Решение по дело №1564/2022 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към решение по АНД № 1564/20202г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и следващи от УБДХ.
Образувано е въз основа на Aкт за констатиране на проява на дребно
хулиганство от 17.03.2022г. срещу П. Н. Л. – роден на *** г. в ***, живущ в
***, ***, български гражданин, неженен, средно образование, не работи,
неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 16.03.2022 г. около 21:40 часа в гр.
Пловдив на ул. „Толстой“ пред № 3 е извършил непристойна проява на
публично място пред повече хора, изразяваща се в нанасяне на удари в
главата и душене на Г. И. Н., ЕГН **********, и нанасяне на удар с юмрук в
задната част на главата на Д. П. Б., ЕГН **********, с което грубо е нарушил
обществения ред и спокойствието.
Нарушителят Л. се явява пред съда, като сочи, че предоставя на съда да
реши, ще си понесе наказанието, съжалява
В последната си дума заявява, че предпочита, ако е възможно, да му
бъде наложена глоба.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
На 16.03.2022 г. около 21:40 часа в гр. Пловдив на ул. „Толстой“ пред №
3, нарушителят П. Н. Л. се придвижвал пеша с лицето, с което живеел на
семейни начала - Г. И. Н., ЕГН **********, като двамата били употребили
алкохол. При това, последните двама, които имали усложнени отношения,
включително – предходни прояви на насилие от страна на Л., седнали на
пейка на гореописания адрес, след което, по неустановени по делото причини,
нарушителят Л. нанесъл удари в главата и направил опит за душене на Г. И.
Н.. Същото било забелязано от преминаващата случайно на мястото
свидетелка Х. Н. И., която подала сигнал на телефон 112. Малко след това на
мястото пристигнал и приятеля на свидетелката И. - Д. П. Б., ЕГН
**********, към който нарушителя Л. няколко пъти отправил заплашителни
реплики. И. и Б. решили да се приберат във входа на намиращия се в близост
блок, в който живеели, но пред да успеят да влязат, нарушителят Л. настигнал
Б. и му нанесъл удар с юмрук в задната част на главата. Последният бил
задържан от пристигнали служители на Шесто РУ при ОД МВР – Пловдив.
Така възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от цялата доказателствена съвкупност по преписката,
включително обяснения от Г. И. Н., Х. Н. И. и Д. П. Б., които подробно
описват поведението на нарушителя Л., както и неговите действия. Съдът
намира същите обяснения съдът за логични, последователни и
непротиворечиви, добре кореспондиращи както по между си, така и с
останалата доказателствена съвкупност по делото и кредитира същите като
истинни.
В същия смисъл е и Докладна записка № 3383р-3698/16.02.2022г. Б. В.
Б. и С. Т. У. – *** при Шесто при ОД МВР - Пловдив..
В този смисъл съдът не дава вяра на обясненията на нарушителят Л.,
1

който се изразяват в простото отричане на това, че нанасял удари на
посочените лица. Същите обяснения са изолирани и противоречат на
останалата – вече коментирана доказателствена съвкупност по делото. Ето
защо съдът отдава последните обяснения единствено на израз на една
защитна позиция.
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът прие, че
с действията си нарушителят П. Н. Л. – роден на *** г. в ***, живущ в ***,
***, български гражданин, неженен, средно образование, не работи,
неосъждан, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.1, ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ, за това, че на
16.03.2022 г. около 21:40 часа в гр. Пловдив на ул. „Толстой“ пред № 3 е
извършил непристойна проява на публично място пред повече хора,
изразяваща се в нанасяне на удари в главата и душене на Г. И. Н., ЕГН
**********, и нанасяне на удар с юмрук в задната част на главата на Д. П. Б.,
ЕГН **********, с което грубо е нарушил обществения ред и спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна проява на публично
място, а именно – удари в главата и душене на Г. И. Н., ЕГН **********, и
нанасяне на удар с юмрук в задната част на главата на Д. П. Б., ЕГН
**********, с което грубо е нарушил обществения ред и спокойствието.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца,
като П. Н. Л. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици от поведението си и е целял тяхното
настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не знае както обществено
неприемливия характер на действията си, така и че осъществява същите на
публично място, при възприемането им от неограничен кръг лица.
Същото така, от субективна страна, се установява и специалния
субективен признак - хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се
установява причина за случая да е някакъв личен конфликт между
нарушителя Л. и Д. П. Б., напротив – не се усатновява същите дори да са се
познавали. Що се отнася до свидетеля Г. И. Н. – то макар отношенията на
същата и на нарушителя да имат своя история, то мястото и начина на
извършване действията от Л. налагат единствения възможен извод, че е
налице хулигански мотив при условията на евентуален умисъл, доколкото
дори и между Н. и Л. да е имало конфликт, то същевременно последният е
нямало как добре да не съзнава, че действията му също така грубо нарушават
обществения ред и спокойствието.
Така установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като
престъпление по смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една
значително по-ниска степен на обществена опасност от тази, предвидена от
законодателя в съставна на престъпното деяние, описано от в последната
разпоредба на НК. В случая се касае за безспорно неприемливи действия,
които обаче, с оглед възприетия и описан характер на деянието, не мотивират
извод за засягане на обществения ред в тежка степен, съответстваща на
понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът взе предвид обстоятелството, че
2

се касае за проява на дребно хулиганство, която се характеризира с не висок
интензитет, която намира израз в невъздържани и емоционални действия,
които са провокирани от предишни битови конфликти, макар последното по
никакъв начин да не изключва вече коментирания хулигански мотив. Също
следва да се съобразят характеристичните данни за нарушителя, които не го
разкриват като личност с особено висока степен на обществена опасност,
както и признанието на вината относно извършеното. С оглед на това съдът
счита, че от двете алтернативно предвидени наказания, задържането в
структурно звено на МВР би било прекомерно тежко наказание за
настоящото нарушение. Поради това съдът намира, че на нарушителя следва
да бъде наложено наказание „глоба“. При индивидуализиране на същото по-
леко наказание глоба и отново като отчете наличие само на смекчаващите
обстоятелства съдът намери, че наказанието „глоба“ следва да се
индивидуализира в среден размер, доколкото следва да се отчете, че се касае
за съпротива нанасяне на удари на повече от едно лице. Ето защо съдът
определи наказание „глоба“ в размер на 350 лева като намери, че така
определеното по вид и размер наказание в най-пълна степен съответства на
тежестта на нарушението, личността на нарушителя и характера на
обществените интереси, които са накърнени и които Указът защитава, а
именно обществения ред и спокойствие.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	584
Дата:	17 март 2022 г. (в сила от 19 март 2022 г.)
Съдия:	Момчил Александров Найденов

Дело:	20225330201564
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	17 март 2022 г.

Решение по дело №1564/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите