Р Е Ш Е Н
И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав
На тринадесети май две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Борислав
Милачков
Членове: Кремена Данаилова
М.Иванова-Даскалова
Секретар: Галина Георгиева
Прокурор: Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №451 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Дирекция „ИТ“-гр.Варна
против Решение №260086/25.01.2021г. постановено по НАХД №2300/2020г. на
РС-Варна, с което е отменено НП №03-011286/29.05.2019г. на Директора на Дирекция „ИТ“-гр.Варна, с което на „Агрос-98“ООД-гр.Варна е наложена имуществена санкция
в размер на 2000лв. на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от КТ за
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
В касационната жалба се твърди, че Решението на ВРС е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Оспорват
извода на въззивния съд, че предписанието е изпълнено, че няма нарушение, тъй
като издаването на заповед, макар това да не е било отразено в правилника за
вътрешния трудов ред съставлявало основание за преквалифицирането му по чл.415в,
ал.1 от КТ. Намират за неправилно преценени събраните гласни доказателства и
заявеното от актосъставителя, че правилникът не е бил актуализиран. Молят решението на ВРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново,
с което НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено. В съдебно заседание явилият се юрисконсулт поддържа
жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът „Агрос-98“ООД-гр.Варна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. В хода по същество изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Правилно и в съответствие с
доказателствата ВРС формирал извода, че дружеството не е осъществило нарушението,
за което е санкционирано. Моли касационната жалбата да бъде оставена без
уважение и въззивното решение да бъде потвърдено.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр.Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Счита Решението на РС-Варна за правилно, постановено
при спазване на процесуалните правила и закона и нямало основание за неговата
отмяна.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното
решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК,
като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци, а за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на
решението, следи и служебно. В жалба се твърди неправилно приложение на закона
от ВРС.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо.
Касационният
състав извърши проверка за правилността на приложението на материалния закон от
ВРС, въз основа на фактическите
установявания в ,ешението на въззивния съд съобразно чл.220 от АПК. След преценка по
отделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, като взел предвид твърденията и становищата на страните, въззивния съд
установил от фактическа страна, че с Протокол №ПР1835524/31.10.2018г. инспектори
от дирекция „Инспекция по труда“-Варна дали задължително предписание на
работодателя „Агрос – 98“ ООД-гр.Варна да определи в Правилника за вътрешния
трудов ред, реда за отчитане на работното време, в зависимост от създадената
действителна организация на дружеството, съгласно чл.4а, ал.1 от Наредба за
работното време, почивките и отпуските (ДВ бр. 6/1987 г.) със срок на
изпълнение 15.11.2018г. ВРС установил, че управителят на дружеството издал
Заповед №AGR27 на 10.11.2018г., с която извършил промяна в Правилника за
вътрешния трудов ред, като изменил текста на чл.15, ал.1 и ал.2 в него. На 09.05.2019г. свид. Димитър
Игнатов – инспектор в Д„ИТ“-Варна извършил проверка по спазване на трудовото
законодателство в дружеството и преценил, че то не е изпълнило даденото му
задължително предписание в т.3 на Протокол №ПР 1835524/31.10.2018г. Намерил, че
с бездействието си дружеството е нарушило чл. 415, ал. 1 от КТ, за което на
22.05.2019г. му съставил АУАН. Срещу него в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило
писмено възражение, което ВРС не установил да е било разгледано от директора на
дирекция „ИТ“ – гр.Варна, който в качеството си на административнонаказващ
орган възприел изложеното в акта и на 29.05.2019г. издал НП
№03-011286/29.05.2019г., с което на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение
на чл.415, ал.1 от КТ.
Неоснователни са
оплакванията в касационната жалба, че ВРС не е преценил правилно
доказателствата. В съответствие с правилата той преценил събраните гласни и приетите
писмени доказателства в съвкупност и установил от представената в хода на
съдебното производство Заповед №AGR27 от 10.11.2018г., че с нея управителят на
„Агрос – 98“ ООД-Варна въвел промени именно в чл.15, ал.1 и ал.2 от Правилника
за вътрешния трудов ред в дружеството, като съгласно чл.15, ал.1 работният ден
е определен с начален час 08:00ч. и краен час 17:00ч., като работниците ползват
обедна почивка от 60 минути, считано от 12:00ч. до 13:00ч., а съгласно чл.15,
ал.2 работниците ползват допълнително 2 почивки от по 15 минути в рамките на
работния ден от 10:15часа до 10:30часа и от 15:15часа до 15:30часа. Обосновано ВРС
акцентирал на обстоятелството, че на уведомителното писмо, с което заповедта за
изменение на правилника е представена в дирекцията е отразено, че са
представени на този орган на 21.11.2018г., което изключва възможността заповедта
да е издадена на друга по-късна дата за нуждите на оспорването на процесното НП.
Касационният
състав изцяло споделя изводите в Решението на ВРС, че в самият Правилник за
вътрешния трудов ред не е регламентиран конкретно и изрично реда за отчитане на
работното време, но е очевидно, че в дружеството е въведено подневно отчитане
на работното време и няма сумирано отчитане на работното време. Съгласно действащата
правна уредба, сумираното отчитане на работното време се извършва с изричен акт
на работодателя. Правилно ВРС отхвърлил като неоснователни доводите на
представителя на Дирекция „ИТ“, че дружеството следва да бъде санкционирано
дружеството само заради липсата на изрично посочване в Правилника за вътрешния
трудов ред, че в дружеството не е въведено сумирано отчитане на работното време,
а то се осъществява подневно, каквото е принципното положение.
Касационният
състав намира за правилни и съответни на установеното от доказателствата
крайните изводи на ВРС, че дружеството е предприело действия и е изпълнило в
срок задължителното предписание №3 дадено му с Протокол №ПР1835524/31.10.2018г.
на дирекция „Инспекция по труда“–гр.Варна, което е основание за отмяна на
издаденото Наказателно постановление № 03 – 011286 от 29.05.2019г. издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“–гр.Варна като неправилно и
незаконосъобразно. НП е правораздавателен акт, с който се налага наказание на
физическо лице, респ. имуществена санкция на юридическо лице, поради което за
него както и за присъдата са приложими основните изисквания в чл.303 ал.1 и
ал.2 от НПК: да не може да почива на предположения и когато обвинението не е
доказано по несъмнен начин, привлеченото към отговорност лице да се оправдава и
да не се ангажира отговорността му. В съответствие с тези изисквания на закона ВРС
постановил отмяна на НП, поради което оплакването за неправилно приложение на
материалния закон в касационната жалба е неоснователно. Решението на ВРС следва да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора своевременно направеното от представителя на
касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от
това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №260086/25.01.2021г. на Районен съд – Варна постановено по НАХД №2300/2020г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Дирекция „ИТ“-гр.Варна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: