РЕШЕНИЕ
№ 1212
гр. Пловдив, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20245300501545 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „******
чрез адв. Е. Ц., против решение №1279/21.03.2024 г. по гр.д. № 14402/2023 г.
по описа на ПдРС, ХХV гр. състав, с което е осъдено ********** да заплати
на С. П. П., на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата в размер на
1517.44 лева - платена при начална липса на основание сума въз основа на
недействителен договор за потребителски кредит №1125129/16.02.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 03.10.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; осъдено е „********* да заплати на адв. А. Д. адвокатско
възнаграждение за осъществено на С. П. П. безплатно процесуално
представителство по делото в размер на 542.09 лева с ДДС, определено от
съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати в полза на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 210.70 лева,
представляваща сторените разноски в производството, както и сумата от 5
лева, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост, като се излагат подробни
1
съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на
иска, като се претендират и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор с
подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна, следва да се
остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди, като се
претендират и разноски в размер на 542.08 лв. с ДДС.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и
правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща
към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
С оглед наведените във въззивната жалба доводи, касаещи
постановения съдебен акт, следва да се отбележи следното:
Предявен е иск за връщане на недължимо платени суми по договор
за потребителски кредит с правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова
молба от С. П. П. срещу „**********“ ЕООД.
Ищцата твърди, че на 16.02.2022 г. между нея и ответното
дружество бил сключен договор №1125129 за предоставяне на потребителски
кредит, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), като съгласно чл. 1 от договора, ответното дружество
предоставило на ищцата сумата от 2500 лв., а съгласно чл. 3 от договора,
ищцата трябвало да върне общо сумата от 3375 лв., която представлява сбор
от главница в размер на 2500 лева и лихва в размер на 875 лв., при лихвен
2
процент 35%. Сочи се, че съгласно чл. 2 от договора плащанията по него
трябвало да бъдат извършвани на 18 вноски съгласно погасителния план,
неразделна част от договора, първото плащане трябвало да бъде извършено на
18.03.2022 г. (първа падежна дата на вноска), а последното - на 10.08.2023 г.
(крайна падежна дата на вноска), а в чл. 4 от договора годишният процент на
разходите по кредита бил определен в размер на 49.66%. Съгласно чл. 5 от
договора, кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от ****** в
полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното
в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не можело
да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението. Релевира се, че ищцата била принудена да сключи и договор за
гаранция с *********, а съгласно т.1.6 от представения към исковата молба
договор за гаранция, възнаграждението на гаранта възлизало на 2475 лева. П.
погасила предсрочно задълженията си към ответното дружество, като
заплатила сума в общ размер на 4017.44 лева. Излага се, че ищцата имала
качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата
при сключване на договора за потребителски кредит действала извън рамките
на своята професионална или търговска дейност. Излагат се съображения, че
договор №1125129 за предоставяне на потребителски кредит бил
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и,
че не били посочени кои точно разходи формирали ГПР, като не било
достатъчно само да бъдат упоменати възнаградителна лихва, такси и т.н.
Твърди се, че възнаграждението за гарант/поръчител не било включено като
разход в ГПР и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на
подобна гаранция, защото последното било задължително условие за
получаване на кредита. Самият договор за поръчителство бил нищожен, тъй
като договарянето, че кредитополучателят щял да заплати възнаграждение на
поръчителя вместо кредитора, противоречало на добрите нрави и внасяло
неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.143, т.1 от
ЗЗП. Според ищцата, поставянето на условие за усвояване на кредита чрез
осигуряване на поръчителство с високо възнаграждение осъществявало
фактическия състав на неравноправността и разкривало недобросъвестността
на кредитодателя, тъй като, ако последният бил постъпил справедливо и
добросъвестно с кредитополучателя, потребителят не би се съгласил с клауза
за толкова високо възнаграждение при индивидуални преговори. Клауза,
предвиждаща, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител, била
в пряко противоречие с целта на Директива 93/13 и на практика прехвърляла
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Твърди се, че бил изпълнен общият фактически състав на чл. 143 ЗЗП и с оглед
на неизчерпателното изброяване на предпоставките за неравноправност на
договорна уговорка относно клауза за предоставяне на обезпечение - гаранция
/клауза гарант/ /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗЗП/ и тази договорка следвало да бъде
3
квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за
потребителя, като същата следвало да се счита част от договора за
потребителски кредит поради тясната свързаност с него. Още повече, че
предвид свързаността на тези два договора, възнаграждението за гаранцията
било предвидено да се заплаща с вноските по погасителния план по договора
за кредит. Релевира се, че поръчителството било недействително, т.к.
договорът не можел да съществува без него, поради което и целият договор
следва да се обяви за недействителен, а също и поради нищожност на
кредитната сделка и акцесорния характер на договора за поръчителство,
последният не би произвел правен ефект. Не бил посочен и лихвен процент на
ден, съобразно чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Счита, че дължи само чистата стойност
по кредита в размер на 2500 лв., на основание чл.23 от ЗПК, като, тъй като е
заплатила сумата от 4017.44 лева, сумата от 1517.44 лева се явявала получена
без основание. Отправя се искане да бъде осъден „********** да заплати на С.
П. П., ЕГН **********, сумата от 1517.44 лева на основание чл. 55, ал.1,
предложение първо ЗЗД, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаването на исковата молба до окончателното и заплащане. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор
на исковата молба от ответника „*********“ ЕООД, представляван от
пълномощника адв.Е. Ц., с който се отправя искане да бъде приет искът за
неоснователен. Признава се, че между страните бил сключен договор за
кредит при съответните параметри, с предвидено обезпечение чрез
поръчителство на „*********“. Релевира се, че в случай на установяване, че
били платени сумите от страна на ищеца на посочените от него дати, те не
били платени без основание, а с оглед съществуващо задължение,
произтичащо от сключения между страните договор за кредит. Намира
твърдението на П. за нищожност на процесния договор за неоснователно.
Договорът бил сключен съгласно правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като
ищецът попълнил и подал електронно искане за потребителски кредит под
формата на електронен формуляр на интернет страницата на „**********
ЕООД с избрани от него параметри на кредита, в това число предпочитаното
от него обезпечение. След оценка на кредитоспособността на потребителя
съгласно чл. 16 от ЗПК, искането било одобрено и на ищеца бил предоставен
на посочения от него имейл адрес преддоговорна информация под формата на
Стандартен европейски формуляр („СЕФ“), заедно с проекти на документи за
сключване на договор за кредит (договор, погасителен план, общи условия),
генерирани въз основа на посоченото от потребителя в електронния
формуляр. В част 4.1. на СЕФ и в чл. 9 от договора била предвидена
възможност за отказ от кредита. Сочи се, че договорът бил сключен след
изпращане от страна на ищеца на кратко текстово съобщение по телефона
(есемес), че е съгласен да сключи договор за кредит при предложените
условия. Предоставен бил на кредитополучателя и погасителен план,
неразделна част от договора за кредит, като дружеството ответник намира, че
4
в договора били включени всички изискуеми в закона реквизити.
Формирането на ГПР било императивно установено, същият се изчислявал
съгласно посочената в Приложение № 1 към ЗПК формула, като законът не
поставял условие да бъде включена тази формула в договора за кредит, а само
изчисленията на ГПР да бъдат съгласно нейните, съответно сумата по
договора за кредит, която потребителят се задължавал да заплати.
Кредитополучателят можел да обезпечи допуснатия кредит по различен
начин, включително с поръчителство от избрани от него физически лица.
Намира, че сумата, дължима по договора за поръчителство, не следвало да
бъде включвана в ГПР по кредита, като съгласно §1 от ДР на ЗПК
кредитодателят нямал и право на това. Включване на клаузата за обезпечение
чрез ******* в чл. 5 от договора за кредит била следствие от направения от
ищеца избор в рамките на преддоговорните отношения между страните и
именно след този избор бил изготвен договора, в чиито чл. 5 бил отразен
начинът на обезпечаване задължението на ищеца. Твърди се, че
необходимостта от обезпечаване на кредитора се явявало следствие на
извършената от него оценка на кредитоспособността на потребителя и имала
за цел да гарантира финансовия риск. На П. била предоставена цялата
преддоговорна информация във връзка с размера и формирането на ГПР.
Посоченият ГПР от 49.11 % в Договора за кредит бил в съответствие с чл. 19,
ал. 4 ЗПК, тъй като не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, а възнаграждението за
предоставената от ********* услуга за гаранция не се включвала в размера на
ГПР, тъй като не била задължителна за сключването на договора за кредит,
като твърденията на ищеца, че бил принуден да сключи договор за гаранция с
******, не отговаряли на обективната действителност. Отправя се искане за
отхвърляне на исковата претенция. Претендират се сторените в
производството разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
Между страните бил сключен договор за потребителски кредит
№1125129/16.02.2018 г., по силата на който заемодателят е предоставил на
заемателя парична сума в размер на 2500 лева. Кредитът е отпуснат при
следните условия: на 18 месечни вноски, с фиксиран месечен лихвен процент
по заема 35% или лихва от 875 лева, при ГПР 49,66 % и общ размер на всички
плащания - 3375 лева. Предвидено е обезпечение в чл. 5 от договора като
поръчителство, предоставено от "*****".
Като писмени доказателства са представени договора за кредит,
погасителен план, общите условия и преддоговорна информация за кредита,
както и договорът за гаранция и погасителен план към него. Приобщени са и
разписки за платени суми от ищеца на ответното дружество по процесния
договор, както и справка за извършените плащания по него, представена от
ответника.
5
Прието е без оспорване от страните заключение на съдебно -
счетоводна експертиза, което е кредитирано като обосновано, компетентно
изготвено и кореспондиращо с останалите приобщени по делото
доказателства. Вещото лице е установило, че по договора са платени следните
суми: главница в размер на 2500 лева, договорна лихва в размер на 578.74
лева, такса гаранция в размер на 1548.94 лева, такса по тарифа Общи условия
в размер на 180 лева и такса за предсрочно погасяване в размер на 12.50 лева
или общо платената сума е в размер на 4820.18 лева. Платената гаранция в
размер на 1548.94 лева била наредена от ********** по сметка на гаранта
„********“. Годишният процент на разходите по процесния договор за
потребителски кредит, като се включи в него и таксата за гаранция съгласно
договора за гаранция в размер на 2475 лева и възнаградителната лихва в
размер на 875 лева, възлиза в размер на 250.60 %, като при изчисление на ГПР
са включени разходи в общ размер на 3350 лева.
Въз основа на така установените факти, съдът е изложил
подробни, обосновани и законосъобразни съображения, че между страните е
възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който
ищецът е усвоил заетата сума, като впоследствие е върната, ведно с лихви,
прието е, че договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
като се дължи връщане само на чистата стойност, платеното над нея е платено
при липса на основание, като подлежи на връщане. Съображенията напълно се
споделят, като не следва да се преповтарят.
Предмет на въззивното производство е установяване налице ли е
недействителност на договора за кредит съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както е
прието от първоинстанционния съд.
Дружеството - жалбоподател е финансова институция по смисъла
на чл.3, ал.1, т.3 ЗКИ и може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Въззиваемата страна е физическо лице, което при сключване на
договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е.
страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и
ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК в релевантната за периода редакция.
По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита (ГПР), както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
6
по определения в приложение № 1 начин.
Процесният договор за кредит (договор за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние) формално съдържа посочване на
ГПР, без взетите предвид допускания, използвани при изчисляването,
съдържа и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора, не съответстват на действителните такива, съобразно
поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Застрахователните премии, за които става дума в цитираната легална
дефиниция, са такива по застраховки, гарантиращи вземанията на кредитора.
Аналогична функция изпълнява поръчителството. Дефиницията по §1, т.1 не
съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които се включват
в общия разход по кредита. Те са формулирани най - общо като „всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.
Възнаграждението по договора за поръчителство, макар и формално да не се
дължи на кредитодателя, значително оскъпява кредита, свързано е с него и
следва да се включи в общите разходи по същия.
В конкретния случай по договора не са включени допълнителни
разходи, регламентирани в чл.5 от договора. Според същия текст, заемът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от ******** в полза на
дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по – късно от
края на работния ден, в който се сключва заемът. По делото безспорно се
установява от заключението на приетата ССЕ, че посочената сума, платена на
поръчителя във връзка с договора за кредит, не е била включена в ГПР, като
същият, при съобразяване и на тези разходи, е в размер на 250.6%, което
многократно надвишава максимално допустимия според Закона размер.
Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
която е насочена както към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит,
така и за стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити, по начин, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
7
разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. С
посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването
на чл.19, ал.1 от ЗПК, като отразява по - нисък от действителния ГПР, както и
на дължимата обща сума в по-малък размер от действителния, се създава
заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се до
противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е
установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да
бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по
договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен, разбираем и кратък начин, за да може
потребителят да получи адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно своето задължения, преди да сключи
договора за кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23
ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други
разходи.
Безспорно по делото е установено, че въззиваемата страна е
заплатила на въззивника освен главницата по посочения договор,
възнаградителна лихва в размер на 578.74 лева, 1548.94 лева по договора за
гаранция, 180 лева – такса по тарифата и 12.50 лв. такса за предсрочно
погасяване или общо 4820.18 лв. Тези суми съгласно цитирания по – горе
текст се явяват недължимо платени и подлежат на връщане. Искът правилно е
уважен изцяло – така, както е претендирано – 1517.44 лв. Решението е
правилно и законосъобразно.
Въз основа на гореизложеното жалбата е неоснователна, а
решението на първостепенния съд – правилно и законосъобразно, като следва
да се потвърди.
Разноски са поискани от страните, като следва да се присъдят само
на въззиваемата страна. Съгласно списъка по чл.80 от ГПК и отбелязаното в
адвокатското пълномощно на адв. Д., е налице безплатно предоставена
адвокатска защита. Ето защо на същия следва да се заплати от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение в размер на 542.08 лв. на основание чл.38, ал.1, т.2
8
от ЗАдв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав, на основание чл.272 от ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1279 от 21.03.2024 г., постановено по
гражданско дело №14402/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, ХХV
граждански състав.
ОСЪЖДА „************, офис №**** да заплати на адв. А. З. Д.,
с личен № **********, вписана в АК - С., на основание чл.38, ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 542.08
(петстотин четиридесет и два лв. и осем ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9