МОТИВИ към Присъда № 155, постановена на 22.05.2018 г. по
НОХД № 985 по описа на Районен съд – Варна за 2017 г.
Производството по НОХД № 985 по описа на Районен съд – Варна за 2017 г. е образувано по внесен на 28.02.2018г. обвинителен акт от Варненска районна
прокуратура срещу обвиняемата С.Г.С., с ЕГН ********** за това, че в периода от
14.01.2008г. до 20.02.2008г. в гр.Варна при условията на продължавано
престъпление, противозаконно присвоила чужда движима вещ – сумата от 8000 евро,
на стойност: 15646.64 лева, която владеела, собственост на Я. Д. К., като
обсебването е в големи размери - престъпление по чл.206, ал.3, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Като частни обвинители в
производството са конституирани наследниците на Я. Д. К., починала на
18.12.2013г. – Д.Г.П. /преживял съпруг/, Д.В.Д. – Б. /дъщеря/ и Н.В.Д.
/дъщеря/.
В хода на съдебните прения по
време на откритото съдебно заседание, проведено на 22.05.2018 г. представителят
на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа обвинението, повдигнато
срещу подс. С. и счита същото за изцяло доказано.
Представителят на държавното обвинение изразява становище, че подсъдимата, в
качеството си на адвокат, е изискала от Я. К. сумата от 8000 евро,
представляваща изчислена държавна такса в размер на 4% от предявените искове в
размер на 240000 евро, но вместо да внесе таксата по сметка на съответния съд,
подсъдимата завела частични искове, внесла около стотина лева държавна такса, а
останалата сума си я спестила и разходвала за свои собствени цели. Моли съдът
да признае подсъдимата за виновна и да ѝ наложи наказание „Лишаване от
свобода“ около средния размер, а изтърпяването на наказанието да бъде отложено
предвид, че подсъдимата не е предходно осъждана.
Частния обвинител Н.Д. моли
подсъдимата да бъде осъдена, заради нейното брутално отношение.
Повереникът на частните обвинители Д.П., Н.Д. и Д.Д.- Б.,
адв. В. моли подсъдимата да бъде призната за виновна като и бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено на
основание чл.66 НК, както и да бъде лишена подсъдимата от правото да упражнява
адвокатска професия за определен от съда срок, а по преценка на съда да се
наложи и наказание конфискация на част или на цялото имущество на подсъдимата. Повереникът на частните обвинители цитира съдебни решения
на ВКС, в които се приема, че парите могат да бъдат предмет на престъплението
„обсебване“, както и НОХД №5340/2013г. по описа на ВРС, което според него е
аналогично на настоящето дело и е постановена осъдителна присъда на адвокат,
който е присвоил по определени дела определени средства. От доказателствата по
делото се установявало по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата като
адвокат е получила сумата от 8000 евро за заплащане на държавна такса по
определено дело, която сума не е внесла като такса по делото, а е покрила
собствените си кредити със сумата.
Защитникът на подсъдимата, адв.
Ж. по време на съдебните прения поддържа, че описаната от представителите на
обвинението случка не се е случила. Предявяването на исковете по гражданското
дело като частични било умела постъпка за започване на дело, което е спорно
като дело, има превод на едни пари, които не се знае за какво и се твърди, че с
тези пари са закупени вещи. При предявяване на иск за 240000 евро дължимата
държавна такса е в размер на 9600 евро, а не 8000 евро. Преведената сума от
8000 евро била за всички разходи по делото – преводи, държавни такси и други
разходи. По предявените частични искове се е стигнало до прекратяване на
производството поради сдобряването на ищцата Я. К. в с децата ѝ, след
което от подсъдимата били поискани не 8000 евро, а цялата преведена ѝ
сума в общ размер на 18000 евро. По-късно частните обвинители разбрали, че са
се простили със сумата от 10000 евро в момента, в който е подписано искането за
прекратяване на делото и това било известно на подсъдимата С., но въпреки това
тя направила опит за споразумение и предложила да върне част от хонорара в
10000 евро. Според приетите по делото заключения по допуснати
съдебно-счетоводни експертизи за погасяване на кредити на подсъдимата в
инкриминирания период били преведени 5628 евро, а не 8000 евро като се твърдяло
от обвинението. По делото било установено извършване на разходи от подсъдимата
по гражданското дело образувано по иска на Я. К. в общ размер на 936 лева. Повдигнато
било обвинение за обсебване в особено големи размери, като стойността на 70
минимални работни заплати към него момент е бил 14700 лева, а левовата
равностойност на 8000 евро била 15646.64 лева, които след приспадане на
посочените в обвинителния акт разходи извършени от подсъдимата в размер на 936
лева слизали под размер на 70 минимални работни заплати. Цитира решение
№345/11.04.2007г. по н.д. № 881/2006г. на ВКС , III н.о., с докладчик Румен Ненков, в което се
приема, че парите не могат да бъдат предмет на обсебване, тъй като не са
конкретно определени вещи. Подаването на жалба в прокуратурата представлявал
опит гражданско-правни отношения да бъдат решение с помощта на държавата.
В пледоарията си по съществото
на делото адв. Ц., защитник на подсъдимата, заявява, че няма какво да се добави
към казаното от адв.Ж. и опитва да
резюмира същото. Моли за постановяване на оправдателна присъда по повдигнатото
обвинение.
Подсъдимата С. също поддържа,
че се прави опит да се разреши един чисто гражданско-правен казус в наказателен
съд. По делото липсвали данни за присвояване. При срещата с Я. К. подсъдимата
погрешно изчислила държавната такса за предявяване на искове с цена 240000 евро
като вместо 9600 написала 8600 евро. Исковете били предявени като частични за
да може да се изяснят главните искове. В посочения в обвинителния акт период от
14.01.2008г. до 20.02.2008г. нищо не налагало внасяне на държавна такса по
делото. Нямало пречка таксите по делото да бъдат платени не от конкретната
сметка, по която са постъпили преведените от К. сума, а от някоя от другите
сметки на подсъдимата. Представените от К. документи доказвали извършвани
преводи не от нея, а от И.Й. в полза на К., което се установило с преводаческа
експертиза. При внасяне на пълен размер на такса по предявения срещу И.Й. иск,
то тази такса щяло да бъде безвъзвратно изгубена. Подсъдимата не била отказвала
да внесе таксите по предявените искове, но в периода януари-февруари 2008г. не
било необходимо внасяне на такива такси. Заявява, че е водела разговори с Н.Д.,
с нотариус П., адв.П. и е извършила допълнителна работа като е изготвила
документ за спиране на делото и за уреждане на отношенията между Я. К. и
ответниците по гражданското дело. Подсъдимата моли за постановяване на оправдателна
присъда.
В последната си дума
подсъдимата заявява, че като юрист счита, че производството по делото следва да
се прекрати поради това, че не е внесен обвинителен акт коректно, а на следващо
място и поради изтекла давност, тъй като след приспадане на признатите в
обвинителния акт разходи, сумата падала под 70 минимални работни заплати. Като
човек подсъдимата моли за постановяване на оправдателна присъда, която да и
даде възможност да работи спокойно.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Свид. Я. К. живяла дълго години в Република
Франция, където на 31.05.2003г. сключила граждански брак със св. Д.П..
През м.септември 2007г. св. К. заедно със св. П.
посетили офис на политическа партия „Атака“ в гр.Варна, където К. се
представила за симпатизант на партията, направила дарение в полза на партията и
поискала от св.Ц.Г., председател на партия „Атака“ в гр.Варна, да и намери
адвокат в Република България във връзка със съществуващ имуществен спор в
семейството. Св. П. по време на срещите с св.Г., а след това и с подсъдимата С.
се представял за придружител (асистент) на св.К..
Св. Г. насочила св. К. към подсъдимата С.,
адвокат в Адвокатска колегия гр.Варна и уговорила среща между тях. По време на
срещата св.К. заявила на подсъдимата, че иска правна помощ за да заведе дело
срещу дъщеря си (св.Н.Д.) и нейното семейство (И.Й., Ю.Й. и С.Й.) за да и
върнат парите, които през годините им е пращала, а също така и да си върне
наследствени земи в гр.Шабла. Св. К. представила на подсъдимата таблица с
превеждани през годините суми в полза на дъщеря ѝ и нейното семейство,
които били сумирани в размер на 187230.21 евро и към стойността на същите е
добавяна стойността на закупена във Франция къща на името на св.Д. като общата
сума, която св.К. искала да и бъде върната била изчислена на 242806.26 евро.
Представеният списък на направените преводи бил изписан от св.П. за да се
помогне при предявяване на исковете. Св. К. предала на подсъдимата и банкови бордера за извършени преводи,
които според нея доказвали твърденията ѝ, че е превела на св.Д. и нейното
семейство суми в посочения размер.
Подсъдимата се съгласила да предостави на св.К.
правна помощ и да предяви искове за суми в общ размер на 240 000 евро, като изписала предложение, в което
описала като необходими суми за предявяване на исковете 8600 евро,
представляваща държавна такса в размер на 4% от 240000 евро и за адвокатски
хонорар 10000 евро (2х5000 евро).
Св. К. приела предложението и на 06.09.2007г.
сключила с подсъдимата С. договор за правна защита и съдействие изразяващи се
според записаното в договора в „за/и завеждане и защита на дело за минимална
сума 240000 евро или съобразно банкови документи по-малка или по-голяма“, както
и „възбрана на имот във Франция и възбрана на недв.
имоти“ срещу заплащане по банков път на
адвокатско възнаграждение в размер на 10000 евро.
На 07.11.2007г. подсъдимата С. е изпратила
писмо по електронна поща до адрес unima3@yahoo.com, ползван от
св.П. (съпруг на св.К.). В писмото е посочено, че исковете ще бъде предявени с
твърдения, че всички имоти на Н., И., С. и Ю. са придобити от тях с пари на св.К.,
а те са само скрити пълномощници и до няколко дни ще е необходима и таксата от
8000 евро.
На 05.10.2007г. и на 08.11.2007г. св. К.
превела по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД
суми в размер на 5000 евро всяка, а на 11.01.2008г. превела още 8000 евро.
Сумите са постъпили по банковата сметка на подсъдимата С. съответно на
08.10.2007г., 12.11.2007г. и 14.01.2008г.
В инкриминирания период от 14.01.2018г. до
20.02.2018г. от банковата сметка на подсъдимата, по която са получени сумите от
св.К. са изтеглени суми в брой в общ размер на 6578 евро и погасени лихва и
главница по неин кредит в общ размер на 1414.42 евро, като са удържани и суми
за банкови разходи в размер на 9.10 евро.
Извършените погасявания на дължими главница и
лихви по договора за кредит са извършвани въз основа на изрично предоставено от
подсъдимата „съгласие за незабавно инкасо“ от 29.08.2007г. Сметката на
подсъдимата С., по която са постъпили преведените от св.К. суми е закрита на
09.04.2010г.
В описания в обвинителния акт период
подсъдимата С. с разкрити банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, „Пощенска банка“
АД, „Емпорики Банк“ и Прокредит банк“ АД, както и е разполагала
със средства в брой съхранявани при св.К., от които са правени разходи за такси
и разноски по дела водени от подсъдимата. В инкриминирания период по сметката
на подсъдимата в „Банка ДСК“ ЕАД е имало наличност над 235000 лева, като
салдото на сметката към 14.01.2008г. и към 28.02.2008г. е било 235036.55 лева.
На 19.12.2007г. подсъдимата С., като
пълномощник на св.К., депозирала пред Варненски районен съд искова молба срещу
св. Н.Д., св.И.Й., св. Ю.Й. и св.С.Й., с която били изложени твърдения, че св.К.
е превеждала на ответниците в периода от 1997г. до 2006г. суми в общ размер на
240000 евро, срещу които те е следвало да придобиват като нейни скрити
пълномощници недвижими имоти в Република България и движими вещи. Предявените
искове са ответниците да бъдат осъдени да върнат на св.К. преведените суми в
общ размер на 240000 евро, а в условията на евентуалност да предадат на св.К.
владението върху придобитите с преведените суми недвижими имоти. По исковата
молба е образувано гр.д.№10582/2007г. по описа на ВРС.
Исковата молба е оставяна без движение с
даване на указания за отстраняване на нередовности, включително свързани с
представяне на удостоверения за данъчна оценка на описаните в исковата молба
имота, а от там и за определяна на цената на предявените в условията на
евентуалност искове с разпореждане от 20.12.2007г., като срокът за отстраняване
неродовностите на исковата молба е продължаван с
разпореждания от 23.01.2008г., 07.03.2008г., 28.03.2008г.
С определение от 16.06.2008г. е прието, че
нередовностите на исковата молба не са отстранени в определения от съда срок и
производството по гр.д.№10582/2007г. по описа на ВРС било прекратено.
По подадена от подсъдимата С. частна жалба
определението на ВРС от 16.06.2008г. е отменено с Определение №
3427/13.11.2008г. по в.ч..гр.д.№ 2253/2008г. по описа на ВОС и делото е върнато
на ВРС за продължаване на процесуалните действия по исковата молба.
С молба от 15.12.2008г. подсъдимата С., като
пълномощник и процесуален представител на св.К., е уточнила, че предявените
искове са за връщане по 60000 евро от всеки един от ответниците, които са
предявени частично до размер на 100 евро.
На 10.04.2009г. е проведено първо открито
съдебно заседание по гр.д.№ 10582/2007г. по описа на ВРС и като предмет на
спора са докладвани частично предявени искове за по 100 евро, представляващи
част от общо 60000 евро срещу всеки от ответниците по делото.
Производството по гр.д. №10582/2007г. на ВРС е
приключило с постановено на 01.10.2009г. определение, въз основа на направен с
молба от 30.09.2009г. отказ от предявените искове. Молбата от 30.09.2009г. е с
посочен автор на същата св.К. и освен искането за прекратяване на делото поради
отказ от исковите претенции, в молбата се съдържа и изявление за оттегляне на
пълномощията дадени на подсъдимата С..
По гражданското дело е депозирано заключение
от 29.06.2009г. по назначена съдебно-техническа (преводаческа) експертиза,
според което в част от представените преводи извършени от ЕТ „Ц.- Ц.Г.“ от
френски на български език е установена неточност в превода и са разменени
местата на думите „получател“ и „наредител“.
След уреждане извънсъдебно на споровете между
св. К. и св.Д. и нейното семейство, св.К. поискала от подъсдимата
С. да и върне преведените суми, от които да приспадне само направените за
делото разходи. Св. К. се обаждала по телефона на подсъдимата С. и направила
няколко срещи в Република България за да си получи преведените суми в общ
размер на 18000 евро.
При проведена среща през 2009г. в присъствието
на св.К. и св.П., подсъдимата С. представила на св.К. отчети за направените
разходи по гр.д.№ 10582/2007г. гр.Варна и гр.д.№ 228/2007г. на РС гр.Каварна,
като св.К. е приела отчета за воденото пред КРС дело и не е приела представения
отчет за направени разходи за делото пред ВРС. Същият отчет бил изпратен и получен от св.К. и св.П. по
електронна поща. В отчета достигнал до св.К., подсъдимата е описала разходи в
общ размер на 1480 лева и е посочила, че остават неизразходвани 7244 евро, като
в случай, че иска да се предявят исковете до пълният им размер следва да бъде
довнесена държавна такса в размер на 9500 евро.
На 08.10.2009г. е подадена жалба срещу
подсъдимата С., адресира до председателя на Варненска адвокатска колегия и с
посочен подател св. Я. Д. К. и с която жалба се иска съдействие да върне на св.К.
нейните 18000 евро.
През 2010г., по време на дисциплинарното
производство пред Адвокатски съвет, подсъдимата е предложила на св.К. проект на
споразумение, в който е предвидено да върне 7000 евро от получения хонорар и
7244 евро от получените за разноски суми. Като условие за подписване на
споразумението и за превеждане на сумите по банкова сметка ***.К. е предвидена
неустойка в размер на 15000 евро, дължима в случай, че някоя от страните предяви
претенции към другата с подаване на жалби и искания до различни органи,
организации и лица.
Предложението за споразумение не е прието от
св.К., тъй като приемала включената клауза за неустойка като заплаха.
На 18.12.2013г. св.Я. К. починала в Република
Франция и е оставила за свои наследници преживелия съпруг Д.П. и двете си
дъщери Д.Д. – Б. и Н.Д.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните в производството доказателства, както
следва:
Поводът и начинът, по който св.Я. К. се е
запознала/свързала с подсъдимата С. се установява от показанията на свидетелите
Ц.А.Г. и Д.Г.П., които се потвърждават и от показанията дадени от Я. К. пред
съдия, както и от обясненията дадени от подсъдимата.
Като доказателство по делото е прието копие от
изготвеното от подсъдимата предложение до Я. К. (т.1, л.19 от досъдебното
производство) за адвокатско възнаграждение и заплащане на държавни такси по
иск за сума в общ размер на 240000 евро, който размер е посочен н от
свидетелите К. и П. в представена от тях
таблица на направените преводи (т.3, л.151 от досъдебното
производство) с прибавена към тях стойността на къща закупена на Н.Д. в
Република Франция, като в показанията си св.П. потвърждава, че е представена
такава таблица за да се помогне за делото.
Приемането на предложението на подсъдимата и
сключването на договор за правна защита и съдействие с уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 10000 евро се установява от представеното копие от договора
(т.1, л.20 от досъдебното производство), както и от пълномощните към
подсъдимата за предявяване на искове срещу И.Й., Н.Д., С.Й. и Ю.Й.(т.1,
л.185-188 от досъдебното производство) и се потвърждава от показанията на св.К., св.П.
и от обясненията на подсъдимата.
Превеждането и постъпването на суми в общ
размер на 18000 евро по банкова сметка *** С. в изпълнение на договора за
правна помощ се установява от приетите като доказателства банкови нареждания,
както и от приетите съдебно-счетоводни експертиза изготвени от вещите
лица М.К.В. (т.2, л.67-70 от досъдебното производство) и Е.Й.Т. (л.438-444).
Заключенията на вещите лица се кредитират от
съда като обективно и компетентно дадени, мотивирани и съответстващи на
събраните по делото доказателства, като в заключителната част на изготвеното от
вещото лице М.К.В. са дадени отговори в съответствие със зададените към вещото
лице въпроси, които отговори следва да се разглеждат не самостоятелно, а в
съответствие с констативно-съобразителната част на заключението.
От приетите като доказателства копия от гр.д.№
10582/2007г. на ВРС (т.1, л.55-194 от досъдебното производство) се
проследява и установява кога са предявени исковете, колко пъти и с какви
указания е оставяна без движение исковата молба, прекратяването на
производството по делото и отмяната на това определение, проведените по делото
открити съдебни заседания, постъпването на молба с изявление за отказ от
предявените искове с посочен подател св.Я. К. и окончателното прекратяване на
производството по делото, като хода на производството до първоначалното му
прекратяване е подробно и хронологично описан в Определение №
3427/13.11.2008г. по в.ч..гр.д.№ 2253/2008г. по описа на ВОС (т.1, л.191-194
от досъдебното производство).
Несъответствието между твърденията на св.К. за
превеждани от нея суми по банкова сметка ***.И.Й., преводните документи на
френски език преведени на български от ЕТ „Ц. – Ц.Г.“ и действителния текст на
документите, в който като наредител е посочен И.Й., а Я. К. е получател на
сумите се установява, от заключението по изготвената преводаческа експертиза
в гражданското производство (т.1,л.176-177 от досъдебното производство).
Разходването на сумата от 8000 евро от
разкритата в „Уникредит Булбанк“ АД банкова сметка ***.01.2008г. до 20.02.2008г. се установява както от заключенията
на двете вещи лица, така и от приетото извлечение от сметката на
подсъдимата (т.1, л.207-219 от досъдебното производство), както и от удостоверение
издадено от банката за салдата по сметка в посочения период (л.491).
Наличието на суми в други банкови сметки на
подсъдимата и по конкретно на сума в размер на над 235000 лева се установява от
издадено удостоверение от „Банка ДСК“ ЕАД (л.451) и се потвърждава от
извлечение от същата банкова сметка (***.248-251).
По делото са приети като доказателства
изготвен през 2009г. от подсъдимата отчет за направените разходи по
гр.д.№ 10582/2007г. на ВРС (т.2, л.54 от досъдебното производство) и проект
на споразумение между страните от 2010г. (т.2, л.40 от досъдебното
производство), като изготвянето им и достигането до знанието на св.Я. К. и
не приемането им от същата се установяват от показанията на св.К., св.М. и св.П..
Смъртта на Я. К. се установява от представен с
превод на български език копие от акт за смърт на френски език (т.5,
л.6-8 от досъдебното производство), като качеството на нейни наследници на
конституираните като частни обвинители лица се установява от акт за брак
сключен от Я. К. и Д.П. (т.5, л.31-37 от досъдебното производство),
както и от извършена справка от Община Варна, от която е видно кои са дъщерите
на Я. К. (т.5, л.45 от досъдебното производство), както и от представени придружени
с превод на български език на копие от сключен граждански брак от Д.Д. и копие
от личен паспорт Д.Д. на френски език (л.469-472).
Нито част от получените от подсъдимата С. суми
в общ размер на 18000 евро не са върнати на св.Я. К. или нейните наследници.
При така установена фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Родов обект на престъпното деяние по 206 НК са
правоотношенията на собственост и по – конкретно съвкупността от обществени
отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване правото
на собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване,
упражняване или запазване.
Обсебването представлява разпореждане с
движими вещи, които деецът владее или пази, като със свои собствени. Вещите
трябва да са чужди и да се намират във владение на дееца като това владение не
трябва да е установено по престъпен начин.
В трайната съдебна практика на ВКС се приема,
че парични средства могат да бъдат предмет на престъплението обсебване. Посоченото
от защитниците на подсъдимата Решение №345/11.04.2007г. по н.д.№881/2006г. на
ВКС, III н.о., с докладчик Р.Н. се явява изолирано в
практиката на ВКС. В множество други решения на ВКС е приемано, че паричните
средства, като движими вещи, могат да бъдат предмет на престъпление обсебване,
като разбира се следва да се преценява в конкретика
всеки отделен казус. Така например в Решение №88/10.02.2012г. по н.д.№
3161/2011г. на ВКС, I
н.о., с докладчик Н.Д. се приема, че „обсебване е налице, когато лице (вкл. и
„длъжностно”, но вън от кръга на служебните му правомощия) получи на някакво
правно (определено конкретно - било по силата на договор, устно разпореждане
или фактическо предаване) основание чуждо имущество (вкл.парични средства) да
го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено
разпореждане в свой личен или чужд интерес, като по този начин манифестира
недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое. В този смисъл
са и ТР № 50/1980 г. и ТР № 81/1985 г. на ОСНК на ВС, тълкуващи разграничението
му от длъжностното присвояване“.
Не е налице и основанието за прекратяване на
наказателното производство предвидено в чл.250, ал.1 вр.
чл.24, ал.1, т.3 НПК, тъй като давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване, поради което не е изтекла
давността дори за обсебване по чл.206, ал.12 НК, както и не е изтекла
предвидената в закона абсолютна давност по чл.81, ал.3 НК за престъплението,
поради което и след като не са налице сочените от закона предпоставки за
прекратяване на наказателното производство следва да се прецени дали от
събраните по делото доказателства и след изясняване на обективната истина се
установява подсъдимата да е извършила конкретното описано в обвинителния акт
престъпление.
Обсебването е определено в чл.206, ал.1 НК като противозаконно
присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази. Непосредствен
обект на престъплението обсебване е движима вещ (която може да бъде и парична
сума), при това чужда, като е възможно и част от нея да принадлежи на законно
основание на дееца. От обективна страна е важно да се установи, че веща се
намира във владение на дееца, като е важно да се установи точно какви действия
може да осъществява с нея. Изпълнителното деяние се осъществява, чрез акт на
противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в
свой или в чужд интерес. Обсебването е резултатно престъпление, то се счита за
довършено с общественото засягане на възможността собственика на веща да се
разпорежда с нея. Това е следствието от акта на имущественото разпореждане. От
друга страна обсебването е престъпление, което се извършва само с пряк умисъл.
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за
това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или
пази на правно основание и че му е позволено да върши определени действия с
нея. Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди с предмета на престъплението
в свой или в чужд интерес.
По делото се установява по безспорен и
категоричен начин сключването на договор за правна защита и съдействие между Я.
К. и подсъдимата С., както и превеждането на сумата от 18000 евро по банкова
сметка ***. След като уговореното адвокатско възнаграждение по договора е в
размер на 10000 евро, то останалата част от сумата в размер на 8000 евро е
предназначена за заплащане на таксите и разноските, които подсъдимата ще
направи от името и за сметката на К., като неин процесуален представител в
производството. Сумата от 8000 евро е била предназначена за внасяне на такси и
разноски по конкретното гражданско дело №10582/2007г. по описа на ВРС и
неотносими са твърденията на подсъдимата, че е извършила в полза на св.Я. К.
други услуги по предоставена правна помощ – преговори с дъщерята и внучките на К.,
изготвяне на нотариален акт на френски език, наблюдаване на други граждански
производства и др.
Безспорно е установено още, че нито част от
преведеното адвокатско възнаграждение и сума за такси и разноски не са върнати
на св.К. и/или нейните наследници. При изясняване на фактическата обстановка по
делото, действията на страните и техните намерения не може да не се коментира и
искането на св.К. подсъдимата да и върне не само предоставената за такси и
разноски сума, но и платеното адвокатско възнаграждение.
Сумата от 8000 евро е била във владение на
подсъдимата на основание сключеният между нея и св.К. договор за правна помощ,
като за да се приеме, че е извършено описаното в обвинителния акт престъпление
следва да се установи, че подсъдимата е извършила акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с паричните средства, в свой или чужд
интерес и то точно в посочения от обвинението период.
Като такива актове на разпореждане със
средствата в собствен на подсъдимата интерес се посочват от обвинението
извършените от подсъдимата тегления пари на каса и погасявани на лихви и
главница по изтеглен от подсъдимата кредит, като в края на периода 20.02.2008г.
по банковата сметка, по която са постъпили преводите от св.К. не е имало
налични средства.
При преценка на действията на подсъдимата
следва да се съобразят следните установени по делото факти и обстоятелства
изключващи възможността да е извършено описаното в обвинителния акт
престъпление:
На първо място твърденията са за довършено към
20.02.2008г. престъпление, а предявените искови претенции са уточнени през м.
декември 2008г. и едва към този момент е можел да се определи размерът на
дължимата държавна такса и по предявените в условията на евентуалност искове и
да бъде внесена същата. От приетите като доказателства копия от документи
приложени към гр.д.№ 10582/2007г. по описа на ВРС се установява, че изявлението
за предявяване на исковете като частични е направено на 15.12.2008г., а
държавна такса в размер на 200 лева е внесена на 29.01.2009г. Според
заключението на в.л. М.К. подсъдимата е извършвала разходи свързани с водене на
гражданското дело както преди, така и по време и след инкриминирания период.
Към датата сочена за довършване на престъплението 20.02.2008г. подсъдимата не е
имала възможността да внесе държавна такса по предявените в условията на
евентуалност искове, а от действията на подсъдимата не може да се приеме, че се
е разпоредила с получените от св.Я. К. средства и не е имала намерение да внесе
държавната такса дължима за разглеждане на предявените искове след надлежно
определяне на същата в по-късен момент.
На следващо място изтеглянето на средствата от
банковата сметка в „Уникредит Булбанк“ АД и
оставането на конкретната банкова сметка ***о, че подсъдимата се е разпоредила
със средствата в своя полза. По делото се установи, че към същият момент подсъдимата
е разполагала със значително средства по други свои банкови сметки, както и в
брой държани от св.К., от които също е можела да преведе дължимите за
разглеждане на предявените искове държавни такси след отстраняване другите
нередовности на исковата молба. В посочения от обвинението период подсъдимата е
разполагала със средства в размер над 230 000 лева по друга нейна банкова
сметка ***, като няма законово изискване държавната такса да бъде заплатена
непременно от банковата сметка, по която сумата е получена от св.К..
Престъплението обсебване се извършва само при
пряк умисъл, който в случая се изключва от последващото
поведение на подсъдимата, която през 2009г. след прекратяване на гражданското
производство е представила на св.К. отчет за направените разходи, като в същия
признава за останали неизразходвани средства в размер на 7244 евро, а през
2010г. предлага проект на споразумение връщане както на неизразходвания остатък
от преведената за разноски по делото сума, така също и част от полученото
адвокатско възнаграждение.
При съобразяване на извършените от подсъдимата
действия не може да не се отчете, че част от представените от св.К. документи
на френски език са удостоверявали, че тя не е превеждала, а е получавала суми
от св.И.Й. и въпреки направеният превод в смисъла искан от св.К., подсъдимата е
имала съмнения относно правилността на превода и евентуалната основателност на
исковата претенция предявена срещу св.Й..
Липсват и данни точно в посочения в обвинителния
акт период св.К. да е искала от подсъдимата да и върне неизразходваната за
разходи по делото сума или да я преведе по друга сметка.
Подсъдимата и св.К. са били в облигационни
отношения по повод сключения договор за правна помощ, като подсъдимата е
получила сумата от 8000 евро за заплащане на държавни такси и разноски за
предявяване на искове в общ размер на 240000 евро, като поведението на
подсъдимата и на св.К. преди, по време и след инкриминирания период не
обосновават извод за присвояване на средства от подсъдимата, а говорят за
наличие на спор между страните относно характера на предявените искове, начина
на водене на делото, както и каква част от полученото възнаграждение и от
получените средства за разноски, подсъдимата следва да върне на св.К., който
спор е от гражданско-правен характер и именно наличието на този спор, възникнал
поне година след инкриминирания период е причина нито част от получената от
подсъдимата сума да не е върната на св.К. и/или нейните наследници.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: