Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 223/ 27.05.2020г., гр.Монтана

 

В  името на народа

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесети май  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария  Ницова 

                         

при секретаря Лазарова

като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 156  по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 Закон за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ във вр. с чл.145 и сл. Административнопроцесуален кодекс/АПК/.

            Образувано е по жалба от П.Г.Г. ***, чрез пълномощника адв. Г.,***, против заповед № 370з-49/20.02.2020 г. на впд началник РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.1, чл.198, ал.1 и чл.204, т.4 от ЗМВР,  на оспорващия Г. - държавен служител, полицейски инспектор  в група “Охранителна полиция“ на РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта. Наказанието е за нарушение извършено от Г. на 23.05.2018 г., като съставил фиш, серия М с № 785620, за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДВП, като е наложена глоба от 30 лева на основание чл.186 от ЗДвП във вр.с чл.183, ал.3, т.2 от същия, като последният наказващ член е отменен, което е установено съгласно справка УРИ 370р-1708/13.02.2020 г. по описа на РУ Вършец.

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се поддържа искането за неговата отмяна. В съдебно заседание пълномощника на оспорващия адв. Г. поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспореният административен акт при доводи развити в същата и поддържани в съдебно заседание.

            Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата. 

            Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 АПК, намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните  съображения:

            Предмет на спора е законосъобразността на заповед № 370з-49/20.02.2020 г. на  впд началник РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.1, чл.198, ал.1 и чл.204, т.4 от ЗМВР,  на оспорващия Г. - държавен служител, полицейски инспектор  в група“Охранителна полиция“ на РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на административния акт е посочено, че оспорващият „ неизпълнение на служебните задължения“ „ пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи  служебната дейност..“, съгласно справка УРИ 370р-1708/13.02.2020 г. по описа на РУ Вършец. Нарушението е извършено на 23.05.2018 г. при съставяне на фиш, серия М с № 785620, за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДВП, като е наложена глоба от 30 лева на основание чл.186 от ЗДвП във вр.с чл.183, ал.3, т.2 от същия, като последният наказващ член е отменен. Тези данни са установени при преглед на съставения на ел.носител фиш/л.60 от делото/. Като в хода на съдебното производство се установи, че всъщност този текст излиза  автоматично от падащото меню на първи ред, но има и други текстове в автоматичното меню, които отговорят на действащите към момента норми.

            Заповедта е връчена на оспорващия на 27.02.2020 г., което се установява от подписа на лицето положен върху нея /л.9 от делото/, жалбата с вх.№ УРИ 370р-2510/11.03.2020 г. е подадена в рамките на законоустановения срок и е процесуално допустима.

            При така описаната фактическа обстановка и  въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които въпреки дадените указания от съда не са пълни, съдът извежда следните правни изводи по същество на спора:

            По аргумент от разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповед на служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.  В настоящото производство  са представени, по изричните указания на съда доказателства за правомощията на органа издал оспорената заповед – удостоверение на л.10 от делото Като на настоящия съдебен състав служебно е  известно, че със заповед № 8121з-212/24.02.2015 г. на Министъра на вътрешните работи е утвърден класификатор на длъжностите в МВР, като длъжността на началник РУ е в раздела на ръководните длъжности, тоест в случая оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Заповедта обаче е издадена извън срока по чл.195, л.1 ЗМВР “..Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му“, т.к. се сочи, че същото е извършено на 23.05.2018 г.

            Настоящата съдебна инстанция приема, че основателно оспорващият поддържа, че административният акт е незаконосъобразен. Споделя довода, че  при налагане на дисциплинарното наказание не са спазени административнопроизводствените правила и противоречие  с материалноправните разпоредби, неяснота в описанието на разпоредбите, които са нарушени, несъответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.4 от ЗМВР, наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при вътрешни или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В конкретния случай по делото липсват доказателства, от които  безспорно да се установи, че преди налагане на дисциплинарното наказание са спазени тези императивни правила, които са гаранция за законосъобразно протичане на дисциплинарното производство и гаранция за надлежно упражняване на правото на защита на служителя по отношение на които се води дисциплинарното производство, тоест следва да се приеме, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В преписката липсват доказателства да е изслушан служителя Г. преди налагане на дисциплинарното наказание, макар същият да е запознат с докладна записка рег.№ 370р-280/21.11.2019 г., същият изрично е посочил, че не е съгласен с изложеното в същата/л.20  от делото/. От представените от административния орган писмени доказателства и съгласно установените факти относно техническите  възможности при издаване на фиш на място, когато се ползва ел.устройство-таблет, където посочените текстове от закона са на падащо меню, не може да се приеме, че посочените текстове от ЗДвП, вкл. и последният, който е отменен са посочени от Г. поради “.. пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи  служебната дейност..“, което да бъде квалифицирано като  „ неизпълнение на служебните задължения“ . След като проверяващите ползват ел. устройства, то естествено при ползване на ел.продукт, същият да е съобразен с всички изменения в нормативните документи, т.к. на място проверяващият няма възможност да провери действащата норма от закона. Пропуск на ползваната програма е, че от падащото меню излиза отменена разпоредба от ЗДвП. 

            По разбиране на настоящия съдебен състав, този пропуск на първо място не може да бъде вменен на проверяващия Г., а от друга страна намира същия за несъществен, т.к. в случая безспорно е установено извършено нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП/ изм.  ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г./ „ За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци…“, поради което е съставен и въпросният фиш, още повече, че няма изменение на нормата на чл.186 ЗДвП, а отменена е само нормата на чл.183, ал.3, т.2 от ЗДвП относно размера на санкцията.  

            На следващо място при издаване на административния акт не е спазена и разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, ако въобще е имало и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец, като са изложени мотиви относно тежестта на нарушението маловажно, но не е обсъдено дали са  настъпили вредни последици, респективно дисциплинарнонаказващият орган не е мотивирал защо налага дисциплинарно наказание макар и  минимално.  При липсата на мотиви и доказателства по делото, от които да се извлече основанието за налагане на дисциплинарно наказание, следва да се приеме, че в случая дисциплинарното наказание е наложено в противоречие с целта на закона, тъй като във всички случай следва дисциплинарното наказание да е съобразено с тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, както и с личността на извършителя.

            Настоящият състав споделя изложеното в жалбата, че само приложената справка УРИ 370 р-1708/13.02.2020 г. не  достатъчно доказателство за твърдяното нарушение.  За пълнотата следва да се посочи, че административният орган, при указана тежест на основание чл.170, ал.1  и чл.171 , ал.4 от АПК, не е ангажирал по делото годни доказателства, с които да се установи по безспорен начин извършеното дисциплинарно нарушение. В случая в тежест на дисциплинарния орган е да установи с годни доказателства, както извършеното дисциплинарно нарушение, така и фактическата обстановка при която е извършено, респективно да установи дали дисциплинарнонаказаното лице е извършило твърдяното дисциплинарното нарушение. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че на 23.05.2018 г. Г. е съставил фиш, без да е изяснено  дали същият е съставил фиша на бланка или е ползвал ел.устройство, което обстоятелства има значение за допуснатия пропуск, посочване на  отменена норма, който пропуск безспорно е незначителен, т.е. без дисциплинарният орган да е изяснил  всички факти и обстоятелства, какво точно е нарушил от вменените му  задължения и доколко в случая дисциплинарна отговорност следва да носи  оспорващият. След като това не е сторено, следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е наложено без да е изяснена безспорно фактическата обстановка, както и вината на дисциплинарнонаказаното лице. Пълнотата изисква да се отбележи, че дисциплинарнонаказаното лице е възразило по повод  заповед № 370з-280/21.11.2019 г., с която е образувана дисциплинарна проверка,  но тези възражения нито са обсъдени, нито са проверени от дисциплинарнонаказващия орган. 

            Предвид  всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед № 370з-49/20.02.2020 г. на  впд началник  РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.1, чл.198, ал.1 и чл.204, т.4 от ЗМВР,  на оспорващия Г. - държавен служител, полицейски инспектор  в група “Охранителна полиция“ на РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене” за срок от един месец, считано от датата на връчване на заповедта,   е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

            В производството не е предявено искане за плащане на разноски, предвид което съдът не дължи произнасяне.

            Поради това и на основание чл.172, ал.2 АПК, настоящият съдебен състав

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ заповед № 370з- 49/20.02.2020 г. на  впд началник  РУ Вършец при ОД на МВР Монтана.

            Решението не подлежи на  касационно оспорване съгласно разпоредбата на   чл.211 ЗМВР.                                                                                   

        

                                                                                     Административен съдия: