№ 1226
гр. В..., 06.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В..., X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антония Якимова
като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело №
20243100102563 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. А. Р., действаща чрез адв.
М. К., срещу Община В....
След извършена служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 и чл. 130
ГПК съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията за
редовност и предявеният иск е допустим, поради което е разпоредил препис от
същата, ведно с приложенията към нея, да се изпратят на ответната страна за
отговор.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, действащ чрез гл.юрк. А. Т., е подал
отговор на исковата молба.
С оглед приключилата процедура по размяна на книжа, съдът
пристъпва към подготовка на делото в закрито заседание по реда на чл.
140 ГПК, в хода на която намира следното:
Налице са нормативно установените положителни процесуални
предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск и
липсват процесуални пречки за това, поради което производството по делото е
допустимо.
Предявеният иск не попада в приложното поле на особените искови
производства по Част трета от ГПК и същият следва да бъде разгледан по реда
на Глава XIII от ГПК.
По доказателствата:
Представените с исковата молба, уточнителната молба с вх. №
931/13.01.2025 г. и отговора надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК
преписи от документи са допустими, необходими за установяване на
релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради
което следва да бъдат допуснати до приемане, на основание чл. 146, ал. 4
ГПК.
Доказателственото искане на ищцата за издаване на съдебно
удостоверение следва да бъде отхвърлено поради липсата на необходимост,
тъй като документите, с които страната цели да се снабди чрез
1
удостоверението, са представени от ответника към отговора на исковата
молба.
В полза на ответника следва да бъде издадено поисканото съдебно
удостоверение, което да му послужи пред ОД на МВР-В..., по силата на което
да се снабди с друго такова, от което е видно каква е вписаната адресна
регистрация на лицето А. М. И. с ЕГН ********** за периода от 1975 г. до
1987 г.
Доко.............то са налице въпроси, за изясняването на които са
необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК, по делото
следва да бъде допуснато провеждането на съдебно-техническа експертиза,
която да отговори на поставените в отговора на исковата молба задачи.
По делото следва да бъдат допуснати и гласни доказателствени средства
чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищцата,
за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, относими към
заявените собственически права върху процесните имоти, с които страната
обосновава правния си интерес от настоящия установителен процес.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните
бъде съобщен проект за доклад по делото и същите бъдат напътени към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 11.04.2025 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
ПО ДЕЛОТО:
Съдът е сезиран с предявен от Т. А. Р. срещу Община В... отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик
на ПИ с идентификатор № .................. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота, от
26.09.2024 г., находящ се в гр. В..., р-н Младост, ул. „Козница“ № 1, с площ 157
кв.м, при съседни имоти с №№ ...................., ....................., .....................,
.................. и ...................., както и на построената в имота сграда с
идентификатор № ...................1 със застроена площ от 102 кв.м.
В исковата молба ищцата се легитимира като собственик на процесния
поземлен имот и построената в него жилищна сграда по силата на съставените
в нейна полза констативни нотариални актове от 04.10.1999 г. и от 25.01.2024
г., с които след обстоятелствена проверка е призната за техен собственик въз
основа на давностно владение. Отделно твърди, че е закупила сградата с два
писмени договора, сключени на 06.12.1990 г. с наследниците на А. М. И., а
2
именно: С... М. М........., Е...... Г............ С..............., Р.............. М. М.........,
И............. М.............. М.............., Р........... М. М.......... Сочи, че сградата се
състои от две стаи, хол, кухня, килер, коридор, баня и тоалет. Твърди, че за нея
не се съхраняват строителни книжа, но е построена през 1975 г., което намира
за видно от разрешително № 268/27.05.1975 г. за строеж на водопроводно
отклонение, издадено от СД „Водоснабдяване и канализация“ гр. В....
Поддържа, че сградата представлява търпим строеж съгласно пар. 16 от ПР на
ЗУТ и пар. 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. Твърди, че е получила владението върху
дворното място и сградата от наследниците на А. М. И. при сключването на
договорите на 06.12.1990 г. Поддържа, че е придобила собствеността върху
дворното място на основание изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна
давност, считано от 06.12.1990 г., като прави и изявление за присъединяване
на владението на праводателите й, упражнявано от тях в периода от 1975 г. до
06.12.1990 г. Твърди, че при снабдяване със скици за имота и сградата е
установила, че като техен собственик е записана и Община В... въз основа на
АЧОС № 1461/08.12.1999 г. Оспорва правата на ответната община. Поддържа,
че поземленият имот не е отчуждаван, евентуално – че не са реализирани
мероприятията, за които е бил отчужден, съответно намира, че не е било
налице основание за актуването му като общински.
С тези аргументи по същество моли за уважаване на предявения
отрицателен установителен иск и претендира разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Поддържа, че Община В... е собственик на процесния
поземлен имот по силата на закона, като се позовава на разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 2 от ЗОС и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС (обн. ДВ, бр. 96/1999 г.),
последната предвиждаща, че преминават в собственост на общините всички
застроени и незастроени парцели и имоти - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към
датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове.
Сочи, че за процесната територия действа ЗРП на 16 м.р.-юг, одобрен със
Заповед № РД-14-02-636/27.06.1985 г. на МССУ, според който имотът попада
в терен, отреден за жилищно строителство и магазини. По КП от 1956 г.
имотът съответства на имот с пл. № 5360, който е включен в обобщен АДС №
7983/08.08.1963 г. наред с други дворни места с обща площ 41,75 дка, съставен
на основание чл. 6 от ЗС (ред. ДВ, б. 99 от 20.12.1963 г.), като всички сгради,
застроени в рамките на тази площ, са незаконни и не подлежат на узаконяване.
Твърди, че посоченият в кадастралния регистър АЧОС № 1461/08.12.1999 г. не
се отнася до процесния имот и е допусната техническа грешка при водене на
регистъра. Поддържа, че е собственик и на построената в процесния поземлен
имот сграда, придобита по приращение, на основание чл. 92 от ЗС. Намира, че
сградата не е търпим строеж, тъй като не отговаря на условията за това –
съществува в сегашния си вид от 2007 г., за изграждането й липсват
необходимите разрешения и документи и търпимостта не е удостоверена от
съответните органи.
Оспорва правата на ищцата върху процесните имоти и упражняваното
от нея владение в сочения период. В тази връзка изтъква, че А. И. е починала
3
през 1987 г. и до тогава е живяла на друг адрес в гр. В..., както и че
наследниците й са други лица, различни от твърдените от ищцата нейни
праводатели. Поддържа, че ищцата е завладяла изоставената незаконна
постройка в имота едва през 1999 г., когато е съставен констативният
нотариален акт за процесната сграда. Изтъква, че съгласно КНА от 1999 г.
сградата представлява постройка на един етаж, а понастоящем се касае за
триетажна къща, съществуваща в този вид от 2007 г. Намира, че владението на
един от етажите от 1999 г. не може да бъде приравнено на владение на
съществуващата понастоящем сграда от същата година, съответно не е
изтекъл давностният срок за придобиване на процесната сграда от ищцата.
Сочи, че към момента на завладяването на сградата ищцата е била обикновен
държател на земята, тъй като й е било известно, че тя е общинска по силата на
закона и не може да бъде придобита по давност. Твърди, че за имота е
приложима предвидената в чл. 86 от ЗС и действала до 31.05.1996 г. забрана за
придобиване по давност на имоти държавна и общинска собственост, както и
въведеният с пар. 1, ал. 1 от ЗИД на ЗС мораториум, според който давността
не е текла в периода 31.05.2006 г. – 08.03.2022 г. Намира, че към настоящия
момент не е изтекъл изискуемият съгласно чл. 79 от ЗС десетгодишен срок.
Отделно оспорва владението на ищцата да е било явно, тоест да е
противопоставено на собственика. Счита, че за явно заявено владение може да
се приеме единствено подаденото на 14.06.2023 г. заявление за
обстоятелствена проверка, но което обаче общината е възразила.
По тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск и
претендира разноски по делото.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ за подлежащите на доказване
факти, съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, се разпределя между
страните по следния начин:
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да установи спорните факти, с които
обосновава правния си интерес от предявяването на иска.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да установи заявеното придобивно
основание относно правото на собственост върху процесните имоти - § 42 от
ПЗР на ЗИДЗОС (обн. ДВ, бр. 96/1999 г.) и чл. 92 ЗС, тоест, че процесният ПИ
е бил частна държавна собственост, отреден за жилищно строителство и за
обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно
предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на ЗИДЗОС
(обн. ДВ, бр. 96/1999 г.) подробни градоустройствени планове, както и че
процесната сграда е построена в собствения му ПИ.
УКАЗВА на страните възможността им в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото и дадените им указания,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
4
● ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ като писмени доказателствени
средства по делото представените от ищците към исковата молба и
уточнителната молба вх. № 931/13.01.2025 г. документи.
● ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ като писмени доказателствени
средства по делото представените от ответника към отговора на исковата
молба документи.
● ДА СЕ ИЗДАДЕ поисканото съдебно удостоверение в полза на
ответника Община В..., което да му послужи пред ОД на МВР-В..., по силата
на което да се снабди с друго такова, от което е видно каква е вписаната
адресна регистрация на лицето А. М. И. с ЕГН ********** за периода от 1975
г. до 1987 г.
ДА СЕ ВРЪЧИ удостоверението на страната след заплащане на
дължимата държавна такса от 5 лв.
● ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО-ТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице по която, след запознаване материалите по
делото, извършване на съответните справки в Община В..., СГКК-В... и/или
други справки, и след оглед на място на процесния ПИ с идентификатор №
.................. и на построената в имота сграда с идентификатор № ...................1
по КК, да даде заключение по формулираните в отговора на исковата молба
задачи.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице
в размер на 800 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от получаване
на съобщението, в който срок страната следва да представи и доказателства за
внесения депозит.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице инж. Стоян Костов, който да
се призове след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си най-
късно в едноседмичен срок преди датата на съдебното заседание, съгласно
разпоредбата на чл. 199 ГПК.
УКАЗВА на вещото лице, че за определяне на окончателния размер на
възнаграждението е необходимо да представи към заключението си справка –
декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № Н-1 от 14 февруари
2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
УКАЗВА на страните, че следва да окажат нужното съдействие на
определеното от съда вещо лице във връзка с изпълнението на поставените му
задачи, като ги предупреждава, че при неизпълнение на тези указания, съдът
може да приеме за доказани фактите, за установяването на които страната е
създала пречки за събиране на допуснати доказателства, на основание чл. 161
ГПК.
● ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства по делото
5
чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от страна на
ищцата, за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства.
● ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищцата за издаване в нейна
полза на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с копие от
регистъра на ПИ и разписния лист към съответния план, поради липсата на
необходимост.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане
на делото в негово отсъствие, при отправено искане от страна на
ответника съдът може да прекрати делото и да възложи в тежест на
ищеца сторените от ответника разноски или да постанови неприсъствено
решение срещу него, на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска на основание чл. 238, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ГПК, че
страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България. Същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Когато задължените лица не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 41, ал.1 и ал. 2 ГПК, че
страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна
да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната
е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на
спора, който има преимущество пред спорното исково производство, като
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да разрешат спора си и чрез
процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безвъзмездно
в Център за медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – В... на адрес:
гр. В..., ул. „Ангел Кънчев“ № 12. Информация за Центъра по медиация, както
и за медиацията като процедура, страните могат да получат и на интернет
страниците на Районен съд - В... и Окръжен съд – В....
6
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него, като в
процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на
страните. Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи
се от медиатор, избран от страните - трето неутрално, безпристрастно и
независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Споразумението по правен спор, постигнато в процедура по медиация, има
силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от съответния районен
съд след потвърждаването му от страните, ако не противоречи на закона и
добрите нрави.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, а на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба заедно с приложенията към него.
Съдия при Окръжен съд – В...: _______________________
7