Р Е Ш Е Н И Е
№ 212 / 11.4.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и
трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 987 по описа за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51
от 2022 г.).
Образувано е по жалбата на М.Ю.Б.,***,
подадена чрез процесуален представител адвокат С.Б., срещу Решение за
налагане на финансова корекция № 01/121/06964/3/01/04/02, изх.№ 01-6500/1060#14/26.09.2022
г.
на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
с което й е определена 100% финансова корекция в размер на 77 143,95
лв. Релевирани са доводи за нищожност,
алтернативно за незаконосъобразност на административния акт, като издаден при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с
материалноправни разпоредби – основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, по които
се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът – изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител юрисконсулт Т. Л., излага
становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, приема за установено следното:
След отмяната на АУПДВ № 01/121/06964/3/01/04/01 с
влязло в сила Решение № 11671/17.11.2021 г. по адм. дело № 4510/2021 г. на
Върховния административен съд, Първо отделение е издадено обжалваното в
настоящото производство Решение № 01/121/06964/3/01/04/02, изх.№
01-6500/1060#14/26.09.2022, с което изпълнителният директор на ДФЗ е определил
финансова корекция в размер на 77 143,95 лв., представляваща 100% от
размера на изплатената на ползвателя, финансова помощ по сключен договор № 01/121/06964/16.10.2015
г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР),
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).
В разработения бизнес план земеделският производител е заявил закупуване на
земеделска техника за животновъдно стопанство. В раздел III.2
„Финансово-икономически статус - приходи и разходи“ от бизнесплана, са посочени
по години приходите от продажба на телета за угояване, пряко свързани с
инвестицията, за която жалбоподателката кандидатства. С договор № 01/121/06964/16.10.2015
г. сключен между ДФЗ и М.Ю.Б. са приети условията и реда за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 121, като помощта представлява 50% от
одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването
на подадения проект ИД № 01/121/06964/07.09.2015 г. Със Заповед № 371269/03.12.2018
г. на началника на отдел РТИ при ОД на ДФЗ-Благоевград е разпоредена проверката
на място след плащане, извършена в периода 04-11.12.2018 г. в присъствието на бенефициера,
при която е констатирано неизпълнение на задълженията, като не са достигнати
прогнозните нива на продажбите, заложени в бизнесплана. Установено е, че за 2016 г. и 2017 г. са реализирани приходи от продажба на
телета за угояване в размер на по1 000 лв., при заложени по бизнес план – 41
250 лв. за всяка една година, както и за 2018 г. са реализирани приходи в
размер на 21 010 лв. при заложени по бизнес план – 41 250 лв. Установено
е, че общо за трите финансови години са реализирани приходи в размер на 18.59%.
Контролният лист е подписан лично от бенефициера и към него е приложено
обяснение.
С писмо изх.№ 01-6500/1060#13/19.05.2022 г. изпълнителният
директор на ДФЗ е уведомил М.Б., че на основание чл. 73, ал. 2 Закона за управление на средствата
от структурните и инвестиционните фондове (ЗУСЕСИФ) е открито производство по
налагане на финансова корекция и има право на писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция, ведно с доказателства.
Писмото е връчено по реда на
чл. 18а, ал. 7 и ал. 10 АПК.
На база констатираните несъответствия органът
издал Решение № 01/121/06964/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с
което на основание чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 и чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и чл. 51, ал. 1 и
ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране
на земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони
2007-2013 г. и чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ,
определил финансова корекция в размер на 77 143,95 лв., представляваща 100%
от размера на получената финансовата помощ съгласно т. 30 от Приложение към
раздел I „Общи положения“ към Правила за определяне на размера
на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013
г. и установеното изпълнение на бизнес плана за три финансови години, в общ размер
на 18.59% от заложените приходи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.
За изясняване на спора по делото е допуснато и изслушано
заключение по съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира само в
частта му, в което са направени математически изчисления по поставените от
страните въпроси. В останалата му част, в която вещото лице изразява лично
мнение или е дало отговори по правни въпроси съдът намира, че не следва да го цени.
Вещото лице е изчислило приходите от продажба на телета за угояване за трите
финансови години, като за 2018 г. е установило, че данните са до 06.12.2018 г.
и е преизчислило заложената по бизнес план сума на приходите, поради което е
получило по-висок процент на неизпълнение на бизнес плана – 19.03%. Доколкото последният
е под 20% и съгласно т. 30 от Правилата се дължи 100% финансова корекция в
размер на определената в обжалвания административен акт.
При така установеното от фактическа страна и след извършване
на цялостна проверка на акта във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен
съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от връчването на решението за налагане на финансова корекция от активно
легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален
административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване
на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна
по следните съображения:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е
изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, организира и ръководи дейността
й и я представлява, като разполага и с правомощието по вземане на решения относно
финансовото подпомагане. В ал. 5 от същата разпоредба (в приложимата редакция) е
посочено, че изпълнителният директор издава решения за налагане на финансови
корекции по реда на ЗУСЕСИФ. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че
решението за налагане на финансова корекция е следвало да бъде издадено от
ръководителя на Управляващия орган на ПРСР 2007-2013 г. – директорът на
Дирекция „Развитие на селските райони“ при Министерство на земеделието. На
основание чл. 75, ал. 2 от Регламент на Съвета (ЕО) № 1698/2005 за подкрепа на
развитието на селските райони чрез ЕЗФРСР (отм.) във вр. чл. 2г, ал. 3 ЗПЗП и
чл. 6, ал. 2 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор,
между министъра на земеделието и продоволствието и ДФЗ е сключен Договор № РД 50-61/11.04.2008
г. и № 01-РД/292/11.04.2008 г. за уреждане на правата и задълженията във връзка
с прилагане на ПРСП за периода 2007-2013 г. Предметът на договора е за
определяне на правата и задълженията на страните във връзка с делегиране и
изпълнение на дейности, произтичащи от отговорностите на управляващия орган, определени в Регламент на Съвета (ЕО) № 1698/2005 г. във връзка с прилагане
на ПРСР. В чл. 9 от него е посочено изрично, че с цел ефективно, ефикасно и
коректно прилагане на ПРСР, ДФЗ създава необходимата организация за изпълнение
на контролни процедури, в съответствие с условията и разпоредбите на Регламент
1975/2006 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент
1698/2005 г. (отм.) по отношение на прилагането на процедури за контрол, както
и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на
селските райони. В чл. 10 от Регламент 1975/2006 г. са разписани общите
принципи на контрол, намаления и изключвания, като в § 1 от него е посочено, че
заявленията за подпомагане и последващите искания за плащане се проверяват по
начин, който гарантира ефективното удостоверяване на спазването на условията за
предоставяне на подпомагането. В Регламента са разписани и правилата за
извършване на ex-post проверки, поради което следва да се приеме, че с
договора за уреждане на правата и задълженията и чл. 20а, ал. 5 във вр. чл. 2д,
ал. 2 ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е компетентният орган да издаде
обжалвания административен акт.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
изразяващи се в неспазване на изискването на чл. 26, ал. 1 АПК и чл. 73, ал. 2
ЗУСЕФСУ. С Писмо изх.№ 01-6500/1060#13/19.05.2022 г. на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ изпълнителният
директор на ДФЗ е уведомил бенефициера за откриване на производство по налагане
на финансова корекция. Писмото е изпратено два пъти с обратна разписка до М.Б.,
като видно от приложените по делото пликове на 14.06.2022 г. и на 13.07.2022 г.
се е върнало с отбелязване „непотърсено“. На 21.07.2022 г. е съставен
констативен протокол за оповестяване на уведомление по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК
за публикуване на писмото на интернет страницата на ДФЗ. Същото е свалено на
28.07.2022 г. след изтичане на 7-днеевния срок. На 12.08.2022 г. е съставен
констативен протокол по реда на чл. 18а, ал. 7 АПК, в който е посочено, че в
проведен телефонен разговор г-жа Б. устно е уведомена, че в 7-дневен срок от обаждането
следва да се яви в ДФЗ, за да получи писмото или да посочи електронна поща, на
която да й бъде изпратено. На 17.08.2022 г. уведомителното писмо е изпратено на
електронната поща, посочена от бенефициера. Въпреки това, на 07.09.2022 г. е
съставено уведомление на основание чл. 26, ал. 2 във вр. чл. 18а, ал. 10 АПК и
писмото отново е публикувано на интернет страницата на ДФЗ и е свалено на
14.09.2022 г. Решението за налагане на финансова корекция е издадено на 26.09.2022
г. след като органът е изпълнил задълженията си по чл. 26 АПК и чл. 73, ал. 2
ЗУСЕФСУ, поради което не е нарушено правото на защита на жалбоподателката, нито
е допуснато процесуално нарушение, водещо до отмяна на акта само на това
основание. Следва да бъде отбелязано, че цитираната в жалбата разпоредба на чл.
168, ал. 4 АПК е отменена с ДВ, бр. 15/2021 г. и не съществува в правния мир.
Решението за налагане на финансова корекция
представлява индивидуален административен акт и е издадено в предвидената от
закона писмена форма – чл. 59, ал. 2 АПК. Противно на изложеното в жалбата от
формална страна актът съдържа фактически и правни основания с оглед изискванията
на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Подробно в решението на изпълнителния директор на
ДФЗ са изложени констатираните факти, както и конкретните обстоятелства, които
са приети като неизпълнение на бизнес плана, съответно на сключения договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Посочено е установеното
неизпълнение на финансовите показатели, които са разписани за трите финансови
години. Същото е съотнесено както към нарушени разпоредби на договора, така и
по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Непостигането на заложените финансови
показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и
е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова
корекция. В този смисъл са налице множество, постановени от Върховния
административен съд съдебни решения (адм. дело № 11774/2019 г., адм. дело №
9703/2018 г.; адм. дело № 4912/2018 г. и др.). Във всички тях категорично е
прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1,
т. 7 ЗУСЕФСУ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с
издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон. Иначе казано, налице е
изложено основание на определяне на корекцията, както е определен и нейният
размер.
Неоснователни са и доводите за допуснато нарушение
на материалния закон. От представените по делото доказателства и от заключението
по изслушаната СИЕ, в частта му относно получените приходи за трите години се установява,
че действията/бездействията на бенефициера са довели до нарушение на
разпоредбите на Наредба № 8/2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ,
с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана му финансови параметри -
индикатори, което от своя страна влече икономическа нежизнеспособност на
инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. Безспорно е, че на 16.10.2015
г. между ДФЗ и М.Б. е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 121
„Модернизиране на земеделските стопанства“ за закупуване на земеделска техника
за животновъдно стопанство, според чл. 1.1 от който, Фондът предоставя на
ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 50% от одобрените и
реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 01/121/06964
от 07.09.2015 г. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на Наредба № 8/2008 г. „проект“ е
заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността
от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от
кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите представят
бизнес план по образец с подробно описание на планираните инвестиции и дейности
за период не по-малък от 5 г. (чл. 16, ал. 1 от Наредбата). Един от
задължителните реквизити на проекта е изготвения към него от кандидата бизнес
план, който трябва да доказва значително подобряване на цялостната дейност на
земеделското стопанство чрез постигане на една или повече цели съгласно чл. 2,
ал. 2 и чл. 3 (чл. 16, ал. 2). В случая, в приложения бизнес план бенефициерът
е посочил, че закупуването на високотехнологична и надеждна техника ще позволи
самостоятелното извършване на агротехнологичните дейности в стопанството, с
което ще се постигнат по-високи добиви и добро качество на отглежданите
култури, което от своя страна ще намали себестойността на продукцията и ще повиши
конкурентоспособността на производителя. Посочено е, че със закупената техника прибирането
на сеното, което служи за храна на животните ще се осъществява в оптимални
срокове и без загуба на продукция. Във финансовата част са заложени приходи и
разходи за всяка от 5-те години на изпълнение на бизнес плана, като за 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. са заложени приходи от продажба на телета за угояване в
размер на 41 250 лв. за всяка една от трите години. Така, анализът на
цитираните разпоредби и данните по делото установяват по безспорен начин
наличието на бездействие от страна на бенефициера, изразяващо се в неизпълнение
на заложените финансови параметри в бизнес плана за три финансови години, което
не показва икономическа жизнеспособност на инвестицията и е в неизпълнение на
целите по чл. 2 и чл. 3 от Наредбата. Съгласно § 1, т. 17 от ДР на Наредбата „икономическа
жизнеспособност“ е генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на земеделското стопанство за периода на бизнес плана. В тази връзка е
неоснователно твърдението на жалбоподателя, че неизпълнението на заложените
приходи не води до непостигане на целите, предвидени в нея, тъй като те били
показатели за оценката на проектното предложение. Съгласно чл. 31, ал. 2 от
Наредбата, решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз
основа на съответствието му с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени
с наредбата и 2. Гарантираните бюджети по чл. 25, ал. 1 и критериите за оценка,
посочени в приложение № 8, т.е. оценката е не само на база критериите в
приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са
дело на кандидата за получаване на подпомагане, като именно доказаната чрез
него жизнеспособност на инвестицията е дала основание за одобряване на проекта
му за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана - Приложение № 5
към чл. 16, ал. 1 от Наредбата, е финансово-икономическият статут на проекта,
отразен в част III.2. и
съставен от приходна, и разходна част. Кандидатът е задължен да опише
производствената си програма, както и да посочи видовете продукти, които
произвежда и са пряко свързани с инвестицията, за която кандидатства. Именно
съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и
предвиждания позволяват на компетентните органи при оценяването на проектите за
финансиране да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа
жизнеспособност. Видно от съдържанието на чл. 31, ал. 2 от Наредбата,
преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 и чл. 3 задължително
се предпоставя от анализа на тези два фактора, като основание за вземане на
решение за одобряване на заявлението за подпомагане. Проверката за съответствие
с критериите за оценка по приложение № 5 от него също подлежи на преценка. Касае
се за преценката на две самостоятелни, значими, но независими едно от друго
обстоятелства. Приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за
съответствието със задължителните условия на Наредбата и съществена част от
одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и планирани, и очаквани приходи.
В тази връзка е неоснователно позоваването на жалбоподателя на част IV от образеца на бизнес план, тъй като самото
заглавие посочва, че формулите са относими за изчисляване на „Показатели за
оценка ефективността на инвестицията и финансовите показатели“. Както бе
посочено чл. 16, ал. 5 от наредбата изисква бизнес планът да доказва
икономическа жизнеспособност, която от своя страна представлява генериране на
доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на стопанството, а не неговата
ефективност. От друга страна се изисква заложеното в бизнес план да постига
една или повече цели по чл. 2 и чл. 3 от наредбата. Самото закупуването на земеделска
техника не означава постигане само по себе си на целите на наредбата, а трябва с
внедряването на нови технологии да се подобри цялостната дейност на
земеделското стопанство, която според описанието на кандидата е отглеждането на
животни и реализиране на продукцията от тях. В тази връзка правилно
административният орган е посочил, че установеното неизпълнение на финансовите
показатели се явява нарушение на т. 4.14 от договора за отпускане на финансова
помощ, съгласно който ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената
инвестиция в съответствие с одобрения проект, изискванията на договора и
приложенията към него. Доколкото бизнес планът е неразделна част от договора и е
установено неизпълнение на заложените в него финансовите показатели, то е
налице на неизпълнение на договорни задължения.
Неоснователно е и твърдението, че в оспорения акт
липсват фактически обстоятелства, че бенефициерът не е спазил изискванията на т.
4.28 от договора. Според цитираната разпоредба срокът, за който ползвателят е
длъжен да изпълнява задълженията си по т. 4.15 до т. 4.27 е три години от
датата на получаване на окончателното плащане по договора за малки или средни
предприятия. Съгласно т. 4.15 от договора ползвателят е длъжен да предостави на
фонда необходимата информация и изискуемите документи, свързани с инвестицията
и с изпълнение на всички останали нормативни или договорни задължения на
ползвателя. В решението за налагане на финансова корекция изрично е посочено,
че при проверката на място са проверени 11 месеца от 2018 г., на бенефициера е
изпратено писмо изх.№ 01-6500/1060/27.02.2019 г. , с което е изискана
информация и счетоводни документи за изпълнението на финансовите показатели за
целия месец декември 2018 г., като такива не са представени. В тази връзка
органът е приел, че неизпълнението на финансовите показатели е за период от три
пълни финансови години.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба № 8/03.04.2008
г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната
агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната
лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на
помощта, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 Разплащателната
агенция определя размера на намалението на помощта, като взема предвид вида,
степента и продължителността на неизпълнението. Съгласно чл. 16, ал. 1 от наредбата,
кандидатите представят бизнес план с подробно описание на планираните
инвестиции за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 5 на същата норма
бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност на стопанството,
както и подобряване на цялостната дейност на кандидата чрез постигане на една
или повече цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3 от наредбата (чл. 16, ал. 2). Анализът
на цитираните разпоредби и безспорната установеност на вмененото в клаузите на т.
8.1 във вр. т. 4. 14 от договор № 01/121/06964/16.10.2015 г. задължения на жалбоподателката
да извърши изцяло одобрената инвестиция и доказаното по делото изпълнение на
бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели средно
аритметично за трите проверявани финансови години в размер на 18.59%, то в
пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, както и с чл. 51 от наредбата е определена
финансова корекция в размер на 77 143,95 лв., представляваща 100% от
реално изплатената финансова помощ, поради непостигането на предвидените в
одобрения бизнес план нива на приходите от подпомаганата дейност.
Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от
ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70,
ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата
разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със
заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта,
продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право
на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен
договор. При тази регламентация и позовавайки се на т. 30 от приложението към
раздел I „Общи положения“ от Правилата, е определена финансовата корекция след
отчитане на тежестта, степента и продължителността на неизпълнението.
Изложеното по-горе налага да се приеме, че
административният орган правилно в случая е установил нарушение на чл. 16, ал.
2 и ал. 5 от Наредбата и по т. 8.1 във вр. т. 4.14 от договор № 01/121/06964, като
последните ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока
по договора, в съответствие с одобрения проект, като в случай, че наруши което
и да е нормативно и/или уговорено задължение след изплащане на финансовата
помощ, той дължи на фонда обезщетение за неизпълнение в размер на цялата получена
по договора финансова помощ. При проверката на изпълнението на проекта от ДФЗ е
изследвано цялостното изпълнение на бизнес плана, в това число в частта му за
планираните приходи, при което са направени верни изводи за финансово
неизпълнение на плана за три пълни финансови години (от 2016 г. до 2018 г.), доколкото
с реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат
условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на
бенефициера е оценен като допустим за подпомагане. Същото съставлява
неизпълнение на одобрени индикатори, каквито са заложените финансови показатели,
поради което правилно органът се е позовал и на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ.
Доводът на жалбоподателката за липсата на
нередност се опровергава от доказателствата по делото, включително от
безспорното между страните обстоятелство, че изплатената финансова помощ в
размер на 77 143,95 лв. по договора й е предоставена по мярка, подкрепена
от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е
схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо
към подпомаганите от фондовете операции, представлява „нередност“ ако има или
би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез
отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже
наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се
изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху
бюджета на съответния фонд.
Съдът не споделя доводите в жалбата за недопустимост
на производството по налагане на финансова корекция, тъй като датата на
откриването му е след изтеклия мониторингов период. Безспорно, проектът е бил в
наблюдение до 18.12.2018 г., но проверката на място, при която са констатирани
несъответствията е извършена преди изтичането му, в периода 04-11.12.2018 г. От
друга страна в Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995
година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности са
определени общите правила, отнасящи се до единните проверки и до
административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото
на Общността. Разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламента въвежда общо правило за
давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за
давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е
извършена. Съгласно ал. 2 от същия параграф на чл. 3 от Регламента, в случай на
продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност обаче започва
да тече от датата, на която нередността е прекратена. А в случай на
многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато
програмата изрично не бъде прекратена. Съобразно ал. 3 на чл. 3, § 1 от
регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните
органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните
действия, отнасящи се до нередността, а оттам и давностния срок започва да тече
отначало след всяко такова действие. Според ал. 4 на чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95,
срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изчита срок, равен
на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкции,
освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с
разпоредбите на чл. 6, § 1 от регламента.
В случая съдът приема, че е налице „продължаваща
или повторно извършена нередност“, доколкото същата е допусната от оператор,
който получава икономически облаги от съвкупност от сходни операции, които
нарушават една и съща разпоредба от правото на Съюза (решение по дело С-52/14
на СЕС). От друга страна одобреният бизнес план, неразделна част от проекта е
за 5 години, като следва да се приеме, че същият има характер на „многогодишна
програма“. Регламентът предвижда, че в този случай срокът за давност продължава,
докато програмата изрично не бъде прекратена и доколкото липсват данни в тази
посока, то следва да се приеме, че не е погасено правото на ДФЗ за извършване на проверки и за
образуване на производство за администриране на нередности и за налагане на
финансови корекции.
С оглед изложеното съдът намира, че изпълнителният
директор на ДФЗ правилно е установил релевантните за спора факти, въз основа на
тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил
материалния закон и съобразил неговата цел, поради което решението му за определяне
на финансова корекция е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
Във връзка с изхода от спора, основателно е
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което М.Ю.Б. следва да бъде осъдена да заплати на ДФЗ такова
в размер на 100 лв. в определен от съда размер в съответствие с чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Ю.Б. срещу Решение за налагане на финансова корекция
№ 01/121/06964/3/01/04/02, изх.№ 01-6500/1060#14/26.09.2022 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА М.Ю.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“,
сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/П/