РЕШЕНИЕ
№ 3463
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330103457 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 във вр. с чл. 238 ГПК.
С исковата молба ищцата М. А. В., в качеството й на наследник на починалия на
******** г. А. П. В., е предявила против „ДАИКС“ ООД кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че не
дължи на ответника сумата от общо 1 901, 84 лв., от които: 771, 44 лв. – главница, ведно със
законна лихва в размер на 774, 44 лв., дължима за периода от 02.04.2012 г. до 14.02.2022 г.;
230, 96 лв. – неолихвяеми вземания; 125 лв. – присъдени разноски, по изпълнителен лист,
издаден на ******** г., в полза на „ДАИКС“ ООД против А. П. В. по ч.гр.д. № ****/**** г.
по описа на РС – Пловдив, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително
дело № *********** по описа на ЧСИ ********* с рег. № *** и район на действие Окръжен
съд – Пловдив, поради погасяване на вземането по давност.
В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на починалия на ******** г. А.
П. В., против когото въз основа на изпълнителен лист, издаден на ******** г. по ч.гр.д. №
****/**** г. било образувано изпълнително дело № *********** по описа на ЧСИ ****** с
рег. № *** и район на действие Окръжен съд – Пловдив. Твърди се, че на ******** г.
ищцата получила покана за доброволно изпълнение, според която същата следва да заплати
на ответника сумата от общо 1 901, 84 лв., от които: 771, 44 лв. – главница, ведно със
законна лихва в размер на 774, 44 лв., дължима за периода от 02.04.2012 г. до 14.02.2022 г.;
230, 96 лв. – неолихвяеми вземания; 125 лв. – присъдени разноски. Твърди се, че последното
изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е от дата 09.01.2015 г., като с него бил
наложен запор върху трудовото възнаграждение на наследодателя й. Твърди се, че от
09.01.2015 г. изпълнителни действия не са извършвани, като от тази дата е започнала да тече
5-годишна давност, която е изтекла на 09.01.2020 г.
Ответникът не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК
1
отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по
отношение на ответника.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен на ответното дружество на основание
чл. 50, ал. 3 ГПК, на вписания в ТР седалище и адрес на управление, чрез касиера на
дружеството.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание, проведено на 10.10.2022 г.,
като с получаване на призовката е бил надлежно предупреден за възможността от
постановяване на неприсъствено решение.
Въпреки редовното му призоваване, ответникът не се е явил в съдебното заседание за
разглеждане на делото, като не е депозирал молба за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1
ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно
призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно с получаване на призовката
ответната страна е била предупредена и за възможността против нея да бъде постановено
неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл.
238 ГПК.
Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства да се
установява, че исковата претенция е вероятно основателна.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като
в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния
разноски в исковото производство в размер на 85, 94 лв., представляващи заплатена
държавна такса за разглеждане на делото.
В производството по делото ищецът е бил представляван на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 380 лв. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й, действаща към
момента на определяне на възнаграждението от съда.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, че М. А. В., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „*****“ № ***, ет. ***, ап. ***, действаща чрез своята майка
и законен представител З. С. В., ЕГН **********, не дължи на „ДАИКС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., район ****, ж.к. „*****“, ул. „*****“
№ *** сумата от общо 1 901, 84 лв., от които: 771, 44 лв. – главница, ведно със законна лихва
в размер на 774, 44 лв., дължима за периода от 02.04.2012 г. до 14.02.2022 г.; 230, 96 лв. –
2
неолихвяеми вземания; 125 лв. – присъдени разноски, по изпълнителен лист, издаден на
******** г., в полза на „ДАИКС“ ООД против А. П. В. по ч.гр.д. № ****/**** г. по описа на
РС – Пловдив, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително дело №
********** по описа на ЧСИ ******* с рег. № *** и район на действие Окръжен съд –
Пловдив, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „ДАИКС“ ООД, ЕИК *********, да заплати на М. А. В., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 85, 94 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 3457/2022 г. на Районен съд - Пловдив, XXIII граждански състав.
ОСЪЖДА „ДАИКС“ ООД, ЕИК **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения да заплати на адвокат Е. М. В., АК – С., с личен № ********** сумата от
380 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на осн. Чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на
контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу
която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/П/______________
3