№ 14844
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110151589 по описа за 2022 година
Ц. Д. Д. е предявила срещу Илиана И. С.-Х. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.232,
ал.2 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцата сумата от 6080 лева-наем за периода от
м.01.2017 до м.07.2018, 5432 лева –стойност на топлинната енергия за
периода от м.05.2014 до м.07.2018, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане.
Ищцата поддържа, че е сключила с ответницата договор за наем от
24.06.2010, по силата на който е предоставила на ответницата за възмездно
ползване жилище с адрес:гр.,,,лин”3, бл.303, ап.52, срещу което ответницата
се е съгласила да плаща месечен наем в размер от 320 лева, както и разходите
за ток, вода и топлинна енергия и такса за асансъор и чистачка.,Поддържа, че
ответницата е ползвала апартамента, но не е заплатила наем за периода от
01.01.2017 до 31.07.2018, както и задълженията за топлинна енергия за
периода от м.05.2017 до м.07.2018.Твърди,че е изпратила нотариална покана
до ответницата, която й е връчена на 16.05.2018г.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Илиана И. С.-Х. чрез особения си
1
представител оспорва предявените искове.Оспорва, че е в облигационни
отношения с ищцата по силата на договор за наем. Прави възражение за
давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за наем от 24.06.2010 Ц. Д. Д. е предоставила на
Илиана И. С.- Х. за временно възмездно ползване следния свой собствен
недвижим имот-апартамент 52, находящ се в гр.,,,лин”3, бл.303, вх.Б, срещу
месечен наем в размер на 320 лева за срок от 2 години.
С нотариална покана от 16.05.2018 Ц. Д. Д. е поканила И. И. С.-Х. да
заплати задълженията си за неплатени наеми, неплатени сметки за парно и за
разноски за етажната собственост.
Видно от разписка на 16.05.2018 е връчена нотариалната покана на И. И.
С. - Х. .
Със споразумение от 30.07.2018, сключено между Ц. Д. и И. С. е
прекратен договора за наем от 24.06.2010 и са признати от ответницата
задълженията съгласно нотариална покана от 03.05.2018г.
Съгласно споразумение от 28.11.2019, сключено между „Т3,,,я”ЕАД и
Ц. Д. Д. във вр. с гр.дело №36158/2019, СРС, 119 състав, задължението й към
„Т3,,,я”ЕАД възлиза на сумата от 4255.08 лева, от която 2959.77 лева –
главница за топлинна енергия за периода от м.05.2014 до м.04.2017, 339.05
лева – лихва за забава за периода от 31.10.2014 до 2.10.2017, сумата от 641.28
лева – законна лихва от подаване на исковата молба до датата на
споразумението и 264.98 лева – съдебни разноски.
По делото са представени касови бонове за сумата от 1700.05 лева –
главница-плащане по съдебно дело;за сумата от 850 лева – главница-плащане
по съдебно дело;за сумата от 425.01 лева – главница- плащане по съдебно
дело; и за сумата от 1280 лева.мораторна лихва, законна лихва и съдебни
разноски-плащане по съдебно дело..
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е разпоредено Ц. Д. Д. да
заплати на „Т3,,,я”ЕАД сумата от 1171.77 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 до 30.04.2019 за имот,
2
представляващ апартамент №52, находящ се в гр. ,,,лин”, бл.303, вх.Б,
мораторна лихва в размер от 231.93 лева- за периода от 15.09.2018 до
19.10.2020, сумата от 50.29 лева – услуга за дялово разпределение за периода
от 01.09.2017 до 30.04.2019 и мораторна лихва в размер на 10.72 лева за
периода от 31.10.2017 до 19.10.2020.Видно от приложен касов бон сумата в
размер от 1568.14 лева –главница, лихви и разноски е заплатена по съдебното
дело.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за наем от 24.06.2010 Ц. Д. Д. е предоставила на
Илиана И. С.- Х. за временно възмездно ползване следния свой собствен
недвижим имот-апартамент 52, находящ се в гр.,,,лин”3, бл.303, вх.Б, срещу
месечен наем в размер на 320 лева за срок от 2 години.
Ответницата чрез особения представител оспорва подписа си в договора
за наем.Но сключването на договора за наем от 24.06.2010 г. е потвърдено от
ответницата със споразумението за неговото прекратяване и признаване на
задълженията по него.Ответницата не оспорва подписа си в споразумението.
С оглед на което съдът намира, че страните са били в облигационни
отношения по силата на договор за наем.
Съгласно чл.236, ал.1 от ЗЗД ако след изтичане на наемния срок
използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на
наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок.
С оглед на което съдът приема, че след изтичане на срока от 2 години по
договора за наем, ответницата е продължила да ползва процесния имот.В този
смисъл договорът за наем се счита за продължен за неопределен срок.
Този извод съдът прави въз основа на споразумението от 30.07.2018.С
подписване на споразумението ответницата е направила извънсъдебно
признание, че договорът за наем е в сила до момента на прекратяването му
30.07.2018.Освен това със споразумението ответницата е направила
извънсъдебно признание на задълженията си по нотариалната покана, които се
отнасят за период към м.04.2018г.С оглед на което съдът приема, че в периода
до прекратяване на договора за наем-30.07.2018г. процесният имот е ползван
от ответницата.Ответницата не оспорва подписа си в споразумението.Поради
това съдът приема, че изявлението изхожда от нея и като частен документ,
3
удостоверяващ неизгодни за издателя си обстоятелства, същият се ползва с
обвързваща доказателствена сила.
В споразумението ответницата е направила извънсъдебно признание и
на задълженията си по нотариалната покана, а именно: за сумата от 5120 лева
– наеми за периода от м.01.2017 до м.04.2018, 4800 лева – неплатени сметки
за парно и 200 лева – неплатени разноски за етажната собственост.С оглед
направеното признание от ответницата на задължението за наеми, същото
възлиза за периода от м.01.2017 до м.04.2018 в размер от 5 120 лева.Но
ответницата е ползвала имота и в периода от м.05.2018 до 31.07.2018г., поради
което дължи наем и за този период.Съгласно чл.2 от договора за наем
месечният наем възлиза на сумата от 320 лева, а за периода от м.05.2018 до
31.07.2018 наемът възлиза в размер от 960 лева.
С оглед на което наемът за периода от м.01.2017 до м.07.2018 възлиза в
размер от 6080 лева.
Ответницата, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирала
доказателства за плащане на задълженията за наем.
С оглед на което съдът намира, че ответницата дължи сумата от 6080
лева- наеми за периода от м.01.2017 до 31.07.2018г.
С оглед на изложенотопредявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД следва да бъде уважен.
Основателността на претенцията обуславя и произнасяне на съда по
възражението за давност.
Вземанията за наеми се погасяват с 3-годишната погасителна давност в
съответствие с чл.111, б.”в” от ЗЗД.Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено
на 30.09.2020, с оглед на което погасени по давност са всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 30.09.2017г.Предмет на делото са вземания за
периода от м.01.2017 до м.07.2018.Но съдът намира, че със споразумението от
30.07.2018г. е прекъсната давността по отношение на признатите
вземания.Съгласно чл.116, б”а” от ЗЗД давността се прекъсва с признание на
вземанието от длъжника.В случая с признание на вземането от ответницата е
прекъсната давността по отношение на вземанията и от 30.07.2018г е
започнала да тече нова 3-годишна давност, която към 30.09.2020 не е изтекла.
С оглед на което съдът намира, че вземанията за наем за периода от
4
м.01.2017 до м.07.2018 г.не са погасени по давност.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По отношение на вземанията за топлинна енергия
Със споразумението от 30.07.2018 ответницата е признала задължения
за парно /топлинна енергия/ в размер от 4800 лева към м.април 2018.
Съгласно споразумение от 28.11.2019, сключено между „Т3,,,я”ЕАД и
Ц. Д. Д. във вр. с гр.дело №36158/2019, СРС, 119 състав, задължението й към
„Т3,,,я”ЕАД възлиза на сумата от 4255.08 лева, от която 2959.77 лева –
главница за топлинна енергия за периода от м.05.2014 до м.04.2017, 339.05
лева – лихва за забава за периода от 31.10.2014 до 2.10.2017, сумата от 641.28
лева – законна лихва от подаване на исковата молба до датата на
споразумението и 264.98 лева – съдебни разноски.
По делото са представени касови бонове за сумата от 1700.05 лева –
главница, за сумата от 850 лева – главница, за сумата от 425.01 лева –
главница, и за сумата от 1280 лева.мораторна лихва, законна лихва и съдебни
разноски, платени по съдебно дело.
С оглед на което съдът приема, че задълженията са заплатени от ищцата.
Впоследствие ищцата е осъдена и е заплатила сума в размер от 1568.10
лева, от която1171.77 лева главница за топлинна енергия за периода от
01.05.2017 до 30.04.2019г.
Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната
цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.
Съгласно чл.6 от договора за наем наемателят се задължава да заплаща
всички консумативи на наемодателя по представени сметки за съответните
месеци от всички доставчици на услуги.
Ответницата е признала задълженията си за топлинна енергия към
м.04.2018 в размер от 4800 лева.От доказателствата по делото се установява,
че е заплатена сума от ответницата сума в размер от 4255.08 лева за
задължения за топлинна енергия –главница и лихви за периода от м.05.2014 до
м.04.2017.За периода от 01.05.2017 до 30.04.2019 също е заплатена от
ответницата топлинна енергия –главница и лихви в размер от 1568.10 лева.
5
Ако се изчисли средно месечното платено задължение от ответницата за
периода от 01.05.2017 до 30.04.2019, то възлиза на сумата от 65.33 лева.А
средното задължение за периода от м.04.2018 до м.07.2018 възлиза в размер от
261.32 лева.С оглед на което сумата за процесния период от м.05.2014 до
м.07.2018 възлиза в размер от 4800 лева +261.32 лева или сумата от 5061.32
лева.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД следва да бъде уважен до сумата от
5061.32 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
5432 лева.
По отношение на давността
Вземанията за топлинна енергия се погасяват с 3-годишната
давност.Доколкото е налице извънсъдебно признание от страна на
ответницата, същото е прекъснало давността на 31.07.2018 и е започнала да
тече нова давност, която към 30.09.2020-датата на подаване на заявлението не
е изтекла..
Освен това давността е прекъсната и със заявлението по чл.410 от ГПК
и издадедната заповед от 02.02.2018г.
С оглед на което вземанията за топлинна енергия не са погасени по
давност.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД следва да бъде уважен до сумата от 5061.32
лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 5432
лева.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищцата.Ищцата е реализирала разноски в размер от 635 лева, от които 235
лева за държавна такса и 400 лева – депозит за особен
представител.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени разноски в размер от 614.55 лева в исковото производство.
Ищцата е реализирала разноски в заповедното производство в размер от
234.24 леваза държавна такса. Съобразно уважената част от исковете в полза
6
на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер от 226.69 лева в
заповедното производство.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Ц. Д. Д.,
ЕГН**********, с адрес:гр.,,,лин”3, бл.303, вх.Б, ап.52, срещу Илиана И. С.-
Х., ЕГН**********, с адрес:гр.С,,,к, бл.61, вх.1, ап.2, със съдебен адрес:гр.С,,,
2, бл.34, вх.А, ет.6, ап.23, чрез адв. Д.-особен представител, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.232, ал.2 от ЗЗД , че Илиана И. С.-Х. дължи на Ц. Д. Д. сумата от 6080
лева-наем за периода от м.01.2017 до м.07.2018 и сумата от 5061.32 лева,
стойност на топлинната енергия за периода от м.05.2014 до м.07.2018, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Д. Д., ЕГН**********, с адрес:гр.,,,лин”3,
бл.303, вх.Б, ап.52, срещу Илиана И. С.-Х., ЕГН**********, с адрес:гр.С,,,к,
бл.61, вх.1, ап.2, със съдебен адрес:гр.С,,, 2, бл.34, вх.А, ет.6, ап.23, чрез адв.
Д.-особен представител, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.232, ал.2 от ЗЗД за горницата над 5061.32 лева до пълния предявен размер
от 5432 лева –стойност за топлинната енергия за периода от м.05.2014 до
м.07.2018..
ОСЪЖДА Илиана И. С.-Х., ЕГН**********, с адрес:гр.С,,,к, бл.61, вх.1,
ап.2, със съдебен адрес:гр.С,,, 2, бл.34, вх.А, ет.6, ап.23, да заплати на Ц. Д. Д.,
ЕГН**********, с адрес:гр.,,,лин”3, бл.303, вх.Б, ап.52, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 614.55 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Илиана И. С.-Х. ЕГН**********, с адрес:гр.С,,,к, бл.61, вх.1,
ап.2, със съдебен адрес:гр.С,,, 2, бл.34, вх.А, ет.6, ап.23, да заплати на Ц. Д. Д.,
ЕГН**********, с адрес:гр.,,,лин”3, бл.303, вх.Б, ап.52, сумата от 226.69 лева-
разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8