Р Е Ш Е Н И
Е
В И М E Т О Н А Н А Р О Д А
№………….,гр.София, 05.02.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ІІ”в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
При
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдия Зл. Чолева гр.дело № 16176 по
описа за 2018г., за да се произнесе взе
предвид следното.
Производството
е по реда на чл.258- чл.273 от ГПК.
Обжалват се: решение на СРС, 143
състав под № 388256 от 18.04.2018г.,
постановено по гр.дело № 39877/2017г. и решението № 476575 от 24.08.2018г.,
с което първото е поправено по реда на
чл.247 от ГПК , в частта, с която
Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на
К.Д.В., на основание чл.2,ал.1,т.3,пр.1,вр. с чл.4 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/ - сумата от 6 000,00лв.
, като обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат на водено срещу него наказателно
производство НОХД № 17613/2016г. по описа на СРС, НО, 129 състав, приключило оправдателна присъда, ведно със
законната лихва от датата на увреждането- 12.04.2017г. – до окончателното
изплащане, както и сумата от 600,00лв.- разноски по делото, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението в горепосочената част се обжалва от
ответника Прокуратура на РБ. От ответника
е подадена и въззивна жалба срещу решението по чл.247 от ГПК от 24.08.2017г., с
което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно началния
момент, от който се дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, като е
постановено вместо 28.06.2015г. – тя да се счита 12.04.2017г.
Въззивникът – ответник заявява искане за отмяна на първоначаллното
първоинстанционното решение в обжалваната част на уважения иск, като
незаконосъобразно и неправилно. Възразява, че от събраните по делото доказателства
не се установява наличието на следните елементи от фактическия състав по
чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ- претърпени от ищеца неимуществени вреди и
причинно-следствената връзка между тях и процесното обвинение. В тази връзка,
поддържа, че в рамките на настоящото исково производство не са приобщени
доказателства, от които да е видно, че от органите на Прокуратурата са
разпореждани и осъществявани действия извън правнорегламентираните. Що се
отнася до показанията на св.К., молят съда да вземе предвид обстоятелството, че
от тях се установява, че свидетелят е узнал за воденото срещу ищеца наказателно
производство от самия ищец, /а от Прокуратурата не е разпространявана
информация за воденото наказателно производство/ , както и че свидетелят не е променил отношението
си към ищеца след като е разбрал за делото. Възразява, че размерът на
присъденото на ищеца обезщетение не съответства на принципа за справедливост,
установен от нормата на чл.52 от ЗЗД. Твърди, че при определяне на този размер
от първата инстанция не е зачетен правно-релевантния факт, че спрямо ищеца е
взета най-леката мярка за неотколонение –„подписка“, която не е повлияла
съществено на начина му на живот. Не е зачетен фактът, че досъдебното
производство е продължило в разумен срок от 1 година, а съдебното производство
в още по-кратък- 6 месечен срок. Намира, че след като от първоинстанционният
съд правилно е прието, че по делото не са доказани настъпили за ищеца вреди над
обичайните- необоснован се явява присъденият завишен размер на обезщетеинето от
6 000,00лв. С изложените доводи,
подробно развити в жалбата, въззивникът-ответник мотивира искането си за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него-
постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, а при
условията на евентуалност- да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.
С втората въззивна жалба ответникът заявява искане за отмяна като
незаконосъобразно на решението по чл.247 от ГПК, с което е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоначалното решение относно
началния момент на присъдената законна лихва.
Твърди, че след като в мотивите на първоначалното решение съдът изрично
е посочил, че законната лихва се дължи от
датата на увреждането – 18.04.2017г.,
а с решението по чл.247 от ГПК е допусната поправка относно тази датата,
като е прието, че тя следва да се чете-
12.04.2017г., противоречието между мотивите и диспозитива на съдебния акт не е
отстранено. Ето защо, заявява искане за отмяна на решението по чл.247 от ГПК
като неправилно и вместо него- постановяването на друго, с което като начален
момент на дължимост на законната лихва да бъде определена датата 18.04.2017г.
Не претендира разноски за въззивното производство.
Въззиваемата
страна, К.Д.В. – не
депозира писмени отговори по двете жалби на ответника в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В хода на
въззивното производство заявява становище за неоснователност на жалбите и
искане за потвърждаване на атакуваното решение. Не претендира разноски по делото
за въззивното производство.
Софийският
градски съд, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба по реда на чл.235,ал.3 от ГПК,
приема за установено следното:
Жалбите са подадени в срок, от легитимирана страна и
срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват допустими.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваните решения са
валидни и допустими, поради което дължи произнасяне по съществото на спора в
рамките на доводите, заявени с въззивните
жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК..
По жалбата на ответника срещу първоначалното решение
от 18.04.2018г.
ЖАЛБАТА е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
Предявен е иск с правно основание чл.2,ал.1, т.3, вр.
с чл.4 от ЗОДОВ от К.Д.В. срещу
Прокуратурата на РБ за сумата от 10 000,00лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, / страх и притеснение, затваряне в себе си
, липса на желание за излизане, засягане на доброто име пред семейството,
съседи и приятели, честта и достойнството, невъзможност да пътува/, претърпяни в периода от 15.10.2015г. /датата
на повдигане на обвинението срещу него по досъдебно производство № 2431/2015г.
по описа на 05 РПУ –София, пр.пр.№ 37329/2015г. на СРП/ - 12.04.2017г.- до датата на влизане в сила на
оправдателната присъда по в.н.о.х.д.№ 17613/2016г. по описа на СРС , ведно със законната лихва от
12.04.2017г.- до окончателното изплащане.
С решението на СРС исковата претенция за главницата е
уважена за сумата от 6 000,00лв. и е отхвърлена за разликата над тази сума- до
пълния предявен размер от 10 000,00лв., като в отхвърлителната част първоинстанционното решение е влязло в сила
като необжалвано.
Настоящият съдебен състав приема, че между страните по
делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява
наличието на следните елементи от фактическия състав по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,
а именно: повдигнатото и поддържано обвинение срещу ищеца за престъпление по
чл.198,ал.1,пр.2, вр. с чл.63,ал.1,т.3, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК по
досъдебно производство № ЗМ2431/2015г., пр.пр.№ 37329/2015г. по описа на СРС –
С постановление за привличане на обвиняем за посоченото престъпление от
15.10.2015г., за това, че на дата 04.10.2015г. в гр.София, кв.********, в близост до пункт за предаване на черни и
цветни метали като извършител в съучастие със
С.И.Т./извършител/ е отнел от вътрешността на лек автомобил „Опел“ марка
„Омега“ с рег.№ ********,движими вещи. Наказателното производство е приключило
с оправдателна присъда по НОХД № 17613/2017г. по описа на СРС, 129 състав, влязла
в сила на 12.04.2017г. Доказан е фактът, че в рамките на наказателното
производство на ищеца е наложена мярка за неотклонение- подписка с
постановлението от 15.10.2015г., с което
ищецът е привлечен като обвиняем за горепосоченото престъпление.
Правният спор между страните по делото , с оглед
поддържаните от вззивника-ответник доводи /възражения/ с въззивната жалба и
приложението на чл.269,предл.2 от ГПК, е
по въпроса за доказаността на претърпените от ищеца неимуществени вреди и
причинно- следствената връзка между тези вреди и процесното обвинение, както и
по въпроса за размера на дължимото на ищеца обезщетение- при приети за доказани
от съда неимуществени вреди в резултат на процесното обвинение.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото е
безспорно установено наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди,
които са в пряка причинно - следствена връзка с процесното обвинение. Както
приема ВКС в своята константна практика, житейски обосновано и нормално е всяко лице в ситуация на водено
срещу него наказателно производство да търпи гореизброените неимуществени
вреди, поради което „съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване на увреждането в рамките на обичайното“ – Решение № 239/
26.03.2019г. по гр.д. № 4963/ 2017г. на ІV ГО на ВКС, постановено по реда на
чл.290 от ГПК. Константната практика на
ВКС приема, че на пълно и главно
доказване подлежат твърдяните от ищеца увреждания над обичайното. В конкретния случай фактът, че ищецът е
търпял в периода на воденото срещу него процесно наказателно производство:
стрес, несигурност, притеснения, засягане на доброто име пред семейството,
както и в кръга на съседите и приятелите , е доказан и от събраното по делото
гласно доказателство- показанията на разпитания по делото свидетел К.К.. Съдът
кредитира показанията на свидетеля относно изброените неимуществени вреди и
причинно-следствената връзка между тях и процесното обвинение, като отчита, че
свидетелят не е заинтересован и
показанията му почиват на негови преки и непосредствени впечатления. Като
последица от така, съдът приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ
и за ответника е възникнала отговорността за заплащане на дължимото на ищеца
обезщетение за гореизброените претърпяни неимуществени вреди – пряка последица
от процесното обвинение, по което е оправдан с влязлата в сила присъда.
По отношение размера на дължимото на ищеца обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира за основателно заявеното от ответника с
въззивната жалба възражение за прекомерност на размера присъденото с
обжалваното решение обезщетение. Настоящият съдебен състав приема, че
определено
при спазване на принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД,
размерът на дължимото на ищеца обезщетение възлиза на сумата от 2 000,00лв.
В съответствие с константната и задължителна съдебна практика- т.3 от
Постановление № 4/ 23.12.1968г. на Пленума на ВС настоящият съдебен състав
зачита следните конкретни обстоятелства,
имащи правно значение за определяне на този размер съобразно критерия за
справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД, а именно: че обвинението, по което ищецът е оправдан , е
за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК, доколкото за него
се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 5 години / до 10 години/,
както и факта, че ищецът е бил с чисто съдебно минало, като отчита и възрастта
му към датата на повдигане на обвинението- от една страна. А от друга, отчита,
че на ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение- „подписка“, като съобразява, че в резултат на нея ищецът е
търпял определени ограничения, свързани със свободното му придвижване,
установени с нормата на чл.60 от НПК. Не
приема, обаче, за доказан фактът, че в
резултат на наложената мярка за неотколонение ищецът не е могъл да започне
работа в чужбина /факт необсъдено първата инстанция/. В тази връзка –
съдът не кредитира показанията на св.К. относно
този факт, тъй като показанията на свидетеля
за това обстоятелство се
основават изцяло на информация, предоставена му от самия ищец /и благоприятна
за ищеца/ и не се подкрепят от никакви
други доказателства по делото. На следващо място, при определяне на
горепосочения размер на обезщетението отчита и общата продължителност на
наказателното производство от 1 година и
6 месеца /от датата на образуване на
предварителното предварителното
производство с постановлението от 15.10.
2015г. – до датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 12.04.2017г./,
което е приключило в разумен срок, както правилно е прието и от първата
инстанция, като в рамките на този срок от 1 година и 6 месеца са търпяните от
ищеца горепосочени неимуществени вреди. Съдът намира, че не следва да бъдат
кредитирани показанията на св.К. , относно установения от него факт, че доброто
име на ищеца пред съседите му е било уронено с по-голяма тежест, като последица
от това , че той всяка седмица е бил търсен за връчване на призовки. По НОХД до ищеца са изпратени лично и
съответно връчени само 2 призовки: тази
от 21.07.2016г.- за прекратяване и връщане на делото на СРП и тази за съдебното заседание на
22.11.2016г., а по ДП са изпратени и връчени на ищеца 6
призовки, както следва: на дата 08.10.2015г.- за явяването му за разпит като
свидетел и на 15.10.2015г.- за предявяване на обвинението, на 02.03.2016г. и
09.03.2016г.- за предявяване на разследването и на 27.04.2016г. и 13.09.2016г.
Липсват данни посещенията на връчителите да са станали достояние на съседите на
ищеца, след като връчването е лично на ищеца и в два от случаите – на неговата
майка, но дори и информацията по какъв повод е търсен ищецът да е станала
достояние на съседите, то уронването на доброто му име не се установява да е с
тежест по-голяма от обичайната. На
последно място, съдът намира за
основателно възражението на ответника, че по делото не са събрани
доказателства, от които да се установява, че от ищеца са претърпяни неимуществени вреди,
надхвърлящи обичайните. Ето защо и за доказаните гореизброени обичайни
неимуществени вреди, при съобразяване на обсъдените по-горе конкретни
правно-релевантни факти, имащи значение за определяне размера на дължимото на
ищеца обезщетение , съдът приема, че то е в рамките на сумата от 2 000,00лв.
До размера на тази сума следва да бъде уважен предявеният иск, а за разликата
над нея- до уважения от първата инстанция размер от 6 000,00лв.-
отхвърлен, след отмяна на обжалваното решение в съответната част, с която искът
е уважен за тази разлика. Съответно- в частта, с която искът е уважен за сумата
от 2 000,00лв. обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
По жалбата на ответника срещу решението по чл.247 от ГПК от 24.08.2018г.
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
Видно от мотивите на първоначалното решение от
18.04.2018г., първоинстанционният съд изрично е формирал воля , че законната
лихва върху дължимото на ищеца обезщетение се следва от датата на увреждането,
която е датата на влизане в сила на оправдателната присъда, както е заявена
претенцията и от самия ищец с исковата молба -12.04.2017г. Поради очевиден
допуснат технически пропуск /грешка/ цифра на деня на датата в мотивите на
решението е посочена - 18, вместо 12, като вярно в мотивите отразен месецът 04
и годината 2017г. на влизане в сила на
оправдателната присъда. В противоречие с
така формираната от съда воля в мотивите на решението , че законната лихва се
дължи от датата на увреждането, /влизане в сила на присъдата/-12.04.2017г.., с
диспозитива на решението законната лихва е присъдена от дата 28.06.2015г. Ето защо, законосъобразно посоченото
разминаване между волята на съда, отразена в мотивите на решението от
18.04.2018г. и диспозитива на същото, е отстранена с решението по чл.247 от ГПК
от 24.08.2018г., с което е постановено , че законната лихва се дължи от вярната
датата на увреждането -12.04.2017г., както е прието с мотивите на
първоначалното решение. Като последица от това, съдът намира жалбата на
ответника срещу решението по чл.247 от ГПК – за неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за първата инстанция съразмерно на уважената
част от 200,00лв., като за разликата над
тази сума- до пълния присъден размер от 600,00лв.- обжалваното решение следва да бъде отменено.
За въззивното производство ищецът не е направил искане
за присъждане на разноски, поради което такива не му се следват.
От ответника не е направени искане за присъждане на
разноски както пред първата , така и пред въззивната инстанция ,поради което
такива не му се следват.
Воден от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на СРС, 143 състав
под № 388256 от 18.04.2018г.,
постановено по гр.дело № 39877/2017г. , поправено с решението № 476575
от 24.08.2018г. по реда на чл.247 от ГПК
, в частта, с която Прокуратурата на
РБ е осъдена да заплати на К.Д.В., на
основание чл.2,ал.1,т.3,пр.1,вр. с чл.4 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/ - разликата
на сумата от 2 000,00лв. /две хиляди лева/ - до размера на сумата от 6 000,00лв. , като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца в резултат на водено срещу него наказателно производство НОХД
№ 17613/2016г. по описа на СРС, НО, 129 състав,
приключило оправдателна присъда, ведно със законната лихва от датата на
увреждането- 12.04.2017г. – до окончателното изплащане, както и в частта, с
която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на К.Д.В. – разликата над сумата
от 200,00лв. /двеста лева/ - до пълния присъден размер на сумата от 600,00лв./шестстотин
лева/ - разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.В. срещу Прокуратура
на Република България иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3, вр. с чл.4 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ - за разликата над сумата от 2 000,00лв.-
до размера на сумата от 6 000,00лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца в резултат на водено срещу него наказателно производство по
ДП № 2431/2015г., пр.пр. № 37329/2015г. и НОХД № 17613/2016г. по описа на СРС,
НО, 129 състав, приключило с
оправдателна присъда по посоченото дело,
влязла в сила на 12.04.2017г. , ведно със законната лихва от датата на
увреждането- 12.04.2017г. – до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, 143 състав
под № 388256 от 18.04.2018г.,
постановено по гр.дело № 39877/2017г. и решението № 476575 от
24.08.2018г., с което първото е поправено
по реда на чл.247 от ГПК , в частта,
с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на К.Д.В., на основание чл.2,ал.1,т.3,пр.1,вр. с
чл.4 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ -
сумата от 2 000,00лв. , като
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на
водено срещу него наказателно производство по ДП № 2431/2015г., пр.пр. №
37329/2015г. и НОХД № 17613/2016г. по описа на СРС, НО, 129 състав, приключило с оправдателна присъда по
посоченото дело, влязла в сила на
12.04.2017г. , ведно със законната лихва от датата на увреждането- 12.04.2017г.
– до окончателното изплащане, както и
сумата от 200,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
В останалата
отхвърлителна част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в
сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.