№ 72
гр. Асеновград, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200236 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №19-0239-000760/10.06.2019г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на М. М., с ЛНЧ **********, от гр. София,
ул. „Георги Минчев“ /“Дечо Стефанов“/ №26, ет.4, ап.4 на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят се явява лично по делото, като моли обжалваното НП да бъде
отменено поради изтекла давност
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Чрез
отразеното в представеното писмено становище става ясно, че според АНО
подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди
изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените
разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски
съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Св. АН. ХР. Д. /сега на 18 год./ живее заедно със своята майка св. М.М. Д. в гр.
Асеновград, на ул. „Спортист“ № 80. На 13.05.2019г. св. А.Д. надвечер била със своя
приятелка, като двете се намирали на центъра на Асеновград. Около 21.00 часа
1
момичетата се разделили, като св.А.Д. се насочила към дома си. Вървейки на същата
предстояла да премине през пешеходна пътека тип “Зебра“ намираща се на
кръстовището на ул. „Васил Левски“ и ул. „Захари Стоянов“. Свидетелката преминала
по пешеходната пътека, като пресякла южната лента на ул. „Васил Левски“ и
продължила по пътеката в северната лента. В същото време, по северната лента на ул.
„Васил Левски“, в посока от изток на запад се движил лек автомобил „Фиат Пунто“ с
ДК№ СВ 1927 КХ, управляван от М. М. от гр. София. Водачът наближил
горепосочената пешеходна пътека, но не пропуснал, преминаващата с предимство
пешеходка, пред него. Вследствие на това последвал удар, като автомобилът
управляван от М. ударил св. А.Д.. Същата паднала на пешеходната пътека, а
непосредствено до нея спрял и водачът с управлявания от него автомобил.
За случилото се ПТП бил подаден своевременно сигнал на телефон 112, като на
мястото бил изпратен екипи на Спешна помощ и на КАТ при РУ Асеновград. В състава
на полицейския екип участвал св. Г. Д. Б. на длъжност мл. автоконтрольор в РУ
Асеновград. След получаване на сигнала, св. Б. и неговия колега отишли в рамките на
няколко минути до мястото на произшествието, което било запазено. Там те се
запознали с фактическата обстановка, като установили местонахождението на
автомобила и на пострадалата. Тъй като пострадалата имала видими травми, чийто
характер не бил прецизиран, се наложило същата да бъде откарана в спешна помощ
към УМБАЛ „Асеновград“ за извършване на по обстойни прегледи. След получаване
на резултатите от тези прегледи, при които установили, че не е налице причинена
средна или тежка телесна повреда, св. Б. отработил местопроизшествието по
административен ред, като съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№25/13.05.2019г., Карта за регистрация на ПТП с пострадали №25/13.05.2019г., план-
схема на възникнало ПТП с пострадали лица от 13.05.2019г. /листи 15 до 19 от
съд.дело/. В резултат на данните събрани в хода на проверката, на 13.05.2019г. св. Г.Б.
съставил спрямо водачът М. М. АУАН 839884 , с който установено нарушение било
квалифицирано по чл.119, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН , както с
оглед резултатите от полицейската проверка, било издаденото и обжалването НП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество ведно с
направените от страна на жалбоподателят възражения в съдебно заседание, за
неоснователна.
По делото се установява безспорно това, че на 13.05.2019г. около 21.00 часа,
движейки се по ул. „Васил Левски“, жалбоподателят М. е управлявал МПС „Фиат
Пунто“ с ДК№ СВ 1927 КХ. В същото време, св. А.Д. е предприела пресичане на
пешеходната пътека тип „зебра“, намираща се на ул. „Васил Левски“ в района на
2
кръстовището й с ул. „Захари Стоянов“. По делото се установи, че пешеходната пътека
е била обозначена на пътното платно със съответна напречна пътна маркировка
съгласно текста на чл.64,т.3, б.“а“ от ППЗДвП. Същата представлява тип М8.1 -
очертана с широки непрекъснати бели линии, успоредни на оста на пътя.
Приближавайки същата пешеходна пътека, въпреки задълженията си по ЗДвП, водача
М. не е пропуснал пешеходката А.Д., която се намирала върху пътеката в неговата
лента за движение. С това той нарушил текста на чл.119, ал.1 от ЗДвП, който гласи, че
„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“. Доколкото е последвало е ПТП с
пострадало лице, то правилно административнонаказателната отговорност на водача е
била ангажирана по чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП. От текста на чл. 179, ал.2
от ЗДвП се установява, че „Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“. От текста
на чл.179, ал.1,т.5 се установява, че „ следва да се накаже с глоба в размер 150 лв.,
водач който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване
или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.“
Доколкото в случая е безспорно установено, че от страна на водача М. се касае да
нарушаване на задължението му по чл.119, ал.1 от ЗДвП, следствие на което същия
предизвиква на пешеходна пътека ПТП с пострадало лице, но същото не представлява
престъпление, то правилно се явява решението на административнонаказващият орган
да определи и наложи наказанието предвидено в чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 от
ЗДвП. Въпреки, че липсва искане в тази насока, то по делото няма каквито и да е
данни даващи основание да се заключило , че случаят е може да се квалифицира като
маловажен, поради което няма как да се приложи чл.28 от ЗАНН. В тази насока следва
да се вземат предвид и показанията на св. М.М. Д. относно здравословното състояние
на пострадалата А.Д..
Молбата на жалбоподателя за отмяна на обжалваното НП поради изтекла
давност се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. За това си решение
съдът изцяло се съобрази с изложеното в тълкувателно постановление /ТП/ №
1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС, което е задължителни за органите на съдебната власт. В
постановлението, върховните съдии са изложили своята позиция, че в ЗАНН са
регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение /същата регламентирана в чл. 34 от
ЗАНН/, и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна
3
санкция /регламентирана в чл. 82 от ЗАНН/. Изпълнителската давност може да бъде
квалифицирана на обикновена /тази по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН/ и абсолютна такава /по
чл. 82, ал. 3 от ЗАНН/. Поради липсата на уредба в чл. 34 от ЗАНН , аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност, според
посоченото в ТП на ВАС и ВКС тази празнота следва да се преодолее с приложението
на чл. 81, ал. 3 от НК , а значението на чл. 80, ал.1, т.5 от НК е само, за да може да се
посочи аргументацията на правната теза, че срокът на абсолютната погасителна
давност е четири години и шест месеца / срок, който надвишава с 1/2 срокът по чл. 80,
ал.1 т. 5 НК/. Цитираното тълкувателно постановление води до извода, че особеното
правило на чл. 34 от ЗАНН изключва приложимостта на чл. 80, ал.1 от НК. Предвид
факта ,че датата на извършване на нарушението от страна на М. М. е 13.05.2019г., а
обжалваното НП е било връчено на 31.03.2022г., то към настоящия момент не е
изтекъл срокът на абсолютната давност от 4 години и 6 месеца. В този смисъл
направеното искане за отмяна на обжалваното НП поради изтекла давност
/изпълнителска или абсолютна/ се явява неоснователно.
Обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
се потвърди.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №19-0239-000760/10.06.2019г. издадено от Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на М. М., с ЛНЧ **********, от гр. София,
ул. „Георги Минчев“ /“Дечо Стефанов“/ №26, ет.4, ап.4 на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4