Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.08.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при секретаря
Красимира Г. като разгледа докладваното
от съдия Димитров гражданско дело № 927
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по главен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 КЗ във вр. чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /чл. 288а, ал. 3 от КЗ отм. във вр. чл. 288, ал.
12 от КЗ отм./ вр. 45 от ЗЗД, предявен от Г. Ф., *** против Н.П.Д., ЕГН **********
– за заплащане на сумата от общо 134 892.66 лева , от които: 30 000
лева, доброволно изплатено от Г. Ф. обезщетение
по щета № 210088/19.03.2015 г.; сумата от общо 104 892.66 лева платена от
ищеца и присъдена с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 5507/2015 г. на
СГС, I-1 състав, за обезщетение на неимуществени вреди на И.В.Т.,
в качеството й на наследник наК.Н.А., починала като пешеходец при ПТП,
настъпило на 21.10.2011 г. на главен път I-8,
в района на 40-ти км. в землището на гр. Божурище, виновен за настъпването на
което е признат с влязла в сила присъда по НОХД № 553/2014 г. по описа на СОС -
водачът на л.а. „Форд Торнео“, с ДК № СА ******- Н.П.Д., който е управлявал
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП, в нарушение на чл. 249 във вр. чл. 259 КЗ
/отм./ сега чл. 461 КЗ във вр. чл. 483 КТ, ведно със законна лихва от датата на
исковата молба - 23.01.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Г. Ф. твърди, че по щета №
210088/19.03.2015 г. доброволно е платена на 23.04.2015 г. сумата от 30 000 лв. на И.В.Т.
за обезщетяване на неимуществените вреди, вследствие смъртта на нейната наследодателкаК.А.,
настъпила в резултат на ПТП от 21.10.2011 г. Ответникът Н.П.Д. е признат за виновен
с влязла в сила Присъда по НОХД № 553/2013 г. на Софийски окръжен съд.
В исковата молба се
излага, на следващо място, че тъй като ищецът определя съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на
починалата в размер на ½ , наследницата й И.В.Т. завежда иск, по който е
постановено влязло в сила решение от 18.01.2016 г. по гр.д.№ 5507/2015 г. на
СГС, ГО, I-1 с-в. Със същото Г. Ф. е осъден да заплати на И.Т.неимуществени
вреди в размер на още 90 000 лева, законна лихва, която към деня на
плащането на главницата възлиза на 8 062.66 лева, като и 3 230.00 лева
присъдени разноски по делото. Г. Ф. по цитираното гражданско дело е осъден също така да заплати по сметка на СГС
държавна такса върху уважената част от иска в размер на сумата от 3 600
лева. Общо платеното по влязлото в сила съдебно решение възлиза на сумата от 104 892.66
лева, което е изцяло преведено на 10.02.2016 г., когато е наредена по банков
път сумата от 101 292.66 лева и на 16.08.2016 г., когато е платена
държавната такса от 3 600 лева по
сметката на СГС.
Ищецът излага, че за управляваният
от виновния водач автомобил - „Форд Торнео“, с ДК № ********, към момента на
ПТП не е имало сключена задължителна „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявения иск ведно със законните последици, както и
направените по делото разноски.
В
срока за писмен отговор след предоставената по чл. 131 ГПК възможност,
ответникът Н.П.Д. оспорва предявения иск по основание и размер. В тази връзка
счита, че починалата пешеходкаК.А. е съпричинила вредоносния резултат в
значителен обем, различен от този, определен в решението по гр.д. № 5507/2015
г. на СГС, I-1 с-в. Счита, че определеното обезщетение е в необосновано
висок размер, поради което оспорва вземането като прекомерно завишено и
недоказано.
На следващо място ответникът оспорва
твърдението, че е станал причина за завеждането на исковата молба на наследницата
на починалото лице, като сочи, че същата е била подадена, поради
обстоятелството, че Г. Ф. не е заплатил в цялост претендираните вреди. Наред с
това се излага, че доколкото не е участвал в производството по гр.д. №
5507/2015 г. на СГС, I-1 с-в
/като трето лице - помагач/, формираната сила на присъдено нещо по исковете с
правно основание чл. 288, ал. 1, т. 23 КЗ /отм./ му е непротивопоставима.
Ответникът излага възражения срещу така
предявения иск, сочейки, че процесното ПТП е станало по повод извършване на
работа със служебен автомобил, собственост на работодателя „С.Ш. С“ ООД. Законовото
задължение по чл. 259 КЗ /отм./ за сключване на задължителна застраховка на
автомобила е било вменено на работодателя
„С.Ш. С“ ООД , който е пряко отговорен за това, че служебното МПС няма
сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. В тази връзка се излага,
че именно заради пропуска да бъде застрахован този автомобил е предявен и
регресния иск от Г. Ф. срещу ответника, вместо
за причинените вреди на третото лице, обезщетението да бъде
платено от застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.
На
основание изложеното ответникът Н.П.Д.
предявява по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК срещу конституирания като трето лице
– помагач „С.Ш. С“ ООД, обратен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, в случай, че бъде уважен главният иск на Г. Ф., да бъде
осъдено третото лице помагач да заплати на Н.П.Д. сумата от 134 892.66
лева, ведно със законните последици, както и направените по делото разноски.
Третото лице – помагач „С.Ш. С“ ООД в срока за
писмен отговор след предоставената съгласно по чл. 131 ГПК възможност, оспорва
предявения обратен иск. Поддържа, че в качеството си на работодател не е
възлагал на ищеца по обратния иск извършване на работа свързана с ползване на служебния
автомобил, нито е предоставял последния на Н.Д. за управление. Излага
твърдения, че длъжността на Н.Д. към
онзи момент била „монтьор електрооборудване“, а във фирмата имало лица, назначени
на длъжността „шофьор“. Изтъква възражения, че автомобилът е взет от Н.Д. без знанието и без съгласието на работодателя,
който в същия ден – 21.10.2011 г., не е присъствал на работното си място.
Третото лице помагач, излага на
следващо място, че не е било негово задължението да застрахова увреждащото МПС,
тъй като същото е ползвано въз основа на Договор за отдаване на автомобили при условия на
финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от
28.08.2007 г. и негов собственик към
датата на ПТП е лизингодателя „М.П.“ ЕООД. На основание клаузата на чл. 16 от договора,
лизингодателя „М.П.“ ЕООД е поел задължението да подновява застраховките за
автомобила в своя полза и за сметка на лизингополучателя. Последният, според
възраженията на третото лице – помагач на страната на ответника по главния иск,
не е имал никаква възможност да застрахова собственото на лизингодателя
МПС. Излага и твърдения, че собствеността
върху процесния автомобил с марка „Форд“, модел
„Торнео“, с ДК № ********, е прехвърлена на „С.Ш. С“ ООД едва да
15.10.2014 г.
Предявен е от третото лице – помагач „С.Ш. С“ ООД срещу привлечения на негова страна по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК като помагач
– „М.П.“ ЕООД, ЕИК *******, обратен
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД
вр. с чл. 45 ЗЗД, с искане в случай, че бъде уважен обратния иск срещу „С.Ш. С“ ООД да бъде осъден „М.П.“ ЕООД да заплати
на ищеца по този иск сумата от 134 892.66 лева, заедно със законните
последици и разноските по делото.
Третото лице помагач и ответник по
обратния иск „М.П.“ ЕООД, в срока за
писмен отговор след предоставената по чл. 131 ГПК възможност, оспорва
предявения обратен иск с доводи за неговата недопустимост, респективно
неоснователност. Поддържа, в тази връзка, че процесуалния закон не предвижда
ред, по който трето лице помагач, което не е главна страна в процеса, може да привлича по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК
свое трето лице помагач, а още по – малко е налице процесуална възможност да
предявява срещу това лице обратен иск. По същество излага възражения срещу
предявения обратен иск оспорвайки същия по основание и размер. Поддържа, че през
време на действие на договора за лизинг за увреждащото МПС между страните –
лизингдател и лизингополучател е установена практика, застраховката да се
сключва и заплаща директно от лизингополучателя – „С.Ш. С“ ООД. Излага още, че
към датата на ПТП – 21.10.2011 г., срокът за издължаване на месечните лизингови
вноски е изтекъл, независимо от което лизингополучателят е придобил автомобила
в своя собственост едва на 15.10.2014 г. Предвид този продължителен период от
време, който е изминал от изтичане на срока на договора до реалното прехвърляне
на собствеността, „М.П.“ ЕООД и „С.Ш. – С“ ООД уреждат отношенията помежду си,
като лизингополучателят подписва Декларация, с която същият поема финансовата
отговорност от евентуални вреди и регрес,
насочен срещу лизингодателя по отношение
на МПС с рег. № ********. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С
влязла в сила на 16.02.2015 г. Присъда №
10 от 11.03.2014 г., постановена по НОХД
№ 553/2013 г. на Софийски окръжен съд, НО, 6 състав, подсъдимият Н.П.Д.,
е признат за виновен в това, че на 21.10.2011 г. на главен път I – 8, в района на 40-ти километър в землището на гр.
Божурище, при управлението на лек автомобил марка „Форд“, модел „Торнео“, рег. № ********, е нарушил правилата
за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро ЗДвП и чл. 116 ЗДвП,
вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта наК.Н.А., ЕГН **********.
Подсъдимият Н.Д. е признат за невиновен
в това, че е нарушил разпоредбата на чл. 116 ЗДвП в частта относно
повдигнатото обвинение за липса на внимание и предпазливост към „престарелите
хора“.
Видно от Справка от базата данни
на Информационния масив към Г. Ф. за увреждащото МПС към датата и часа на ПТП –
21.10.2011 г., 9.30 часа, не е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От
справката се установява, че полица № 22111890633307 е сключена на 21.10.2011 г.
в 11.25 часа и е с начало на покритието от 00.00 часа на 22.10.2011 г. до 23.59
часа на 21.10.2012 г.
От Удостоверение за наследници, изх.
№ АИО3-304 от 18.03.2015 г. на Столична община, Район „Илинден“, се установява,
че единствен наследник по закон на починалата вследствие на ПТП от 21.10.2011
г.К.Н.А., е нейната дъщеря – И.В.Т., ЕГН **********. Същата депозира Заявление
до Г. Ф. за определяне и изплащане на обезщетение за търпените поради
настъпилата смърт на нейната наследодателка неимуществени вреди, по което е
образувана щета с № 210088/19.03.2015 г. С Протокол № 14/26.03.2015 г. на
редовно заседание на Управителния съвет на Г. Ф. е определено обезщетение в
размер на 60 000 лв., което е редуцирано с ½ до 30 000 лева, предвид съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалатаК.А..
От Преводно нареждане за кредитен превод от
23.04.2015 г. с № *******, е видно, че от
Г. Ф. е наредена сумата от 30 000 лева по сметка с IBAN ***ревода „обезщетение по Щ. 210088/2015
и получател – адвокат Я.Д.Д..
С Решение № 499 от 18.01.2016 г.,
постановено по гр.д. № 5507/2015 г. на СГС, ГО, I – 1
състав, е осъден ищецът Г. Ф. да заплати на И.В.Т., чрез адвокат Я.Д., сумата от 90 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта наК.Н.А., настъпила вследствие на
ПТП от 21.10.2011 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от
26.03.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3 230 лева
разноски по делото. Със същото Решение е осъден Г. Ф. да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 3 600 лева – държавна такса върху
присъденото обезщетение.
Въз основа на горното съдебно
решение до ищеца е подадена молба, вх. № 24-01-124/14 от 09.02.2016 г. от И.В.Т.,
чрез пълномощник – адвокат Я.Д., за изплащане на сумите, присъдени по гр.д.№
5507/2015 г. по описа на СГС. В молбата е посочена следната банкова сметка, ***:
******* открита на името на адвокат Я.Д.Д.
при „А.Б.Б.“ АД.
Представено е преводно нареждане за кредитен
превод, № ********* от 10.02.2016 г., видно от което по цитираната
банкова сметка ***, от ищеца е наредена сумата от 101 292. 66 лева с
основание за превода“добр.пл. гр.д.5507/2015. СГС“.
Дължимата държавна такса от
3 600 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС е
платена от ищеца Г. Ф. на 16.06.2016 г., видно от преводно нареждане за плащане
към бюджета с № 963B1O016168A5L6.
С регресна покана, изх. № ГФ – РП –
113/13.03.2019 г. по описа на Г. Ф., ищецът е отправил извънсъдебна претенция
до ответника Н.П. Дочев да заплати платеното от Ф.а обезщетение по процесната
щета № 210088/19.03.2015 г., в общ размер на сумата от 134 892.66 лева, в
едноседмичен срок от получаване на поканата. Ответникът Д. е получил регресната
покана на 16.03.2019 г., чрез трето лице,
подписало се за получател в приетото по делото като писмено доказателство
„известие за доставяне“ с ИД PS 1000 03LPOG
Z.
От Договор за отдаване на автомобили при условия на финансово обвързан лизинг с
опция за прехвърляне на правото на собственост, се установява, че е сключен на 28.08.2007 г., между „М.П.“ ЕООД, в качеството му на лизингодател,
и „С.Ш. С“ ЕООД – като лизингополучател. Предмет на договора е отдаване при
условия на финансово обвързан лизинг на фабрично нови автомобили, наричани за
краткост в договора „автомобилите“, които са предварително избрани и поръчани
от лизингополучателя. Съгласно чл. 14 от договора лизингодателят „М.П.“ ЕООД
задължително застрахова автомобила в своя полза и за сметка на
лизингополучателя „С.Ш. С“ ЕООД, който
заплаща застрахователната премия на застрахователя. Лизингодателя определя вида
на застраховката и застрахователя. Според клаузата на чл. 16 от същия договор,
ако срокът на сключената застраховка е по – кратък от срока на уговорения
лизингов период за съответния автомобил, лизингодателят подновява застраховката
в своя полза и за сметка на лизингополучателя, който следва да заплати
дължимата застрахователна премия заедно с абонаментна такса за монтирано
защитно устройство ( ако такава се дължи ) не по – късно от 5 дни преди
изтичане на срока на първоначалната застрахователна полица. Лизингодателят
изпраща на лизингополучателя съобщение за подновяване на застраховката не по –
късно от 10 дни преди изтичането й. Клаузата на чл. 18 установява задължение на
лизингодателя да издаде пълномощно на лизингополучателя или на лицата, представляващи фирмата и/или на
писмено посочени от тях други лица, с което му дава право да управлява
автомобила в страната, да представлява лизингодателя пред органите на МВР и КАТ, оторизирани сервизи, посочени от „М.П.“
ЕООД и пред застрахователя във връзка с настъпило застрахователно събитие, с
правото да преупълномощава свои служители с дадените правомощия. Клаузата на чл.44
от договора предвижда, че е задължение на лизингополучателя да следи за
валидността на издадените пълномощни за управление на автомобила и своевременно
да изисква тяхното подновяване. При напускане на служител на лизингополучателя,
упълномощен от лизингодателя при условията на договора да управлява автомобила,
лизингополучателят е длъжен да върне оригинала на пълномощното, издадено на
името на напусналия служител.
Видно от Поръчка № 1/28.08.2007 г.
към договора от 28.08.2007 г. автомобилът предоставен на лизингополучателя „С.Ш.
С“ ЕООД е с шаси № WFOJXXTTPJ7Y00978, отговарящ на процесния увреждащ
автомобил. Срокът на лизинга е 36 месеца.
От писмо, изх. № 32283 от 19.08.2014 г. по описа на „М.П.“ ЕООД, е видно, че
МПС с посоченото шаси е предмет на договора от 28.08.2007 г., същото е с марка
„Форд“ и с ДК № ********. Собствеността на процесния автомобил е прехвърлена на
лизингополучателя на 15.10.2014 г., видно от договор за покупко – продажба от
същата дата, сключен между „М.П.“ ЕООД и „С.Ш. С“ ЕООД, с нотариална заверка на
подписите с рег. № 15562 на нотариус Р. Б., рег. № 273 при НК, район на
действие – СРС.
От трудов договор от 08.06.2005 г.,
сключен между третото лице – помагач, и
ответника Н.П.Д., се установява, че последния е заемал длъжността „монтажник“,
а от трудов договор № 67 от 21.02.2008 г, сключен между същите страни е видно,
че Н.Д. е изпълнявал длъжността „монтьор електрооборудване“. От представена
справка за актуално състояние на всички трудови договори, регистрирани в НАП с
работодателя „С.Ш. С“ ЕООД, е видно, че трудовият договор на ответника е
прекратен на 01.06.2015 г.
От приетото и неоспорено от
страните заключение на допуснатата комплексна съдебно – медицинска и
автотехническа експертиза / КСМАТЕ/,
което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява сления механизъм на
ПТП: Същото е настъпило на 21.10.2011 г. около 9.30 часа на главен
път I -8
на 40-ти км. в посока от гр. София към гр. Сливница. Лекият автомобил с марка
„Форд“, модел „Торнео“, ДК № СА ******се
е движел със скорост от 94 км./ч.По същото време пешеходката А. предприема
пресичане на пътното платно в посока от
ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил срещу отбивката за
кв. „Черна бара“. Настъпва удар между предната челна част на автомобила и
пешеходката. В момента на удараК.А. е била ориентирана с гръб и леко надясно
спрямо предната част на автомобила. Вследствие на удара пешеходката е
попаднала върху предната част на
автомобила, като е достигнала и счупила предното му стъкло. След това тялото й е било
отхвърлено нагоре и надясно, паднало е върху терена и се е провлачило върху
пътното платно, оставяйки кървава следа. Лекият автомобил е продължил
движението си напред и наляво в режим на спиране. Според вещото лице
пешеходката А. е предприела пресичане на пътното платно на главен път на
неопределено за това място и в момент, когато това не е било безопасно за нея и
другите участници в движението. ПочиналатаК.А. е допринесла за настъпване на
ПТП. На мястото на ПТП няма оставени следи от спирачен път преди и след
удара. Скоростта на автомобила в момента
на удара от 94 км/ч, вещото лице
изчислява по дължината на отвхърляне на тялото на пешеходката от момента
на удара до установяването му, която дължина е 57 м. Опасната зона на спиране на лекия автомобил
при скорост от 94 км/ е 81.99 м., а съобразно с конкретните пътни условия и при
разрешената на този участък скорост от 60 км/ч, опасната зона е 41.82 м. Няма
данни за скоростта на движение на пешеходката. Според констативно –
съобразителната част на КСМАТЕ при бърз ход на пешеходката ( 4.9 км/ч) ударът е
предодвратим от страна на водача, както при скоростта от 94 км/ч, така и при
спазване на разрешената за пътния участък скорост от 60 км/ч, чрез аварийно спиране. При спазване на
разрешената скорост ударът е предотвратим и при бърз ход на пешеходката, и при
спокойно бягане. Вследствие на
процесното ПТП, според медицинската част на експертизата,К.А. е получила
съчетана травма на мозъка и гръдно – коремна травма, изразяваща се в контузия
на мозъка и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на костите на
гръдния кош и на три гръдни прешлена с дислокация на оформените сегменти от
гръбначния стълб, контузия и разкъсване на белия дроб, травматични кухини в
белодробния паренхим,масивна двустранна аспирация на кръв, травматично
разкъсване на аортата и на дясно предсърдие с псоледвал излив на кръв в
гръдната кухина в количество 2 000 мл.; експлозивно разрушаване на черния
дроб, травмативна руптура на слезката; контузия на чревния опорак, червата,
панкреаса и бъбреците с травматично декапсулиране на десния бъбрек; счупване на костите на
двете подбедрици, от които – открито счупване на дясната , счупване на костите
на десния горен крайник в областта на лакътната става, кръвонасядания и
охлузвания по главата, тялото и крайниците. Според заключението на КСМАТЕ
описаната съчетана травма заедно с несъвместими с живота увреди на сърцето и
черния дроб е причина за смъртта на пешеходката. Смъртта е била неизбежна.
Уврежданията, причинили смъртта наК.А. са в пряка и непрекъсната причинно –
следствена връзка с процесното ПТП.
В хода на съдебното дирене са приети първоначална и допълнителна съдебно – графически експертизи. Обект
на двете експертни заключения е изписаният ръкописен текст в представения от
третото лице помагач „М.П.” ЕООД документ, представляващ „Декларация” от
13.10.2014 г. В същата има изписан
ръкописен и печатен текст, който гласи, че управителят на „С.Ш. С” ЕООД декларира, че при евентуален регрес
срещу „М.П.” ЕООД за периода 11.09.2010 г. – 25.08.2013 г. ще поеме финансова
отговорност за виновно причинени щети от автомобил с регистрационен номер ********.
От заключенията на двете експертизи се установява, че ръкописните вписвания в
декларацията, обхващащи датата на
съставянето й, периодът, за който се отнася и изписаният регистрацинен номер на
автомобила, не са изпълнени от управителя на „С.Ш. С” ЕООД – С.Г.Ш..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По предявения главен иск на Г. Ф.
срещу ответника Н.П.Д.:
Съгласно
разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ,
след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1. т. 2, б.”а” от КЗ, Г. Ф. встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му. Идентично по съдържание и предпоставки регресно право на Г. Ф.
е уредено в отменения Кодекс за застраховането с нормата на чл. 288а, ал. 3 вр.
с чл. 288, ал. 12 КЗ/ отм./, при действието на който е настъпило увреждането и
част от релевантните за възникване на регресното право предпоставки. Искът
обаче, с който е сезиран настоящия съд, е предявен при действащия Кодекс за
застраховането ( в сила от 01.01.2016 г. ) и по тази причина с оглед липсата на
изрична преходна и заключителна разпоредба, аналогична на § 22-23 от ПЗР на КЗ/
в сила от 01.01.2016 г./, която да урежда заварените правоотношения с Г. Ф.,
правоотношението, предмет на настоящия спор, следва да се уреди според
разпоредбите на Кодекс за застраховането
от 2016 г.
Безспорен между главните страни по спора е
фактът, че към датата и часа на ПТП -
21.10.2011 г. около 9.30 часа, не е имало сключена за МПС с рег. № СА ******задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Встъпването на Г. Ф. се осъществява
по деликтното правоотношение, част от съдържанието на което, е задължението на
причинителя на вредата да заплати обезщетение на увредения. Причинител на
вредата е лицето, по чиято вина е настъпило пътнотранспортното произшествие – в
конкретния казус ответникът Н.Д.. В процесния случай кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД са
доказани по делото – на основание чл. 300 ГПК с
влязлата в сила Присъда № 10 от
11.03.2014 г. по НОХД № 553/2013 г. на СОС, НО, 6-ти състав, са установени
деянието на водача Н.П.Д., неговата
противоправност, както и вината му. Смъртта на починалата пешеходка е
пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, съгласно приетото и
неоспорено заключение на КСМАТЕ. Заплатените
от ищеца суми за обезвреда на вредите от процесното ПТП, ведно с лихвите и
разноските по изплащането му, равняващи се по размер на исковата сума от общо
134 892.66 лева, също са доказани пълно и главно посредством приетите и
подробно обсъдени писмени документи, както следва: Преводно нареждане за
кредитен превод от 23.04.2015 г. с № *******, за сумата от 30 000 лева,
заплатени доброволно от Г. Ф. на И.В.Т. – дъщеря на починалатаК.А.; Преводно
нареждане за кредитен превод, № ********* от 10.02.2016
г., с което Г. Ф. е заплатил присъдените
с влязлото в сила Решение № 499 от 18.01.2016 г. по гр.д. № 5507/2015 г. на СГС, суми в размер на общо 101 292. 66 лева и Преводно
нареждане за плащане към бюджета с № 963B1O016168A5L6 от 16.06.2016
г. с което е заплатена по сметка на СГС присъдената с цитираното Решение по
гр.д.№ 5507/2015 г. държавна такса от 3 600 лева. Сумата от
101 292.66 лева, представлява сбор от главница, в размер на 90 000
лева, законна лихва, която към дата на плащане е в размер на 8 062.66 лева
и сума от 3 230 лева - разноски по съдебното производство. Всички описани
акцсеорни вземания, формиращи главницата от 101 292.66 лева, заедно с
държавната такса по сметка на СГС от 3 600 лева, подлежат на
възстановяване от ответника на Г. Ф., съгласно разпоредбата на чл. 558, ал.
7 от КЗ.
Възражението на ответника Д. за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата пешеходка в
размер на повече от 10% принос, са неоснователни. Действително заключението на
КСМАТЕ е категорично, че починалатаК.А. е предприела пресичане на необозначено
за това място на главен път, но също така вещото лице автоексперт сочи, че на
местопроизшествието няма спирачен път, а ПТП е било предотвратимо от страна на
водача чрез аварийно спиране при всички възможни скорости на движение от страна
на пешеходката, в случай, че водачът се е движел с разрешената за този пътен
участък скорост от 60 км/ч. Установено е по безспорен начин, че скоростта на
движение в момента на удара е 94 км/ч – над максимално допустимата, което
обуславя по – малкия принос на починалатаК.А..
Съобразно с горните мотиви
предявения осъдителен иск по чл. 558, ал. 7
от КЗ вр. с чл. 557, ал. 1. т. 2, б.”а” от КЗ / чл. 288а, ал. 3 от КЗ
вр. с чл. 288, ал. 12 КЗ отм. / е изцяло основателен и доказан и следва да се
уважи за сумата от общо 134 892.66
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
23.01.2020 г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът Г.
Ф. има право на разноски в размер на сумата от
6 485.71 лева, от които: 5 395.71 лева – ДТ, 550 лева –
депозит за вещо лице и 540 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Ответникът Н.Д. при този изход на
делото по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК няма право на разноски,
следователно и искането на адвокат К.Д., заявено по реда на чл. 38, ал. 2 Задв.
следва да се остави без уважение.
Третото лице помагач на страната на
ответника – „С.Ш. С” ООД, на основание
чл. 78, ал. 10 ГПК няма право на разноски по главния иск.
Предвид уважаване на предявения
между главните страни иск и сбъдване на вътрешно процесуалното условие затова,
на разглеждане подлежи предявения по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК обратен иск от Н.П.Д. срещу третото лице
помагач „С.Ш. С” ООД с правно основание
чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.
Така предявения иск, съобразно с
доказателствената съвкупност по делото и приложимата материално правна уредба,
е основателен и подлежи на уважаване. Съображенията на съда са следните:
Установено е по делото, а не е и
спорно, че увреждащото МПС, представляващо лек автомобил с марка „Форд“, модел
„Торнео“, ДК № СА ******и шаси № WFOJXXTTPJ7Y00978, е ползван от ответника по обратния
иск въз основа на Договор за отдаване на автомобили при условия на финансово обвързан лизинг с
опция за прехвърляне на правото на собственост, сключен на 28.08.2007 г.,
между „М.П.“ ЕООД, в качеството му на
лизингодател, и „С.Ш. С“ ЕООД – като
лизингополучател. Т. е. процесното МПС е
ползвано на законово основание. Обстоятелството, че съгласно чл. 16 от
договора е задължение на лизингодателя
да подновява застраховката в своя полза
и за сметка на лизингополучателя, не изключва противоправното поведение от
страна на ползвателя на лизинговия автомобил
„С.Ш. С” ООД. Това е така, тъй
като застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите според
разпоредбата на чл. 257 от КЗ /отм. / има за обект на застраховане,
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство. Работодателят на
ищеца Д. ( не се спори, а и е документално установено, че към датата на ПТП Н.Д. е работник на ответника ) е имал
задължение да положи дължимата грижа във връзка с използвания лизингов
автомобил и да изиска в срока по чл. 16 от договора изпълнение на насрещното
задължение на лизингодателя да сключи задължителната застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите преди датата на ПТП. Негов е бил интереса, тъй като съгласно нормата
на чл. 257, ал. 2 от КЗ/ отм./, застраховани
лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното
превозно средство на законно основание. Разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от КЗ / в сила от 2016 г./ разширява обектите
на застраховане, предвиждайки, че по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което
е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава
изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или
ползването на моторното превозно средство. Субективното незнание на „С.Ш.
С” ООД за липсата на валидно покритие по застраховка „гражданска отговорност” на ползвания
от дружеството лизингов автомобил
не го освобождава от отговорност, тъй като, както е посочено и по – горе, това
е факт, който лизингополучателят е бил длъжен да знае и е могъл да установи,
преди датата, на която е изтекло застрахователното покритие по предишно
сключената полица и да изиска от лизингодателя сключване на валидна застрахователна
полица, както и да ограничи възможността работниците/ служителите в
предприятието му да използват служебното МПС.
Възраженията на третото лице –
помагач „С.Ш. С” ООД, затова, че
процесния „Форд” „Торнео” е управляван от делинквента Н.Д. без знанието и без
съгласието на работодателя и не при или по повод на изпълнение на възложена работа
по съществуващото между тях трудово правоотношение, останаха недоказани в
настоящия процес. Не са налице доказателства, че в деня на ПТП – 21.10.2011 г. Н.П.Д.
е бил в отпуск, нито, че автомобилът са имали право да управляват само
конкретни лица от служителите на дружеството.
Именно липсата на валидно застрахователно
покритие, бездействието на работодателя да ограничи ползването на процесния
служебен автомобил и да изиска своевременно сключване на валидна
застрахователна полица от лизингодателя, в едновременен пряк обективен
каузалитет с поведението на водача Н.Д. са причината да възникне задължението за Г. Ф. да обезщети наследничката на пострадалата и
починала вследствие на ПТПК.А.. Заплащането на това обезщетение в размер на исковата
сума от 134 892.66 лева поражда регресното право на Г. Ф. срещу прекия
причинител на вредата – ищецът по обратния иск Н.Д.. Последният обаче е
управлявал лизинговия автомобил, ползван от работодателя му, поради което искът по чл. 219, ал. 3 ГПК следва да бъде
уважен като се осъди „С.Ш. С” ООД да
заплати на ищеца Д. сума в размер на 134 892.66 лева, ведно със законната
лихва, считано от 23.01.2020 г. до окончателното плащане, при условие, че Н.П.Д. реално заплати на Г. Ф.
сумата от общо 134 892.66 лева, ведно със законната лихва, считано от
23.01.2020 г.
За пълнота, следва да се отбележи, че
всяка от страните по съединените искове отговаря на собствено деликтно основание
– ответникът по главния иск за действията си като водач, причинил ПТП, а
ответникът по обратния иск за бездействието си. Противоправно е всяко
поведение, което обективно причинява вредите, когато фактически не съответства
на правно дължимото.
На ищеца по обратния иск Н.Д.
разноски не се следват, тъй като не е сторил такива във връзка с претенцията, предявена по
реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, а само във връзка със защитата си по главния иск.
Ответникът по обратния иск „С.Ш. С” ООД на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на сумата от 5 395.71 лева.
Предвид изхода на делото по първия
заявен за разглеждане обратен иск, на разглеждане подлежи и вторият такъв,
предявен по чл. 219, ал. 3 ГПК от „С.Ш.
С” ООД срещу привлеченият на негова страна помагач – „М.П.” ЕООД, с
правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на отвеника „М.П.”
ЕООД да заплати сумата от 134 892.66 лева, ведно със законната лихва,считано
от 23.01.2020 г. до окончателното плащане, на „С.Ш.
С” ООД, в случай, че последният реално заплати на Н.П.Д. исковата сума
от 134 892.66 лева, ведно със законната лихва.
Този иск е
основателен.
Безспорно установено е по делото, че
към момента на процесното ПТП – 21.10.2011 г., автомобилът с марка „Форд” и
рег. № ********, е бил собственост на лизингодателят „М.П.” ЕООД. Ирелевантно за изпълнение на задължението му
да застрахова автомобила и като такова е неоснователно, възражението на този
ответник, че към 21.10.2011 г. лизинговите вноски са изцяло платени от
лизингополучателя и той е следвало да упражни правото на изкупуване, установено
с договора за финансов лизинг. Лизингодателя също е имал право да изисква
насрещно поведение от страна на лизингополучателя, което не е сторено.
Договорът за прехвърляне на процесния автомобил в изискуемата от ЗДвП форма,
както е установено от обсъдената по – горе писмена доказателствена съвкупност, която
форма е квалифицирана и е за действителност, е сключен много след датата на
ПТП.
Налага се изводът, че
неизпълнението на нормативно установено задължение на лизингодателя като собственик на процесния
автомобил да сключи, съгласно изискванията на чл. 259, ал. 1 от КЗ/ отм./, а понастоящем чл. 483 КЗ/ в сила от 2016 г. / задължителната
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, не само в срокове,
съобразени със застрахователното покритие по предходната валидно сключена
застрахователно полица, така, че да няма период на липсващо застрахователно
покритие, но и в сроковете, уговорени с чл. 16 от договора за финансов лизинг,
а именно - не по – късно от 5 дни преди изтичане на срока
на първоначалната застрахователна полица, е противоправно. Налице са всички елементи от фактическия
състав на деликта по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна и въпросът за вината не следва да се обсъжда.
Представената декларация,
посредством която ответникът „М.П.” ЕООД се домогва да установи, че
отношенията му с ищеца по обратния иск „С.Ш.
С” ООД във връзка с регресни претенции за причинените от ПТП вреди са
уредени, не следва да бъде кредитирана. Възраженията на „М.П.” ЕООД, че същата
е годно доказателствено средство, тъй като не се оспорва подписа на тогавашния управител на дружеството, са
неоснователни, предвид приетите заключения на първначалната и допълнителната
съдебно – графически експертизи. Неизпълнението на ръкописния текст в
документа, от лицето, което го е подписало, сочи, че то не е автор на
волеизявлението и същото не изхожда от него.
По
разноските:
На ищеца по този иск – „С.Ш. С” ООД се следват сторените по него разноски
в общ размер на сумата от 7761.71 лева, от които: 5395.71 лева за държавна
такса, 450 лева – депозит за вещо лице по първоначалната СГЕ и 250 лева депозит
за вещо лице по допълнителната СГЕ, както и 1 666 лева – адвокатски хонорар,
определен само за защитата по този иск.
На ответника „М.П.” ЕООД при този
изход на делото по обратния иск разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Н.П.Д.,
ЕГН ********** да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл. 558, ал. 7 КЗ във вр.
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /чл. 288а, ал. 3 от КЗ отм. във вр. чл. 288,
ал. 12 от КЗ отм./ вр. 45 от ЗЗД, сума в общ размер на 134 892.66 лева, от
които: 30 000 лева, доброволно изплатено от Г. Ф. обезщетение на И.В.Т.
- наследница на починалата при ПТП от 21.10.2011 г.К.Н.А., по щета №
210088/19.03.2015 г.; сума от
101 292.66 лева, платена от Г. Ф. на И.В.Т. на основание влязло в сила решение по гр.д. №
5507/2015 г. на СГС, I-1 състав и
сума в размер на 3 600 лева – държавна такса по сметка на СГС, присъдена
по гр.д. № 5507/2015 г. на СГС, I-1 състав, ведно
със законната лихва върху сумата от 134 892.66 лева, считано от датата на
исковата молба - 23.01.2020 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.П.Д., ЕГН **********, да заплати на Г. Ф., ***, сумата от 6 485.71
лева – разноски по делото.
ОСТАВЯ без уважение искането на адвокат К.А.Д. ***, за присъждане
на възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
2 ЗАдв, за безплатна защита на ответника Н.П.Д., като неоснователно.
ОСЪЖДА на основание чл. 219, ал. 3 ГПК третото лице помагач „С.Ш. С” ООД, ЕИК ********, да заплати на Н.П.Д.,
ЕГН **********, сумата от общо 134 892.66 лева, ведно със законната лихва,
считано от 21.03.2020 г. до окончателното изплащане, при условие, че Н.П.Д., реално заплати на Г. Ф. присъдената с
настоящото решение сума от общо 134 892.66 лева, ведно със законната
лихва, считано от 21.03.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК „С.Ш. С” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от
5 395.71 лева – държавна такса по уважения обратен иск.
ОСЪЖДА на основание
чл. 219, ал. 3 ГПК третото лице помагач „М.П.” ЕООД, ЕИК *******, да заплати на
„С.Ш. С” ООД, ЕИК ********, сумата от общо 134 892.66 лева, ведно със
законната лихва, считано от 21.03.2020 г. до окончателното изплащане, при
условие, че „С.Ш. С” ООД,
ЕИК ********, реално заплати на Н.П.Д., ЕГН **********, присъдената с
настоящото решение сума от общо 134 892.66 лева, ведно със законната
лихва, считано от 21.03.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.П.” ЕООД, ЕИК *******, да заплати на „С.Ш. –
С” ООД, ЕИК ********, сумата от 7 761.71
лева – разноски по обратния иск.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с диспозитива на настоящото Решение суми в полза на ищеца Г. Ф.,
и след влизането му в сила, следва да бъдат заплатени от Н.П.Д., ЕГН **********, по следната банкова
сметка: ***: ***,
открита при „Уникредит Булбанк“ АД, с банков идентификационен код ( SWIFT BIC ): ***, с титуляр Г. Ф..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: