Решение по дело №396/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 755
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20217180700396
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 755

 

гр. Пловдив, 12.04.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                      СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно административно - наказателно дело № 396 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Касационният жалбоподател Н.Х.К. с ЕГН ********** ***, обжалва чрез пълномощника си адв.П. Решение № 1526 от 30.12.2020 г., постановено по АНД № 5385/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 25 н.с. С обжалваното решение е потвърден електронен фиш Серия К № 3873937 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на Н.Х.К., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се претендира отмяна на решението на РС - Пловдив, като неправилно и необосновано, като се сочи, че съдът не е отчел наличието на  съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на електронния фиш. Прави се искане за отмяна на съдебното решение, както и на електронния фиш. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника му адв.П., който поддържа жалбата, като твърди, че от доказателствата не е установено административно нарушение. Моли за присъждане на разноските по делото.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив е депозирал отговор по касационната жалба с доказателства, чрез юрисконсулт Белова, като моли решението на районния съд да се остави в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.  

Прокурорът от ОП – Пловдив Станкова моли първоинстанционното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. 

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря. Съдът, постановил обжалвания съдебен акт е счел, че на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с превишена скорост и поради това е налице извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът е стигнал до посочения извод, като е направил прецизен анализ на всички събрани доказателства, съставляващи част от административната преписка и като е отчел приложимата нормативната база по издаване на електронни фишове. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно в решението си възражението на жалбоподателя, наведено с жалбата против електронния фиш, касателно годността на протокола по чл.10 от специалната Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Настоящият съдебен състав намира изводите на първоинстанционния съд в тази насока за правилни, като счита, че действително от съдържанието на протокола не се установяват твърденията на жалбоподателя. Напротив, видно е, че номерът на първото статично изображение, заснето с техническото средство, посочено в протокола, е 0315519, а на последното – 0315909. Видно от снимковия материал към административната преписка, както и приетата и при разглеждане на настоящото дело снимка, номерът на снимката, на която е заснет автомобила на жалбоподателя на мястото на осъществения контрол на скоростта е 0315649. Следователно това изображение като номер е сред тези, описани в протокола. Районният съд правилно е съпоставил и часа на започване и приключване работата с техническото средство с часа на осъщественото нарушение, като въз основа на това е направил и коректни изводи за съотносимост на представения протокол за използване на АТСС към проверката, в рамките на която е установено и фиксирано нарушението.

Възраженията по касационната жалба относно това, че районният съд бил взел становище, че липсата на снимка на разположение на АТСС не съставлявало съществено процесуално нарушение, изобщо са несъотносими, защото, първо, съдът не е правил такъв извод в решението си и второ - снимката на разположението на техническото средство е част от административната преписка, която съдът е приел. Впрочем, възражения от страна на жалбоподателя в тази насока не са били правени и същият, чрез пълномощника му, е заявил в съдебното заседание пред районния съд, че няма доказателствени искания.

Не е основателно направеното още пред първоинстанционния съд възражение относно това, че за нарушението не следвало да се издава електронен фиш, защото то не било установено в отсъствие на контролен орган. Текстът на закона „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, цитиран от жалбоподателя, не изключва използването на мобилни АТСС при установяване на нарушенията за скорост, защото приемането на обратното становище би означавало да се приеме и че нарушението се извършва без нарушител, което е практически невъзможно. Забраната да се издава електронен фиш за нарушение, установено с мобилно АТСС касае само случаите, визирани в чл.11, ал.2 и 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., когато измерването на скоростта от мобилно АТСС се извършва от служебни автомобили или мотоциклети, които обаче също се движат. Процесният случай не е такъв, доколкото нарушението е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, поставена върху т. нар. „триножник“, временно разположен на участък от пътя. В тези случаи контролният орган слага само началото и края на работа на техническото средство, което самó установява и регистрира нарушението.

Не е основателно и възражението, че не било видно къде е осъществено нарушението. Напротив, налице е отразяване, както на административен адрес, така и на географски координати от GPS на техническото средство, а и от снимковия материал е очевидно, че автомобилът се движи по път в рамките на град Пловдив. Изпълнено е и изискването по чл.189, ал.8 от ЗДвП и с изпращането на жалбата в съда издателят на ЕФ е предоставил информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати.

Правилна и законосъобразна е била преценката на съда, постановил обжалваното решение и относно приложимата санкционна разпоредба и съответно наложената с фиша глоба.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че решението на РС Пловдив, с което се потвърждава електронния фиш на ОД на МВР Пловдив, следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

При извършената  служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

С оглед направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. 

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1526 от 30.12.2020 г., постановено по АНД №5385/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 25 н.с.

 

ОСЪЖДА Н.Х.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул.“Княз Богориди“ №7 сумата от 80 лева /осемдесет лева/ съставляваща възнаграждение за юрисконсулт.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                      2.