№ 167
гр. Разград, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500212 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Я. А. Л. с ЕГН ********** против Решение № 168 от
17.03.2022 г. по ГД № 441/2021 г. по описа на РС Разград. С решението ответникът Я. Л. е
осъден да заплати на ищцата В. А. Л. с ЕГН ********** сумата от 7500 лв. ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 25.02.2021 г.
до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска в останалата му част за разликата над
тази сума до пълния предявен размер 15 000 лв. като неоснователен и недоказан. Със
същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата и сумата от 2 283,52 лв., като е
отхвърлен искът в останалата му част за разликата над тази сума до пълния предявен размер
4 570,84 лв. като неоснователен и недоказан. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът е
осъден да заплати на ищцата разноски в размер на 363,82 лв. съразмерно на уважената част
от исковете. Първоинстанционното решение се обжалва само в осъдителната му част с
искане за обезсилване или отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се
отхвърлят предявените искове. Твърди се, че в обжалваната част решението е процесуално
недопустимо, незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът сочи, че съдът не се е
произнесъл по всички възражения на ответника, включително и по активната процесуална
легитимация на ищцата. Ищцата е предявила чужди права пред съд, без да има право , а
съдът ги е разгледал въпреки възраженията на ответника. Това следва от твърденията на
ищцата, че тя има качеството наследник само на баща си. Ищцата не е легитимирала
процесуалната си легитимация и като наследник на своята майка. От тази гледна точка
1
съдът не е имал възможност да определя обема на търсената защита и следваше да разгледа
иска само до размера на 5 000 лв. Твърди се, че първоинстанционният съд повърхностно е
обсъдил събраните по делото доказателства. По делото са събрани доказателства, че са
върнати 15 000 лв., а именно свидетелските показания, които ответникът счита за
допустими, макар и съдът да не е разгледал разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Разписката от 06.05.2018 г. безспорно установи връщане на 15 000 лв., като беше проверена
от две експертизи. По отношение на мораторната лихва съдът отново не е разгледал
възраженията на въззивника. В договора за заем не е уговорена лихва и само в преценката
на заемодателя е дали ще потърси обезщетение в размер на законната лихва. До деня на
смъртта на наследодателя същия не е претендирал законна лихва и следователно такова
право не е преминало в патримониума на ищцата. Излагат се твърдения, че не може да се
наследява нещо, което не съществува в деня на откриване на наследството.
С Решение № 436 от 29.06.2022 г. по ГД № 441/2021 г. по описа на РС Разград съдът
е допуснал поправка на очевидната фактическа грешка. С решението по чл. 247, ал. 4 от
ГПК съдът е посочил в диспозитива, че правното основание за осъждане на ответника по
иска за главница е „чл. 240 от Закона за задълженията и договорите във вр. с чл. 70 във вр. с
чл. 5 от Закона за наследството“, а правното основание по акцесорния иск мораторна за
лихва преди завеждане на делото е „чл. 86 от Закона за задълженията и договорите“.
Решението е влезнало в законна сила на 19.07.2022 г., понеже не са подавани въззивни
жалби в процесуалните срокове против същото.
Въззиваемата В. А. Л. не е подала писмен отговор, не взема становище по въззивната
жалба.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява частично основателна.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че страните по делото
са брат и сестра – законни наследници на Антон Л. Касамаков, поч. на 09. 09. 2019 г. След
него, на 12. 02. 2020 г. е починала съпругата му Цветанка Георгиева Касамакова.
С писмен, нотариално заварен Договор за паричен заем от 07. 10. 2016 г. , Антон Л.
Касамаков предал в собственост на заемателя Я. А. Л. сумата 30 000 лв., която последният
се задължил да върне на 25. 12. 2017 г. Сумата е предадена в деня на подписване на
договора. По делото е приложена Разписка за изплатена сума, удостоверяваща, че на 06. 05.
2018 г. Я.Л. е върнал на А. Касамаков сумата 15 000 лв. От заключението на съдебно-
графологичната експертиза се установява, че подписът в разписката е положен от Антон Л.
Касамаков.
По делото е разпитан като св. Тодор Тодоров, който твърди, че предоставил в заем
на ответника Я. Л. в края на 2017 г. сумата 15 000 лв., за да я върне на баща си, съставили и
разписка, която свидетелят видял, но не прочел. През 2018 г. Я. Л. върнал на части заетата
2
сума на свидетеля.
Св. Бюрхан Бекир дава показания, че през зимата на 2017 г. Антон Касамаков му
казал, че синът му Я. му дал 15 000 лв. , но не казал за какво точно.
Св. Димитър Димитров дава показания, че Антон Касамаков му споделил, че дал
голяма сума на сина си за бизнеса му, около 30 000 лева.
Св. Стоянов консултирал Антон Касамаков във връзка със сключване на договора за
заем.
При тези данни съдът приема следното:
С представената по делото разписка от 06. 05. 2018 г. безспорно се установява, че
ответникът Я.Л. е върнал на А. Касамаков сумата 15 000 лв. от предоставената в заем сума
общо в размер на 30 000 лв. с Договор за паричен заем от 07. 10. 2016 г. По делото не са
налице надлежни писмени доказателства, че останалата част от заетата сума в размер на
15 000 лв. е върната от ответника на заемодателя. Съдът не кредитира като доказателство по
делото показанията на свидетелите Тодоров и Бекир, тъй като съгл. разпоредбата на чл. 164,
ал. 1, т. 4 от ГПК са недопустими – не се допускат свидетелски показания за доказване на
погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Не се установява и
изключението за недопустимостта, въведено с чл. 165, ал. 1 от ГПК, тъй като липсват
доказателства, че е бил съставен документ за връщане на останалата част от сумата 15 000
лв., а дори и да се приеме, че е имало такъв, следва да е бил загубен или унищожен не по
вина на страната. В случая, ответникът твърди, че сам го изхвърлил като почиствал колата
си. Не е налице хипотезата чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като няма съгласие на страните по
делото за разпита на свидетели за доказване на този факт.
Ищцата е предявила претенция в качеството й на наследник на Антон Л. Касамаков
да й бъде върната предадената в заем сума, която според наследствените й права възлиза на
15 000 лв. Няма спор между страните, че предадената в заем сума общо в размер на 30 000
лв. е представлявала по характера си съпружеска имуществена общност. Със смъртта на
Антон Касамаков е била прекратена съпружеската имуществена общност. Дяловете на
съпрузите са били равни, съгл. чл. 28 от СК. По отношение на сумата 15 000 лв., за която се
установява, че ответникът не е върнал на Антон Касамаков, след неговата смърт,
наследствените права на съпругата му, съгл. чл. 28 от СК и чл. 9, ал. 1 от ЗН са 4/6 идеални
части или за сумата 10 000 лв. , а за двете му деца са по 1/6 ид. част или за 2 500 лв.
Предвид изложеното и предвид обема на наследствените права на ищцата по
отношение на оставеното наследство от наследодателя й Антон Касамаков и заявената от
нея претенция, ответникът й дължи сумата 2 500 лева. Претенцията за заплащане на законна
лихва в размер на 4 570, 84 лв. е неоснователна в пълния размер. Претендира се лихва за
забава, а не договорна лихва съгл. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. За да бъде уважен предявеният иск с
правна квалификация чл. 86 ЗЗД, следва да бъде установено при условията на пълно и
главно доказване наличието на главен дълг, както и забава на ответника. Главният дълг е в
размер на 2 500 лв. , а лихва за забава се дължи от момента, в който ищцата е придобила
3
качество на кредитор със смъртта на своя наследодател- 09. 09. 2019 г. Законната лихва от
този момент до датата на предявяване на иска е в размер на 371, 53 лв. и до този размер е
основателен предявения иск.
По изложените съображения, обжалваното решение, с което съдът е осъдил
ответника да заплати сумата над размера от 2 500 лв. на осн. чл. 240 от ЗЗД, както и сумата
над размера от 371, 53 лева представляваща законна лихва на осн. чл. 86 от ЗЗД и за периода
от 25. 02. 2018 г. до 09. 09. 2019 г. следва да бъде отменено и предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, предвид изхода от спора, на въззивника –
ответник се дължат разноски пред районния съд в размер на 1 066, 59 лв. , същият дължи
разноски на ищцата в размер на 290, 90 лв., въззиваемата следва да заплати на въззивника
сумата 138, 23 лв. разноски пред ОС.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 168 от 17.03.2022 г. по ГД № 441/ 2021 г. по описа на РС Разград В
ЧАСТТА, с която е осъден Я. А. Л. да заплати на В. А. Л. сумата над размера от 2 500 /две
хиляди и петстотин/ лева до размера на 7 500 лева, ведно със законната лихва, считано от 25.
02. 2021 г. до окончателно изплащане на сумата И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. А. Л. против Я. А. Л. за заплащане на сумата 5 000
/пет хиляди/ лева на осн. чл. 240 от ЗЗД въз основа на Договор за паричен заем от 07. 10.
2016 г. , ведно със законната лихва, считано от 25. 02. 2021 г. до окончателно изплащане на
сумата, като неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение № 168 от 17.03.2022 г. по ГД № 441/ 2021 г. по описа на РС
Разград В ЧАСТТА, с която е осъден Я. А. Л. да заплати на В. А. Л. сумата над размера от
371, 53 /триста седемдесет и един лв., 53 ст./ лева до размера на 2 283, 52 лева,
представляваща обезщетение за забава на осн. чл. 86 от ЗЗД за периода от 25. 02. 2018 г. до
24. 02. 2021 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. А. Л. против Я. А. Л. за заплащане на сумата
1 911, 99 /хиляда деветстотин и единадесет лева, 99 ст./ лева, представляваща обезщетение
за забава на осн. чл. 86 от ЗЗД за периода от 25. 02. 2018 г. до 24. 02. 2021 г., както и за
заплащане на обезщетение за забава за периода от 25. 02. 2018 г. до 09. 09. 2019 г. , като
неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение № 168 от 17.03.2022 г. по ГД № 441/ 2021 г. по описа на РС
Разград В ЧАСТТА, с която е осъден Я. А. Л. да заплати на В. А. Л. сумата над размера от
290, 90 /двеста и деветдесет лева, 90 ст./ лева разноски по делото пред районния съд.
ОСЪЖДА В. А. Л. да заплати на Я. А. Л. сумата 1 066, 59 / хиляда шестдесет и шест
4
лева, 59 ст./ лева разноски пред районния съд и сумата 138, 23 /сто тридесет и осем лева, 23
ст./ лева, разноски пред Разградския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168 от 17.03.2022 г. по ГД № 441/ 2021 г. по описа на
РС Разград в останалата обжалвана част, с която е осъден Я. А. Л. да заплати на В. А. Л.
сумата 2 500 лева , ведно със законната лихва, считано от 25. 02. 2021 г. до окончателно
изплащане на сумата на осн. чл. 240 от ЗЗД, сумата 371, 53 лева , представляваща
обезщетение за забава на осн. чл. 86 от ЗЗД за периода от 09. 09. 2019 г. до 24. 02. 2021 г. по
Договор за паричен заем от 07. 10. 2016 г. , сумата 290, 90 лв. разноски по делото пред
районния съд.
В останалата необжалвана част, решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му пред Върховния касационен съд
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5