Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 578
11.08.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на двадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ПЕНКА КОСТОВА
Членове: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
участието на секретаря Гергана Тенева
и прокурора Н.Т.
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 416
по описа на съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел ІІІ от Глава десета
на Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по протест на прокурор в ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО против разпоредбите на Приложение № 2.3 от Наредба № 10
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община С..
В протеста се посочва, че Наредба № 10 за определяне
размера на местните такси и цени на услуги на територията на община С., приета
с Решение № 1040/14.12.2018 г., последно актуализирана с Решение №
630/28.07.2021 г., е подзаконов нормативен административен акт, съгласно
определението за нормативен административен акт по чл. 75, ал. 1 от АПК, във
вр. чл. 7, ал. 1 от ЗНА, който може да се оспорва без ограничение във времето,
съгласно чл. 185, във вр. чл. 187 от АПК.
При извършена проверка по реда на надзора за законност
се установила незаконосъобразност на Приложение № 2.3 от Наредба № 10 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община С., в което (т. 1.1 и т. 1.2) били предвидени цени на
услуги в Общинска библиотека С. за издаване на годишна абонаментна читателска
карта и издаване на читателска карта за еднодневно ползване на читалня.
В ЗОБ и ЗМДТ не били уредени такси за читателски
карти. Издаването на платена читателска карта за определен период от време било
в разрез с разпоредбите на чл. 3, чл. 4, чл. 51 и чл. 52 от ЗОБ и представлявало
недопустим регистрационен платен режим на достъп до библиотечни услуги.
Съгласно чл. 50 ал. 1 от ЗОБ, обществените библиотеки
предоставяли основни и специализирани библиотечни услуги. Основни библиотечни
услуги били: ползването на библиотечните колекции в библиотеката и извън нея;
предоставянето на вербална библиографска и фактографска информация; достъп до собствени
традиционни и електронни бази данни и интернет достъп за образователни,
социални и научни цели. Основните библиотечни услуги се предоставяли
безвъзмездно, съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗОБ.
Предвид характера и спецификата си, специализираните
библиотечни услуги били: предоставяне на писмена библиографска информация;
предоставяне на ретроспективни библиографски издирвания; доставка на
библиотечни документи от страната и чужбина; достъп до външни мрежови ресурси и
бази данни; копиране на библиотечни документи; публикуване на издания, които
съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗОБ, се предоставяли възмездно.
В случая в Приложение № 2.3 от Наредбата били определени
цени за издаване на читателски карти, което не можело да се отнесе към нито
една от специализираните библиотечни услуги, посочени в чл. 52, ал. 1 от ЗОБ.
На следващо място, Приложение № 2.3 от Наредба № 10 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община С. противоречало на чл. 52, ал. 3 от Закона за
обществените библиотеки, тъй като задължението за заплащането на посочените в
т. 1.6 услуги представлявало такса, а не цена на услуга, чието заплащане
произтичало от чл. 6, ал. 1, б. „к“ от ЗМДТ, вр. чл. 52, ал. 3 от ЗОБ.
В чл. 52, ал. 2 от ЗОБ било предвидено, че
специализираните библиотечни услуги, каквито били посочените в Приложение № 2.3
от Наредбата, се предоставят възмездно, а ал. 3 предоставяла като правомощие на
Министерския съвет или на общинския съвет определянето на такси за
предоставянето на услугите.
В чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ било предвидено, че общините
събират местни такси: за битови отпадъци; за ползване на пазари, тържища,
панаири, тротоари, площади и улични платна; за ползване на детски кухни,
лагери, общежития и социални услуги, финансирани от общинския бюджет; за
технически услуги; за административни услуги; за откупуване на гробни места; за
дейности по обща подкрепа по смисъла на Закона за предучилищното и училищното
образование, които не се финансират от държавния бюджет и се осъществяват от
центровете за подкрепа за личностно развитие; за притежаване на куче; други
местни такси, определени със закон.
В чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ било посочено, че за всички
услуги и права, включително по ал. 3, предоставяни от общината, с изключение на
тези по ал. 1, общинският съвет определя цена.
След като в ЗОБ било предвидено, че специализираните
библиотечни услуги се предоставят възмездно, като размерът на таксата се
определя от общинския съвет, в случая за ползването на същите услуги била
налице хипотезата на чл. 6, ал. 1, б. „к“ от ЗМДТ за заплащане на такса.
С оглед на така изложеното и на основание чл. 186, ал.
2, вр. чл. 185 от АПК, се предлага съда да отмени Приложение № 2.3 от Наредба №
10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община С.. Моли се за присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково поддържа така подадения протест по изложените в него съображения.
Ответникът по оспорването – ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – С.
депозира по делото писмен отговор, с който оспорва протеста като неоснователен.
Заявява, че предвид разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК, Общински съвет - С. е
материално и териториално компетентен орган, разполагащ с правомощие да уреди
нормативно обществените отношения с местно значение, каквито се явявали тези по
определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, включително
библиотечните такива. Посочва, че протестът на Окръжна прокуратура - Хасково се
основавал изцяло на твърдението, че услугите в Приложение № 2.3 на Наредба № 10
представляват специализирани библиотечни услуги и в него са определени цени за
издаване на читателски карти, което не можело да се отнесе към нито една от
специализираните библиотечни услуги, посочени в чл. 52, ал. 1 от ЗОБ.
Правилно в ЗОБ и ЗМДТ не били уредени такси или цени
за читателски карти, тъй като издаването на годишна и временна читателска
карта, не представлявало ползване на библиотечна услуга по смисъла на чл. 51 и
чл. 52 от Закона за обществените библиотеки, а било техническа услуга, свързана
с изготвяне на документ, удостоверяващ регистрацията на съответното лице за
нуждите на градската библиотека. Предвидената цена за издаването на тези карти
съответно не била свързана с правото на ползване на библиотечните услуги, а с
оглед покриване пълните материалните разходи по изготвяне, респективно
отпечатване на самия документ. Следователно заплащането на цената за читателска
карта не произтичало от чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ, вр. чл. 52, ал. 3 от ЗОБ и не
следвало да бъде определяна като такса. Издаването на въпросната абонаментна
читателска карта се свързвало с услуга, извън изброените по чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ, като в друг закон не била предвидена такава такса, поради което за нея,
по аргумент от чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, правилно Общински съвет - С. определил
"цена". Издаването на читателска карта следвало да се причисли към
дейността по регистрация на потребителите на услуги и администриране на
данните, свързани с тях, а не към строго специфичната библиотечна дейност,
елемент от която били основните библиотечни услуги.
С оглед на така изложеното, се моли за постановяване
на съдебен акт, по силата на който протестът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Моли се за присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните и след служебна проверка на
протестирания акт, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
С Докладна записка регистрационен индекс ВДЗ-300/04.12.2018
г. на Общински съвет - С. (рег. индекс И-7166/04.12.2018 г. на Кметство –
Община С.), Кметът на Община С. е предложил на Общински съвет - С. да бъде
отменена Наредба № 10 за определяне и администриране на местните такси и цени
на услуги на територията на Община С. и да бъде приета нова Наредба за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на Община С..
Видно от данните по делото е, че с Решение № 1040/14.12.2018
г., взето на заседание на Общински съвет - С., проведено на 14.12.2018 г., след
поименно гласуване, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, Общински съвет - С. е решил
следното: 1. Отменя Наредба № 10 за определяне и администриране на местните
такси и цени на услуги; 2. Приема Наредба № 10 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги. В гласуването при приемане
на Решение № 1040/14.12.2018 г. са участвали 12 общински съветници (от общо 21,
съгласно чл. 4, ал. 1 от Правилник за организацията и дейността на Общински
съвет – С., неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация),
от които 12 общински съветника са гласували "за", 0 са гласували
"против" и 0 са гласували "въздържал се".
По делото е представена изисканата в актуалната
ѝ редакция Наредба № 10 за определяне и администриране на местните такси
и цени на услуги на територията на Община С. (Наредбата). Съгласно § 4 от
Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, същата се издава на
основание чл. 9 от Закона за местните данъци и такси. Наредбата е изменена с
Решение № 37/20.12.2019 г., Решение № 57/28.01.2020 г., Решение № 153/29.04.2020
г., Решение № 157/29.04.2020 г., Решение № 177/29.04.2020 г., Решение № 381/30.12.2020
г. и Решение № 383/30.12.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящото производство са
конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на
Община С., които разпоредби са с многократно правно действие и относими към
неопределен и неограничен брой адресати, тоест с нормативен характер. С
разпоредбата на чл. 186 от АПК законодателят е посочил субектите, които имат
право да оспорват подзаконови нормативни актове – това са както гражданите,
организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са
засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда
задължения, така и прокурорът, който може да подаде протест срещу акта.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат
оспорени без ограничение във времето, а съгласно чл. 185, ал. 2 от АПК,
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени както изцяло, така и в
отделни техни разпоредби.
В случая предмет на оспорване е Приложение № 2.3 от Наредба
№ 10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община С., което гласи следното – „Цени на услуги в Общинска
библиотека С.:
1.1. Издаване на годишна абонаментна читателска карта:
1.1.1. Ученици от I до VIII клас 2.50 лв. 3.00 лв.
1.1.2. Пенсионери до 70-годишна възраст 1.666 лв. 2.00
лв.
1.1.3. За всички останали читатели 4.166 лв. 5.00 лв.
1.2. Издаване на читателска карта за еднодневно
ползване на читалня: 0.833 лв. 1.00 лв.
От заплащане на услуги по т. 1.1. и 1.2. са освободени
настоящи и бивши служители на Общинска библиотека С., библиотекари, работещи в
библиотечната мрежа на Хасковска област, ученици от Домовете за отглеждане на
деца, лишени от родителски грижи, ветерани от войните, военноинвалиди и
военнопострадали, граждани с физически увреждания и пенсионери над 70-годишна възраст.
1.6. Принтиране
1.6.1. Принтиране - текст, за 1 страница, А4черно-бял
1.6.1.1. едностранно 0.125 лв. 0.15 лв.
1.6.1.2. двустранно 0.208 лв. 0.25 лв.
1.6.2. Принтиране - изображение, за 1 страница, А4
черно-бял
1.6.2.1. едностранно 0.75 лв. 0.90 лв.
1.6.2.2. двустранно 1.125 лв. 1.35 лв.
1.6.3. Принтиране – текст, за 1 страница А4 цветен
1.6.3.1. едностранно 1.25 лв. 1.50 лв.
1.6.3.2. двустранно 1.875 лв. 2.25 лв.
1.6.4. Принтиране – изображение, за 1 страница А4
цветен
1.6.4.1. едностранно 2.333 лв. 2.80 лв.
1.6.4.2. двустранно 3.50 лв. 4.20 лв.
1.8. Ползване на интернет
Ползването на интернет от читатели на библиотеката за
образователни, социални и научни цели е безвъзмездно и се регламентира в
Правила за обслужване на читателите.“
Доколкото абсолютна процесуална предпоставка за
възникване и упражняване на процесуалното право на жалба, съответно протест в
съдебноадминистративното производство е правният интерес, за наличието на който
съдът следи служебно, то настоящата инстанция намира, че протестът на прокурора
в Окръжна прокуратура – Хасково срещу т. 1.8 от Приложение 2.3 от Наредба № 10
за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги се явява
процесуално недопустим. С тази разпоредба се предвижда, че ползването на
интернет от читатели на библиотеката е безвъзмездно и се регламентира в
правилата за обслужване на читатели. В този смисъл и доколкото този текст не
засяга неблагоприятно правната сфера на адресатите на акта, нито ограничава съществуващи
субективни права и законни интереси, регламентирани от материалното право, а
"засягането" е условие за възникване на процесуалния правен интерес
от съдебно оспорване, то в тази му част протестът следва да бъде оставен без
разглеждане, а делото да бъде прекратено.
В останалата му част протестът на прокурора в Окръжна
прокуратура – Хасково се явява процесуално допустим.
След преценка на доказателствения материал по делото,
както и валидността и законосъобразността на оспорения акт, с оглед
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, приложими субсидиарно
на основание чл. 196 от АПК, съдът намира оспорването в допустимата му част за частично
основателно, поради следните съображения:
Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА предвижда
компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал. 1 на
същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и
обръщения. Съгласно чл. 1 от Наредба № 10 за определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги на територията на Община С., със същата се
уреждат отношенията, свързани с определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги, получавани от гражданите, реда и срока на тяхното
събиране на територията на община С.. Правомощията на Общинския съвет да приеме
наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги
произтича от чл. 9 на Закона за местните данъци и такси. Наредбата, от която са
и конкретно оспорените разпоредби, е приета на основание чл. 21, ал. 2 от
Закона за местното самоуправление и местната администрация, съответно е
издадена на основание чл. 9 от ЗМДТ, съгласно § 4 от ПЗР от Наредбата. С оглед
изложеното, както и предвид разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК, Общински
съвет – С. е материално и териториално компетентният орган, разполагащ с
правомощие да урежда нормативно обществените отношения с местно значение,
каквито се явяват тези по определяне и администриране на местни такси и цени на
услуги, респективно да издава подзаконов нормативен акт със съдържание като
процесния и за регламентация на материята по определяне и администриране на
местните такси и цени на услуги.
Не се спори по делото, че Решение № 1040/14.12.2018 г.
на Общински съвет -С., с което Наредбата е приета, е взето при необходимия
законов кворум от общински съветници и с необходимото мнозинство. Последното обстоятелство
се установява и от приложените по делото писмени доказателства. Следователно
Наредбата, включително в оспорената й част, се явява валиден подзаконов
нормативен акт. С оглед представените към административната преписка писмени
доказателства ответникът удостоверява по безспорен начин, че при приемане на
протестираните разпоредби са спазени изискванията на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА,
като тези обстоятелства не са предмет на спор по делото. От така установените
факти следва да се направи извод, че при приемане на наредбата и в частност на
оспорените разпоредби от нея, Общински съвет – С. е спазил процесуалните
правила и последователно е осъществил всички етапи, предшестващи решението му.
По отношение съответствието на оспорените разпоредби с
материално-правните разпоредби, съдът намира следното:
В чл. 7, ал. 2 от ЗНА наредбата се дефинира като
нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 8 от ЗНА,
всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно
нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с
местно значение, а разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗНА предписва, че нормативният
акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от
по-висока степен.
Без съмнение общинската наредба представлява
подзаконов нормативен акт от местно значение, който следва да детайлизира или
доурегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен,
поради което нейните разпоредби следва да са съобразени със закона, в чиято
връзка наредбата се издава, като стриктно се придържа към неговата рамка и е в
съответствие с неговото съдържание. Тоест уредбата, която дава общинската
наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните
условия, без обаче да установява положения, които да са в противоречие със
закона, или да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени
отношения.
Относимият нормативен акт в случая е Законът за
обществените библиотеки (ЗОБ). Съгласно нормата на чл. 4 от същия, обществените
библиотеки предоставят безплатно основни библиотечни услуги, а разпоредбата на
чл. 7 регламентира кои библиотеки са обществени, като според тази разпоредба,
обществени библиотеки са Националната библиотека "Св. св. Кирил и
Методий", регионалните, общинските и читалищните библиотеки, като такава
общинска библиотека, тоест обществена по смисъла на чл. 7 от ЗОБ, е и Общинска
библиотека С.. Според чл. 3 от същия закон,
обществените библиотеки осигуряват правото на гражданите на равноправен и
свободен достъп до библиотечно-информационното обслужване. Те съдействат за
изграждането на гражданското и информационното общество.
От гледна точка на заплащането Законът за обществените
библиотеки урежда три категории услуги, които се предоставят чрез обществените
библиотеки.
Първата категория услуги са тези, които съгласно чл.
51, ал. 2 от ЗОБ се предоставят безвъзмездно. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗОБ,
това са т. нар. "основни библиотечни услуги":
- ползването на библиотечните колекции в библиотеката
и извън нея;
- предоставянето на вербална библиографска и
фактографска информация;
- достъп до собствени традиционни и електронни бази
данни и интернет достъп за образователни, социални и научни цели.
Втората категория услуги са тези, които съгласно чл.
52, ал. 2 и 3 от ЗОБ се предоставят срещу заплащане на такса, определена за
общинските библиотеки с акт на общинския съвет. Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗОБ,
това са т. нар. "специализирани библиотечни услуги":
- предоставяне на писмена библиографска информация;
- предоставяне на ретроспективни библиографски
издирвания;
- доставка на библиотечни документи от страната и
чужбина;
- достъп до външни мрежови ресурси и бази данни;
- копиране на библиотечни документи.
Третата категория услуги са тези, които не са посочени
в специалните норми на чл. 51 и чл. 52 от ЗОБ. За тях се прилагат общите
правила за определяне и събиране на местните такси, като съобразно чл. 6, ал. 2
от ЗМДТ следва да се приеме, че при липса на основания по ал. 1, общината (тоест
общинският съвет) следва да определи цена за предоставяните чрез библиотеките
услуги и права.
В чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ са изброени събираните от
общините местни такси: за битови
отпадъци, за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини,
специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития
и др.социални услуги; за дейностите по отглеждане и възпитание в задължителното
предучилищно образование за ползване на детската градина или училището извън
финансираните от държавата дейности; за технически услуги; за административни
услуги; за откупуване на гробни места; за дейности по обща подкрепа по смисъла
на ЗПУО, които не се финансират от държавния бюджет и се осъществяват от
центровете за подкрепа за личностно развитие; за притежаване на куче и други
местни такси, определени със закон (буква "к"). Съгласно чл. 6, ал. 2
от ЗМДТ, за всички услуги и права, включително тези по ал. 3, предоставяни от
общината, с изключение на изброените в ал. 1, общинския съвет определя цена.
Предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, която
позволява определяне на размера на цените на услуги, извън тези, за които се
следва местна такса, и чл. 51, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗОБ, която определя като
безвъзмездно предоставянето на основните библиотечни услуги, преценката за
материална законосъобразност на оспорените разпоредби изисква да се определи
какви са по вид услугите, регламентирани в Приложение № 2.3 - дали попадат в
категорията "други" по смисъла на чл. 6, ал. 1, б. "к" от ЗМДТ или са услуги от обхвата на предвидените в чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, за които Общинският
съвет може да определи цена (от една
страна) и дали са с
характер на основни библиотечни такива, които следва да се предоставят
безвъзмездно (от друга
страна).
В оспорените разпоредби на т. 1.1 и т. 1.2 (съответно
подточките им) от Приложение
№ 2.3 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги, които касаят издаването на читателска карта, се определя цена
за издаването на едногодишна абонаментна читателска карта, съответно издаването
на читателска карта за еднодневно ползване на читалня за различни групи лица. По
този повод в протеста се сочи, че в ЗОБ и ЗМДТ не са уредени такси за
читателски карти и че издаването на платена читателска карта за определен
период от време е в разрез с разпоредбите на чл. 3, чл. 4, чл. 51 и чл. 52 от
ЗОБ и представлява недопустим регистрационен платен режим на достъп до
библиотечни услуги.
В тази връзка настоящата инстанция възприема
изразеното от ответната страна становище в депозирания по делото писмен отговор
и намира, че издаването на читателска карта следва да се причисли към дейността
по регистрацията на потребителите на услуги и администриране на данните,
свързани с тях, а не към строго специфичната библиотечна дейност, елемент от
която са основните библиотечни услуги. Регистрацията на читателите, с каквато
се свързва издаването на читателска карта за срок от дванадесет месеца или за еднократно
ползване на услугите в библиотеката, е дейност, която по естеството си е свързана
с обслужването на потребителите, с цел отчетност и контрол, тоест това е
дейност, обслужваща основната библиотечна такава. Освен това, наличието на
читателска карта се свързва с възможността за упражняване правото на титуляра
да ползва не само основните библиотечни услуги, но и специализираните такива. Доколкото
издаването на въпросната читателска карта се свързва с услуга, извън изброените
в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ, включително в друг закон не е предвидена такава такса,
по аргумент от чл. 6, ал. 2 от същия закон, за нея правилно Общински съвет – С.
е определил цена. С оглед на изложеното оспорването на разпоредбите на т. 1.1 и
т. 1.2 (съответно
подточките им) от Приложение
№ 2.3 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги се явява неоснователно.
По отношение на изброените в т. 1.6 от Приложение №
2.3 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги (със
съответните подточки) технически
услуги, следва да бъде отбелязано, че същите попадат в определението за специализирани библиотечни услуги
по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗОБ - "копиране на библиотечни
документи".
За
предоставянето на специализирани библиотечни услуги се следва заплащане на
такса, размерът на която трябва да определи общинският съвет (чл. 52, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБ). Касае се за такива услуги, за които
законодателят изрично в специалния закон е предвидил, че се следва такса, като те
попадат в хипотезата на б. "к" на чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ. В случая за
тези услуги Общински съвет – С. е определил не такса, а "цена". Съгласно
утвърдилата се съдебна практика, наименованието на паричната престация, която
се следва за услугата, не е без значение. Спрямо размера на таксите, които се
следват за предоставяните от общинската администрация услуги, има изисквания за
разходооправданост и справедливост (чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ), каквито изисквания не са поставени към цените на услугите по чл. 6,
ал. 2 от ЗМДТ, тоест услугите, които общината е решила да предоставя извън
задължителните и изброени в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ. За разлика от местните такси,
които в общия случай постъпват в общинския бюджет (чл. 9а, ал. 3 от ЗМДТ), таксите за специализирани библиотечни услуги
остават в съответната обществена библиотека. Следователно целта на този вид
общинско вземане е да подпомогне пряко и непосредствено финансирането на
съответната библиотека като културен институт (чл. 52, ал. 3 от ЗОБ). Промяната на наименованието му поставя под
съмнение дали ще се изпълни целта на закона. В този смисъл е и съдебната
практика - Решение № 8590 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2017 г.,
Решение № 5666 от 5.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7674/2016 г., Решение
№ 9009/13.06.2019 г. по адм. дело
№ 2423/2019 г. на ВАС, която приема, че определянето
с общинската наредба на цена, а не на такса, противоречи на специалния закон,
какъвто е ЗОБ, в който е определено заплащането на такси за библиотечни услуги.
В цитираните решения на ВАС изрично се приема, че таксите съгласно ЗМДТ и в
посочените специални закони - ЗОБ и ЗПУО са публични общински вземания, а
определянето на цени на услуги представляват частни вземания. В този
смисъл определянето на цена вместо на такса за услугите
по копиране на документи, предвидени в протестираните разпоредби, се явява в
противоречие с материалния закон - чл. 52, ал. 3 от ЗОБ и по изложените съображения разпоредбите на т. 1.6
със съответните подточки следва да бъдат отменени.
При този изход на спора, основателна се явява
претенцията на прокурора в Окръжна прокуратура - Хасково за присъждане на
направените по делото разноски, а именно заплатената такса за обнародване на
оспорването в „Държавен вестник“ в размер на 20.00 лв.
С оглед частичната
основателност на оспорването, на Общински съвет - С. следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждание в размер на 70 лв. от общо 100 лв., определени съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 от ЗПП и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ по чл.
7, ал. 1, т. 4, вр. с § 1,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 193, ал. 1
вр. чл. 146, т. 4 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ протест на прокурор в Окръжна прокуратура -Хасково
против т. 1.8 от Приложение 2.3 към Наредба № 10 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община С.
и ПРЕКРАТЯВА съдебното производство
по адм. дело № 416 по описа за 2022 г. на Административен съд – Хасково в тази му
част.
ОТМЕНЯ по протест
на прокурор в Окръжна прокуратура - Хасково т. 1.6 и съответните ѝ
подточки от Приложение № 2.3 към Наредба № 10 за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община С..
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор в
Окръжна прокуратура - Хасково против т. 1.1 и т.
1.2
и съответните им подточки от Приложение № 2.3
към Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на Община С..
ОСЪЖДА Общински
съвет – С. да заплати на Окръжна прокуратура – Хасково сумата от 20.00
(двадесет) лева - деловодни разноски.
ОСЪЖДА Окръжна
прокуратура – Хасково да заплати на Общински съвет – С. сумата от 70.00 (седемдесет)
лева - деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.