Определение по дело №228/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 104
Дата: 22 януари 2019 г.
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20193110200228
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

            Година 2019                                                                                               Град Варна

            Варненският районен съд                                                Двадесет и седми състав

            На двадесет и втори януари                        Година две хиляди и деветнадесета

 

            В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

            Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА

            Прокурор: ЗДРАВКА ЗАДГОРСКА

 

            Сложи за разглеждане докладваното от Председателя НОХД № 228/2019г. по описа на ВРС.

 

            На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

 

            ОБВИНЯЕМИЯ М.Р.З. - явява се лично заедно със своите родители Р.З. – баща и А.З. – майка, и с адв. О.С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

 

            ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

            АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

 

            СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

 

            Производството е по реда на чл. 382 от НПК и е образувано по внесено от Варненският районен прокурор споразумение за прекратяване на ДП № 19/2018г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР - Варна.

 

            Председателят провери самоличността на явилите се лица.

            ОБВИНЯЕМИЯ М.Р.З., роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, не работи, ученик, ЕГН **********.

 

Р.Г.З. – роден на ***г. в гр.Варна, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работи, баща на обвиняемия, ЕГН **********.

            А.Н.З. – родена на ***г. в гр.Варна, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, работи, майка на обвиняемия, ЕГН **********.

 

            На осн. чл. 272, ал. 4 от НПК съдът провери сроковете за връчване на съдебните книжа и установи, че същите са спазени.

Председателят на състава разясни на страните правата им по чл. 274 от НПК. Отводи и възражения не бяха направени.

            Председателят на състава разясни на страните правата им по чл. 275 от НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Със защитата на обвиняемия М.Р.З. постигнахме споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 228/2019 г. на ВРС, ХХVІІ състав в следния смисъл:

           

Обвиняемият М.Р.З. се признава за виновен в това, че:

На 17.01.2018г. в гр. Варна, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с А.Б.Т., К.Т.Т. и С.П.Д., направил опит да отнеме чужда движима вещ – парична сума, от владението на С.С.Я., с намерение противозаконно да я присвои, като за това употребил сила, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, с което е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 18, ал. 1 вр.чл.63, ал. 1, т. 3 от НК.

            Приели сме, че деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл.

Приели сме, че причинените от деянието имуществени вреди са възстановени.

За това престъпление сме се споразумели на обвиняемия да бъде наложено наказание на осн. чл. 198, ал. 1 вр.чл. 20, ал. 2 вр.чл. 18, ал. 1 вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54, ал.1 от НК ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл. 69, ал. 1 от НК ОТЛАГА С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, считано от влизане на споразумението в сила.

Приели сме обв. З. да заплати направените по делото разноски в размер на 82.11 лева в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР - Варна.

Моля да одобрите така постигнатото между нас споразумение.

 

АДВ. С.: Моля да одобрите постигнатото споразумение.

 

            ОБВИНЯЕМИЯ З.: Разбирам в какво съм обвинен. Признавам се за виновен. Разбирам какви са последиците от споразумението и съм съгласен с тях. Декларирам, че се отказвам от правото си на по-нататъшно разглеждане на делото по съдебен ред. Доброволно съм подписал споразумението. Разбирам, че така постигнатото споразумение има характер на влязла в сила присъда.

 

СЪДЪТ, като взе предвид обстоятелствата по делото и становищата на страните изразени в днешно съдебно заседание по отношение на внесеното за одобрение споразумение прецени следното:

 

По отношение на обвиняемия М.Р.З. в хода на досъдебното производство е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр .ч.63, ал.1, ал.3 от НК, извършено на 17.01.2018г., за което престъпление е било сключено споразумение между прокурор при Районна прокуратура - Варна, обв. и неговия защитник.

В съдебно заседание така внесеното за одобрение споразумение  се поддържа от защитата и  от представителя на държавното обвинение, като непротиворечащо на закона.

            СЪДЪТ намира, че така постигнатото писмено споразумение противоречи на закона, което на основание чл. 382, ал. 7 НПК е пречка за неговото одобряване по следните съображения:

На първо място съдът констатира допуснати на досъдебното производство ( ДП ) множество отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия: неспазване на Особените правила за разглеждане на ДП срещу непълнолетния, визирани в гл.ХХХ от НПК и в частност разпоредбите на чл. 387 и  чл. 389, ал. 1 от НПК. 

Производството по дела за престъпления, извършени от непълнолетни, е особено поради наличието на специфични процесуални изисквания, предвидени в Глава ХХХ и посоченото по – горе касае фазата на ДП.

Към датата на провеждане на разследването и към настоящия момент обв. М.Р.З. е непълнолетен (роден на *** год.) и спрямо него са приложими Особените правила по Глава ХХХ от НПК.

Законодателя, в чл.387 от НПК е предвидил, че при разследването се събират доказателства за деня, месеца и годината на раждането на непълнолетния, за образованието, за средата и условията, при които е живял, и доказателства дали престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица. По делото липсват такива доказателства. Липсват препис от удостоверение за раждане на непълнолетния. Дори не е установено кои са неговите родители. Единствените данни за тях се съдържат в справката за съдимост. Липсват доказателства за средата и условията, при които е живял непълнолетния, и доказателства дали престъплението не се дължи на влияние на пълнолетни лица. Идентично нарушение е допуснато и спрямо другите обвиняеми – още три непълнолетни и понастоящем лица.

Разпоредба на чл. 389, ал.1 от НПК предвижда изключение от общите правила във връзка с предявяване на материалите на разследването. Тук законодателят изрично е предвидил, че родителите или попечителите на непълнолетния обвиняем задължително се уведомяват за предявяване на разследването и могат да присъстват ако поискат това. Видно от материалите по делото соченото императивно изискване на закона не е било изпълнено в досъдебната фаза. Родителите на непълнолетния – баща Р.Г.З. и майка А.Н.З. /фигурираща в справката за съдимост и характеристичната справка за непълнолетния/ дори не са били разпитани в качеството на свидетели по делото във връзка с изискването по чл.287 от НПК, цитирано по-горе. Видно от характеристичната справка за непълнолетния /л.184, том 1/, последният живее с двамата си родители, което идва да покаже, че родителските права се упражняват от двамата. Въпреки това за предявяване на материалите по разследването е бил уведомен единствено бащата на непълнолетния, която е присъствала на посоченото действие – видно от протокол за предявяване на разследването - л.139,том 2.

Майката на непълнолетния- А.Н.З. не е била уведомен за предявяване на разследването и липсват доказателства това да е сторено, вкл. и чрез връчване на призовка или съобщение, при наличие на постоянен и известен адрес на местоживеенето й.

Както бе споменато по-горе нормата на чл.389, ал.1 от НК има императивен характер и включва задължение за разследващите органи да уведомят и двамата родители на непълнолетния за предявяването на материалите по делото, а на преценката на последните е предоставено дали да присъстват или да не присъстват. Следователно законодателят е предвидил в интерес на непълнолетния, самостоятелни права за всеки един от родителите (да присъстват на предявяване на материалите по разследването), респективно задължения на разследващите органи да им осигурят възможност да ги упражнят, като ги уведомят по надлежния ред за това действие.

Като не са изпълнили задълженията си по чл.387 от НПК и като не са уведомили за предявяване на материалите по разследването един от родителите на непълнолетния обвиняем (майката А.З.), разследващите органи са допуснали  отстранимо съществено нарушение на процесуални правила. В този смисъл е и константната практика на ВКС –например Решение № 459 от 23.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1380/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията П.Т.. По идентични случаи е имал повод да се произнесе и ОС-Варна- например Определение по в.ч.н.д № 1795/2011 г. на ВОС, Определение № 379 от 8.07.2014 г. на ОС - Варна по в. ч. н. д. № 699/2014 г., Разпореждане № 3245 от 25.10.2012 г. на ОС - Варна по н. о. х. д. № 1251/2012 г. и други.

Идентични нарушения на императивните разпоредби на глава ХХХ от НПК, съдът констатира и по отношение на другите трима обвиняеми, които понастоящем също са непълнолетни, но предвид обстоятелството, че настоящият съдебен състав е сезиран със споразумение, касаещо приключила досъдебна фаза само по отношение на обв.З., намира, че не следва да сочи допуснатите в хода на ДП съществени процесуални нарушения спрямо останалите трима обвиняеми.

На второ място съдът констатира, че в хода на досъдебното производство по отношение на обвиняемия М.Р.З. е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление - опит за грабеж по чл.198 ал.1 от НК, в съучастие под формата на съизвършителство с други три лица, като повдигнатото обвинение касае  опит за отнемане  на определени движими вещи – парична сума чрез употреба на сила – без да е конкретизирано каква е тя. По такова фактическо и юридическо обвинение страните са се споразумели и са внесли за одобрение споразумение си в съда. В случая съдът констатира, че в материалите събрани в хода на досъдебното производство не се съдържат доказателства сочещи на съучастие под формата на съизвършителство между обв.З. и обв.С.Д.. В тази връзка намира за нужно да отбележи, че грабежа е съставно престъпление, като първата част от състава включва упражняване на сила или заплашване, с оглед отнемане на вещи от чуждо владение, а втората част е самото фактическо отнемане на вещите. Доколкото повдигнатото обвинение на З. е за съизвършителство, следва той и съучастниците му да са участвали поне в една от двете фази от изпълнителното деяние на престъплението грабеж. В конкретният случай, каквито и да било доказателства в тази насока не се съдържат в материалите по досъдебното производство касателно обв.Д..

Напротив, от показанията на пострадалите свидетели Я.  и проведените в тази връзка разпознавания се установява, че те не са разпознали преките извършители, на деянието като единствено св.Я. е посочил обв.Т. като лице, което прилича на това което го е ударило. Липсват каквито и да било доказателства, че обвиняемият Д. е участвал по някакъв начин в някоя от частите на изпълнителното деяние на грабежа – упражняване на сила или опита за отнемането на вещите. Безспорно , видно от неговите обяснения/същият е присъствал пред  мястото на престъплението, бил е пред магазина, като е възприел част от действията на останалите трима подсъдими. Простото присъствие обаче на мястото на което се извършва престъпление не прави очевидеца участник в него, още повече съизвършител, каквото е повдигнатото обвинение. Присъствието на мястото може да бъде обсъждано на плоскостта евентуално на друго престъпление, но не  и на конкретното в случая грабеж. И практиката на ВКС в тази насока е категорична, включително има и такава със задължителен характер, която действително касае престъплението кражба, но е относима изцяло и към престъплението грабеж, що се касае до фазата по отнемане на вещите. Нещо повече, съобразно Решение № 382/16.06.1993 година по Наказателно дело № 312/1993 година с докладчик Р.Ненков, изрично е посочено, че приготовлението, както и наличието на някакъв предварителен умисъл за извършване на престъпление не прави лицето участник в него. 

Отделен е въпросът, дали въобще понастоящем е доказана обвинителната теза и по отношение на обв.З., обв.Т. и обв.Т., крепяща се единствено на самопризнанията на З., депозирани в присъствието на защитник , както и на обясненията на Д., също депозирани в присъствието на защитник, при които се наблюдават известни елементи на отговор. Нещо повече, в обясненията си пред защитник, обв.Д. твърди, че не е имал уговорка да участва в грабежа, а само да покаже магазина. В такъв случай би могла да се обсъжда престъпна деятелност на друга плоскост, но така или иначе обвинението е предявено за съучастие между четири лица под формата на съизвършителство. Тук следва да се отбележи, че както обвинението, така и присъдата, респективно споразумението не могат да бъдат постановени само на база самопризнания. Както е известно, никога не е било спорно в теорията и съдебната практика, че самопризнанието не е „царица на доказателствата“от  изоставянето на инквизиционния процес. Понастоящем за настоящия съдебен състав, от събраните в хода на ДП доказателства, липсват такива, безспорни и непротиворечиви, изключае визираните по горе самопризнания, които да доказват участието на обвиняемите в инкриминираното престъпление. Липсват свидетели очевидци, които да сочат обвиняемите като извършители. Както бе споменато по-горе, свидетелите Я. не могат да ги разпознаят. При проведените им множество разпити, свидетелите сочат, че три лица са влезли в магазина, описват действията на три лица. Нещо повече, от показанията на св.С.Д. и св. Р.А., също е видно, че лицата са били три, а по делото са обвинени четири лица . Липсват и косвени такива-оставени дактилоскопни следи и прочие.

С оглед на изложеното по-горе съдът прецени, че така внесеното споразумение, се явява противоречащо на закона и като такова не следва да бъде одобрявано, производството следва да бъде прекратено, а делото изпратено на ВРП.

            С оглед на горното и на основание чл.382, ал.8 от НПК съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НЕ ОДОБРЯВА така внесеното за одобрение споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД № 228/2019 година по описа на Районен съд – Варна, 27 състав, водено срещу М.Р.З. за престъпление по чл.198 ал.1,  вр. чл.20 ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 228/2019 година по описа на Районен съд – Варна, 27 състав,

 

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Варна.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда е окончателно и не подлежи на обжалване

 

            ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с.з, което приключи в  15:45 часа.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

  СЕКРЕТАР: