане на доводи по същество.

 Поради недоказване ни тези основни спорни по делото факти, тежащи в доказателствена тежест на ищеца по делото, то искавота претенция се явява неоснователна като не е доказано и облигационната връзка с лизцето ответника за процесния имот за претендирания период, поради което както главната, така и акцесорната претенции, следва да се отхвърлят като неоснователни по делото, без да се навлиза в допълнително обсъждане на доводи по съществото на спора.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител  на вещно право на ползване  на процесния имот за процесния период.

Предвид изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както главната, така и акцесорната претенция тоест като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за претендирните лихви.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

Ответникът Л.Л.Л.  има право на разноски, поради отхвърляне на исковата претенция, но същият е бил представляван по делото от особен  представител, поради което и разноски не следва да му бъдат присъждани.

Следва само в допълнение да се посочи относно разноските на особения представител, и възраженията му в посочения смисъл, че съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения“ му се следват разноски, съобразени с цитираните суми по Наредбата за адвокатските възнаграждения и становището на ответника, съдът е определил едно възнаграждение от 150 лв., и не е ясно  на какво основание,  е станало това, то съдът намира, че следва да посочи следното. В случая общия материален интерес на спора по делото е в размер на 289,4 лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата - 2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:

1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) при интерес до 1000 лв. - 300 лв.; като съгласно чл.47, ал. 6 ГПК-„Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него”, като в случая съдът е съобразил и двете разпоредби, като е определил точно една втора от възнаграждението по наредбата или 150 лева, като следва да се посочи, че в противен случай дори и възнаграждението на особения представител би било по-високо от материалния интерес по делото. Съдът намира, следователно, че законосъобразно е определил размера на дължимото се възнаграждение за особен представител и не следва да преразглежда това свое произнасяне.

 

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ПРЕДЯВЕНИТЕ искове от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,  с искане да бъде признато за установено, че  Л.Л.Л. дължи на ищцовото дружество „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес на управление: гр. П., жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Изпълнителен директор - 1/3 идеална част от общо дължимите се суми, за неплатена топлинна енергия за топлофициран имот,  находящ се находящ се в град П., УЛ. „П.К.“ ***, а именно: сумата в размер на 289,37 лв. представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., УЛ. „П.К.“ ***, от които главница в размер на 268,12 лв., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително; ведно със  законната лихва за забава на месечните плащания в размер на 21,28 лв. за периода от 09.07.2017г. до 20.11.2018г.; както и законната лихва върху главницата от 268,12 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

           ДА СЕ ИЗПЛАТИ НА особения представител на ответника сумата от 150 лева, заплатен депозит за особен представител по делото, като се издаде разходо -касов ордер  за това.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила  ЧГД № ***г. по описа на СРСда бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

Вярно с оригинала:С.Г.

                                                                        Районен съдия: