Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ………2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №5606/2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от И. Г.– взискател по изп.д. №20218710400043 срещу постановление на
съдебния изпълнител от 21.01.2021 г., с което е отказано извършване на
изпълнително действие – да се произнесе по същество по материално-правно
възражение на взискателя за прихващане, като зачете последиците на прихващането
и прекрати изп.д. № 702/2020 г.
Жалбоподателят поддържа, че разпореждането
на съдебния изпълнител е незаконосъобразно – длъжникът А.Ш.е образувал като
взискател при същия ЧСИ изп.д. №202007810400702 срещу жалбоподателката, в
рамките на което претендира плащане на сумата от 146535 лв. Предмет на
настоящото изп.д. №20218710400043
е вземане на жалбоподателката И. Г.срещу А.Ш.за
по-голяма сума – 183131,65 лв., представляваща главница, заедно с такси и
разноски, по издаден в нейна полза обратен изпълнителен лист срещу Ш., поради
което отправя изявление за прихващане между присъдената на Ш. сума от 146535
лв., за която е образувано изп.д. №202007810400702 и присъдената в полза на Г.сума
от 183131,65 лв., до размера на по-малката от двете суми. Твърди, че отказът на
съдебния изпълнител да зачете ефекта на прихващането е незаконосъобразен и
следва да се отмени.
В мотивите си съдебният изпълнител сочи, че жалбата е
недопустима, а разгледана по същество – неоснователна, тъй като не е
компетентен да зачете ефектът на възражение за прихващане.
Въззивният съд намира следното:
Жалбата е допустима, насочена срещу отказ за
извършване на поискано от взискателя изпълнително действие, което е подлежащо
на обжалване действие съгласно чл.435, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 16.11.2020 г. за вземане на взискателя И. Г.срещу длъжникаА.Д. Ш. за 170452,24 лв.
главница, 8921,41 лв. съдебни разноски, 3500 лв. адвокатско възнаграждение и
258 лв. такси.
По повод молба от 19.01.2021 г. по посочения
изпълнителен лист е образувано изп.д. №20218710400043. В
молбата за образуване на делото се съдържа искане на взискателя Г.една част от вземането да се изпълни чрез прихващане
– като съдебният изпълнител зачете изявление на взискателя И. Г.за прихващане
на вземането й срещу задължение, което тя дължи наА.Д. Ш. за сумата от 146535 лв., за която е образувано изп.д.
№202007810400702 при същия ЧСИ, до размера на по-малката от двете суми, а за
остатъка от вземането й да предприеме съответни посочени в молбата изпълнителни
действия.
С постановление от 21.01.2021 г.
молбата за зачитане на прихващането е оставена без уважение.
Обжалваният акт е законосъобразен. Съгласно т.4 от ТР
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС възражението за прихващане, ако се изразява в
материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни
вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са
били налице условията за компенсируемостта им, може за първи път да се заяви пред
въззивния съд. По аргумент и от чл.371 ГПК, възражението за прихващане, когато съществуването
му е установено с влязло в сила съдебно решение, може да се направи до
приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. Ако срокът в
пропуснат, това право не може да се упражни за първи път пред съдебния
изпълнител в рамките на образувано изпълнително производство – съдебният
изпълнител не е компетентен да зачита ефекта на направено изявление за
прихващане. Ето защо поисканият от взискателя изпълнителен способ - част от
вземането да се изпълни чрез прихващане – като съдебният изпълнител зачете
изявление в този смисъл на взискателя И.Г., не е сред предвидените в закона.
Отказът на съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение чрез признаване на
прихващане, извършено чрез материалноправно изявление за компенсиране на две
насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на
по-малкото, е законосъобразен, а жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна.
За пълнота следва да се посочи, че по общо съгласие на
страните може да се извърши компенсация, като се погасят задълженията до
размера на по-малкото, в който случай по писмено искане на всеки от
взискателите по реда на чл.433, ал.1, т.2 ГПК образуваните изпълнителни
производства могат да бъдат прекратени за погасената чрез прихващане част от
вземанията.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г.– взискател
по изп.д. №20218710400043 срещу постановление на съдебния изпълнител от
21.01.2021 г., с което е отказано извършване на изпълнително действие – да се
произнесе по същество по материално-правно възражение на взискателя за
прихващане, като зачете последиците на прихващането и прекрати изп.д. № 702/2020
г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.