Решение по дело №365/2015 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 249
Дата: 9 декември 2015 г. (в сила от 9 декември 2015 г.)
Съдия: Стоян Ангелов Момов
Дело: 20153610100365
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  09.12.2015 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2015                        Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                трети  състав

На 20 (двадесети) ноември                                                             Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                                      Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

гражданско дело номер 365 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по чл. 239 от ГПК.

            Предявени са искания с правно основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от СК.

            В исковата си молба, предявена на 04.08.2015 г., ищцата Н.Х.Х. твърди, че с ответника Г.М.Х. са родители на детето М., роден на *** година. С решение по гр.д. № 569/2013 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав, родителските права по отношение на детето били предоставени на майката, при която било определено и местоживеенето му. Ответникът се установил за постоянно извън пределите на страната и не поддържал контакти с детето. Тъй като родителите на ищцата често пребивавали в чужбина, същата помолила Х. да даде съгласието си за издаване на международен паспорт на М., но той отказал. Ищцата изразява намерението си да посещава родителите си в страни от Европейския съюз, като по време на престоя си там да бъде с детето си. Н.Х. моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде заменено липсващото съгласие на родителя Г.Х. за подаване на заявление и снабдяване с паспорт на детето, както и за разрешаване детето да пътува извън пределите на страната единствено със съгласието на своята майка и законен представител – в държави-членки на ЕС, за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението, както следва: ежегодно пътуване през лятната ваканция за период от 40 дни, едно пътуване през коледната ваканция за период от 20 дни и едно пътуване през пролетната ваканция за период от 15 дни. Моли да й бъдат присъдени деловодните разноски.

            В съдебно заседание пълномощникът на ищцата прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

            Ответникът Г.Х., с редовно връчени на 13.09.2015 г. препис от исковата молба, приложенията й, определението на съда по чл. 131, ал. 1 от ГПК и редовно призован за първото по делото заседание, не изразява становище по исканията, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание на 20.11.2015 година.

            Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

            В първото по делото заседание на 20.11.2015 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

            По чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение № 387/07.09.2015 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

            По чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искания, ищцата се позовава на следните приети по делото доказателства: удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 0159/17.09.2009 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав, заверен препис на решение № 50/11.03.2014 г. по гр.д. № 569/2013 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на 11.03.2014 г., писмен доклад изх. № ЗД-11/0232 от 18.09.2015 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” общ. В. Преслав ведно с допълнението му изх. № ЗД-11/0284 от 09.11.2015 г. и свидетелските показания на Недрие Исмаилова и Хюсеин Исмаилов (родители на ищцата).

            Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 127а, ал. 2 от СК. Тоест, предявените искове са вероятно основателни и обосновават наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

            В допълнението към социалния доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ общ. В. Преслав се сочи, че в интерес на детето е да пътува и пребивава в чужбина заедно с майка си.

            Подадена е молба за решаване на спор при разногласие между родители за пътуване на детето им в чужбина. В това производство съдът не решава този правен спор със сила на пресъдено нещо, а само администрира тези материални правоотношения, като преценява конкретните факти с оглед интересите на детето, и вземайки предвид и правата на родителите, замества или отказва да замести липсващото съгласие на единия родител за пътуването на детето извън пределите на Република България. Разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия от родителите, не е в интерес на детето. Разрешение може да бъде дадено за определен период в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интересът на детето се преценява във всеки конкретен случай.

            Предвид гореизложеното и съобразно приетата вероятна основателност на исканията, съдът намира, че при съобразяване на интереса на детето, молбата следва да бъде уважена, като бъде заместено съгласието на родителя Г.Х. за издаване на личен документ – паспорт, необходим за пътуване в чужбина на малолетното дете М.Г.М. и за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата, на същото дете да пътува в чужбина – в държави-членки на ЕС за срок от пет години, считано от влизане в сила на решението: ежегодно пътуване през лятната ваканция за период от 40 дни, едно пътуване през коледната ваканция за период от 20 дни и едно пътуване през пролетната ваканция за период от 15 дни.

            Поради необжалваемостта на настоящото неприсъствено решение, приложението на разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 от СК (допускане на предварителното му изпълнение), се явява безпредметно.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 175,00 лева.

            Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            На основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, ДОПУСКА издаването от компетентния орган по ЗБЛД на паспорт на малолетния М.Г.М. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Велики Преслав от родители Н.Х.Х. с ЕГН ********** и Г.М.Х. с ЕГН **********, по заявление по чл. 45, ал. 1 от ЗБЛД, подадено само от родителя му Н.Х.Х., без съгласието на другия родител Г.М.Х..

            В случай на издаването му, паспортът ДА СЕ ПОЛУЧИ от родителя Н.Х.Х., по реда на чл. 45, ал. 2 от ЗБЛД.

            На основание чл. 127а, ал. 2 вр. ал. 1 от Семейния кодекс, РАЗРЕШАВА на малолетния М.Г.М. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Велики Преслав от родители Н.Х.Х. с ЕГН ********** и Г.М.Х. с ЕГН **********, ДА ПЪТУВА извън границите на Република България – до държавите-членки на Европейския съюз: ежегодно пътуване през лятната ваканция за период от 40 дни, едно пътуване през коледната ваканция за период от 20 дни и едно пътуване през пролетната ваканция за период от 15 дни, заедно с майка си Н.Х.Х. с ЕГН **********,***, без съгласието на баща си Г.М.Х. с ЕГН **********,***, за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Г.М.Х. да заплати на Н.Х.Х. направените разноски по делото в размер на 175,00 лв. (сто седемдесет и пет лева).

 

            Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

            В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

 

 

                                                                                 Районен съдия: