Р Е Ш Е Н И Е
№ 436
гр. Р.....24.X.................
**17г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Р.НСКИ ОКРЪЖЕН СЪД............................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично заседание на..........14 септември **17г................................
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при СЕКРЕТАРЯ..................ДИМАНА СТЯНОВА……............и в присъствието
на
ПРОКУРОРА..................................................................................като
разгледа
докладваното от...............СЪДИЯТА
ГАВРАИЛОВА.........гр.д. N 501 по описа
за **16г., за да се произнесе, взе
предвид :
Ищецът А.Д.А. твърди, че с първата ответница са бивши съпрузи, а третата ответница е тяхна дъщеря; втората ответница е майка на бившата му
съпруга.През **13г. той започнал работа в Г. и подготвял необходимите условия,
за да може съпругата му и детето да отидат да живеят при него. Тъй като
напуснал Б.за дълъг период от време и имали ипотечен заем към банка, оставил на
съпругата си „генерално пълномощно, в случай на нужда“. Твърди, че никога не са
разговаряли за разпореждане по какъвто и да е било начин с притежаваните лично
от него или в СИО недвижими имоти. През **15г. се завърнал в Б.за периода на лятната
отпуска и разговаряли за бъдещето на семейството, като ответницата го
уверявала, че не желае развод. През пролетта на **16г. обаче разбрал, че тя
всъщност няма намерение да живеят заедно.Подал молба за развод, при което
ответницата направила възражение за
неподсъдност на делото, тъй като през м.декември **15г. променила адресната си
регистрация и е с постоянно местоживеене в гр.С..При идването си в Б.през м.юни
**16г., от справка в общината, ищецът разбрал, че гражданският брак между него
и ответницата А. е прекратен по нейна молба, с решение №617 от 4.01.**16г. по
гр.д.№1400/15г. по описа на РС-С.Делото било заведено на 18.09.**15г. и се
провело в отсъствие на А., въпреки че съпругата му знаела адрес и телефон и „не
спирали“ да поддържат връзка.Освен това установил, че е сменен патронът на
входната врата на апартамента му в гр.Р..Това „измамливо поведение“ на
ответницата М.А. и задкулисните й действия в брачните им отношения силно го
разтревожило и „окончателно мотивирало“ да оттегли даденото й пълномощно.С
нотариално съобщение от 15.06.**16г. чрез нотариус рег.№*** Ц.М., оттеглил
пълномощното.При справка, извършена на същия ден, ищецът разбрал, че съпругата
му е използвала даденото й пълномощно и без да има представителна власт е
извършила разпоредителни сделки с недвижими имоти, негова лична собственост,
както и с имот, придобит по време на брака им при режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/. С нотариален акт за дарение на недвижим имот №**,
т.**, вх.рег.***36 от ********. по опис на СлВп-Р. М.А., в качеството си на негов пълномощник,
дарила на дъщеря им Р.А. недвижими имоти, които са лична собственост на ищеца,
както следва: апартамент №1, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****************, намиращ се в гр.Р., по ул.”С.” №** в масивна
пететажна жилищна сграда, представляваща сграда №1, вход 2, етаж 2- жилищен,
със застроена площ 83.**кв.м., заедно с
избено помещение №7, с площ 7.43кв.м., заедно с 3.153% ид.
ч от общите части от сградата и 3.151% от собствеността върху терена,
представляващ ПИ с идентификатор ************по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Р., целият с площ 653кв.м., както и гараж №3, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****************, намиращ се в гр. Р.,
по ул.”С.” №** в описаната масивна пететажна жилищна сграда, със застроена площ
от 22.96кв.м, заедно с 0.832% ид. ч от общите части
на сградата и 0.832% ид.ч от собствеността на
терена.С договора за дарение А. учредила на себе си и на своята майка право на
ползване върху имота.Ищецът твърди, че сделката е недействителна на няколко
основания : На първо място счита същата нищожна, поради липса на
съгласие-чл.26,ал.2 от ЗЗД, евентуално недействителна поради липса на
представителна власт съгласно чл.42 ЗЗД, както и поради договаряне във вреда на
представлявания – чл.40 от ЗЗД.Сделката е недействителна и на основание чл.26 вр. чл.38 ЗЗД, тъй като М.А. е договаряла сама със себе си
без да има пълномощно за това.Освен това с нот. акт
за дарение №**, том **, дело № ****,вх.рег. ***** от 04.09.** по описа на СлВп-Р.
първата ответница, в качеството на пълномощник на ищеца, без негово знание и
съгласие и без да има право да договаря сама със себе си дарила на дъщеря им Р.А.А.,
недвижим имоти, придобити от него преди брака – земеделска земя /полска
култура/ с площ **.405дк, в землището на с.Б., с ЕКАТТЕ 05517, община С.п.,
област Р., трета категория в местността „Ю.”, представляваща имот № ***** по
картата на възстановената собственост /КВС/; земеделска земя с площ от 15.047дка,
находяща се в
землището на с.Б., с ЕКАТТЕ 05517, община С.п., обл.
Р., трета категория в м. „Я.”, представляваща имот № ****** по КВС; земеделска
земя с площ 12.841дка, в землището на с.Б., с ЕКАТТЕ 05517, община
С.п., обл. Р., трета категория в м. „Ч.”,
представляваща имот № ****** по КВС и земеделска земя с площ от 10,882дка,
намираща се в землището на с.Б., с ЕКАТТЕ 05517, община С.п., обл. Р., трета категория в местността „К.”, представляваща
имот № ****** по КВС. Ищецът твърди, че и тази сделка е недействителна на
няколко основания - нищожна, поради липса на съгласие -чл.26,ал.2 от ЗЗД,
евентуално е недействителна поради липса на представителна власт съгласно чл.42
от ЗЗД във вр. с чл.39 от ЗЗД; поради договаряне във
вреда на представлявания-чл.40 от ЗЗД и договаряне сам със себе си в нарушение
на чл.38 от ЗЗД.Първата ответница се е разпоредила и с недвижим имот, придобит
по време на брака им при режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, като с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***,т.**,д.№5**4,
вх.рег.№***46 от ********. продала на своята майка – втората ответница Р.И.,
дворно място с площ от 890кв.м, находящо се в с.Н., с
ЕКАТТЕ 5***9, община Р., по бул.“Л.“ №***, представляващо УПИ-IV- част от
поземлен имот 0.43, целия с площ 1788кв.м, заедно с построените в дворното
място едноетажна полумасивна жилищна сграда със
застроена площ от 36 кв.м и долепената към нея преградена и преустроена на две
стаи едноетажна масивна жилищна сграда/лятна кухня/ със застроена площ 24 кв.м,
и всички подобрения и трайни насаждения, за сумата 6300лв.- цена далеч по-ниска
от пазарната.В нотариалният акт е посочено, че продажната цена е заплатена от
купувача по банков път, но не е посочена банкова сметка ***. Договорът за продажба е нищожен поради липса
на съгласие–чл.26,ал. ЗЗД, евентуално недействителен поради липса на
представителна власт, съгласно чл.42 ЗЗД вр. чл.39 от ЗЗД, както и поради договаряне във вреда на представлявания-чл.40 ЗЗД.
Ищецът иска съдът да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на договора за дарение, сключен с нот.акт
№**,том **, вх.рег.№***** от ********.; на договор за дарение, инкорпориран в нот.акт №**, т.**,д.№****, вх.рег.№***** от
4.09.**14г. и на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт
№***, том **, дело № 5**4, вх.рег.*****
от ********. на СлВп Р., на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД поради лиса на съгласие. При условията на евентуалност иска сделките да
бъдат прогласени за недействителни, на посочените по-горе основания.Претендира
разноските по делото.
Ответницата М.М.А.,***,
не признава исковете.На първо място възразява срещу изложените от ищеца
обстоятелства относно отношенията им непосредствено преди прекратяване на
гражданския им брак. Твърди, че именно той й е казал да не отива при него в Г.,
а причината била, че по това време живеел с друга жена.Преди да бъдат извършени
разпоредителните сделки, предмет на исковата молба, ищецът й поискал
развод.Предложил да прехвърлят описаните недвижими имоти на роденото от брака
им дете и всички сделки са извършени с негово знание и съгласие. Доказателство
за това бил факта, че имотите не са продадени, а дарени на детето, като на
ищеца е учредено пожизнено право на ползване на процесния
апартамент в гр.Р..Счита, че с цитираното пълномощно валидно й е учредена
представителна власт да извършва и разпоредителни сделки, още повече че в него упълномощителят е дал съгласие всички клаузи на
пълномощното да се тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощената.
Оспорва твърденията, че като пълномощник е договаряла във вреда на
представлявания.Заявява, че е действувала
добросъвестно, на който извод сочат и обстоятелствата, че дарствените
сделки са в полза на детето им и че при
прехвърлянето на жилищния имот за ищеца е запазено правото на ползване.Исковете,
с които се атакува разпореждането с имота в с.Н., обл.Р.,
придобит по време на брака им в СИО, са недопустими с оглед разпоредбата на
чл.24, ал.4 от СК.Твърди, че е продала имота, заради трудното финансово
положение, в което са били заедно с ищеца и че цената е реално платена.Моли
съдът да отхвърли предявените искове.
Втората ответница Р.И. ***, оспорва
исковете и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че преди години дъщеря й и зет й
продали нейн апартамент в гр.С. и усвоили получените
от продажбата средства. Уверявали я, че ще я обезщетят, като и купят жилище, но
това не се случило. За получените от нея средства А. й подписали договор за
заем, но не са върнали дори част от него.Когато поставила въпроса къде ще
живее, по тяхно предложение й било учредено правото на ползване върху процесния апартамент в гр.Р., по ул.“С.“.Счита, че не е
налице хипотезата на чл.40 от ЗЗД, по отношение на сключените сделки, тъй като
самият ищец е имал желание имотите да се прехвърлят на роденото от брака дете
Р., а и с тези той сделки е изпълнил свой морален дълг – да обезпечи финансово
детето си.Всички атакувани сделки са сключени от първата ответница въз основа
на валидно упълномощаване и са действителни.Искът за прогласяване нищожността
на договора за продажба на имота в с.Н., обл.Р.,
придобит от ищеца и от първата ответница при режим на СИО, е недопустим, като
предявен след сроковете по чл.24 СК.Излага доводи и за неоснователност на
претенциите, с които се атакува тази сделка и твърди, че продажната цена е
реално заплатена.
Третата ответница Р.А.А.,
чрез своята майка и законна представителка М.М.А.,
счита исковете неоснователни.Заявява, че знае за уговорките между родителите й,
всички имоти на баща й да бъдат прехвърлени на нея.Приела е преценката на
родителите си всички имоти да останат за нея, за да не бъде „ущетена“ в бъдеще, ако сключат „повторни бракове“.С
извършване на разпоредителните сделки майка й коректно е изпълнила волята на
баща й и не е действувала недобросъвестно, на което
сочи и молбата й до районния съд за това, на малолетната Р. да бъде назначен
особен представител в нотариалното производство.Счита, че сделките са в
изключителна полза на ищеца, тъй като с тях „спечелил“ нейната благодарност,
независимо че е виновен за „разпадането“ на семейството. Чрез извършване на
сделките той е изпълнил свой нравствен дълг към нея, още повече че заради
даренията й плаща „смешна“ месечна издръжка.Моли съдът да отхвърли всички
искове, като неоснователни, по изложените в отговора съображения.
След преценка на събраните доказателства,
съдът приема за установено следното :
По делото не се спори и от приложеното
бр.гр.д.№1400/15г. по описа на РС-С.е видно, че ищецът А.А.
и първата ответница М.А. са бивши съпрузи. Гражданският им брак е сключен на 26.07.**03г. и е прекратен с влязло в сила решение
от 04.01.**16г.От брака
имат едно дете Р., родена на ***г.
От нот.акт
№5 от 30.12.1997г. на РН за продажба на идеални части от дворно място и на
ограничено вещно право на строеж в масивна монолитна жилищна сграда и от
разрешение за ползване на обектите в построената сграда -апартаменти и гаражи,
издадено на 06.04.19**г. се установява, че преди сключването на брака А. е
придобил собствеността върху апартамент №* на ет.* във вх.*, със застроена площ
от 83,**кв.м, заедно с маза №*, ведно с 3,153%ид.ч от общите части на сградата
и от дворното място и гараж №* на ет.* във вх.*, със застроена площ 22,96кв.м,
ведно с 0,832%ид.ч от общите части на сградата и от дворното място,
представляващо парцели : *****, ****,**** и *****,**** по
плана на гр.Р..
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот №*******. на нотариус Г.Г., рег.№***,
вписан във СлВП с вх.рег.№***** от *****., акт **,
д.12675/06г. А.А. и М.А., по време на брака си, са
придобили имот, представляващ дворно място цялото с площ от 8**кв.м, в с.Н., обл.Р., съгласно скица с площ 890кв.м, представляващо УПИ ***в кв.* по
регулационния план на с.Н., заедно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда от 36кв.м, състояща се от две
стаи, баня и тоалетна, антре, избено помещение под едната стая с отделен вход
към него и полумасивна лятна кухня, долепена до
жилищната сграда с площ от **кв.м, за сумата 3256,50лв, която съвпада с
данъчната оценка на имота.
Ищецът е представил и заверени преписи от
приходни квитанции, издадени на 08.06.**16г. и на 12.08.**15г. от Дирекция МДТ
за заплатени от него данъци и такси за имотите в гр.Р. и в с.Н..
С исковата молба са представени
нотариални актове, с които първата ответница М.А., се е разпоредила с различни
недвижими имоти, собственост на ищеца А.А. и с имота
в с.Н., придобит при режим на СИО, както следва :
С нот.акт
за дарение на недвижим имот №** от ********. на А.Ф., нотариус рег.№6**, вписан
с вх.рег.№*****/********., акт **,т.** по описа на СлВп-Р.,
М.А. в качеството си на пълномощник на А.Д.А. – дарител и в качеството си на
майка и законен представител на малолетната си дъщеря Р.А.А.-дарен
сключва договор по силата на който А.А. дарява на
дъщеря си Р.А. недвижим имот -
апартамент №1, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****************, намиращ се в
гр.Р., по ул.”С.” №** в масивна пететажна жилищна сграда, представляваща сграда
№*, вход *, етаж *- жилищен, със застроена площ 83.**кв.м., заедно с избено помещение №*, с площ
7.43кв.м., заедно с 3.153% ид. ч от общите части от
сградата и 3.151% от собствеността върху терена, представляващ ПИ с
идентификатор ************по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Р., целият с площ 653кв.м., както и гараж №3, представляващ самостоятелен
обект в описаната сграда с идентификатор *****************, със застроена площ
от 22.96кв.м, заедно с 0.832% ид. ч от общите части
на сградата и 0.832% ид.ч от собствеността на терена.
В нотариалния акт е уговорено, че
дарителят А.А. запазва за себе си и учредява
на М.А. и на Р.И.И. право на пожизнено и безвъзмездно
ползване на имотите.
С нот. акт за дарение №**, т. **, дело
№ ****,вх.рег. ***** от 04.09.** по описа на
СлВп-Р. М.М.А., в качеството
на пълномощник на А.Д.А. – дарител и в качеството си
на
майка и законен представител на малолетната си дъщеря
Р.А.А., дарява на Р.А. недвижими имоти, находящи се в с.Б., обл.Р. - земеделска земя /полска култура/ с площ **.405дк, в землището на с.Б., с
ЕКАТТЕ 05517, община С.п., област Р., трета категория в м. „Ю.”, представляваща
имот № ***** по
картата на възстановената собственост /КВС/;
земеделска земя с площ от 15.047дка, находяща се в землището на с.Б., с ЕКАТТЕ 05517, обл. Р., трета категория в м. „Я.”, представляваща
имот № ****** по КВС; земеделска земя с площ 12.841дка, в землището на с.Б.,
с ЕКАТТЕ 05517, трета категория
в м. „Ч.”, представляваща имот
№ ****** по КВС и земеделска
земя с площ от 10,882дка, в землището на с.Б., с ЕКАТТЕ 05517,обл.Р., трета категория в м.„К.”, представляваща имот № ****** по КВС.Не се спори, че земеделските имоти са лична собственост на А..
С нот.акт
№** от ********. на нотариус А.Ф., рег.№6** на НК, вписан в СлВп
с рег.№ *****, акт №***,т.**,д.№5**4, дв.вх.***46,
ответницата М.М.А., действуваща
лично и като пълномощник на ищеца А.Д.А. продала на своята майка – втората ответница Р.И., описаното по –горе дворно място в с.Н., с площ от 890кв.м, с ЕКАТТЕ 5***9, община
Р., по бул.“Л.“ №***, представляващо УПИ-IV, заедно с построените в това дворно място едноетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена
площ от 36 кв.м и долепената към жилищната сграда. Посочено е, че И. купува имота за
сумата 6300лв., която е изплатила напълно по банков път на продавачите, преди
подписването на нотариалния акт.
От данните по нотариалните актове е
видно, че в нотариалните производства за сключване на процесните
сделки първата ответница се е
легитимирала като пълномощник на ищеца с пълномощно №1688 /заверка за подпис и
№1689-за съдържание, том 1, акт №57 от 2.03.**13г. на нотариус №*** –
вж.л.32.От съдържанието на пълномощното се установява, че А.А.
упълномощава М.А. да извършва всякакви правни действия от негово име и за
негова сметка и да го представлява пред физически и юридически лица, банкови
институции, данъчни служби, НОИ, НЗОК, МВР, НАП, митници, съдилища,
застрахователни дружества, организации и и учреждения
в страната и извън нея, включително и да извършва разпоредителни сделки и
действия с негово имущество, а също така и следните примерно посочени правни
действия, изброяването на които не ограничава извършването на всички останали
възможни правни действия: да сключва договори за наем или аренда; да получава
рента и др.суми по тях; да го представлява пред съда на основание чл.32,т.2 от ГПК, като завежда и води дела, каквито намери за добре, за да защити интересите
му, да сключва спогодби, да се отказва от права, да оттегля искове, да преупълномощава адвокати с горните права; да извършва
всякакви сделки на управление и на разпореждане с имуществото, вкл. на
разпореждане с недвижимите му имоти; да извършва неограничено теглене,
прехвърляне и приемане на неограничени по размер суми в банки, да подписва
декларации и пълномощни от негово име; да закупува недвижими имоти от негово
име, да ги заплаща и да бъде въвеждана във владение на придобития от него недвижим
имот, да извършва покупка и продажба на МПС, да получи вместо него задграничния
паспорт на дъщеря им Р.А..Предвидено е всички клаузи от пълномощното да се
тълкуват изцяло в полза на правата на упълномощената.
По делото са разпитани свидетели за
установяване на обстоятелства, относими към сключване
на сделките. На св.Я., леля на ищеца, е известно, че преди да замине в Г.,
той оставил пълномощно на съпругата си - казал, че оставя пълномощното,
ако възникнат някакви проблеми. Връщал се
много често от Г., а ответницата ходила два пъти при него.Свидетелката
твърди, че и за рождения ден на детето Р. – на ********., ищецът бил в Б., при
семейството си.Когато си дошъл в страната през **16г. споделил, че от справки в
общината узнал, че от две години е разведен.
Тогава направил справки и при семейния им нотариус Ц.М..Когато излязъл от
нотариалната кантора бил прежълтял, разтреперан.Установил, че с пълномощното,
което предоставил на М., тя е извършила различни прехвърляния.Тази свидетелка
твърди, че пред нея втората ответница /Р.И./ дори е заявявала, че като разбере
кога А. ще се връща, ще сменят патрона на апартамента.
Свидетелката Т., позната на ищеца,
се срещнала с него през м.юни **16г.Той
бил много разтревожен и притеснен. Показал й пълномощното и й разказал за
сделките, за които разбрал от нотариуса.Споделил, че не е допускал,че може да
бъде „ограбен“ от най-близкия си човек. Свидетелят С.К., адвокат, си спомня, че
ищецът го е посетил на 16.06.**16г., за да се консултира с него.Обяснил, че по
принцип живее и работи в чужбина.Завърнал се в Б.и разбрал, че е извършено
разпореждане с цялото му недвижимо имущество, въз основа на дадено от него
пълномощно.Пред св.К. заявил, че това е станало без негово знание и съгласие и
че търси варианти за атакуване на сделките.
Ищецът е оттеглил всички дадени на
първата ответница пълномощни с нотариално съобщение от 15.06.**16г., връчено й
на **.06.**16г.-л.33.
Като
свидетел по делото е разпитана и М.Н.,***.Свидетелката изнася данни, че М.
притежавала двустаен апартамент в гр.Р.. Продала апартамента преди брака й с
А., но коментирала, че иска заедно с А.
да купят нещо друго. Когато вече били в брак, продала един апартамент в гр.С.,
собственост на майка й. Пред свидетелката казвала, че ще използват тези пари,
за да купуват нещо.Преди повече от две години, през летния сезон, свидетелката
чула гласовете на А. и М. – нещо се разправяли, ставало въпрос за „някакво
наследство“ и „всичко да отиде при Р.“.Н. уточнява, че е чула именно А. да
казва, всичко да остане на Р..
Свидетелят
Й.Р. познава страните по делото и имота в с.Н., в който е правил кладенец и
ограда.От първите две ответници знае, че къщата в
с.Н. е била продадена на втората ответница – Р., а после прехвърлена на детето
Р..През лятото на **15г. Р. правил
ограда, за която му помагал ищеца.Казали на свидетеля, че прави ограда на
„новата стопанка“-Р..Според Р. към лятото на **15г. А.А.
знаел за продажбата на къщата в с.Н..
Свидетелката В.Р. заявява, че
познава и ищеца и първата ответница като семейство, от 10 години.Пред св.Р.А. е
казвала, че е продала свой апартамент в кв.„Ч.“-гр.Р., и купили друг имот/нежилищен/. Освен това А.
продала и апартамент на майка си в гр.С..На свидетелката е казала, че с парите
от апартамента в С., с пари, дадени от майка й, както и с банков кредит,
купили апартамент в С..В началото на
м.март **13г. Р. срещнала А., като излизали от кантората на нотариус Ц.М..
Споделили, че „направили пълномощни“, тъй като ще се местят – в Г., но М. ще
урежда имотни неща в Б..След повече от една година отношенията явно имали друг
обрат – М. казала, че съпругът й иска „бърз развод“.
Относно заплащането на продажната
цена на имота в с.Н. са разпитани Й. Н. и С.Б.. Н. установява, че през лятото
на **14г. дала на първата ответница заем от 600лв., която й обяснила, че й трябват пари, за да плати данъците на
апартамент на ищеца в гр.Р., както и нотариални такси за прехвърляне на
недвижими имоти на дъщеря им. За покриване на подобни задължения и на неплатен
наем на частния кабинет на А., искала пари и от други хора.Пред тази свидетелка
А. споделяла, че със съпруга й са решили да прехвърлят недвижимо имущество –
земеделски земи, апартамент, на дъщеря си.Ответницата се обадила на Н. да се
срещнат, за да върне заема, месец и половина по –късно „може би през август **14г.“
На срещата присъствували и майката на А., както и друга жена,
непозната за свидетелката. Майката на М. извадила крупна сума пари и започнала
да ги брои пред тях – „около 6000лв.“- банкнотите били по 50 и 100лв. и били много. А. обяснила, че за
да покрият задълженията по прехвърлителните сделки на
Р.,както и данъци, трябвало да продадат къщата в с.Н. и за да остане имота в
семейството го продали на майка й. Н. си спомня, че се е подписала като
свидетел на предаване на сумата. Заедно с другата госпожа /св.Б./ се разписали
на разписка, която била предварително
готова.Свидетелката С.Б. твърди, че през лятото на **14г. имала работа в
центъра на града, срещнали се случайно с
първата и втората ответница и решили да пият кафе. Тогава казали на
свидетелката, че М. иска да продава един
имот, но майка й е решила да й даде пари и имота да се запази. Оказало се, че
майка й на М. „тъкмо била теглила парите“ и майка и дъщеря искали „да си
оправят сметките“.Броили едри банкноти по 100 и по 50 лв.Свидетелката Б. уточнява,
че не ги е гледала като броят, но ги чула и така ? разбрала, че парите са над
6000 лв. Помолили Б. да се подпише като свидетел, че е видяла предаване на такава сума. На масичката
им дошло и едно много младо момиче, което също се подписало /явно св.Н./.Представена
е разписка, в която е посочено, че е издадена в два еднообразни екземпляра, и която удостоверява,
че на 17.08.**14г. М.М.А. е получила от Р.И.И. сумата от 6300лв. – продажна цена за покупко-продажба на
имот в режим на СИО, находящ се в с.Н.,,
представляващ УПИ с площ от 890кв.м, заедно с построените в него сгради,
описани в разписката.Като свидетели са се подписали Й. Н. и С.Б..Екземплярите
от разписката видимо не са еднообразни по подреждане на текста /вж.л.249 и
л.285/.
По делото са приети няколко
експертизи за установяване пазарната цена на имота в с.Н., към датата на
продажбата му от първата на втората ответница – ********., с оглед доводите, че
сделката е във вреда на представлявания, предвид липсата на еквивалентност на престациите.Според единичната експертиза на в.л.К.К. справедливата пазарна стойност на имота е ****5лв.При
изпълнение на допълнителна задача, след повторен оглед на стените на къщата,
при който е установено, че са от кирпич, измазани с хоросанова мазилка,
укрепена с рабицова мрежа и при коефициент на
овехтяване, съобразен с евентуалния момент на построяването – 1926г., вещото
лице дава оценка 263**лв.Първата тройна експертиза дава оценка от 18**0лв.,
като в съдебно заседание вещите лица са обяснили, че сградата е в много лошо
състояние – няма височина 2м, няма изолация; стените са изградени от тухлена
зидария с калов разтвор, измазана с хоросанова
мазилка, укрепена с рабицова мрежа. Сградите в
дворното място са в незадоволително конструктивно и експлоатационно
състояние.Вещо лице е уточнило, че първата сграда има още 10-тина години живот,
а втората – около **.Констатациите на тази експертиза са мотивирано оспорени от
ищцовата страна.Следващата тройна експертиза дава
малко по-висока пазарна стойност – **603лв. /разликата е 2833лв./. При
определяне пазарната стойност на процесния имот към
м.08.**14г.вещите лица са съобразили цените на подобни имоти в района, типа на
строителната конструкция/подробно обяснена в констативно-съобразителната част
на експертизата и в съдебно заседание от в.л.С./. Съобразени са и
местонахождението на имота – с изглед към езеро, застроената площ, трайните
подобрения и транспортната достъпност.Предвид изложените в експертизите
фактически обстоятелства и становищата на експертите, изразени в заключенията и
обясненията им в съдебно заседание, съдът приема за обоснован извода, че
пазарната стойност на имота към момента на сключване на атакуваната сделка е около 2**00лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема следното :
Предвид изложените в исковата молба
обстоятелства, наведените правни доводи и предявения петитум
по всеки от исковете, съдът квалифицира исковете, предявени при условията на
обективно и субективно съединяване, с правно основание чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделки за
разпореждане на недвижими имоти, подробно описани в исковата молба, поради
липса на съгласие. При условията на евентуалност са предявени искове за
прогласяване недействителност на сделките на основание чл.42 вр.чл.39, чл.40 и чл.38 от ЗЗД.
По
иска по чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД на първо място
следва да се отбележи, че един договор е сключен при липса на съгласие,
когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без
намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във
всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора.В
исковата молба не се навеждат твърдения в тази насока и по делото не се събраха
данни, от които може да се направи извод, че волеизявленията на страните по
сделките /вкл.упълномощителната и атакуваните
договори/ са направени при съзнателна липса на съгласие, без намерение за
обвързване. Липсата на съгласие като основание за нищожност на договора
означава, че в психиката на автора на изявлението не е извършен процес на волеобразуване. Невъзможността на едно лице да формира
своята воля може да се дължи на различни причини, което в случая не е
установено.Ето защо исковете за прогласяване нищожността на процесните
сделки на това основание-като сключени при липса на съгласие, следва да бъдат
отхвърлени и съдът дължи произнасяне по евентуалните искове за обявяване
недействителността на договорите.
За разлика от хипотезата на нищожност на
договора, сключен при липса на съгласие, при договора, сключен при липса на
надлежна представителна власт правните действия, извършени от лице без
представителна власт не са нищожни, тъй като могат да бъдат потвърдени от
представлявания или налице е висяща недействителност на сделката до
потвърждаването й от лицето, от чието име е сключена.С исковата молба се
претендира сключените от първата ответница договори, в качеството й на
пълномощник на ищеца, да бъдат
прогласени за недействителни/унищожаеми/, поради
липса на представителна власт- на основание чл.
42, ал. 2 ЗЗД. Както беше посочено по-горе, в пълномощното, дадено от
ищеца, последният изрично е изразил съгласие за извършване на действия на
разпореждане с имоти от страна на упълномощената, като я е упълномощил тя да извършва
„всякакви сделки на управление и разпореждане“ с имуществото му, вкл. и на
разпореждане с недвижимите му
имоти.Пълномощното е нотариално заверено, съгласно изискването за форма на
чл.** ЗЗД. В т. 1 от ТР
№ 5/16 г. ОСГТК е прието, че за упълномощаване с последиците по чл.
36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя,
необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за
овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е
необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид
сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено
имущество, цена и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане.
Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното.Само когато правна норма
изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на
даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Допълнителни гаранции за
правата и интересите на упълномощителя са установени
с разпоредбите на чл.
38 и чл.
43 ЗЗД - за да договаря сам със себе си или с друго лице, което също
представлява, както и за да преупълномощи друго лице,
пълномощникът следва изрично да е овластен за това от
упълномощителя.Предвид изложеното съдът приема, че
наведените в исковата молба доводи за недействителност на разпоредителните
сделки поради липса на представителна власт на първата ответница, действувала като пълномощник на ищеца, са
несъстоятелни.Исковете, предявени при условията на евентуалност, за
прогласяване недействителността на сделките, като сключени при липса на
представителна власт, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При условията на евентуалност са предявени
и искове за прогласяване на недействителността на договорите за дарение,
сключени с нот.акт №** от ********. на нотариус А.Ф.,
с рег.№6** на НК и с нот.акт №*** от 02.09.**14г. на
същия нотариус, вписани в СлВп-Р. съответно с
вх.рег.№*****,акт **/********., том ** и №*****, акт **/4.09.**14г., том **,
тъй като първата ответница не е имала правомощие да договаря сама със себе си.
Разпоредбата на чл. 38 ЗЗД постановява, че
представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със
себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако
представляваният е дал съгласието си за това. От разпоредбата на закона не
следва, че има пречка едно лице да сключи като представител сделка със себе си
или от името на друго лице, чийто представител е също той, но и в двете
хипотези е необходимо даване на съгласие от страна на представлявания.Първата
ответница е договаряла от една страна като пълномощник на дарителя, а от друга
страна като майка и законен представител на дарената. Основателно е възражението на ищеца, че сключените договори
за дарение не са валидни, тъй като представляващият е договарял сам със себе
си, което е недопустимо и противоречи на закона - чл. 38 от ЗЗД.Определението
от 12.08.**14г. на Р.нския районен съд по приложеното
гр.д.№5008/14г., с което е отхвърлена молбата на М.А. за назначаване на особен
представител на малолетното дете Р., с оглед извършването на дарение от страна
на молителката и съпруга й в полза на детето, на недвижими имоти, описани в
молбата, не променя извода за основателност на исковете по чл.26,ал.1,пр.1 във вр. чл.38,ал.1 от ЗЗД, по следните съображения :
Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД урежда
две различни хипотези - договаряне сам със себе си и множествено
представителство. Предпоставките на второто предложение на чл. 38, ал. 1 ЗЗД
са:1. представителят едновременно да е представител на две различни лица; 2.
между тези лица да се сключва договор; 3. договорът се сключва за всяка от
страните чрез представителя; 4. поне един от упълномощителите
да не е дал съгласието си представителят да действа по този начин. Правилото
установява законова забрана, чието нарушение влече след себе си нищожност-чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Поначало, представителят не
може да договаря сам със себе си, освен ако представляваният е дал съгласието
си за това. Липсата на съгласие, респ. одобрение от представлявания води до
недействителност на разпоредителната сделка, която представителят е сключил със
себе си при самодоговаряне. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е проявление на общия
принцип за защита интересите на представлявания, в т.ч. забрана за представителя
да договаря в негова вреда - чл. 40 ЗЗД.
Ето защо и представляваният може да се съгласи с такъв договор, ако прецени, че
е в негов интерес. В настоящия случай в пълномощното от 02.03.**13г. липсва
изричното съгласие на упълномощителя упълномощената
да договаря за него с друго лице, което също се представлява от нея.В
определението на Р.нския районен съд е цитирано
решение № **6 от 31.III.1991г. по гр.д. № **/1991 г. I г. о., което има предвид
първата хипотеза на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, т.
е. същинското договаряне сам със себе си. Клаузата в нот.акт
№**/********. на нотариус А.Ф., вписан с вх.рег.№*****,акт **/********., том **
в СлВп-Р. за учредяване право на ползване на
пълномощника М.А. на имотите –
апартамент и гараж, е нищожна, на същото основание – нарушаване на разпоредбата
на чл.38 от ЗЗД.По изложените съображения недействителни по отношение на ищеца
са и клаузите за учредяване на право на ползване на жилищния му имот от трети
лица.
Предвид уважаването на исковете за
пригласяване нищожността на договорите за дарение на посоченото основание,
съдът не следва да се произнася по евентуално предявеното искане за
прогласяване недействителността на тези договори като сключени във вреда на
представлявания.
Както беше посочено, исковете за
прогласяване нищожността на трите атакувани сделки, в т.ч. на договора за продажба на недвижимия имот в
с.Н., обл.Р., поради липса на съгласие, са
неоснователни.Неоснователни са и претенциите за обявяване на недействителността
на договора за продажба на имота в с.Н. поради липса на представителна власт,
по изложените по горе съображения.Съдът дължи произнасяне по наведеното, при
условията на евентуалност, основание за
недействителност на този договор по отношение на представлявания, като сключен
във вреда на представлявания - чл.40 от ЗЗД. Следва да се отбележи, че от съвкупната преценка на събраните
доказателства се установява, че ищецът е разбрал за всички разпоредителни
сделки, вкл. и за продажбата на имота в с.Н., през м.юни **16г. - показанията
на св.Р. за това, че това обстоятелство е известно на А. по рано, са изолирани.
Искът е предявен на 15.07.**16г. - в срока по чл.24,ал.4от СК и е допустим. В
исковата молба се твърди, че недвижимият
имот е продаден на цена – много по-ниска от действителната пазарна стойност на
имота и с това съществено е увредено имущественото състояние на упълномощителя.
Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.40 от ЗЗД за прогласяване недействителност на договора за
продажба на имота в с.Н. при цена
6300лв.-малко по-висока от данъчната оценка. При съобразяване на
констатациите в приетите експертизи се стига до извод, че действителната
пазарна стойност на имота към момента на продажбата е около три-четири пъти
по-висока. В съдебната практика се приема, че уговарянето на продажна цена,
по-ниска от пазарната, само по себе си не води автоматично до извод, че е договаряно във вреда на
представлявания.В настоящото производство са установени обстоятелства, които
могат да бъдат основание имот, придобит от
ищеца и първата ответница при режим на СИО да бъде продаден на втората
ответница на по ниска от пазарната цена – разпитаните свидетели установяват, че
през годините втората ответница е подпомагала с парични средства А., вкл. им е предоставила средства от продажба на нейн
личен жилищен имот.Нещо повече, в случая
първата ответница, като пълномощник, не е била обвързана от условия, при
които да се разпорежда с имуществените права на ищеца. В пълномощното не са
предвидени никакви ограничения и критерии относно продажните цени, при които да
сключва договори с предмет имоти на упълномощителя.
Изрично е посочено, че А. може да извършва „всякакви сделки на разпореждане“ с
недвижимите имоти, дори безвъзмездни.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че събраните доказателства насочват на извод, че посочената в
нот.акт ** от ********. на нотариус рег.№6**,
вписан с вх.рег.№*****, акт *** по описа на СлВп цена
на практика не е платена. Обвързващата доказателствена
сила на нотариалния акт се отнася само до констатациите на нотариуса,
отразяващи негови лични възприятия за осъществените от него и пред него
действия и изявления. В нотариалния акт е вписано, че цената е заплатена
предварително, по банков път. Не се
представят писмени доказателства за това.В производството по делото се
твърди, че цената е платена в брой и се представя разписка, подписана от
свидетели. Разпитани в съдебно заседание свидетелите заявяват, че между първата
и втората ответница е броена сума от над 6000лв., но не се ангажират с
конкретен и точен размер. Нещо повече, първата свидетелка уточнява, че прави
извод за размера на сумата от обозначената парична стойност на банкнотите и от
факта, че според нея били много банкноти, а втората свидетелка заявява, че не гледала като броят банкнотите, но чула и
така разбрала – вж.показанията в протокол от с.з. на 06.04.**17г.Това
обстоятелство съставлява друго основание за порок на сделката, което не е
наведено от ищеца. Фактическите
твърдения за нищожност или унищожаемост на договора
съставляват самостоятелно основание на иска, съгл. чл.
1**, ал.1, т.4 от ГПК и съдът няма процесуална възможност да се произнася
по основания, които не са наведени в исковата молба.По изложените съображения и
евентуалния иск за обявяване недействителността на договора за покупко-продажба
на недвижимия имот в с.Н. по отношение на ищеца, на основание чл.40 от ЗЗД,
следва да бъде отхвърлен.
Относно отговорността на всяка от страните
за разноските по делото. Отговорността за
разноски по делото е облигационно
правоотношение, което е уредено от процесуалния закон. Страната, която е
получила неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по
предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото. На първо място следва да се отбележи, че
уговорените от страните адвокатски възнаграждения/по 5000лв. и 4800лв./ не са
прекомерни, предвид стойността на имотите, предмет на процесните
сделки и фактическата и правна сложност на делото. Съгласно разпоредбата на
чл.78 от ГПК първата ответница дължи на ищеца разноски по делото съобразно
уважените искове за обявяване недействителността на договорите за дарение.
Ищецът дължи на първата и втората ответници разноски,
предвид отхвърлените срещу тях искове за обявяване недействителността на
договора за продажба.Във връзка с направените от страните разноски следва да се
съобразят представените договори за правна помощ и платежни документи за
внесени такси и за депозити за експертизи и списъците по чл.80 ГПК. В
последното съдебно заседание по делото са представени разписки, в които е
удостоверено, че на адвокатите Г. и З. са заплащани хонорари по 100лв. за
явяване в съдебните заседание на 6.04.**17г. и 22.05.**17г.-за всеки от тях,
както и за явяване в с.з. на 14.09.**17г.От данните по делото е видно, че адв.З. не се е явил в съдебното заседание на 6.04.**17г.Нещо
повече, депозирал е писмена молба, в която заявява невъзможност да се яви на
посочената дата-вж.л.286 и протокол л.305.Адвокат Г. не се е явил на
22.05.**17г.вж.протокол от съдебното заседание л.л.333-344.В
съдебните заседания на 6.04. и на 22.05. дори не е заявено уговаряне на подобни
разноски за съответните заседания. Ето защо следва да се уважат като разходи
разноските само за явяване в съдебното заседание на 14.09.**17г.Втората
ответница е защитавана от двама адвокати, разноски за адвокатско възнаграждение
се дължат за един от тях.При определяне на разноските съдът съобразява и
представените списъци по чл.80 от ГПК.Ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение от 5000лв. при цена на предявените искове**357лв., уважени за
71097лв., при което се дължат разноски за възнаграждение в размер на
4595,38лв.На ищеца се дължат и разноските за заплатените държавни такси по
уважените искове или общо в размер на 807,**лв. и разноски за графологична експертиза в размер на **0лв. или общо
разноски в размер на 5603,36лв. дължими от първата и третата ответници.Разноските за строително-оценъчни експертизи,
направени от ищеца, остават в негова тежест, предвид отхвърлянето на исковете
за обявяване недействителност на договора за покупко-продажба, сключен с акт
№***, с вх.рег.№ *****, акт №***,т.**,д.№5**4, дв.вх.***46
на СлВп-Р..
Първата и втората ответници имат право на
разноски, както следва – в полза на първата ответница следва да се присъдят
разноските за експертизи по исковете за обявяване недействителността на
договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт
№***, том **, дело № 5**4, вх.рег.*****
от ********. на СлВп Р., в общ размер на 550лв. и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 504,62лв. съобразно
уважените/отхвърлени против нея искове. В полза на втората ответница следва да
се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение от **00лв., предвид
отхвърлените срещу нея искове за прогласяване недействителността на горецитирания договор. При определяне на размера на
разноските от **00лв. съдът съобразява направеното от ищеца възражение по
чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на
възнаграждението и данъчната оценка на имота, предмет на тези искове.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от
А.Д.А., ЕГН**********, с адрес ***, чрез адв.Н.М.
против М.М.А. и Р.А.А., действуваща чрез своята майка и законна представителка М.М.А.,*** за обявяване недействителността на договора
за дарение сключен с нот.акт
№1** от ********. на нотариус А.Ф., с рег.№6** на НК, вписан в СлВп-Р.
с вх.рег.№*****,акт **/********., том ** като сключен при липса на
съгласие и при липса на представителна
власт, с правно основание чл.26,ал.2 и чл.42 от ЗЗД, като неоснователни.
ОБЯВЯВА за нищожен на основание
чл.26,ал.1 вр.чл.38 ЗЗД по отношение на А.Д.А.,
ЕГН**********, с адрес ***, чрез адв.Н.М. договора за
дарение сключен с нот.акт №1** от ********. на нотариус А.Ф., с рег.№6** на НК, вписан в
СлВп-Р. с вх.рег.№*****,акт **/********., том **, с който М.М.А., в качеството си на пълномощник
на А.Д.А. – дарител и в качеството си на майка и законен представител на
малолетната си дъщеря Р.А.А.-дарен сключва договор по
силата на който А.А. дарява на дъщеря си Р.А.
недвижим имот - апартамент №1, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ****************, намиращ се в гр.Р., по ул.”С.” №** в
масивна пететажна жилищна сграда, със застроена площ 83.**кв.м., заедно с избено помещение №7, с площ
7.43кв.м., заедно с 3.153% ид. ч от общите части от
сградата и 3.151% от собствеността върху терена, представляващ ПИ с
идентификатор ************по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Р., и гараж №3, представляващ самостоятелен обект в описаната сграда с идентификатор *****************, като сключен в
нарушение на чл.38 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от
А.Д.А. против М.М.А. и Р.А.А.,
действуваща чрез своята майка и законна
представителка М.М.А., за прогласяване на
недействителността на договора за дарение на земеделски земи, сключен с нот.акт № нот.акт№*** от 02.09.**14г. на нотариус А.Ф. рег.№6** – акт №**, т. **, дело № ****,вх.рег. ***** от 04.09.** по описа на
СлВп-Р., като сключен при липса на съгласие, при липса на
представителна власт и поради договаряне във вреда на представлявания, с правно
основание чл.26,ал.2, чл.42 и чл.40 от ЗЗД, като неоснователни.
ОБЯВЯВА за нищожен по отношение на
А.Д.А., ЕГН**********, с адрес ***, чрез адв.Н.М.
договора за дарение сключен с нот.акт№*** от 02.09.**14г. на нотариус А.Ф. рег.№6** – акт №**, т. **, дело № ****,вх.рег. ***** от 04.09.** по описа на
СлВп-Р., с който М.М.А., в качеството
на пълномощник на А.Д.А. – дарител и в качеството си
на майка и законен представител на малолетната си дъщеря Р.А.А., дарява на Р.А. недвижими имоти, находящи се в с.Б., обл.Р. - земеделска земя
с площ **.405дк,
с ЕКАТТЕ 05517, община С.п.,
област Р., трета категория в м. „Ю.”, представляваща имот № ***** по картата на възстановената собственост /КВС/; земеделска земя с площ от
15.047дка, находяща се в землището на с.Б., с ЕКАТТЕ 05517, обл. Р., трета категория в м. „Я.”, представляваща имот № ****** по КВС; земеделска
земя с площ 12.841дка, в землището на с.Б.,
с ЕКАТТЕ 05517, община С.п.,
обл. Р., трета категория в м. „Ч.”, представляваща имот № ****** по КВС и земеделска земя с площ от
10,882дка, в землището на с.Б., с ЕКАТТЕ 05517, община С.п., обл. Р., трета категория в местността „К.”, представляваща имот № ****** по КВС, на основание чл.26,ал.1 във вр.чл.38 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.26,ал.2 от ЗЗД,
при условията на евентуалност-по чл.42вр.чл.39 и чл.40 от ЗЗД, предявени от А.Д.А., ЕГН**********, с адрес
***, чрез адв.Н.М. за прогласяване недействителността
на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот.акт №** от
********. на нотариус А.Ф., рег.№6** на НК, вписан в СлВп
с рег.№ *****, акт №***,т.**,д.№5**4, дв.вх.***46,
ответницата М.М.А., действуваща
лично и като пълномощник на ищеца А.Д.А. продала на своята майка – втората ответница Р.И., описаното по –горе дворно място в с.Н., с площ от 890кв.м, с ЕКАТТЕ 5***9, община
Р., по бул.“Л.“ №***, представляващо УПИ-IV, който е част от поземлен имот
0.43, целия с площ
1788кв.м, заедно с построените
в това дворно място едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена
площ от 36 кв.м и долепената към жилищната сграда.
ОСЪЖДА М.М.А.,
ЕГН**********,*** да заплати на А.Д.А., ЕГН**********, ****,36лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН**********,*** да
заплати на М.М.А., ЕГН**********,*** ****,62лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН**********,*** да
заплати на Р.И.И.,*** **0лв. разноски по делото.
Решението може да се
обжалва пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ
: