М О
Т И В И
Към
присъдата по НЧХД № 344/2020 год. на АРС, ІІ н.с.
Наказателното
производство е образувано по тъжба на В.С.К., с която същата е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия Х.Т.Д. за престъпление по чл. 130 ал.2 от НК, за
това че: На 10.04.2020 г. в село Конуш,
обл. Пловдивска е причинил на В.С.К., ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане,
оток и охлузване в областта на лицето и кръвонасядане
в областта на дясната мишница – довели до болка и страдание без разстройство на здравето.
В съдебно
заседание частният тъжител В.К. чрез повереника си -
адвокат М., поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка
описана в тъжбата. Иска се осъждането на подсъдимия и налагане на справедливо
наказание, както и уважаване в пълен размер на предявения граждански иск.
Подсъдимият Х.Т.Д. участва лично в процеса и
с упълномощения си защитник – адв. Х.. Защитникът му адвокат Х. пледира, че деянието
предмет на повдигнатото с тъжбата обвинение не е доказано по несъмнен и
категоричен начин, като липсват доказателства за категоричен извод за
авторството и вината на подсъдимия в извършването му, поради което моли същият
да бъди оправдан. Подсъдимият дава подробни обяснения, като на практика не
отрича факта, че е нанесъл удар и е изблъскал тъжителката от пейката, при което
тя е паднала на земята, но отрича да й е причинявал телесните увреждания в
областта на лицето и мишницата. Твърди, че същата с поведението си сама го е
провокирала да направи това, като го е обиждала за децата му, като също моли за
оправдателен диспозитив.
В
наказателното производство беше предявен от частния тъжител В.К. и приет за
съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия Х.Д. за сумата от 6000 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението
по чл. 130 ал.2 от НК, изразяващи се в претърпени болка и страдание, срам пред
хората и причинен ужас и страх в резултат на причинената й лека телесна повреда,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на
престъплението, а именно 10.04.2020 г. до окончателното и изплащане, като частният
тъжител В. К. бе конституирана и като граждански
ищец.
Съдът
на базата на събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Х.Т.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, с основно образование, работещ като шофьор в градски транспорт гр.
Пловдив, с адрес: ***, ЕГН **********.
Тъжителката
В.К. живеела заедно със съпруга си – свидетеля – М.Г. и сина си –Н. на 13 г. в
с. Конуш. Подсъдимият Х.Д. бил техен съсед и с мъжа й с когото били приятели
често се събирали и употребявали алкохол. При тези събирания и под влияние на
алкохола възниквали конфликти между
подсъдимия и тъжителката. На 10.04.2020 г. още около 17,00 часа,
подсъдимият Х.Д. и свидетелят М.Г. случайно се срещнали в центъра на с. Конуш и
седнали на пейка в парка, за да се почерпят, като започнали да употребяват
алкохол. До късно вечерта двамата употребили значително количество алкохол, като
първоначално консумирали бира, а после изпили и около 1 500 милилитра уиски.
Около 21,30 часа към тях се присъединил и свидетелят Й.М., който преди това
също употребил алкохол и продължил да пие. Около 22,00 часа тъжителката В.К.
заедно със сина си Николай отишла до парка да забере мъжа си – М.Г., тъй като
станало късно. Тъй като свидетелят Г. се забавил с тръгването, тъжителката К. седнала
до него на пейката да го изчака. В този момент подсъдимият Д. започнал да се
заяжда с нея и двамата започнали да си отправят реплики. Неочаквано подсъдимият
Х.Д. стъпил на коша, който се намирал като масичка между пейките и нанесъл удар
с крак в главата на пострадалата В.К., в резултат на което тя паднала отстрани
на пейката на земята и се разпищяла. Подсъдимият продължил да нанася удари с
ръце и крака по главата и тялото на тъжителката. Свидетелят М.Г. се намесил, за
да защити жена си и двамата с подсъдимия Х.Д. се сбили като си нанасяли удари и
се търкаляли по земята. Малко по–късно били разтървани от свидетеля Й.М. и Т.Д.
– дъщеря на подсъдимия. В резултат на нанесените от подсъдимия удари, частната
тъжителка почувствала силна болка в окото, от носа й потекла кръв и получила
отоци и кръвонасядане по лицето и болезненост в
лявата долно–челюстна става, както и кръвонасядане на
дясната мишница. По-късно същата вечер тъжителката подала жалба в РУ-Асеновград
за нанесения и побой. По-късно на първия работен ден 13.04.2020 г. В.К. била
освидетелствана от съдебен медик и се снабдила със съдебно-медицинско
удостоверение, издадено й от КСМ при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД-гр.Пловдив.
От заключението на изготвената и приета по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при възникналия на 10.04.2020
г. инцидент в с. Конуш на В.К. са били причинени кръвонасядане,
оток и охлузване в областта на лицето и кръвонасядане
в областта на дясната мишница, които травматични увреждания са довели до болка и страдание без разстройство
на здравето. Съдът възприе и кредитира заключението на вещото лице, като
изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област.
За да постанови присъдата си Съдът прие за
безсъмнено установена именно така
описаната фактическа обстановка, която се установява от следните
доказателствени средства, които съдът кредитира, а именно показанията на свидетелят - очевидец М.Г.,
който от непосредствена близост е възприел развитето на целия инцидент, поради
което и пряко установяват главния факт, както и на разпитаните свидетели Й.М. и
Т.Д., чиито показания установяват акцесорни факти, които са относими
към главния факт. Съдът ползва и частично показанията на свидетелката Ж.У.,
която въпреки, че не е пряк свидетел очевидец и не е присъствала на инцидента,
е възприела състоянието и нараняванията на тъжителката през следващия ден. Съдът
ползва и писмените доказателства приложени по делото, прочетени на основание
чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствата –съдебно-медицинско удостоверение
на пострадалата К., справка за съдимост и характеристична справка за подсъдимия
и протокол за предупреждение. По отношение на главния факт, а именно нанасянето
на удара с крак в лицето на пострадалата
с най-голяма информативност са показанията на
свидетеля М.Г., който от непосредствена близост е възприел ритника от страна на
подсъдимия в лявата половина на лицето на тъжителката. Съдът кредитира
показанията на посочения свидетел и ги
намира за достоверни по отношение на
това обстоятелство и защото те са съответни и на приложените по делото писмени доказателства и
се потвърждават от обективните находки телесните увреждания установени от лекар
при съдебно-медицинското освидетелстване. отразени и в издаденото по късно съдебномедицинско удостоверение , въз
основа на което е построено и заключението на съдебно-медицинската експертиза. В
заключението на СМЕ-за подробно е обоснована причинната връзка между твърдените
в тъжбата вредоносни действия при развилия се инцидент на 10.04.2020 г. и травмите
по лицето и предмишницата на тъжителката, като е
прието, че същите е възможно да бъдат получени по начина, описан в тъжбата, а
именно при нанасяне на удар с крак в лявата
лицева половина и последващо падане на земята.
При
така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си подсъдимият Х.Т.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
130 ал.2 от НК, за това, че: На
10.04.2020 г. в село Конуш, обл. Пловдивска е
причинил на В.С.К., ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане, оток и охлузване в областта на лицето и кръвонасядане в областта на дясната мишница – довели до болка и страдание без разстройство на здравето.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като е
съзнавал обществено-опасният му характер, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните му последици и е
желаел настъпването им.
Съдът
намери, че по отношение на подсъдимият Х.Т.Д. са налице всички кумулативни
предпоставки предвидени в разпоредбата на чл. 78а ал.1 от НК за освобождаването
му от наказателна отговорност, а именно за извършеното престъпление, което е
умишлено най-тежкото предвиденото наказание в нормата на особената част е
лишаване от свобода до шест месеца. Подсъдимият към момента на извършване на престъплението е реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК и от деянието
няма причинени съставомерни имуществени вреди. Ето защо съдът освободи
подсъдимият Х.Т.Д. от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба.
При
индивидуализиране на наказанието и определяне на размера на глобата Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства липсата на предишни осъждания. За
да определи справедливо наказание съдът се съобрази с горното обстоятелство, но
като основен критерий прие степента на обществена опасност на деянието, която с
оглед на сравнително лекият съставомерен резултат и
битовия характер на инцидента съдът
намира, че не е висока. Заедно с това
съдът намира и че подсъдимият е личност със
сравнително невисока степен на обществена опасност с оглед установените добри характеристични
данни. Ето защо съдът определи размера на глобата в минималния размер на
предвидения в закона диапазон, а именно 1000 лв. Според преценката на Съда
именно това наказание като вид и размер се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и най –добре би изпълнило целите посочени в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Предявения
от пострадалата граждански иск за причинените й от престъплението неимуществени
вреди от деянието на 10.04.2020 г. в размер на 6000 лв. е доказан по основание.
Основанието на предявения граждански иск е виновно извършено деяние от подсъдимия
и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил
другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в
резултат от извършеното от подсъдимия престъпление, пострадалата В.К. е
претърпяла неимуществени вреди - болки и страдание, както и причинен стрес – срам
и неудобства, които са непосредствена
последица от деянието. С оглед на изложеното съдът счете, че предявения
граждански иск е основателен, но завишен по размер. Досежно неговия размер, според разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, същият следва да се определи по справедливост. За справедлива
Съдът намери сумата от 1000 лв. като оптимален паричен еквивалент на претърпените
от пострадалата болка и страдание, ведно
със законната лихва считано от датата на извършване на престъплението, а именно
10.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази
сума до пълният претендиран размер от 6000 лв. за неимуществени вреди съдът
отхвърли гражданския иск като неоснователен. Подсъдимия бе осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лв. върху
уважения размер на гражданският иск.
Причините за извършване на престъплението са
липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимият по отношение на собствените му действия и
постъпки и незачитане на телесната неприкосновеност на личността.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189
ал.3 от НПК Съдът осъди подсъдимия да
заплати на частния тъжител и граждански ищец В.С.К. направените от нея разноски
по делото в размер на 1212 лева, представляващи внесен депозит за СМЕ,
заплатена държавна такса за завеждането на делото и адвокатско възнаграждение
за упълномощения й повереник.
По изложените мотиви
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: