Р Е Ш Е
Н И Е
№ 385
гр. Несебър, 19.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД
№ 1914 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „М.М.” ООД, срещу наказателно постановление № 02-0001896 от
10.10.2018г. на директора на д. „И.п.т.”***, с което на жалбоподателя на основание
чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на чл. 403а,
ал. 1 от КТ вр. чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време,
почивките и отпуските, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2500
лв. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, излага, че НП е
незаконосъобразно и неправилно. Счита, че направените при проверката
констатации не съответстват на действителните факти. Намира, че график за месец
август 2018г. е бил съставен. Твърди, че служителката в обекта не е могла да
установи къде се съхранява този график и това е причината същият да не бъде
представен на проверяващите. Сочи, че нарушението не е установено по безспорен
начин. Развива съображения срещу размера на наложената санкция. Навежда, че в
случая е следвало да намери приложение нормата на чл. 28 ЗАНН. С тези доводи
моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – д. „И.п.т.” Б. чрез
процесуалния си представител, заема становище, че представянето на графици в
по-късен момент не отменя факта на нарушението. Развива съображения за липсата
на предпоставки за прилагането на чл. 415в КТ. Намира, че санкцията е
определена правилно. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 22.08.2018г. от служители при д. „И.п.т.” Б. сред
които свидетелите П. (главен инспектор в дирекцията) и Д. (главен инспектор), била
извършена проверка на място в обект „аптека”, находяща се в к. к. „Слънчев
бряг“, УПИ – кв. 5609, стопанисвана от „М.М.”
ООД. По време на проверката в обекта се намирала Елен Йосифова, която
декларирала, че работи в обекта от 20.07.2018г. като помощник фармацевт, има
сключен договор с работно време от 09:00 часа до 17:00 часа, с два почивни дни и
един час почивка в рамките на работния ден. Контролните органи изискали да им
бъде предоставен екземпляр от предварително утвърден от работодателя поименен
месечен график за работа на работещите в обекта лица за периода 01.08.2018г. –
31.08.2018г. Пред тях Йосифова заявила, че в обекта не се съхранява такъв
документ. На служителката била връчена призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, с която се
изисквало представител на дружеството да се яви на 28.08.2018г. в 10:00 часа в
дирекцията и да представи документи, сред които и графици за разпределение на
работното време. В призовката Йосифова декларирала писмено, че в обекта не се
съхранява график за работно време. Във връзка с проверката по документи в
дирекцията се явило изрично упълномощено от управителя на дружеството лице –
Таня Койчева Н. (с пълномощно на л. 22 от делото). От Койчева на проверяващите
били предоставени заповед от 12.07.2018г. от работодателя „М.М.” ООД (на л. 19 от делото), с която в обекта се въвежда
сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане от един месец.
Били представени и графици, сред които този за месец август 2018г. (на л. 8 от
делото). При констатираните факти от св. П. бил съставен АУАН № 02-0001896 от 19.09.2018г.
– за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, тъй като по време на проверката не са
представени предварително утвърдени от работодателя поименни месечни графици за
работа на работещите в обекта за периода 01.08.2018г. – 31.08.2018г. АУАН бил
връчен на Таня Н., като упълномощено от търговеца лице. На 25.09.2018г. в
дирекцията било входирано възражение от управителя на дружеството срещу АУАН, в
което е обърнато внимание, че графикът е бил наличен, но служителката не е
знаела в момента на проверката къде се съхранява. На 17.09.2018г. бил съставен
и протокол № ПР 1831944 за извършена проверка. Въз основа на АУАН е издадено и
процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 02-0001896 от 19.09.2018г.,
призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, протокол № ПР 1831944 за извършена проверка, 2
бр. графици за работа в обекта, справка по чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2
от КТ, трудов договор 004 от 24.07.2018г. и допълнително споразумение към него,
заповед от 12.07.2018г. за сумирано изчисляване на работното време, пълномощно
за упълномощаване на Таня Н. да представлява дружеството, възражение срещу
АУАН, заповед № 3-0058 от 11.02.2014г. на ИД на ИА ГИТ, свидетелските показания
на свидетелките П. и Д.. От посочените доказателства се установява в пълнота
описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и
съдът ги кредитира. Намиращият се в обекта служител е декларирал писмено, че в
обекта не се съхранява график за работно време. Този факт се потвърждава и от
показанията на свидетелите, поради което съдът не приема доводите на
жалбоподателя, че такъв е имало в обекта. От показанията на свидетелите и от
възражение срещу АУАН безспорно се установява, че упълномощено от управителя на
търговеца лице – Таня Н., е представило доказателства за сумирано изчисляване
на работното време в търговския обект и графика за месец август 2018г., но към
момента на извършване на проверката по документи. Лицето представило този
график (Таня Н.) е било изрично упълномощено от управителя на дружеството да го
представлява пред инспекция по труда (с пълномощно на л. 22 от делото, което е
и нотариално заверено). Изложеното води до извод, че описаните по-горе факти се
установяват по категоричен начин от всички събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
На първо място съдът намира, че жалбата е депозирана в
рамките на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на заповед №
3-0058 от 11.02.2014г. на ИД на ИА ГИТ) в срока по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, намира следното:
В конкретния случай се касае за извършено нарушение по
чл. 403а, ал. 1 от КТ. От фактическа страна по делото се установи, че
работодателят е въвел със заповед от 12.07.2018г. сумирано изчисляване на
работното време за работниците си в проверявания обект с периодичност един
календарен месец. В същото време при проверка на място в търговския обект – „аптека”,
находяща се в к. к. „Слънчев бряг“, УПИ – кв. 5609, стопанисвана от „М.М.” ООД, на проверяващите не са
представени поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време – 01.08.2018г. – 31.08.2018г. Такива са представени впоследствие - по
време на проверката по документи. Ето защо безспорно работодателят е нарушил
разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ. След като в обекта е въведено сумирано изчисляване
на работното време работодателят е бил длъжен да изпълни задълженията си по чл.
9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските и едновременно с установяване на сумираното изчисляване на работното време
да утвърди поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, които да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода, както и да запознае работниците или
служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Следователно нарушението по чл. 403, ал. 1 КТ е осъществено, тъй като
целта на посочената норма е на проверяващите да се предоставят незабавно
екземпляри от документите във връзка с полагания труд в обекта, за да могат да
извършат преценка дали е допуснато нарушение на трудовото законодателство. Ето
защо с непредставянето на тези документи на проверяващите в момента на
проверката на практика е осъществен съставът на нарушението по чл. 403а, ал. 1
от КТ. Изискването на чл. 403а, ал. 1 от КТ е документите да са „на
разположение” на проверяващите органи, т.е. към момента на проверката да им се
предоставят. При липсата на такива документи е и обективно невъзможно те да се
предоставят на проверяващите, поради което съставът на нарушението безспорно е
осъществен. Не намират опора в доказателствата по делото основните възражения
на работодателя, че в обекта е имало графици, но служителят не е знаел къде са.
На първо място намиращият се в обекта служител изрично в писмен вид е
декларирал, че в обекта не се съхраняват такива графици. Извън това дори и
служителят да не е знаел къде точно са графиците, това не изключва
отговорността на работодателя. Както се посочи целта на чл. 403а, ал. 1 КТ е
проверяващите да могат незабавно да се запознаят с необходимите документи на
място в търговския обект. Ето защо работодателят е следвало да положи дължимата
грижа и да разясни на служителите в обекта къде точно се съхраняват тези
документи, доколкото именно тези служители се намират на място и контактуват
пряко с проверяващите.
Не може да се приеме и тезата за наличието на маловажен
случай. На първо място извършеното няма как да се приеме за маловажен случай по
смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като нарушението не е отстранено
непосредствено след извършването му. По време на проверката на 22.08.2018г.
графици не са се съхранявали в търговския обект. Това е препятствало
възможността контролните органи да проверят графиците на момента. Такива не са
им представени веднага след проверката на място, а едва на по-късен етап – при
проверката по документи. Поради тази причина следва да се приеме, че
нарушението не е отстранено непосредствено след извършването му. В такава
насока е и практиката на касационната инстанция – Решение 1745 от 27.10.2017г.
по к.н.а.х.д. 1647/2017г. по описа на Административен съд Бургас, Решение
1001/18.05.2018г. по к.н.а.х.д 592/2018г. по описа на Административен съд
Бургас.
Настоящият състав
счита, че в конкретната хипотеза не може да намери приложение и разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая по смисъла на този
текст. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която
разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани със спазване на трудовото законодателство, съдът намира, че
самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена
опасност. Нарушението е първо за жалбоподателя, но това обстоятелство не може
да се приеме като достатъчно смекчаващо, за да е налице маловажен случай.
Следва да се има предвид, че задължението на работодателя да държи на
разположение на проверяващите необходимите документи по чл. 403а, ал. 1 КТ е
пряко свързано с възможността да му бъде извършена надлежна проверка.
Непредставянето на документите към момента на проверката на практика препятства
възможността да се установи дали в проверявания търговски обект се спазва
трудовото законодателство. Налага се извод, че деянието не се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от същия вид.
Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да
характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид.
За извършеното нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ в чл.
414, ал. 1 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500
лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в
размер на 2500 лв. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2
от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се
наложи на дружеството е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в
санкционната норма - 1500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи
вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се
явява необосновано и несправедливо, поради което наложената санкция от 2500 лв.
следва да бъде намалена до минимално предвидения в чл. 414, ал. 1 от КТ размер
от 1500 лв. С така наложеното наказание в размер на 1500 лв. ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Така определеният от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други
нарушения на трудовото законодателство от страна на търговеца, в достатъчна
степен ще отговори на целите на административното наказание.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0001896 от 10.10.2018г. на директора на д. „И.п.т.”***,
с което на „М.М.” ООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 416,
ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ вр. чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2500 лв., като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от 2500 лв. на 1500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението,
че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: