№ 2400
гр. София, 19.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20231100500060 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение №7421 от 01.07.2022 г., постановено по гр. дело №59864 от
2021 г. по описа на Софийския районен съд, 90 състав е отхвърлен
предявеният от В. В. отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за
признаване за установено по отношение на „Кредит И.И. БГ“ ЕАД, че не
дължи сумата от 5 561,37 лв. главница, 608,07 лв. разноски за юрисконсулт и
130 лв. арбитражни разноски по изпълнителен лист, издаден на 11.03.2016 г.
по т. дело №1401/2016 г. по описа на Софийския градски съд, VI-7 състав като
погасени по давност и по който е образувано изп. дело № ********** по
описа на ЧСИ Г.К..
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца В. В., с която
обжалва същото като неправилно и необосновано. В жалбата се излагат
доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че перемпцията е
без правно значение за давността, както и че изпълнително действия,
поискано и предприето в рамките на прекратено по право изпълнително
производство е годно да породи правни последици и е основание единствено
за образуване на ново изпълнително дело. Въззивникът поддържа, че
последното изпълнително действие по изп. дело №20168610400606 по описа
на ЧСИ Д.В. е от дата 16.05.2016 г., като след тази дата в продължение на
повече от две години не са били предприето изпълнителни действия, поради
което на 16.05.2018 г. изпълнително дело е било прекратено по право на
основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК. Заявява се, че с прекратяване на
1
изпълнителното производство се погасява правото на взискателя да иска
извършване на изпълнителни действия. Твърди се, че петгодишната давност
за вземането е изтекла на 16.05.2021 г., поради което се иска признаване за
установено по отношение на ответника, че не му се дължат сумите по
процесния изпълнителен лист. По изложените съображения се иска отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен. Претендират се
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва като неоснователна и се иска да бъде оставена без
уважение. Заявява се, че правилно с обжалваното решение е прието, че
давността по изпълнителното дело е прекъсвана многократно, както и че е без
значение перемпцията за прекъсването на давността. По изложените
съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно
и законосъобразно. Претендират се разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
по релевираните в жалбата доводи.
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
439, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издаден
изпълнителен лист, поради новонастъпили факти. За да бъде уважен
предявеният иск трябва да е установен следният фактически състав: 1./да
съществува изпълнително основание и да е издаден изпълнителен титул
срещу ищеца; 2./да е образувано изпълнително дело от кредитора срещу
длъжника; 3./да са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, които
обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на
вземането – в конкретния случай да е изтекла претендираната от страната
погасителна давност. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно
прекъсване на погасителната давност относно вземането.
2
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. В т.10 на ТР № 2 от
2015 г. по т. дело № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ прекъсва давността и от предприемането на последното
принудително действие започва да тече нова давност.
Това правно положение се прилага и остава валидно независимо от
настъпила по делото перемпция по смисъла на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК. Това е
така тъй като новата давност започва да тече от последното й прекъсване с
надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността и когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Служебното задължение на съдебния
изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнители действия, като
законни последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по
чл.116, б.“в“ от ЗЗД.
От кориците на приложеното като писмено доказателство изпълнително
дело се установява, че след 16.05.2016 г. давността е прекъсната с депозирана
от „Кредит И.И. БГ“ ЕАД молба вх. №26883/24.09.2018 г. за конституиране
на нов взискател с изрично искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ. В тази връзка следва да се поясни, че самото искане за конституиране
на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния
изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята
същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната
давност за вземането. Прекъсване на погасителната давност настъпва само
ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател е посочен
и изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, т.е.
изрично е поискано извършването на валидно изпълнително действие,
каквото в случая е направено от страна на кредитора /в този смисъл Решение
№ 50094 от 16.11.2023 г. по т. д. № 770 / 2022 г. на Върховен касационен съд,
1-во тър. отделение/.
Видно от изложеното в периода от 24.09.2018 г. до датата на исковата
молба не са изтекли пет години, които да водят до погасяване на процесното
вземане по давност, поради което не е осъществен фактическият състав на чл.
439 ГПК и искът подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения и поради съвпадение на крайните изводи
на двете съдебни инстанции, настоящия въззивен състав намира, че
3
постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, а
подадената срещу него въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има въззиваемата страна, в чиято полза следва да се присъди сумата
от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция,
определено от съда на основание чл. 78,ал.8 ГПК, вр. чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в сила от 01.01.2006 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7421 от 01.07.2022 г., постановено по гр.
дело №59864 от 2021 г. по описа на Софийския районен съд, 90 състав в
цялост.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3, вр. ал.5 ГПК В. С. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Банкя, ул. „******* да заплати на „Кредит И.И. БГ“
ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Люлин, бул. „******* Бизнес център „******* сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните при
условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4