№ 1990
гр. С., 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110147121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 255414/08.08.2024 г. на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. №, срещу ЕТ [ фирма ], БУЛСТАТ ., със съдебен
адрес: гр. С., ул. №, вх., ет., ап., с която са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за следните суми: 768,79 лева –
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 31.05.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. до
окончателното плащане; 151,81 лева – лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 07.06.2023 г.; 0,13 лева – лихва за забава
върху задължението за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
31.07.2020 г. до 07.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 32818/2023 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че ответникът [ фирма ] е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на Закона за енергетиката по
отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к., бл., вх., № ., абонатен № .
Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се
сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за
стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР.
Сочи, че съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ
датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура, което ответникът
не е сторил, поради което претендира посочените по-горе суми, ведно със сторените по
1
делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът [ фирма ] твърди, че с плащане от 27.09.2024
г. е погасил изцяло сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно с
разноските на ищеца за заповедното и исковото производство. Моли да не му се възлагат
разноски, тъй като счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Към отговора на
исковата молба представя платежен документ, удостоверяващ извършено на 27.09.2024 г.
плащане в полза на „Т. С.“ ЕАД в размер на 1 206,97 лева, с посочено основание за превода
„цялостно плащане по ГД 47121/24 29“.
С молба вх. № 334806/22.10.2024 г. ишцовото дружество признава факта на получено
плащане в своя полза в общ размер на 1 206,97 лева, но поддържа, че посочената сума не са
погасени в цялост дължимите му суми за заповедното и исковото производство.
С определение № 49601/05.12.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК „Т. С.“ ЕООД, като трето лице-помагач на страната на „Т. С.“ ЕАД. Третото лице –
помагач не изразява становище по делото.
Софийски районен съд, Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения иск за цена на потребена ТЕ изисква кумулативното
установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: възникването на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди между него и ответното дружество, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания в случай, че твърди това, както и останалите основания за
недължимост на същите.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже, че е погасила дълга на падежа в случай, че твърди това.
По делото е приложено заповедно дело № 32818/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от което се установява, че на 14.06.2023 г. „Т. С.“ ЕАД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЕТ [ фирма ] за
следните суми: 768,79 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г.
– 31.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 14.06.2023 г. до окончателното плащане; 151,81 лева – лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 07.06.2023 г.; 0,13
лева – лихва за забава върху задължението за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 31.07.2020 г. до 07.06.2023 г. В т. 12 от заявлението е пояснено,
че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия през периода м.05.2020 г. –
м.05.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж. к., бл., вх., № ., с абонатен № .
Претендират се разноски в заповедното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
С разпореждане от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 32818/2023 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на
2
заявителя и сторените в заповедното производство разноски, както следва: 25,00 лева –
държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен
идентитет.
С оглед процесуалното поведение на ответника, с проекта на доклад, обективиран в
Определение № 49601/05.12.2024 г., обявен за окончателен без възражения на страните в
проведеното на 28.01.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл.
153 ГПК, като безспорни между страните всички факти, включени във фактическите състави
на съдебно предявените вземания. Така, в хода на процеса между страните не се спори, че
през исковия период от 01.05.2020 г. до 31.05.2021 г. ищецът ответника са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния топлоснабден
имот – № ., находящ се в гр. С., ж. к., бл., вх., за който при ищцовото дружество е открита
партида с абонатен № . Не се спори, че в рамките на посочения период ищецът е доставил
топлинна енергия за имота в количество на стойност съответна на начислената цена на
потреблението в размер от 768,79 лева. Страните не спорят също, че ответникът не е
погасил задълженията си за заплащане на дължимите суми в срока, предвиден в
приложимите към договорното правоотношение Общи условия на топлопреносното
предприятие, поради което в полза на продавача е възникнало и вземане за мораторна лихва
в предявения размер и за сочения от него период на забава.
От страна на ответника е заявено оспорване на вземанията единствено с
правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми.
Спорът между страните в настоящото производство се свежда до това погасени ли са
в цялост с извършеното от ответника плащане всички дължими на ищеца суми. По спорния
въпрос съдът намира следното:
Видно от представения и приет като писмено доказателство платежен документ от
27.09.2024 г., на посочената дата ЕТ [ фирма ] е извършил плащане в полза на „Т. С.“ ЕАД в
размер на 1 206,97 лева, при посочено основание за превода „цялостно плащане по ГД
47121/24 29“. Ищецът не оспорва получено плащане в общ размер на сумата 1 206,97 лева,
но оспорва начина на погашение на претендираните суми с извършеното от ответника
плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД „ Този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното
за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-
старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно“. Съгласно
ал. 2 на същата разпоредба „Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-
после главницата“.
За да извърши преценка за поредността на погасяване на установените по делото
задължения с извършеното плащане на сума в общ размер на 1 206,97 лева, съдът съобрази
мотивите на т. 1 от ТР № 3/27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
приетото в цитираното ТР условията и поредността за погасяване на задълженията по чл.
76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от
3
длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в
договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между
страните за реда на погасяване на задълженията и АКО са налице условията по чл. 76, ал. 1
ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва
кредитора. В случай че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се
извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е
установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения,
включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е
главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на
паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според
което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е
съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента,
или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. По отношение на
изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните
видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Всички видове
лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на
задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или
начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението
и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива на чл. 66 ЗЗД налагат
тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане
на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора –
първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява, както и
предвид уредената по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в"
ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за главницата. При предложено от длъжника
изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие
лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този
избор НЕ е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното
изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане,
или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да
приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на
задължението. Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое
от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може
да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното
изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с
дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът
не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви,
акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При
плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не
е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а
след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него
следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко
от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
С оглед горните принципни правни положения и предвид конкретиката на
разглеждания казус настоящият съдебен състав намира следното: предмет на исковите
претенции са едно главно парично задължения на ответника към ищцовото дружество – за
цената на доставена ТЕ, и две акцесорни претенции за мораторна лихва. Извършеното от
ищеца плащане в общ размер на 1 206,97 лева е достатъчно, за да погаси в цялост главното
4
вземане от 768,79 лева – главница за ТЕ за периода м.05.2020 г. – м. 05.2021 г., ведно със
законната лихва върху нея за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.06.2023 г. до датата на извършеното плащане – 27.09.2024 г., чийто размер, изчислен от
съда чрез използване на лихвения калкулатор на НАП, възлиза на 135,20 лева, ведно с
претендираната мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 151,81 лева и с
претендираната мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,13
лева, тъй като общият размер на всички посочени вземания възлиза на 1 055,93 лева, а
извършеното от ответника плащане е в по-висок размер – 1 206,97 лева. Следователно
извършеното плащане е достатъчно за погасяване на всички задължения, а както се посочи
по-горе, при предложено от длъжника изпълнение, достатъчно по размер да погаси изцяло
посоченото от него задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът
обвързва кредитора. При това положение наведеното възражение за погашение на съдебно
предявените вземания е основателно, поради което исковите претенции подлежат на
отхвърляне поради извършеното плащане на дължимите суми в хода на висящия процес.
За пълнота следва да се посочи, че разминаванията в становищата на страните
относно погашението в цялост на задълженията по делото чрез плащането от 27.09.2024 г.
произтича от неправилната преценка на ищцовото дружество да преценява това
обстоятелство с оглед на следващите му се разноски за водените исково и заповедно
производство. По въпроса за отговорността на страните за сторените по делото разноски
съдът дължи произнасяне едва с крайния си акт.
По разноските:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Доколкото плащането от ответника е извършено след съдебното предявяване на
вземанията, той следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски за
процесуално представителство от юрисконсулт и държавна такса в размер на 75,00 лева – за
заповедното производство, както и разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт в исковото производство в размер от 50,00 лева, определено от съда съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, и разноски за платена
държавна такса за исковото производство в размер на 125,00 лева, или общо разноски от
250,00 лева /75,00 лева – разноски за заповедното и 175,00 лева – разноски за исковото
производство/. В случая по делото се установи, че извънсъдебното плащане на ответника е
по-голямо по размер от съдебно предявените вземания и предвид волята на последния
разликата /151,04 лева/ да послужи за погасяване на сторените от ищеца разноски, съдът
намира, че в полза на ищеца следва да се присъди сумата от общо 98,96 лева – разноски за
исковото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. №, срещу ЕТ [ фирма ], БУЛСТАТ ., със съдебен адрес: гр. С., ул. №,
вх., ет., ап., положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за следните суми:
768,79 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 31.05.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2023
5
г. до окончателното плащане; 151,81 лева – лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 07.06.2023 г.; 0,13 лева – лихва за забава
върху задължението за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
31.07.2020 г. до 07.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 19.07.2023 г. по ч. гр. д. № 32818/2023 г. по описа на СРС, 29 състав, като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА ЕТ [ фирма ], БУЛСТАТ ., със съдебен адрес: гр. С., ул. №, вх., ет., ап., да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. №, на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата в размер на 98,96 лева – разноски за
производството по гр. д. № 47121/2024 г. по описа на СРС, 29 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т. С.” ЕАД – „Т. С.“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6