РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Враца, 08.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 11.05.2021г. /единадесети
май две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от
съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 42 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца,
против Решение № 260021/12.11.2020г. ,
постановено по АНД № 59 по описа за 2020г. на Районен съд – Козлодуй, с
което е отменено Наказателно постановление № 06-001271/21.02.2020г. на Директора на Дирекция “ИТ” гр. Враца, издадено срещу Германо-български
консорциум „Национално хранилище за радиоактивни отпадъци“ ДЗЗД /ГБК НХРАО
ДЗЗД/ на основание чл. 416, ал. 5 вр.чл.413
ал.2 от КТ вр.чл.55 от ЗЗБУТ за нарушение на чл. 5 ал.1
от ЗЗБУТ вр.чл.4 т.2 б.“а“ от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на СМР и във вр. с т.6.5 от Приложение №2 на чл.2 ал.2 от същата
Наредба.
В
касационната жалба са наведени доводи, че оспореното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила, в противоречие с доказателствата и действителната
фактическа и правна обстановка. Изложени са съображения, че административнонаказващият
орган правилно е ангажирал отговорността на дружеството, като е квалифицирал
точно извършеното нарушение, съобразил е тежестта му, за което е наложена
имуществена санкция съобразно приложимите материалноправни разпоредби. Възразява
се против изводите на първостепенния съд, че дружеството по ЗЗД не е субект на
наложената имуществена санкция, тъй като същият е неперсонифицирано
обединение на самостоятелни правни
субекти с определена цел, при която не се формира нов носител на права и
задължения, тъй като приложимите разпоредби на КТ предвиждат налагане на
имуществена санкция и на дружествата по ЗЗД в предвидените от закона случаи. Отправено
е искане към касационната инстанция да отмени решението и вместо него да
постанови друго, с което да потвърди изцяло наказателното постановление. В
съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.К. касаторът поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение от 120 /сто
и двадесет/ лв..
Ответникът чрез
процесуалния си представител адв.М.М. в с.з. и писмени бележки оспорва
касационната жалба, като прави
възражение, че при постановяване на решението си въззивният съд не е допуснал
сочените в нея нарушения, поради което
прави искане решението да бъде оставено
в сила.
Участващият в касационното производство
прокурор от ОП – Враца дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като не са
допуснати сочените нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради
което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила.
В настоящото
производство от страните не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и
съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим
съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на делото е
Решение № 260021/12.11.2020г.,
постановено по АНД № 59 по описа за 2020г. на Районен съд – Козлодуй, с
което е отменено Наказателно постановление № 06-001271/21.02.2020г. на
Директора на Дирекция “ИТ” гр. Враца. С
последното на основание чл. 416, ал. 5 вр.
от КТ вр.чл.55 от ЗЗБУТ за
нарушение на чл. 5 ал.1 от ЗЗБУТ вр.чл.4 т.2 б.“а“ от Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на СМР и във вр. с т.6.5 от Приложение №2 на
чл.2 ал.2 от същата Наредба на
Германо-български консорциум „Национално хранилище за радиоактивни
отпадъци“ ДЗЗД /ГБК НХРАО ДЗЗД/ е
наложена имуществена санкция в размер на
15 000/петнадесет хиляди/ лева.
За да постанови посочения резултат, Районният съд е приел, че ответникът по касация не може да бъде субект
на вмененото му нарушение и от там да му
бъде налагана имуществена санкция, тъй
като той не е самостоятелно ЮЛ, а неперсонифицирано гражданско дружество, учредено
по реда на ЗЗД. Касационната инстанция споделя напълно фактическите констатации и правните изводи на първостепенния съд за
незаконосъобразност на оспореното НП, поради което постановеният съдебен
акт за отмяната на същото се явява правилен, съобразен с материалноправните
разпоредби и процесуалните правила. Действително, съгласно чл.412а от КТ имуществени
санкции могат да бъдат налагани и на дружества, създадени по ЗЗД, при нарушения
на трудовото законодателство, стига те да имат качеството на работодател. В
случая обаче не може да се приеме, че
консорциумът има такова качество, тъй като той не е наемал самостоятелно работници или служители по
трудово правоотношение, а такива са наети от всеки от участниците в него. Не се
спори, че пострадалите работници са наети от
„Е.“ ООД, което е част от „К. К. *“ ДЗЗД, а последният е част от ГБК НХРАО ДЗЗД, т.е.
ответникът по касация не е отговаря
на определението за работодател, дадено
в §1 т.1 от ДР на КТ. Обоснован е и изводът, че
не са изпълнени и условията
дружеството да бъде определено като проектант.
След извършена служебна проверка на решението на Районния съд, съгласно
изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му
поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън
посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав,
в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон и в
съответствие с неговата цел, поради което оспореното решение следва да бъде
оставено в сила, а предявената против него касационна жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
При този изход на спора на
касатора не следва да се присъждат разноски.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260021/12.11.2020г., постановено по АНД № 59 по описа за 2020 г.
на Районен съд – Козлодуй, с което е отменено НП №06-001271/21.02.2020г. на
Директора на Д“ИТ“ Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.