Р Е
Ш Е Н
И Е
№1129
гр. Пловдив, 17.06.2017г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети май, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието
на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1442/2017г. по описа
на ПРС, XXV нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-0329-000024/20.01.2017г. на Началник РУ Раковски при ОДМВР Пловдив, с което на Й.М.М. с ЕГН **********, на основание
чл. 179, ал. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание -
ГЛОБА в размер на 200 /сто/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се прави искане за отмяна
на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно като излага
съображения в подкрепа на твърденията си. Алтернативно се прави искане за
намаляване на наложената глоба до законовия минимум към датата на извършването
на нарушението.
Жалбоподателят редовно и
своевременно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна - редовно и
своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище
относно жалбата на Й.М.М..
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателя Й.М.М. е
правоспособен водач на ППС и притежава СУМПС,
като се води на отчет в ОДМВР Пловдив.
На 14.01.2017г. свидетелят
мл.**Й.Г. ***, е съставил АУАН против Й.М.М. за
това, че на 14.01.2017г., около 11.00 часа, в с. Сърнегор, ул. „1-ва“,
управлявал лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № **, собственост на
„Секюрити груп ЗД“ ООД, с несъобразена скорост със състоянието на пътя –
заснежен, заледен, непочистен, губи управлението на автомобила, навлиза в
лентата за насрещно движение и удря движещия се насреща му лек автомобил като
допуска ПТП с материални щети. Извършеното нарушение било квалифицирано като
нарушение на чл. 20, ал. 2, предл. 3 от ЗДвП. Бил съставен и протокол за ПТП.
Акта бил подписан от жалбоподателя и от свидетеля и актосъставителя. В графа
„Възражения“, жалбоподателят записал че пътя бил непочистен и заледен.
Екземпляр от акта бил връчен на актосъставителя видно от подписаната разписка. Въз основа на така съставения
АУАН било издадено обжалваното НП, с което жалбоподателят е бил санкциониран с
глоба в размер на 200.00 лева – за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който резултат е предмет на настоящето
обжалване. В НП извършеното нарушение било описано по сходен начин
на описанието в съставения АУАН.
В проведеното съдебно производство като
свидетел е бил разпитан свидетелят по акта - свид. Ю. г., който в своите показания е заявил, че си спомня описаното в
акта ПТП. Били са изпратени с неговия колега от оперативната дежурна част по
сигнал за настъпило ПТП. При пристигането на място двамата водачи били
изпробвани за алкохол, но пробите били отрицателни. Пътят бил заледен, и нямало
натрупан сняг, но валяло дъжд и пътят бил много заледен. Свидетелства че в деня
на произшествието времето било спокойно и в никакъв случай не би могло да се
определи като бедствие, имало ясна видимост и при съобразяване на скоростта с
атмосферните условия водачът би могъл да овладее автомобила. Съдът кредитира тези показания, с изключение на заявеното
че по пътя не е имало натрупан сняг, доколкото същите
изхождат от обективен източник и не се опровергават от събраните по делото
доказателства. По отношение на това дали на платното е имало натрупан
сняг, съдът приема че поради изминалото време спомените на свидетеля не са така
ясни и тъй като в съставения от него акт е записал че пътя е бил заснежен и
заледен, съдът не кредитира заявеното в обратен смисъл.
По делото като свидетел е разпитан и другия участник в
настъпилото ПТП, който бил записан в протокола за ПТП съставен на мястото на
произшествието – В.Р.Я.. Свидетелят заяви че си спомня настъпилото ПТП. Пътят
бил почистен, но много заледен. Не валяло дъжд и сняг, но по пътното платно
имало отъпкан заледен сняг. Я. уточнява че няма спомен дали е валяло сняг, но
може и да е прехвърчало леко, но е нямало обилни снеговалежи. За настъпилото
ПТП свидетелят заявява че след табелата, на влизане в селото от завоя видял да
излиза автомобил, който натиснал спирачки, изгубил управлението и започнал да
се „сурка“ по заледения път. Свидетелят заявява че според него след като не е
успял да спре, другия водач се е движел с несъобразена скорост защото той се е
качил на банкета за да избегне удара и въпреки това другия автомобил го е
ударил, като след удара е продължил да се движи. Съдът кредитира тези показания, доколкото
същите звчат логично и не
се опровергават от събраните по делото доказателства.
Горната фактическа обстановка и анализът на
събраните по делото доказателства, обосновават слените правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав, приема за
установена именно описаната в АУАН и възпроизведената в НП фактическа
обстановка, доколкото същата се подкрепя и от показанията на разпитаните
по делото свидетели, приложения по делото Протокол за ПТП, а по същество не се оспорва и от
жалбоподателя, който не оспорва факта на допуснатото ПТП, а единствено навежда
твърдения, че за същото са допринесли изключително затруднените атмосферни
условия представляващи природно бедствие. В
конкретния случай, обаче, жалбоподателят не ангажира каквито и да е
доказателства в подкрепа на твърденията си, поради което същите не са
достатъчни да разколебаят презумптивната доказателствена сила на АУАН,
регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, което е достатъчно основание
да се приеме, че посочените в него констатации кореспондират с обективната
истина. Още повече че същите са подкрепени и от показанията на
разпитания по делото свидетел Я., чийто показания съдът кредитира по описаните
по горе причини.
Съгласно нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Съдът намира, че в конкретния случай се
установява с категоричност визираното в АУАН, респ. в обжалваното НП нарушение,
а именно: на посочените в НП дата и място жалбоподателят е управлявал МПС с
несъобразена скорост, в резултат на което е допуснал ПТП. Безспорно
се установи че пътят е бил заледен и заснежен, но също така се установи че е
имало видимост, почти не е валяло. Обстановката е била такава още преди
настъпилото ПТП, поради което съвсем предвидимо за жалбоподателя е било да
очаква че ако се движи с несъобразена скорост би могло да има нежелани
последици. Съдът не приема наведените доводи за наличие на природно бедствие в
страната. Видно е че жалбоподателяти не отрича че е предприел пътуване в
посочения ден и час, което едва ли би предприел ако е налице природно бедствие.
От събраните доказателства по делото не може да се направи подобен извод. Да,
атмосферните условия са били тежки, зимни, но всеки водач предприемайки
движение по пътищата следва да се съобразява именно с това, именно в това е
смисълът на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и жалбоподателят е бил длъжен
при управление на МПС да избира скоростта си така, че
да може да реагира адекватно пред възникналите препятствия по време на
движение. Фактът че се е стигнало до ПТП, като автомобила на
жалбоподателя се е подхлъзнал по заледения път и не е бил овладян от водача, потвърждава извода, че скоростта, която е избрал, не е била съобразена
с интензивността на двжението и с конктретните условия на пътя, което
обосновава и извода за наличие на виновно извършено нарушение.
Предвид гореизложеното и като взе предвид, че
процесното нарушение е доказано по несъмнен начин, настоящият съдебен състав
намира, че правилно в случая за същото е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
След служебно извършена проверка съдът
констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството и до отмяна на издаденото НП.
По отношение на твъряното от жалбоподателя че в
съставения АУАН, не е било отразено вписания свидетел дали е свидетел на
установяването на нарушението или на съставянето на акта, съдът счита че
посоченото не отговаря на истината. Видно от приложение АУАН в същия е отразено
че свидетеля е свидетел на съставянето на акта. Такива данни бяха събрани и в
хода на проведеното съдебно следствие. Поради изложеното не са налице основание
за отмяна на издаденото НП в тази връзка.
Що се отнася до размера на наложената санкция настоящия
съдебен състав счита че същия следва да бъде намален. Санкционната разпоредба
на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, към датата на извършване на нарушението –
14.01.2017г. е предвиждала наказание за извършеното нарушение глоба в размер от
100 до 200лв. В съответствие с разпоредбата на чл. 3 от ЗАНН – за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт който е бил в сила по
времето на извършването му. В чл. 3, ал. 2 е предвидено че ако до влизане в
сила на НП последват различни нормативни разпоредби се прилага онази от тях
която е по благоприятна за дееца. От сравнителния анализ на разпоредбата на чл.
179, ал. 2 от ЗДвП, към датата на извършеното нарушение и в последвалото
изменение в сила от 21.01.2017г. е видно че разпоредбата по времето на
извършване на нарушението е и по-благоприятна за дееца. Поради изложеното
наказанието на жалбоподателя следва да бъде определено в размер от 100 до
200лева. Наказващия орган не е уточнил как е определил размера на наложената
глоба, не е уточнил и ако това е максималния размер, защо е наложил именно
него. Съдът счита че на жалбоподателя следва да бъде наложена глоба в минимален
размер от 100лева, при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства, като
следва да се вземе предвид че видно от справката за нарушител водач, същия не
само е правоспособен водач, но и до момента има само едно единствено наказателно
постановление за извършени нарушения по ЗДвП – това което обжалва в настоящото
производство, както и облсоятелството че с настъпилото ПТП са били причинени
минимални щети. Не са налице, основанията на чл. 28 ЗАНН за
квалифициране на нарушението като маловажен случай, предвид характера на същото
– такова, което касае сигурността на всички участници в движението по пътищата.
По изложените съображения,
Пловдивският районен съд, XXV н. с.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно
постановление № 16-0329-000024/20.01.2017г. на Началник РУ Раковски при ОДМВР Пловдив, с което на Й.М.М. с ЕГН **********, на основание
чл. 179, ал. 2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание -
ГЛОБА в размер на 200 /сто/ лева, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената
ГЛОБА на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.