Р Е Ш Е Н И Е №..................
град Свиленград, 11.02.2021година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева
при секретар: Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от
Съдията Административно наказателно дело №5 по описа за 2021година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000939 от 29.10.2020година
на Началник група към ОД на МВР Хасково,
РУ- Свиленград,с което на Д.Х.С.
с ЕГН ********** *** за нарушение на
чл.104Б,т.2 от ЗДвП на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 3000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12месеца .
Жалбоподателят Д.Х.С. в законно предвиденият срок обжалва горе цитираното НП,което
счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата,че не бил извършил вмененото му
адм.нарушение,тъй като бил млад водач и не било във възможностите му да извърши
твърдяната рискова маневра. Отделно от това счита,че било налице
несъставомерност на описаното в АУАН и НП деяние.Неправилно било квалифицирано
нарушението,а от там и санкционната норма.Поради изложеното моли съда да отмени
атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят редовно призован се явява
лично и с адв.Кр.Т.,който подържа жалбата по изложените в нея доводи.
Жалбоподателят дава обяснения по
случая ,като твърди,че движението на
автомобила забелязано от полицейските служители не било умишлено от негова
страна.
По същество пълномощника му пледира за
отмяна на обжалваното НП , като неправилно, доколкото жалбоподателят бил млад водач и не успял да овладее МПС,което
неправилно било възприето от полицейските служители като нарушение по
чл.104Б,т.2 от ЗДвП.
В съдебно заседание се ангажират
доказателства.
Претендира се присъждане на
адв.възнаграждение,но не се представя списък на разноските.
Административнонаказващият орган/АНО/-Група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител
и не взема становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите писмени доказателства
по делото,както и от свидетелските показания на Д.Х.Д. и А.М.Ш. се установява,
че на 19.09.2020година св. Д.Х.Д. и св.А.М.Ш. – полицейски служители изпълнявали
служебните си задължения ,когато при
обход по маршрута им около 16,25часа,движейки
се по бул.България и приближавайки кръстовището с улица Васил Левски забелязали
лек автомобил БМВ 316 с рег.№ Х55 59 КР идвайки по улица Васил Левски да
извършва рискова маневра,като подава рязко газ и превърта задните колела на
автомобила ,като по този начин го извежда преднамерено извън контрол на една
страна,в лентата за движение по бул.България.
Двамата полицейски служители подали звуков и светлинен сигнал,като по
този начин спрели водача за извършване на проверка. В лекият автомобил освен
водача ,пътувала и неговата приятелка св.Г.Г.И..
Пред двамата свидетели жалбоподателят
не отрекъл ,че е извършил рисковата маневра,нито пък заявил,че е изгубил
управлението на автомобила,а напротив посочил,че е искал да изпробва лекият
автомобил, поради което на място бил извикан техният колега Д.Г.Г.,който след като се запознал с
установеното от колегите му,съставил на жалбоподателя АУАН №212466/19.09.2020г.,който бил предявен
и връчен лично на въззивника.
Срещу Акта в законоустановения
3-дневен срок е постъпило писмено възражение,по което е взето становище за
неговата неоснователност.
Въз основа на Акта е издадено
обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за
установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.104Б,т.2 от ЗДвП на
основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12месеца .
Последното /НП/ е връчено на
жалбоподателя на 22.12.2020г.,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана
в самият документ.
По административно наказателната
преписка има и приложена справка за
нарушител/водач, видно от която жалбоподателя
е правоспособен водач и до настоящият момент липсват наложени
адм.наказания извън констатираното по горе.
Видно от Заповед №8121з-515 от
14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Извън дадените обяснения от
жалбоподателя,по делото бе допусната и разпитана в качеството на свидетел
неговата приятелка Г.Г.И.,която твърди,че жалбоподателя е внимателен
шофьор,спазвал ограниченията и правилата на ЗДвП. Не отрича ,че през процесният
ден действително при завой лекият
автомобил е поднесъл,но според свидетелката,това се е случило поради
невъзможност на жалбоподателя в момента на овладее лекият автомобил,а не защото
същият умишлено е направил рискова маневра. Целта им била да паркират на
паркинга на хотел Свилена,но били спрени от полицейските служители. Приятелят й
излезнал от автомобила след като бил спрян и тя не възприела разговора между
жалбоподателя и полицейските служители,но впоследствие разбрала,че същият е
наказан за извършена рискова маневра.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН,
се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.Х.Д. и А.М.Ш., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,сведение,възражение и становище последните приобщени по надлежния процесуален ред
на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите
Д.Х.Д. и А.М.Ш., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви,
логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради
което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се
установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на
тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от
друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими
към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо
осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че
жалбоподателят на процесната датата да извършва рискова маневра,като подава
рязко газ и превърта задните колела на автомобила ,като по този начин го
извежда преднамерено извън контрол на една страна,в лентата за движение по
бул.България,респ.не използва пътя,отворен за обществено ползване в
съотвествие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
Що
се отнася до обясненията на жалбоподателя и разпитаната по делото
свидетелка И.,същите като изолирани от
останалия събран по делото доказателствен материал ,съдът не кредитира същите и
респ. не изгражда правни изводи въз основа на тях. Следва да се отбележи,че
самият жалбоподател след спирането му от двамата полицейски служители си е
признал,че е искал да изпробва лекият автомобил, което от своя страна
противоречи на неговото и на свидетелката твърдение,че рисковата маневра е
станала поради неопитността на водача и същата е била неумишлена.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част
от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по
своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за
установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени
доказателствени средства – Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра
на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач ,сведение,възражение и
становище, се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в
обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник група
към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица
наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за
нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в
рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Преди
всичко, съдът намира жалбата за допустима,
като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59
ал.2 пр.І от
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Спазени са
предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният
актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за
НП.
При издаването
на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН срокове.
От правна страна, съдът намира, на
първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен
от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на
службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления,
според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят ,
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП,
което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с
които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият
обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните
работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
Не се спори, че към момента на
съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на моторно
превозно средство (МПС) по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено
легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че
АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на
автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само
привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са
категорични, че именно жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил,
тъй като него са възприели да управлява МПС и на него са съставили АУАН, при
което той не е възразил относно това му качество, не е подал възражение, не е
посочил подобно възражение и в Жалбата си.
При така възприетата и изложена
фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на административно нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП.
За съда с оглед на наличните
безспорни доказателства – показанията на св. Д.Х.Д. и А.М.Ш., извършването на нарушението по
чл. 104Б т. 2 от ЗДВП от страна на жалбоподателя е категорично
и безспорно доказано.
От позицията си на очевидци ,касателно св.Д.Х.Д.
и св.А.М.Ш.,
възприели непосредствено действията на жалбоподателя въпросните свидетели
категорично са потвърдили начина на шофиране на управлявания от въззивника автомобил, форсирайки двигателя /подаване на
газ и повишаване оборотите на двигателя/ с което превърта задвижващите колела
на автомобила ,като по този начин преднамерено го изважда извън контрол и движейки се наляво и надясно, като с тези си
действия създава опасност за останалите участници в движението. Показанията на
тези свидетели-очевидци са последователни, логични, изчерпателни и
безпристрастни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно досежно
главните факти, подлежащи на установяване в настоящото производство, при липса
на оборващи ги доказателства.
При така установените факти не може да бъде
споделена тезата на нарушителя, че нарушението по чл. 175а, ал.
1, пр. трето от ЗДвП не е извършено, поради това, че жалбоподателя е
бил в невъзможност в момента да овладее лекият автомобил,а не защото същият
умишлено е направил рискова маневра. Свидетелите полицейски служители са категорични
,че денят е бил слънчев, пътното платно е било сухо,а жалбоподателят се е
движил с нормална скорост за населено място и единствено неговото поведение е
станало причина лекият автомобил да навлезне в насрещното платно,като за това
си поведение самият жалбоподател пред тях си е признал,че пробвал МПС.
Тази версия на защитата не издържа проверка откъм
достоверност,тъй като по делото не се събраха доказателства ,които да я подкрепят.
Събраните в хода на съдебното
следствие доказателства навеждат съда към единствено възможен извод – че с
поведението си на процесната дата и час, като водач на моторно превозно
средство санкционираното лице е участвало в нерегламентирано ползване на път,
отворен за обществено ползване, за друга цел различна от целта да се придвижват
хора и товари, въпреки забраната за това.
Още по-укоримо е и
обстоятелството че в автомобила на жалбоподателя е имало освен него и още едно
лице от женски пол, което прави поведението на жалбоподателя още по-опасно.
Извършвайки движения които водят
автомобила до т. н. "дрифт", е показателно че жалбоподателя ползва
пътя отворен за обществено ползване за цел различна от превоза на хора, и
наличието на такива в автомобила само прави стореното от него още по-укоримо.
От обективна страна нарушението е
било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние и без
необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.
Времето и мястото на извършване
на нарушението се установяват от показанията на свидетелите очевидци св.Д.Х.Д. и св.А.М.Ш., на които съдът изцяло даде
вяра.
Конкретното място, на което е
извършено процесното деяние, подкрепя извода за неговата съставомерност, като
не е спорно, че улица Васил Левски е път, отворен за обществено ползване. Противното
нито се твърди, нито се установява по делото. Съгласно чл. 2, ал. 1,
изр. 2-ро от ЗДвП пътят, който не е отворен за обществено ползване,
трябва да бъде нарочно обозначен, но не такъв е процесният случай, поради което
е доказано, че нарушението е извършено на място, попадащо в хипотезата на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
На следващо място доказано от
обективна страна е и авторството на деянието от страна на жалбоподателя . Този
факт е несъмнено установен от показанията на свидетелите св.Д.Х.Д. и св.А.М.Ш., а и той не се оспорва от
жалбоподателя.
От субективна страна деянието е
извършено виновно и при най-тежката форма на вината - пряк умисъл. Към момента
на извършването му жалбоподателят е формирал в съзнанието си представа за
проявлението на всички признаци от състава на нарушението – съзнавал е, че
управлява МПС, че се придвижва по път, отворен за обществено ползване и че чрез
извършваните резки маневри и подаване на газ и повишаване оборотите на
двигателя/ с което превърта задвижващите колела на автомобила ще се стигне до загуба на
сцеплението на задните гуми с пътната настилка, с което ще изведе автомобила
извън контрол, но въпреки това той е пристъпил към осъществяване на намисленото
деяние. Предвиждал е и че по този начин използва пътя за цел, различна от
неговото предназначение за превоз на хора и товари, а във волево отношение е
искал да постигне именно този забранен от закона резултат.
Нарушението е правилно подведено
към уреждащата състава му правна норма, изложени са при описание на
обстоятелствата на нарушението всички такива, които са от значение за
правилната преценка за съставомерността на деянието като административно
нарушение, а и за ясното и пълно разбиране от страна на лицето нарушител за
това, за което се подвежда под административна отговорност.
Правилно според съда
административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението
санкционна разпоредба на чл. 175А ал.
1 пр. 3 от ЗДВП, предвиждаща за нарушението по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП административни наказания глоба в размер
на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок
от 12 месеца.
Тази санкционна норма предвижда
конкретни по вид и размер наказания – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца, каквито са и
наложени на въззивника, като съдът и не би и могъл да ревизира тези наказания евентуално в
насока на намаляване на размера им.
Не може според съда случаят да се
квалифицира и като маловажен по см. на чл. 28 от ЗАНН, доколкото от показанията на разпитаните полицейски
служители се
установи че жалбоподателя е извършил описаното нарушение, и едва след като е
възприел полицейския автомобил е преустановил извършваното, с което безспорно е
застрашил всички участници в движението,доколкото в МПС е пътувало
още едно лице. Без
значение е дали точно в този момент е имало други автомобили, факт е че там се
е намирал най-малко полицейския автомобил, в който са се движели св. Д.Х.Д. и св.А.М.Ш., поради което и съдът приема че
безпорно поведението на жалбоподателя е било рисково и неприемливо. Следва да
се отбележи и факта че жалбоподателя не е сравнително млад водач, като е получил
свидетелство за управление на автомобил през 2013 г., но въпреки
стажа му
предприема рискова маневра с което застрашава не само своя живот и здраве, но и
на всички останали участници в движението. Поради изложеното самото процесно
нарушение не се характеризира с ниска степен на обществена опасност от всяко
друго нарушение от този вид, няма и не са и ангажирани доказателства за някакви
многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност
обстоятелства.
По тези съображения съдът намери
наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което то
трябва да бъде потвърдено.
По
разноските по делото.
По делото не се претендират разноски от
страна на АНО,поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/
№20-0351-000939 от 29.10.2020година на Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград,с което на Д.Х.С. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.104Б,т.2 от ЗДвП на основание
чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 3000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12месеца .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково
в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................