Решение по в. гр. дело №1109/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1188
Дата: 20 октомври 2025 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20231000501109
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1188
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петя Алексиева
Членове:Кристина Филипова

Иванка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000501109 по описа за 2023 година
С решение № 54 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 36/2021 г., ОС Монтана,
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ да заплати на Н. Н. К. обезщетение от 80 000 лв. за
неимуществени вреди от ПТП на 1 април 2019 г., настъпило в Румъния (между
товарен автомобил Мерцедес с ДКН ******** и товарен автомобил Ивеко с
ДКН ********, застрахован при City Ins SA), както и обезщетение от 2 926,85
лв. за имуществени вреди от същото ПТП, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди над уважения размер до претендирания от 100 000 лв.
като неоснователен.
Със същото решение се ОСЪЖДА Сдружение „НББАЗ“ да плати
обезщетение за забавено плащане върху двете обезщетения в размер на
законната лихва за периода от 19 февруари 2021 г. до окончателното плащане
на дълга, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забавено плащане за
периода от 8 септември 2020 г. до 18 февруари 2021 г.
Срещу решението в осъдителната част е постъпила въззивна жалба от
Бюрото. Счита, че дадената правна квалификация е неправилна, както и че
следва да се прилага румънското право. Счита, че исковете са недопустими,
1
тъй като няма надлежно отправена претенция към Компенсационния орган –
не са били представени оригиналите на относимите документи на румънски
език, и Бюрото мотивирано ги е изискало. Подчертава, че самият румънски
застраховател е поискал в 2-месечния срок по чл. 516, ал. 1, т. 1 КЗ
първичните медицински документи на румънски език, което води до извода, че
компенсационният орган вече не следва да участва в отношенията между
пострадал и застраховател (той може да се намеси само при пълна пасивност).
Оспорва механизма на ПТП, като твърди още, че самият пострадал е
съпричинил вредния резултат, тъй като се е движел с превишена и
несъобразена скорост, като е могъл аварийно да спре. Твърди, че не са
доказани по размер исковете, като подчертава, че следва да се има предвид
румънската точкова система. Оспорва и законната лихва. Моли решението да
се отмени.
Ответникът Н. Н. К. оспорва въззивната жалба, като подчертава, че е
спазил процедурата по КЗ. Счита, че липсва принос при настъпване на
вредните последици, тъй като ударът е бил непредотвратим за ищеца.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 515, ал. 1, т. 1 вр. чл. 515,
ал. 2, т. 3 от КЗ.
Ищецът Н. Н. К. твърди, че пострадал при ПТП на 1.04.2019 г. в
Румъния, поради виновно и противоправно поведение на румънски водач,
управляващ автомобил с румънска регистрация, чиято гражданска
отговорност била застрахована при румънски застраховател City insurance SA.
Твърди се, че ищецът предявил претенцията си пред представител на
румънския застраховател в България („Еврохелп България“ ЕООД) на
8.09.2020 г., но не получил обезщетение. На 18.12.2020 г. К. отправил искане
до НББАЗ като компенсационен орган за заплащане на обезщетение, но до
изтичането на двумесечния срок ответникът не се произнесъл. От ПТП К.
получил фрактура на горната част на пищяла със счупване на фибулата и на
лявото тибиално плато, лекувал се оперативно, бил шест месеца
неработоспособен, а ТЕЛК констатирала 50% трайно намалена
2
работоспособност. За търпените болки и страдания претендира обезщетение в
размер на 100 000 лв. заедно със законна лихва от 8.12.2020 г. до
окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 2 926,85 лв., представляващи разходи за лечение, както и законна
лихва от датата на завеждане на иска – 2.03.2021 г. Претендира и присъждане
на разноски.
Ответникът Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ оспорва исковете. Счита, ги за недопустими, тъй като не са
налице предпоставките на чл. 515 КЗ. Сочи, че самият ищец бездействал като
непредставил доказателства и това била причината застрахователното
дружество да не се произнесе по искането. Счита, че липсва виновно
поведение на румънския водач, а отделно намира, че е налице принос от самия
ищец, който управлявал товарната композиция с превишена скорост и без
поставен предпазен колан. Оспорва размера, като завишен, както и искането
за законна лихва. Претендира присъждане на деловодни разноски.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
На 1.04.2019 г. е настъпило ПТП между управляван от ищеца (български
гражданин) товарен автомобил и друг такъв, управляван от румънски
гражданин. Инцидентът е настъпил на територията на Румъния, като няма
спор, че другият водач е имал валидна към момента застраховка за
гражданската си отговорност при City insurance SA, с представител в
РБългария „Еврохелп България“ ЕООД.
От приетите по делото САТЕ (вкл. и пред настоящата инстанция) и
събраните гласни доказателства (водача К. Р., разпитан от чуждестранен съд,
по реда на Регламент 2020/1783) се установява, че ПТП е настъпило на
двулентов извънградски пътен участък, с надлъжна смесена маркировка - от
една непрекъсната и една прекъсната линия, която е позволявала изпреварване
от страна на румънския автомобил. Отразено е, че липса яснота за поставен
знак, ограничаващ скоростта до 60 км/ч. Румънският автомобил се е движел
преди удара със скорост от 69, 54 км/ч, а българският – със 73,22 км/ч. Прието
е, че инцидентът е настъпил поради завиване в ляво и навлизане в насрещната
лента за движение от водача на товарния румънски автомобил „Ивеко“.
3
Вещото лице се основава и на признания на самия водач, който е заявил, че е
застигнал колона и автомобилът пред него е спрял, а за да избегне удара
румънският гражданин е предприел „тройно разминаване“ с насрещния
товарен български автомобил. Изчисленията сочат, че опасната зона за
спиране на последния е била 62,95 м, а т.а. „Ивеко“ е навлезнал в лентата на
т.а. „Мерцедес“, когато се е намирал на 15 м от него – т.е. румънския
автомобил е навлезнал внезапно в опасната му зона за спиране (при движение
с 60 км/ч изводът не се променя, тъй като зоната тогава ще бъде 46,48 м).
Установено е, че българският водач е започнал спиране, но това не е
способствало за предотвратяване на удара. След настъпилия страничен
приплъзващ удар т.а. „Мерцедес" е напуснал платното за движени и се е
преобърнал. При това естество на сблъсъка коланът е малко ефективен, но би
могъл да задържи водача К. към седалката. (Установява се, че при макар и
други конкретни изчисления за скоростта, крайните изводи на приетата пред
ОС САТЕ съвпадат с тази на изслушаната пред САС).
Приетото заключение на СМЕ установява, че ищецът е получил открита
полифрагмена фрактура на проксималната тибия в ляво. Първоначално е
извършена операция в румънска болница за поставяне на временен външен
фиксатор, а след това на 16.04.2019 г. е извършена оперативна репозиция на
фрагментите и фиксация на крайника с плака и винтове. През юни същата
година в България е направено артроскопско изследване, което е установило
усложнения и е предприето отстраняване на единия винт и поставяне на два
други. Въпреки проведена рехабилитация и приложените адекватни мерки и
съвременен подход на третиране на травмата, пълно възстановяване при
ищеца е невъзможно поради сложността на фрактурата. Заключено е, че
уврежданията ще прогресират, като е възможно забавяне на процеса
медикаментозно. Обобщено е, че качеството на живот на ищеца е влошено
поради търпените болки и невъзможността да извършва движения в лявата
колянна става в пълен обем и да понася натоварване, каквото обичайно е
могъл.
От разпита на св. Е. К. (съпруга на ищеца) се установява, че Н. изпитвал
затруднения да се придвижва и да се обслужва сам, разчитал на помощта на
съпругата си, станал психически нестабилен, чувствал се безполезен заради
невъзможността да упражнява професията си на шофьор. Седем месеца след
инцидента започнал да се придвижва само с една патерица, а на работа се
4
върнал през януари 2020 г. – 11 месеца след злополуката. Дискомфортът при
движение продължава и понастоящем, като сутрин трудно раздвижва
травмирания крак.
От приложените по делото фактури се установява, че ищецът е сторил
разходи за консумативи (с изкл. на фактура № 106 издадена на името на друго
лице), материали и медикаменти, потвърдени от вещото лице по СМЕ.
Установява се, че на 8.09.2020 г. ищецът К. е сезирал представителя
„Еврохелп България“ ЕООД, но с писмо изпратено на 22.12.2020 г.
дружеството е заявило, че от румънския застраховател не са получени
инструкции и поради това претенцията му не може да бъде уважена.
С молба от 18.12.2020 г. ищецът сезирал Бюрото с искане за заплащане
на обезщетение.
С електронно съобщение от 20.01.2021 г. City insurance SA уведомило
НББАЗ и българския представител, че за да определи обезщетение трябва да
получи документите на румънски език. С ново електронно съобщение от
20.01.2021 г. Бюрото изискало последните от ищеца, но няма данни същите да
са представени.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Предявените искове са допустими и основателни по своето същество.
На първо място следва да се посочи, че ищецът е сезирал българския
представител на румънския застраховател на 8.09.2020 г., като в тримесечния
срок по чл. 515, ал. 1 КЗ (изтекъл на 8.12.2020 г.) не е получил мотивиран
отговор. Не е налице изключението на чл. 515, ал. 4, т. 1 КЗ. Сочения текст (в
приложимата редакция) гласи, че увреденото лице не може да предявява
претенция пред Бюрото в качеството му на Компенсационен орган, когато при
условията на ал. 1, т. 2 (когато няма надлежен представител в РБ) е предявило
претенцията си за обезщетение направо пред застрахователя, или когато има
такъв представител е сезирал същия, и в тримесечния срок по ал. 1, т. 1 е
получил мотивиран отговор по претенцията. В случая се установява, че
представител на румънския застраховател в РБ има („Европхелп България“
ЕООД) и той е сезиран. Несъстоятелна е обаче тезата, че след като от
представителя е била изисквана документация на румънски, то това по
естеството си съставлява мотивиран отговор на сезирания орган. Отговор по
5
смисъла на законовата норма може да съставлява само съответно
аргументиран по същество краен извод относно повдигнатия въпрос за
обезщетение – уважаване или отхвърляне на искането, а не указания за
представяне на доказателства и практически бланкетен отговор. Същите
изводи следва да се отнесат и до възражението на жалбоподателя, че
румънския застраховател мотивирано е отговорил на претенция, адресирано
към него – липсва аргументирано уважаване или отхвърляне на претенцията.
В този смисъл искът не е недопустим – няма установено мотивирано
произнасяне, следователно не е налице изключението на чл. 515, ал. 4, т. 1 КЗ.
След като в указания срок ищецът не е получил отговор от запитания
представител на румънския застраховател, той е упражнил правото си да
сезира Бюрото, което е следвало в двумесечен срок (чл. 516, ал. 2) да формира
становище и да уведоми за това пострадалото лице. Няма данни по реда на чл.
516, ал. 5, изр. 2 от КЗ в рамките на срока за произнасяне на Бюрото да е даден
отговор на претенцията на заявителя-ищец, следователно и на това основание
производството пред НББАЗ не подлежи на прекратяване. Съгласно чл. 516,
ал. 8 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда само ако Компенсационният орган не се е произнесъл по подадената
претенция в срока по ал. 2, отказал е изплащане на обезщетение или ако
увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението.
По съществото на спора:
Няма спор, че застрахователното събитие е настъпило на територията на
държава-членка – Румъния, и че пострадал е български гражданин. За да се
ангажира отговорността на Бюрото, ищецът следва да установи, че е
пострадал от ПТП, причинено виновно и противоправно от водача, чиято
(няма спор в настоящата инстанция), гражданска отговорност е застрахована
при румънски застраховател. Съгласно чл. 515, ал. 2 КЗ, право на обезщетение
има увреденото лице, което пребивава в Република България, когато
застрахователният договор на виновния водач е сключен със застраховател,
установен в държава членка, различна от Република България, застрахованото
моторно превозно средство на виновния водач обичайно се намира в държава
членка, различна от Република България, застрахователното събитие е
настъпило в държава членка, различна от Република България. Посочените
условия са налице, но страните спорят относно механизма на ПТП и
6
виновното поведение на водача, както и относно наличието на принос,
естеството на вредите и размера на обезщетенията.
Настоящият състав споделя изводите на първостепенния съд, който е
приел, че единствената причина за настъпването на вредните последици е
противоправното и виновно поведение на водача на автомобилът с румънска
регистрация. Осъществени са елементите на деликта, установени в
издиреното и приложени чуждо право - чл. 1381 от ГК на Румъния. Приетата
и пред настоящата инстанция САТЕ е потвърдила общите крайни изводи на
приетата пред ОС такава експертиза. Установено е, че при движение по път с
две ленти (по една в посока), водачът на товарната композиция „Ивеко“ е
навлезнал неправилно и в нарушение на правилата за движение в насрещното
платно, където по това време се е движел ищецът. Движението на последния е
било правомерно, тъй като ПТП е настъпило извън населено място и според
експерта допустимата и разрешена скоростта е била 90 км/ч. (съответно и на
чл. 49, ал. 3, б. „в“ от цитирания и по-долу от Глава V, раздел 2, подраздел 5 на
Извънредно постановление на МС № 195/2002 г.). Ищецът К. е шофирал със
скорост от 73 км/ч (или 62 км/ч според първата САТЕ), което е под
ограничението. Не може да се приеме, че скоростта е ограничена на 60 км/ч,
тъй като по делото не се доказва къде е поставен знак с такова предписание и
дали същия влияе на правилата, регулиращи мястото на събитията. Установява
се, че т.а. „Ивеко“ е навлезнал в насрещната лента внезапно, с цел да
предотврати удар с намиращо се пред него спиращо превозно средство, като
така той се е озовал в опасната зона за спиране на ищеца-водач (тази зона е
била около 46 м, а навлизането пред т.а. „Мерцедес“ в лентата му за движение
е било на около 15 м). Българският водач не е имал техническа възможност да
предотврати инцидента, макар и да е предприел аварийно спиране. При
започналата спасителна маневра автомобилната композиция се е приплъзнала
и отклонила в дясно и поради наклон на пътя се е преобърнала. Последното
според СМЕ е пряката причина поради, която ищецът е получил травматични
увреждания на долния крайник (фрактура).
С така констатираното поведение водачът на т.а. „Ивеко“ е нарушил
румънското право, установено пред настоящата инстанция – (виж. напр. л. 283
и сл.). Нарушен е чл. 48 от Глава V, раздел 2, подраздел 5 на Извънредно
постановление на МС № 195/2002 г., според който водач на МПС трябва да
спазва законовия режим на скоростта и да я адаптира в зависимост от пътните
7
условия, в такава степен, че да може да предприеме всякаква маневра в
условията на сигурност. Това задължение не е изпълнено от водача на т.а.
„Ивеко“, тъй като той не се е движел с подходяща скорост, позволяваща му да
намали и предотврати удар със започналия спиране непосредствено пред него
автомобил. Нарушен е и чл. 51 от същия акт, според който водач на МПС,
който се движи зад друго МПС се задължава да спазва достатъчна дистанция
спрямо предното МПС, за да избегне удар със същото. Очевидно е, че
румънският водач не е спазвал необходимата дистанция, тъй като при
възникналата необходимост от спиране той е преценил, че няма да може да
предотврати сблъсък с намиращото се пред него МПС и поради това е
извършил следващо нарушение – неправилно навлизане в насрещната лента.
Деянието е извършено при непредпазливост, понятие, с което борави и
румънския закон. Водачът е бил длъжен и е могъл да предвиди обществено
опасните последици от действията си, но се е надявал да ги предотврати.
Събраните доказателства установяват, че той е можел да съобрази
поведението си с пътните условия, но не го е сторил. Няма въведени
твърдения, нито са ангажирани доказателства, които да сочат, че са налице
някои от обстоятелствата, които да изключат вината на водача.
Събраните доказателства не установяват твърдението на Бюрото, че
пострадалият водач е съпричинил вредните последици. Едното от
възраженията за непоставен предпазен колан не е било поддържано пред
настоящата инстанция, но и същото е неоснователно, тъй като няма пряко
доказване, че използването на колан (с оглед преобръщането на МПС) би
предотвратило счупването. Другото възражение, че водачът на т.а.
„Мерцедес“ се е движел с превишена скорост е опровергано, а няма никакви
доказателства, които да установят друго нарушение на правилата за движение.
Относно причинените неимуществени вреди, по делото се установява,
че ищецът К. е претърпял открито многофрагментно счупване на лявата тибия
и фибула и на тибиалното плато, което е лекувано с оперативни терапии за
репозиция и наместване. Данните сочат, че оздравителният и лечебен процес
не е вървял гладко, тъй като са настъпили усложнения поради развило се
възпаление и това е наложило ревизия на операцията за поставянето на нов
синтезен материал. Според мнението на експерта, въпреки проведената
рехабилитация и приложените адекватни мерки и съвременен подход на
8
третиране на травмата, пълно възстановяване при ищеца е невъзможно поради
сложността на фрактурата. Прогнозата относно пълното възстановяване на
ищеца не е обнадеждаваща, тъй като е заключено, че уврежданията ще
прогресират, като е възможно само забавяне на процеса медикаментозно.
Както СМЕ, така и разпита на св. К.а установяват, че качеството на живот на
ищеца се влошило, той търпял силни болки, не можел да извършва движения в
лявата колянна става в пълен обем, изпитвал затруднения да се придвижва и
да се обслужва сам, разчитал на помощ от близки в ежедневието си, станал
психически нестабилен, чувствал се безполезен заради невъзможността да
упражнява професията си на шофьор. Чувствително дълъг бил
възстановителния период, тъй като след повече от половин година ищецът
имал възможност да започне самостоятелно придвижване с една патерица, а
възможност да изпълнява професионалните си ангажимент имал след почти
година. Дискомфортът при движение продължавал и понастоящем с недобра
прогноза.
Относно начина на определяне на обезщетението е налице спор между
страните. Настоящият състав приема, че същото следва да бъде определено по
румънското право, като в тази насока са изискани и приложени Основание за
прилагане към настоящия правен спор на националното право на Република
Румъния е чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. (Рим II), който
предвижда, че приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от
този факт. От получен отговор от Министерство на правосъдието на Румъния
по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация между
държави се установява, че към 1 април 2019 г. приложимите норми от
румънското право за заплащане на обезщетение за причинени вреди при
пътно-транспортно произшествие са следните: чл. 1349 – чл. 1356 и чл. 1381 –
чл. 1395 от Румънския граждански кодекс, Закон № 132/2017 относно
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за щети, нанесени от
трети лица при злополуки с превозни средства и трамваи, както и Правилник
на A.S.F. (Орган за финансов надзор) № 20/2017 относно автомобилните
застраховки в Румъния. Пред настоящата инстанция са изискани
допълнителни разяснения и нормативни актове, от превода на които се
9
установява, че в Румъния е действащ от 7.09.2022 г. Указ на председателя на
Финансовия контрол и на министъра на здравеопазването № ½.293/2022 г. за
определяне на обезщетенията на ощетените лица в следствие на настъпили
пътно транспортни произшествия въз основа на точкова система за
определяне на травмата, установена от Националния институт по съдебна
медицина „Мина Минович“ Букурещ, с който е приета точкова система за
определяне на травмата при случаите на причинена телесна повреда или
увреждане на здравето на гражданите в следствие настъпване на ПТП,
съгласно чл. 22, ал. 5 от Закон № 132/2017 г. за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ за причинени щети на трети лица в следствие на
настъпили транспортни произшествия с автомобили и трамваи. Оценката на
една точка е равна на една двойна минимална брутна основна работна заплата
за страната, като по делото няма спор, че една такава заплата възлиза на 2080
леи, към датата на инцидента. Чрез справка в интернет се установява, че към
датата на ПТП една леа е на стойност 0.385 лв., следователно 2080 леи са
800,80 лв. Следователно една точка се равнява на 1601, 60 лв. Според
румънското право обезщетенията могат да се коригират в зависимост от
особеностите на всеки отделен казус.
Относимо към определяне на конкретния размер е писменото
доказателство, приложено на л. 301. За да определи точките, по които следва
да се изчисли обезщетението съдът взе предвид следното:
Касае се до открита фрактура на тибиалното плато и полифрагментна
фрактура на проксималната тибия и фибула. В приложената таблица е
сегментиран сектор за проксимално (в горната част на пищялните гости)
счупване на тибия и фибула. По делото се установява, че се касае до открита
фрактура на тибиалното плато, а според общо достъпната информация
„ставно плато“ е горната, плоска или леко изпъкнала част на кост, която
участва в образуването на ставата, като същото представлява основната
ставна повърхност на костта. Когато фрактурите засягат ставите и техните
повърхности, те се определят като артикуларни. Ето защо в случая се
установява, че се касае до проксимално счупване на тибията и фибулата (двете
основни кости на пищяла), което е изцяло артикуларно (счупването е и
открито). Доколкото има данни и за полифрагментност, фрактурите са и с
характеристиката „фрагментираност“. На тези критерии отговаря полето от
таблицата, намиращо се на л. 302, и определящо точки в диапазона 22-26
10
(колона 3). На следващо място, към посочените точки следва да се добавят
такива от усложнения в колона 5, тъй като се установява, че при пострадалия
са налице данни за повторна медицинска интервенция поради настъпили
усложнения от възпалителен характер след първоначалната манипулация,
респ. подновяване на синтезен материал. Според таблицата точките, които
следва да се зачетат са 5-6. Като съобрази данните по делото – естеството на
фрактурата (открито, полифрагментно), дългата продължителност на
лечението, необходимостта от чужда помощ, дългото обездвижване,
ползването на помощни средства, преживените стрес, депресия и
емоционален дискомфорт, липсата на оптимистична прогноза,
необходимостта от прием на медикаменти и понастоящем, както и
усложненията в процеса на лечение и възстановяване, довели до повторна
операция, съдът приема, че по колона 3 следва да се определят 26 точки, а по
колона 5 – 6 точки, или общо 32 точки. Както се посочи по-горе една точка
отговаря на сумата от 1601,60 лв., следователно за 30 точки на ищеца се
полага обезщетение в размер на 51 251,20 лв. за неимуществени вреди. До
този размер следва да се уважи иска, а за горницата до присъдените от
първата инстанция 80 000 лв. претенцията следва да се отхвърли.
За пълнота следва да се посочи, че е несъстоятелна тезата, че след като
исканията на пострадалия не са били придружени с оригиналите на
документите на румънски език то това е било основателна причина запитания
да не се произнесе. Представените в превод от съответен компетентен
преводач книжа са достатъчни за да може представителя или компенсаторния
орган, развиващи дейност на територията на РБ и ползващи български език,
да формират становище.
Жалбата на Бюрото, досежно обезщетението за имуществени вреди е
частично неоснователна. Според СМЕ, чието заключение не е опровергано,
приложените документи установяват разходи за проведеното конкретно
лечение. Твърдението, че фактурите са издадени на името на друго лице е
несъстоятелно, тъй като същите касаят пострадалия при ПТП Н. Н. К.. От
сумата следва само да бъде извадено плащането по фактура № 106 от
11.09.2019 г., тъй като същата е издадена на неустановено лице М. А., а не на
ищеца Н. К.. Ето защо сумата, която се дължи е в размер на 2 543,85 лв. и
искът над тази стойност следва да се отхвърли.
11
Възраженията на въззивника досежно законната лихва следва да се
отхвърлят, тъй като същата е определена в съответствие с чл. 516, ал. 4 КЗ,
съгласно който компенсационният орган дължи върху платеното
застрахователно обезщетение законната лихва за забава считано от датата, на
която изтича срокът по ал. 2, до датата на плащането. Ищецът е сезирал
НББАЗ на 18.12.2020 г, следователно след 19.02.2021 г. бюрото дължи законна
лихва върху главниците.
При този изход на спора на жалбоподателя се следва възнаграждение за
адвокат с оглед уважената част от жалбата в минимален размер на 1 536 лв. с
включен ДДС. Платеното общо възнаграждение е в размер на 10 671,23 лв.
Настоящият състав приема, че при отчитане на размера на платеното и на
минималното възнаграждение, както и сложността на съдебния спор,
изчисленият минимален размер следва да се завиши с ¼ и да се присъди
сумата от 1920 лв., която отговаря и на положения труд пред въззивния съд. С
оглед уважената част от въззивната жалба останалите разноски за въззивника
(4 263,34 лв. общо) следва да се признаят до сумата от 1 497,18 лв. На
пълномощника на ответника по жалбата, с оглед отхвърлената част от същата
се следва възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 2 143,85 лв. До тази сума
следва да се намали хонорара на представителя на ищеца пред първата
инстанция. Държавната такса възложена на Бюрото – 3317 лв., следва да се
редуцира до 2151,79 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 54 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 36/2021 г., ОС
Монтана, в частта, в която се ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ да заплати на Н. Н. К. обезщетение
над сумата от 51 251,20 лв. до сумата от 80 000 лв. за неимуществени вреди от
ПТП на 1 април 2019 г., настъпило в Румъния (между товарен автомобил
Мерцедес с ДКН ******** и товарен автомобил Ивеко с ДКН ********,
застрахован при City Ins SA), както и обезщетение над сумата от 2543, 82 лв.
до сумата от 2 926,85 лв. за имуществени вреди от същото ПТП, като и в
частта, в която Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ се ОСЪЖДА да заплати държавна такса над сумата над
12
2151,79 лв. до сумата от 3317 лв. и в частта, в която Сдружение
"Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да
заплати на адв. Г. Й. възнаграждение в размер над 2 143,85 лв. до сумата от
6920 лв.
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Н. К., ЕГН **********, с правно основание чл.
515, ал. 1, т. 1 вр. чл. 515, ал. 2, т. 3 от КЗ, предявен срещу Сдружение
"Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, ЕИК
**********, за заплащане на сумата над 51 251, 20 лв. до сумата от 80 000 лв.
като обезщетение на неимуществени вреди и над сумата от 2543, 82 лв. до
сумата от 2 926,85 лв. като обезщетение за имуществени вреди.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която Сдружение
"Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е осъдено да
заплати на Н. Н. К. обезщетение в размер на 51 251,20 лв. за неимуществени
вреди и сумата от 2543, 82 лв. като обезщетение за имуществени вреди, както
и в частта, в която е присъден законна лихва считано от 19.02.2021 г.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. Н. К. да заплати на Сдружение "Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ разноски за въззивното
производство в размер на 1920 лв. и на 1 497,18 лв.
ОСЪЖДА Сдружение "Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ да заплати на адв. Г. Й. възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер
на 2 143,85 лв. за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13