Решение по дело №624/2019 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 96
Дата: 26 март 2020 г.
Съдия: Димо Венков Цолов
Дело: 20193120100624
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

 

96/26.3.2020г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №624/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Банка ДСК“ АД гр. София, ЕИК *********, твърди, че с Договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит от 09.01.2015 г. е предоставил на ответницата Г.Н.Г., ЕГН **********, кредитен лимит в размер 1000.00 лв, като с подписване на договора страните са уговорили усвояването на разрешения кредитен лимит да се осъществява чрез използване на кредитна карта DSK MaxiCard, при договорена възнаградителна лихва в размер 21.95% годишно, (така изрично чл.1, ал.2 от договора във връзка с раздел ІІІ от Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти на „Банка ДСК” ЕАД - Приложение U9). Твърди, че в договора за кредит и неговите приложения са уредени подробно условията за ползване, обслужване и прекратяване на кредита и кредитната карта, както и задълженията на кредитополучателя, включително неговата отговорност в случай на неизпълнение на задълженията му и свързаните с това последици. Посочва, че съгласно чл.25, ал.2 от Общите условия (ОУ) към договора за кредит (Приложение 03) срокът за ползване на кредита е обвързан със срока на валидност на кредитната карта, в рамките на който обслужването на кредита се осъществява чрез заплащане на минимална сума за револвиране в рамките на определен гратисен период след договорената месечна падежна дата (така още чл.28 ОУ към договора за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ ЕАД). Сочи още, че срока на валидност на кредитната карта е три години, месечната падежна дата 20-то число на месеца, гратисният период е 15-т дни, а минималната сума за револвиране е посочена в раздел VI от условията - 3 % от усвоения лимит. Сочи също, че съгласно чл.9 от договора за кредит е предвидено заплащане на такси за издаване и ползване на кредитната карта, както и съгласно приложение U9, кредитополучателят дължи и такси, в това число такса за издаване на картата, такса за теглене на пари в брой, такса за нереволвиране на определената минимална сума в гратисния период. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, поети с процесния договор за кредитна карта, изразяващи се в нереволвирне на кредита в продължение на шест поредни месеца, на основание чл.30, ал.2 ОУ, клиентът е допуснал нарушаване на договора за кредит, което представлява основание за прекратяване на Договора по чл.85 ОУ, респективно основание, при наличие на което Банката не преиздава картата съгласно чл.17, ал.3 ОУ. Посочва, че предвид договореното в чл.25, ал.2 ОУ към договора срокът за ползване на кредита съвпада със срока на валидност на картата, което обуславя настъпването на краен срок на ползване на отпуснатия кредитен лимит на 09.01.2018 г., т. е. настъпване на изискуемост на всички задължения по Договора за кредит от 09.01.2015 г. на 10.01.2018 г. Ищецът сочи, че след прекратяване на револвирането на кредитния лимит, същият започва да се отчита по кредитна сметка №24574589. Поради това, че отв. Г. Г. не е извършила плащане на дължимите суми, ищецът предявил в РС Девня заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу отв. Г. Г. и образувано ч. гр. дело №149/2018 г. за претендираните суми: 571.37 лв - дължима главница; 308.16 лв - дължима договорна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 09.02.2018 г.; 2.32 лв - обезщетение за забава за периода от 10.01.2018 г. до 09.02.2018 г.; 120.00 лв - дължими заемни такси. Твърди, че въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №184/2018 г. по опис на ЧСИ Захари Димитров, вписан под №808 в Камарата на ЧСИ. Моли съда, да приеме за установено, че отв. Г. Г. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, сумата: 1001.85 лв на основание Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физическо лице от 09.01.2015 г., от която: 571.37 лв - дължима главница; 308.16 лв - дължима договорна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 09.02.2018 г.; 2.32 лв - обезщетение за забава за периода от 10.01.2018 г. до 09.02.2018 г.; 120 лв - дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението. В условия на евентуалност моли съда, да приеме, че предявява осъдителен иск. Претендира и заплащане на направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника по реда на ГПК съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, ведно с Определение №1893 от 10.07.2019 г., са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения размер.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски, от които 255.00 лв в исковото производство (25.00 лв д. т., 180.00 лв разноски за експертиза и 50.00 лв възнаграждение за юрисконсулт) и 75.00 лв в заповедното производство (25.00 лв д. т. и 50.00 лв възнаграждение за юрисконсулт).

Мотивиран от гореизложното и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Н.Г., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Банка ДСК” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумите: 571.37 лв (петстотин седемдесет и един лева, 37 ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 12.02.2018 г., до окончателно плащане, представляваща дължима главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физическо лице от 09.01.2015 г.; 308.16 лв (триста и осем лева, 16 ст.), представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 09.02.2018 г.; 2.32 лв (два лева, 32 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода от 10.01.2018 г. до 09.02.2018 г.; 120.00 лв (сто и двадесет лева, 00 ст.), представляваща стойност на дължими заемни такси; за които суми е издадена Заповед №81 от 13.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч. гр. дело №149/2018 г. по опис на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1, вр. чл.239, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ОСЪЖДА Г.Н.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК” ЕАД гр. София, ЕИК *********, сумата 330.00 лв (триста и тридесет лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за сторени разноски, от които 255.00 лв в исковото производство и 75.00 лв в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: