№ 94
гр. Велико Търново , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми октомври,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000233 по описа за 2020 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С решение № 16 от 07.02.2020г. по т.д. № 32/ 2019г. по описа на
ОС-Ловеч са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Ц.
Г. С. като майка и законен представител на Ф. Е. И. с постоянен адрес в
с.Хлевене, и от М. Е. И. с постоянен адрес в гр.Ловеч, чрез своята майка и
законен представител Ц. Г. С., против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД-
гр.София, обективно съединени искове за заплащане на сумата 250000лв.,у
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от Е. И.-техен баща, починал
на 22.06.2019г., вследствие на ПТП НА 30.09.2016г., причинило смъртта на
сина му Т. Е.ов И., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането-30.09.2016г. до окончателното изплащане. Осъдени са Ц. Г. С.
като майка и законен представител на Ф. Е. И. с постоянен адрес в с.Хлевене,
и М. Е. И. с постоянен адрес в гр.Ловеч, чрез своята майка и законен
представител Ц. Г. С., да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД-
1
гр.София разноски в размер на 1490 лв. Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на ответника Г.Г..
Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна
жалба от Ф.И. чрез своята майка и законен представител Ц. С., и от М.И. със
съгласието на своята майка и законен представител Ц. С., чрез пълномощника
адв.Ал.Д.. Счита решението на първоинстанционния съд за неправилно и
незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно съдът е
приел, че не се доказва по категоричен начин твърдението, че е имало тясна и
близка връзка между Е. И. и сина му Т. И., тъй като от събраните гласни
доказателства се установявало, че бащата е бил много привързан към сина си
и загубата му е довела до болки и страдания, продължили до смъртта му. От
показанията на свидетелите се установявало, че Е. И. е полагал грижи за сина
си, макари да не е разполагал със значителни материални средства. Изводите
на първоинстанционния съд се базирали на справки от ДСП, датиращи шест
месеца отпреди инцидента, които справки жалбоподателите считат и че нямат
материална доказателствена сила, тъй като не отразяват пряко възприети от
длъжностните лица обстоятелства. Освен това съдът не бил взел предвид
изложеното в социалния доклад, че бащата проявява към детето разбиране и
позитивно отношение, а се е фокусирал само върху това, че същият не
подпомага интелектуалното му развитие., в какъвто смисъл липсват
доказателства. Не намирало опора в доказателствения материал по делото и
изводът на съда, че са били налице отчуждение между бащата и сина му Т. и
че липсвала подкрепа и топлота в отношенията им-точно обратното било
посочено както от свидетелите, така и в социалния доклад.Съдът неправилно
бил приел и че поведението на детето е допринесло за настъпване на ПТП без
да уточни в какво се състои конкретното противоправно поведение и какво
нарушение е извършило Т. И.. Счита, че в конкретния случай не били налице
доказателства за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на детето или на неговия баща. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника по жалба ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“-гр.София чрез
пълномощника адв.Кр.И., в който се заема становище за неоснователност на
2
жалбата по изложени за това доводи.Моли да бъде потвърдено решението на
ОС-Ловеч като правилно и законосъобразно, а в случай, че въззивният съд
счете жалбата за основателна, то да уважи само частично предявените искове,
тъй като претендираният размер е прекомерно завишен, а и е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна както на загиналото при
ПТП дете, така и на неговия баща, който не е упражнил достатъчно
родителски контрол и грижа. Заето е и становище относно началния момент,у
от който следва да се присъди законната лихва-от датата на отказа на
застрахователя да изплати обезщетение-11.01.2019г., а не от датата на ПТП-
30.09.2016г. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на жалбоподателя и твърди, че същото не е реално
заплатено.
В законоустановения срок е постъпил отговор и от третото лице-
помагач на ответника Г.Г. чрез адв.Г., в който се заема становище за
недопустимост на жалбата, както и за нейната неоснователност по изложени
за това доводи. Моли да бъде отхвърлена жалбата.Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на жалбоподателя
и твърди, че същото не е реално заплатено.
ВТАС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата
на страните по спора, с оглед на доказателствата по делото, приема за
установено следното:
По делото е безспорно установено от събраните по делото
доказателства-приложената влязла в сила присъда № 1 от 04.01.2018г. по
НОХД № 530/ 2017г. , че на 30.09.2016г. около 20,40 ч., на околовръстен път
II-35, при км 44+418, движейки се в посока гр.Троян, при управление на л.а.
„Мерцедес Ц 220“ с рег.№ ОВ 39****, водачът Г. С. Г., нарушил правилата
за движение-чл.20 ал.2 изр.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта
на Т. Е.ов И., ЕГН ***********, б.ж. на с.Хлевене, обл.Ловеч, като Г.Г. е
избягал от местопроизшествието, поради което му е наложено наказание на
осн.чл.343 ал.3 НК две години лишаване от свобода.
Безспорно е установено от приложената по делото застрахователна
полица № BG/30/116002177930, със срок на валидност от 31.08.2016г. до
30.08.2017г, че посоченият л.а. е бил застрахован по задължителна
3
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното застрахователно
дружество с посочения срок на покритие.
Жалбоподателите Ф.И. и М.И. са наследници на Е. И., баща на
починалото при ПТП дете Т. И., видно от приложените у-ния. Е. И., ищец по
делото, е починал в хода на същото-на 22.06.2019г., видно от приложената
справка от НБДН. Същият приживе е направил искане пред ответното
дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на сина му Т. И., като видно от уведомление № 149 от 11.01.2019г. на ЗАД
„ДаллБогг:Живот и здраве“ АД-гр.София, е уведомен за отказа на
застрахователя да заплати исканото обезщетение поради това, че не са налице
основания за ангажиране отговорността на дружеството, тъй като не била
установена по категоричен начин вината на застрахования водач.
От заключението на комплексната СМАТЕ се установява, че
водачът Г. е управлявал л.а. в тъмната част на денонощието, със скорост 66
км/ч преди ПТП, при ясно и сухо време, като ПТП е настъпило след плавен
завой, при което видимостта за водача е била над 150 м., но трябва да се
отчете, че тя е ограничена от дължината на осветеност на фаровете: на къси
светлини-70-75 м. на десен фар, и на дълги светлини-110-130 м.. Вещото лице
е посочило, че ударът е в дясната пътна лента, на 0,7-1,10м. вляво от десния й
край, където са се движили двете деца попътно на движещите се МПС
/посока гр.Троян/, едното от които е загиналият Т. И.. Детето М. е вървяло
вдясно от брат си Т., до мантинелата, Т. откъм пътната лента, като са заемали
ширина от нея до 1,10м. Участъкът от пътя, където е настъпило ПТП, е извън
града и липсва улично осветление, в района ПТП няма тротоар, нито алея за
движение на пешеходци. Водачът на л.а. е можел да възприеме пешеходците
на разстояние 70-130м., като липсата на употреба на спирачки или
отклоняване на л.а. наляво, сочат, че той изобщо не ги е възприел до
настъпване на самия удар. Вещите лица сочат, че причина за настъпване на
ПТП е поведението на водача Г., който не е управлявал л.а. с пълна
концентрация на вниманието и е имал възможност да възприеме
пешеходците, тяхната посока на движение на светлините на фаровете си
минимум от 70-75 м. и да ги заобиколи или да предприеме спиране при
наличие на насрещно движещ се автомобил. Експертите посочват и че
движението на децата в тъмната част на денонощието по пътното платно и в
4
посоката на движение на автомобилите, едно до друго, с тъмни дрехи, също е
било фактор, който затруднява възприемането им от настигащите ги водачи
на МПС. В съдебно заседание вещите лица уточняват и че в този участък от
пътя има банкет, но той се пада по-ниско от асфалтовата настилка, между
мантинелата и края на пътното платно, и е непригоден за движение, затова
децата са се движили по асфалта. Излагат и че от обективните данни,
намерени след удара, от тяхното разположение, и от свидетелските
показания на брата на починалото момче, че са се движили по платното, от
направените изчисления въз основа на тези обективни данни за мястото на
удара, се установява, че децата са заемали разстояние от 1,10м. навътре в
платното. Експертите посочват, че децата не са имали светлоотразителни
жилетки, якето на детето Т. е било светлосиньо дънково, панталоните-
камуфлажни, маратонките-черни, както и че когато пешеходецът е с гръб към
движещия се автомобил, най-трудно се възприема, тъй като не се вижда
лицето му.
От показанията на св.Л. Й., кмет на с.Хлевене, познаващ ищеца Е. И.
като жител на с.Хлевене, от дете още, се установява, че децата са ходели на
училище, Е. си намирал инцидентно работа. Е. И. обичал децата си, гледал ги
според възможностите си, но бил избухлив, и се „почерпвал“. Сочи, че идвали
от Социално подпомагане да искат да вземат децата в дом, но той не ги давал.
Свидетелят сочи, че в дома им нямало ток и вода, хората от селото му давали
дрехи за децата, нямал сведения за упражняване на насилие над децата, да ги
е бил, Ферия била много привързана към баща си, а предполага, че и с Т. били
близки. Сочи, че в Гозница имало пансион за ученици, където ходели децата-
с автобус или пеша, като Е. И. знаел, че ходят и пеша. И двете момчета учели
в гр.Ловеч.
Св.Д. И., познаващ Е. И. от 20 години, излага, че Е. полагал грижи за
Т. и другите две деца. Не бил богат човек и си гледал децата доколкото
можел, имали животни, но впоследствие ги продали. След смъртта на Т. баща
му изпаднал в депресия, било му много мъчно и тъжно, не можел да повярва,
че това се е случило с неговото дете, не бил на себе си първите пет-щест
месеца и повече. Не знае преди инцидента децата да са били гладни и без
дрехи, Е. си намирал на частно работа. Пиел в рамките на нормалното,
„чашка-две“ и след инцидента първите няколко месеца. Сочи, че преди
5
инцидента имали и ток и вода в къщата, имали нормални условия, децата
били нахранени.Всеки ден те ходели на училище в гр.Ловеч, в кв.“Гозница“, с
автобус, който сутрин ги вземал, а следобед ги връщал.
Св.Б., позната на Е. И. от 4-5 години, сочи, че рядко са се виждали,
но знаела от съпруга си, който често се виждал с него, че отношенията между
Е. и Т. били много добри, не е чувала да има скандали, разбирали се добре. Е.
ходел на работа „на частно“, издържал децата. След инцидента виждала Е.-
същият бил много разстроен, много тежко му било, бил съвсем друг човек,
плачел постоянно, „вайкал се“ как това се е случило с детето му. Променило
се поведението му, изпаднал в депресия, даже се разболял и починал. Когато
е разговаряла с Т. преди да почине, не й се е оплаквал от баща си. Двете
момчета ходели на училище извън селото, с автобус се прибирали, като не
знае друг път, освен при инцидента, да са се прибирали пеша.
По делото са приложени социални доклади, съдържащи
констатации на социални работници относно бита и отношенията между Е. И.
и децата му, вкл. детето Т. И..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени искове /от наследниците на
починалия в хода на производството ищец/ с правно основание чл.432 ал.1 от
КЗ-за обезщетение за неимуществени вреди и за лихва за забава върху
обезщетенията, считано от датата на деликта-30.09.2016г.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по посочения
текст от закона е необходимо да се установят законовите предпоставки за
това, а именно: сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” със
застрахования, както и причинени от застрахования на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, като установяването на отношенията
по извършения деликт има преюдициално значение по отношение на иска по
чл.432 ал.1 от КЗ. Безспорно по делото е, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „гражданска
отговорност” между собственика на лекия автомобил, описан по-горе,
управляван от Г.Г., в резултат на чиито действия е настъпило ПТП, и
ответното застрахователно дружество. Налице е валидно сключен
6
застрахователен договор, видно от полицата, предвид на което следва да се
приеме, че сключеният застрахователен договор „гражданска отговорност” за
посочения лек автомобил обвързва ответното застрахователно дружество по
отношение отговорността на Г.Г. и ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 КЗ.
Налице са и елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по
отношение установяване на деликтната отговорност на водача Г.Г., а именно-
противоправно, виновно поведение, в резултат на което е настъпило
описаното ПТП, което поведение е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат-настъпилата смърт на Т. И..
Предвид изложеното, следва в случая да се ангажира отговорността
на застрахователя на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, обезпечаващ гражданската
отговорност на виновния водач Г.Г..
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД сочи, че обезщетението за неимуществени вреди, каквото е
претендирано, се определя от съда по справедливост. Размерът на
обезщетението трябва да съответства на обществения критерий за
справедливост и да бъде съобразено с икономическата конюнктура и
инфлационните процеси в страната, като по справедливост се определя не
само размерът на следващото се обезщетение, но и естеството и характера на
страданията, които подлежат на обезщетяване. Безспорно се установява
тежката загуба на Е. И. като баща на починалия Т. И.. Ирелевантни за
съществуване на вредите са обстоятелствата относно начина на живот на
бащата с децата преди инцидента-дали същите са живеели при нормални
битови условия, или в дома им не е имало ток и вода, и са живели бедно и в
нищета. Привързаността и обичта между родителите и децата не е функция на
техния бит. Фактът, че бащата Е. И. не е можел да осигури нормални битови
условия за живеене на децата си не изключва наличието на обич и
привързаност между него и тях. Съгласно чл.125 ал.2 от СК родителят
отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му
съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на
детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност.
Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание,
7
които уронват достойнството на детето.От показанията на свидетелите се
установява, че същият се е грижел, колкото му позволявали възможностите,
за децата си, не е упражнявал насилие, бил е привързан към тях, вкл. и към
детето си Т., и до собствената си смърт две години и половина след смъртта
на детето си, страдал много за него, тази загуба го променила, изпаднал в
депресия. Ниския му родителски капацитет и неглижирането на родителските
задължения не могат да обосноват извода, че същият не е обичал и не е бил
привързан към детето си Т., и не е имал емоционална връзка с него, още
повече, че от свидетелските показания не се установява това, а обратното
.Предвид възможно най-близката родствена връзка между починалото дете и
неговия баща, лишаването от взаимната обич и привързаност, като се вземе
предвид, че с оглед смъртта на ищеца Е. И. две години и половина след
смъртта на неговия син, вредите са търпяни от него само за този период,
настоящата инстанция счита, че справедливият размер на дължимото
обезщетение е 20000лв., което обезщетение съдът счита, че ще възмезди
понесените страдания на бащата Е. И., свързани със смъртта на неговия син.
Досежно възраженията на застрахователя за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна както на пострадалото дете Т. И., така и от
неговия баща, с оглед неупражняване на родителска грижа и контрол: същите
са основателни. Съгласно чл.125 ал.1 от СК родителят има право и
задължение да се грижи за физическото, умственото, нравственото и
социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични
и имуществени интереси, а съгласно ал.3 родителят осигурява постоянен
надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на
поведението на непълнолетното дете. Малолетното дете Т. заедно със своя
непълнолетен брат в деня на инцидента са се прибирали пеша вечерта, от
гр.Ловеч към с.Хлевене, сами, без да бъдат придружени от своя баща или
друго пълнолетно лице, като са се движели едно до друго, в края на пътното
платно, на 1,10 м. в лентата за движение на л.а., в разрез с правилата за
движение /чл.108 ал.2 т.1 от ЗДвП/-попътно на движещите се МПС, а не
срещу тях. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за
вреди от непозволено увреждане може да се намали ако самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. При определяне размера на вредите в
случаите на съпричиняване на вредоносния резултат, виновно действалото
8
лице следва да отговаря само за онези вреди, които са в причинна връзка с
неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения.
Чл.51 ал.2 от ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото при
злополуката малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат поради неупражнения върху него надзор от родителите
му. Не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпване на
вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото
действие или бездействие и вредоносния резултат /ТР № 88/12.09.1962г./. Ако
родителите на малолетния не са упражнили надзор по отношение на него,
може да се постави въпросът за намаляване на вредите, настъпването на
които е могло да бъде осуетено при полагане на грижи от страна на
родителите на пострадалото дете. Законодателят е преценил възрастовата
граница, при която децата могат да правят адекватни оценки за различните
житейски ситуации, в които попадат. В чл.8 ал.8 от Закона за закрила на
детето е посочено, че родителите, които полагат грижи за дете, са длъжни да
не оставят без надзор и грижа децата до 12 годишна възраст, ако с това се
създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие. В
настоящия случай бащата на малолетния Т. И.- Е. И. не е изпълнил това свое
законно задължение, като е допуснал дете на 12 години да се прибира късно
вечерта, без пълнолетен придружител, пеша между две населени места,
движейки се по пътното платно, в посока попътно на движението-с гръб към
движещите се МПС. В тази връзка настъпилата смърт на детето е пряка
последица от два причинно-следствени процеса-поведението на водача Г.Г., и
поведението на малолетното дете на пътното платно. При осъществяване на
дължимия родителски контрол, родителят би могъл да възприеме
потенциалните рискове и да предотврати присъствието на детето на пътното
платно, или поне-движейки се по този начин и в този час на денонощието.
Така не биха възникнали условия за настъпване на инцидента, поради което
настоящият състав счита, че приносът на родителя в причиняване на
вредоносния резултат е 50 %. С оглед на това, следва да бъде намален
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определен по-
горе на 20000лв., с размера на приетото съпричиняване, т.е. следва да се
редуцира в размер на 10000лв.
С оглед изложеното, обжалваното решение е неправилно и като
такова следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за
9
обезщетение за неимуществени вреди за размера до 10000лв., като бъде
уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди в този размер, а
решението в частта, с която е отхвърлен искът за разликата от 10000лв. до
250000лв. следва да бъде потвърдено, тъй като в тази част за тази разлика,
искът е неоснователен и недоказан. Обезщетението следва да се присъди
ведно със законната лихва, считано от 11.01.2019г. /съгласно чл.497 ал.1 т.2
от КЗ/.
При този изход на делото ответникът по жалба ще следва да заплати
и държавна такса върху уважения размер на иска в полза на бюджета на
съдебната власт-400 лв., а на адв.Ал.Д.-адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от
ЗА за въззивната инстанция-830 лв. Жалбоподателите ще следва да заплатят
на ответника по жалба направените по делото разноски пред въззивната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение, което настоящата инстанция
определя на 200лв. съгласно чл.78 ал.8 ГПК и Наредбата за заплащането на
правната помощ. Възнаграждението следва да се заплати съразмерно на
отхвърлената част от исковете, което така изчислено възлиза на 192 лв. Тъй
като дължимите разноски, направени от ответника пред първата инстанция за
юрисконсултско възнаграждение, депозити за експертиза, свидетели и у-ния,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, възлиза на общо 1430,40 лв., а
са присъдени 1490 лв., то следва като се приспаднат присъдените в повече
59,60 лв. /1490 лв.-1430,40 лв./, да се присъдят за настоящата инстанция
132,40 лв. /192 лв.-59,60 лв./. Третото лице-помагач Г.Г. е претендирал
разноски за адв.възнаграждение, но такива не следва да се присъждат
съгласно чл.78 ал.10 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 16 от 07.02.2020г. по т.д. № 32/ 2019г. по описа на ОС-
Ловеч, в частта, с която са отхвърлени предявените субективно съединени
искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 250000лв., само за размера до сумата
10000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, със седалище и
10
адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК *********, да
заплати на Ц. Г. С. в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете Ф. Е. И., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Якимово,
обл.Ловеч, и на М. Е. И., ЕГН **********, с постоянен адрес:гр.Ловеч, жк
„Здравец“ № 41Г, със съгласието на неговата майка и законен представител Ц.
Г. С., сумата 10000лв. /десет хиляди лева/,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания,
претърпени от техния баща Е. М. И., ЕГН *********** /починал на
22.06.2019г./, в резултат на смъртта на неговия син Т. Е.ов И., ЕГН
***********, б.ж. на с.Хлевене, настъпила вследствие на ПТП на 30.09.2016г.
около 20,40 ч., на околовръстен път II-35, при км 44+418, причинено по
непредпазливост от водача на л.а. „Мерцедес Ц 220“ с рег.№ ОВ 39**** Г.
С. Г., дължимо по застраховка „гражданска отговорност” по полица №
BG/30/116002177930, със срок на валидност от 31.08.2016г. до 30.08.2017г.
,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК *********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС държавна
такса върху уважения размер на иска-400 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК *********, да
заплати на адвокат А.Х. Д. от САК, личен номер **********, с адрес на
кантората:гр.София, жк „Борово“, бл.231, ет.17, ап.84, сумата 830 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ по чл.38 ал.2 от ЗА, за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Ц. Г. С. в качеството й на майка и законен представител
на малолетното дете Ф. Е. И., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Якимово,
обл.Ловеч, и М. Е. И., ЕГН **********, с постоянен адрес:гр.Ловеч, жк
„Здравец“ № 41Г, със съгласието на неговата майка и законен представител Ц.
Г. С., да заплатят на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, ЕИК *********,
разноски по делото за въззивната инстанция-132,40 лв.
11
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 от 07.02.2020г. по т.д. № 32/
2019г. по описа на ОС-гр.Ловеч в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ответника Г. С. Г., ЕГН **********, от с.Слатина, обл.Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12