№ 344
гр. С., 07.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110119100 по описа за 2023 година
Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от „Т С“ ЕАД,
ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б срещу
Р. П. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „В-1“, бл. 526, вх. А, ет. 8, ап.
20, по чл. 79 вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на
следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „В-1“, бл. 526, вх. А, ет.
8, ап. 20, абон. № ********:
сумата от 2 009,60 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 11.01.2023 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 364,64 лв. за периода 15.09.2020 г. - 29.12.2022г.;
сумата от 33,33 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
11.01.2023г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 7,82 лв. за периода 31.01.2020 г. - 29.12.2022 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1634/2023 г. на
СРС.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството на собственик на процесния
имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период,
поради което дължи суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК Р. М. оспорва размера на главницата за дялово
разпределение и прави възражение за изтекла давност, както и че ответникът
1
не е собственик, нито вещен ползвател на имота. Моли съда да постанови
решение, с което да отвхърли предявените искове. Претендира адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Т С“ ЕАД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, след издаване по негово заявление в
качеството му на кредитор срещу ответницата Р. П. М. в качеството на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
19.01.2023 г. по ч.гр.д. № 1634/2023 г. на СРС, и след направено в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК възражение от длъжника. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта
за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, приема, че исковете са
допустими.
По основателността на исковете:
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: по исковете за главници: възникнало
облигационно отношение между страните, по силата на което е доставена
топлинна енергия и извършено дялово разпределение в процесния имот в
претендираното количество и стойност, както и че ответникът е
собственик/вещен ползвател на имота или го обитава на валидно договорно
основание с открита на негово име партида, факти, спиращи и/или
прекъсващи давността; по исковете за мораторни лихви: съществуване на
главен дълг в съответен размер, изпадане на ответника в забава и размер на
лихвите.
В тежест на ответницата е при установяване на горните обстоятелства
да докаже погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ:
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
2
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. Правоотношението възниква по силата на закона, без
да е необходимо изрично волеизявление в тази насока от страна на
потребителя.
Като писменп доказателство по делото е прието копие от договор за
покупко-продажба на жилище, сключен договор по реда на чл. 117 ЗТСУ рег.
№ 56, том IX/87 г., от което е видно, че на 10.06.1987 г. ответницата Р. П. М. е
придобила правото на собственост върху апартамент № 20, находящ се в гр.
С., ж.к. Н., бл. 526, вх. А, ет. 8. По делото не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че след това същата се е разпоредила с него в полза
на трето лице. Следователно Р. П. М. се явява клиент на топлинна енергия,
която е задължена да заплаща на „Т С” ЕАД стойността на доставяната в
процесния апартамент енергия.
В настоящия случай между страните не се спори и съдът с доклада по
чл. 146 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за
процесния имот през процесния период е доставена топлинна енергия и
извършено дялово разпределение в претендираното количество и стойност.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от
страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, в
рамките на периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ищецът е начислил по
прогнозни данни за имота на ответницата топлинна енергия на стойност 2
009,60 лв. Изгответните от фирмата за дялово разпределение изравнителни
сметки били въвеждани в информационната система на „Т С“ ЕАД по месеци
и суми, както следва: 1) през м. 07.2020 г. сума за връщане в размер на 424,05
лв. за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г.; през м. 07.2020 г. сума за
връщане, поради промяна в цената на топлинната енергия, в размер на 64,57
лв. за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. и през м.06.2020 г. сума за
връщане, поради промяна в цената на топлинната енергия, в размер на 62,39
лв., като за целия период от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. след изравняване
било налице сума за връщане на потребителя в общ размер на -551,01 лв.; 2)
през м.07.2021 г. сума за доплащане от потребителя в размер на +174,79 лв.,
като за целия период от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. след изравняване било
налице сума за доплащане от потребителя в общ размер на +174,79 лв.
Вещото лице е установило, че на 31.07.2020 г. са били издадени кредитни
известия, с които били сторнирани прогнозните задължения по фактурите иот
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в общ размер на 1 452,41 лв. Била издадена обща
фактура № *******/31.07.2020 г., в която били начислени суми за реално
консумирана топлинна енергия за същия период от м.05.2019 г. до м.04.2020
г. в общ размер на 1 028,36 лв. Във връзка с промяната на цената на
3
топлинната енергия със задна дата, сумата на общата фактура от м.07.2020 г.
била намалена със сумата от 64,57 лв., като оставащата сума по фактурата в
размер на 963,79 лв. се претендира в настоящото производство. След
извършеното за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. изравняване, през
м.07.2021 г. е била въведена сума за доплащане в размер на 174,79 лв. На
31.07.2021 г. били издадени кредитни известия, с които били сторнирани
прогнозните задължения по фактурите от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в общ
размер на 933,41 лв. Била издадена обща фактура № ********/31.07.2021 г., в
която били начислени суми за реално консумирана топлинна енергия за
същия период от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. в общ размер на 1108,20 лв. Във
връзка с промяна на цената на топлинната енергия със задна дата, сумата от
общата фактура от м.07.2021 г. била намалена със сумата от 62,39 лв., като
оставащата сума по фактурата в размер на 1 045,81 лв. се претендира в
настоящото производство. С оглед изложеното съдът намира за установено,
че през исковия период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия до
апартамент № 20, находящ се в гр. С., ж.к. Н., бл. 526, вх. А, ет. 8,
собственост на ответницата, чиято стойност за 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г.
възлиза на претендираната сума от 2 009,60 лв.
С оглед гореизложеното съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява, че в тежест на ответницата е възникнало
задължение да заплати в полза на ищеца стойността на доставената в имота
топлинна енергия.
Предвид обстоятелството, че се установява, че „Т С” ЕАД има
непогасено вземане срещу Р. П. М. за стойността на доставената в имота
топлинна енергия, следва да бъде разгледано направеното от последната
възражение, че част от него е погасено по давност. Задълженията на
потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за
периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите
условия на ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са
еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г.
по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен период. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният
срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а според чл. 422,
ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – в
конкретния случай това е 11.01.2023 г.
Исковият период, за който ищецът претендира цена на доставена
топлинна енергия е 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., следователно в случая са
приложими общите условия, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Тоест по отношение на тях е приложима
4
нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, съгласно която давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо.
Следва да се вземе предвид спирането на давността по време на
извънредното положение. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
/ЗМДВИП/, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР
на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), според който сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Посоченият закон е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Т. е. за периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020г. погасителна давност не е текла.
С оглед на това съдът приема, че вземанията за периода от м.05.2019
г. до м.09.2019 г. са погасени по давност. Задължението за м.10.2019 г. е
следвало да бъде изпълнено до 15.12.2019 г. включително и считано от
16.12.2019 г. е започнала да тече погасителна давност, която би изтекла на
16.12.2022 г. В случая обаче със спирането на течението на давността за
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., тригодишната погасителната
давност за него се увеличава с 69 дена, поради което задължението за м.
10.2019 г. не е погасено по давност към датата на подаване на исковата молба
на 11.01.2023 г.
Непогасените по давност вземания обхващат периода от м. 10.2019 г. до
м.04.2021 г. Същите по прогнозно начислени суми са в размер на 1864,37 лв.
видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Към посочената
сума следва да бъдат прибавени сумите за доплащане от потребителя и да
бъдат приспаднати сумите за възстановяване за непогасения по давност
период. На основание чл. 162 ГПК съдът въз основа на приложената по
делото справка за използвана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. от „ПМУ Инженеринг“ ЕООД и справка за прогнозно начислени
суми по фактури, представена в табличен вид в заключението по ССчЕ,
намира, че следва да бъде приспадната сумата от 191,09 лв. Следователно
непогасеният по давност размер на задължението за заплащане стойността на
топлинната енергия за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г. е 1762,73 лв.,
до който размер искът следва да бъде уважен и отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер и за периода от м. 05.2019 г. до м. 09.2019 г.
По иска по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
5
забавата. Нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Т С” ЕАД от 2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енер-
гия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обез-щетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 от общите условия от
2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на „Т С“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие по смисъла на чл. 95 ЗЗД, като предостави
информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл.
32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период,
в случай че същото следва по време датата, на която изтича периодът.
В настоящия случай за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. е
издадена обща фактура № *******/31.07.2020 г., в която били начислени
суми за реално консумирана топлинна енергия за същия период от м.05.2019
г. до м.04.2020 г. в общ размер на 1 028,36 лв. Във връзка с промяната на
цената на топлинната енергия със задна дата, сумата на общата фактура от
м.07.2020 г. била намалена със сумата от 64,57 лв., като оставащата сума по
фактурата в размер на 963,79 лв. се претендира в настоящото производство.
Установи се, че за исковия период целият размер на реално
консумираната топлинна енергия е 2009,60 лв., от които 963,79 лв. са по обща
фактура № *******/31.07.2020 г. и 1045,81 лв. по обща фактура №
********/31.07.2021 г. Стойността на непогасената по давност реално
косумирана топлинна енергия за периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г. е
1762,73 лв. Следователно стойността на погасената по давност реално
консумирана топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.11.2019 г.
възлиза на 246,87 лв.
Доколкото част от вземанията, включени във обща фактура №
6
*******/31.07.2020 г. са погасени по давност, съдът намира, че сумата, която
следва да бъде взета предвид при изчисляване на обезщетението за забава е
716,92 лв. (963,79 лв. – 246,87 лв). Тъй като тази сума не е била заплатена до
14.09.2019 г. (45 дни след издаването на фактурата), Р. П. М. е изпаднала в
забава на 15.09.2019 г. и от този момент дължи на „Т С” ЕАД лихва за забава.
За периода от 15.09.2020 г. (началната дата, от която в случая ищецът
претендира мораторна лихва) до 29.12.2022 г. обезщетението за забава
възлиза на 166,49 лв., определени от съда на основание чл. 162 ГПК.
Обща фактура № ********/31.07.2021 г. за периода м.05.2020-м.04.2021
г. е издадена на 31.07.2021 г., видно от заключенито по ССчЕ. Същата е за
сумата 1045,81 лв. Тъй като ответницата не е заплатила тази сума на ищеца до
14.09.2021 г. (45 дни след издаването на фактурата), за нея е възникнало
задължение за заплащане на обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г.
до 29.12.2022 г., което е в размер 136,82 лв., определен от съда по чл. 162
ГПК.
С оглед на горното, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 303,31 лв. и за
периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г. с отхвърляне за горницата до пълния
предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва:
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ, отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните
предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение
самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата
"дялово разпределение на топлинната енергия" е определен в ЗЕ - съгласно
чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор
за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б, с който се урежда цената за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
По силата на чл. 22 от ОУ на ищеца дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл.
от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях
търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
7
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена
на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин
на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се
определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното
дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в
този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово
разпределение – само условията и начинът на плащане на услугата.
Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е
услугата за дялово разпределение да е реално извършена.
В случая ищецът е сключил договори. при ОУ с „ПМУ Инженеринг“
ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, първият от които от 26.05.2017 г. за срок от 1 година (
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г.) с опция за автоматично удължаване на срока при
липса на възражение от страните за изравнителни периоди 01.05.2018 –
30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., а вторият от 03.06.2020 г. за срок
от 3 години. Ангажирани са и доказателства установяващи, че на общо
събрание, проведено на 26.11.2008 г., етажните собственици в сграда,
находяща се в гр. С., ж.к. „Н.“ бл. 526, вх. А, са избрали „ПМУ Инженеринг“
ООД за извършване на услугата дялово разпределение в сградата етажна
собственост. Между страните не се спори, че услугата дялово разпределение е
била реално извършена, в какъвто смисъл са и констатациите на вещото лице
по приетата без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза.
Ето защо ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността
на извършваната услуга дялово разпределение и предявените искове за
установяване на дължимостта са установени по основание. Както беше
посочено по-горе, съдът с доклада по чл. 146 ГПК е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че за процесния имот през процесния период е
извършено дялово разпределение в претендираното количество и стойност, а
именно в размер на 33,33 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. при
липса на погасени по давност задължения за процесния период.
8
С оглед гореизложеното това следва да се приеме, че предявеният иск
по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинната енергия подлежи на
уважаване в претендирания размер от 33,33 лв. и за периода от 01.12.2019 г.
до 30.04.2021 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в заповедното и в настоящото исково
производство съразмерно уважената част от исковата претенция.
В заповедното производство по ч.гр.д. № 1634/2023 г. на СРС. ищецът
е сторил разноски в общ размер на 73,31 лв., от които 48,31 лв. – заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лв.,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26
НЗПП, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото), като с оглед уважената част от
исковете му се дължат разноски в заповедното производство в размер на
63,72 лв.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на
размер 542,07 лв., от които 182,07 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. –
депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено
от съда в размер на 50 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от НЗПП при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото, както и такси от 10 лв. за съдебни
удостоверения, като с оглед уважената част от исковете му се дължат
разноски в заповедното производство в размер на 471,15 лв.
Ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също имат право на
разноски в заповедното и в настоящото производство съобразно отхвърлената
част на предявените искове. В случая е претендирано адвокатско
9
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Определено по реда Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
дължимото в полза на процесуалния представител на ответницата адвокатски
възнаграждения са в размер на размер на 541,54 лв. в исковото производство
(чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата) и 420,77 лв. – в заповедното производство (чл.
7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредбата), като същите определени съразмерно на
отхвърлената част от исковете възлизат на сумата в размер на 70,85 лв. в
исковото производство и 54,99 лв. в заповедното производство по ч.гр.д. №
1634/2023 г. на СРС.
Следователно в полза на процесуалния представител на ответницата –
адвокат И. А. Н. от САК следва да бъдат присъдени адвокатски
възнаграждения за оказана безплатна адвокатска помощ в горепосочените
размери.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, че Р. П. М., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ж.к. „В-1“, бл. 526, вх. А, ет. 8, ап. 20, дължи на следните суми
за имот, представляващ апартамент № 20, находящ се в гр. С., ж.к. „В-1“, бл.
526, вх. А, ет. 8, абон. № ********:
сумата от 1762,73 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 11.01.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата от 303,31 лв. - мораторна лихва върху цената на доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.12.2022 г.;
сумата от 33,33 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
11.01.2023 г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
19.01.2023 г. по ч.гр.д. № 1634/2023 г. на СРС, 31 с-в, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, както следва:
иска за главница за топлинна енергия - за горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 2 009,60 лв. и за периода от
м.05.2019г. до м.09.2019 г. поради погасяване по давност;
иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия - за
горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 364,64 лв.
за горния процесен период поради погасяване по давност;
иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
сумата от 7,82 лв. за периода от 31.01.2020 г. до 29.12.2022 г.
10
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК Р. П. М., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „В-1“, бл. 526, вх. А, ет. 8, ап. 20, да заплати на
„Т С“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“
№ 23Б, следните суми:
сумата от 471,15 лв. – разноски в настоящото производство;
сумата от 63,72 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №
1634/2023 г. на СРС, 31 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Т С“
ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23Б
да заплати на адв. И. А. Н. от САК, адрес: гр. Ботевград, ул. „Свобода“ № 3В,
ет. 1, офис 6, следните суми:
сумата от 70,85 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана в настоящото
исково производство безплатна правна защита на ответницата Р. П. М.;
сумата от 54,99 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана в
заповедното производство по ч. гр. д. № 1634/2023 г. на СРС, 31 с-в.
безплатна правна защита на ответницата Р. П. М..
Решението е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг“ ООД,
ЕИК: *****, като трето лице-помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11