Решение по дело №373/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260015
Дата: 15 януари 2021 г.
Съдия: Соня Ангелова Стефанова
Дело: 20203600500373
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  260015

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

град Шумен, 15.01.2021г.

 

Шуменски окръжен съд в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:        

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав М.

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица ХаджиИ.                                                                                                                      2. мл. с. Соня Стефанова

 

При секретаря Силвия Методиева като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 373 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 419/08.07.2020 г., постановено по гр.д. № 635/2019 г. по описа на РС Шумен, е признато за установено в отношенията между страните, че С.В.Б. не е собственик на поземлен имот с идентификатор 83510.663.212, с площ 1152 кв.м. в местност „Смесе“, трайно предназначение на територията: земеделска земя и начин на трайно ползване - за вилна сграда, ведно с построената в него вилна сграда с идентификатор 83510.663.212.1, с площ 44 кв.м, подобренията и приращенията в него.

Против постановеното решение са постъпили въззивни жалби рег. № 10635 от 24.07.2020 год., депозирана от ответника по първоинстанционното производство С.В.Б. и рег. № 11246 от 04.08.2020 год., депозирана от третото лице помагач на страната на ответника С.П.Й.. Жалбоподателите атакуват решението като неправилно и незаконосъобразно изцяло с идентични аргументи. Първата жалбоподателка навежда твърдение за недопустимост на предявената искова претенция, поради липса на правен интерес, тъй като ищцата не притежава самостоятелно право върху процесния имот, същият е съсобствен. Жалбоподателите сочат, че изводите на първоинстанционния съд не съответстват на събраните по делото доказателства, а събраният доказателствен материал е обсъждан едностранчиво. Считат, че са останали неизяснени факти и обстоятелства от значение за процеса. Излагат, че неоснователно не са кредитирани показанията на водените от ответника и третото лице помагач свидетели, доколкото същите безпротиворечиво установяват, че ответникът е придобил имота по давност. Считат, че представените от личния архив на процесуалния представител на ищеца документи, които не са в оригинал, са недопустими и не е следвало за бъдат приемани от съда. Първата жалбоподателка подчертава, че е добросъвестен приобретател на имота и не е знаела за заведеното по повод процесния имот гражданско дело № 656/ 1996 год. по описа на Шуменски районен съд, доколкото спорът не е бил надлежно оповестен. Вторият жалбоподател счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е закупил процесния имот от несобственик, поради което самият той не е придобил право на собственост върху имота, тъй като няма данни нотариалният акт на праводателя му да е обезсилен или да е прогласен за нищожен. Молят обжалваното решение да бъде отменено, а исковата претенция – изцяло отхвърлена. Претендират разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от въззиваемата страна В.И.Д., действаща чрез процесуалния си представител адв. Е.Х., Адвокатска колегия – гр. Ш., в които взима становище по неоснователността на въззивните жалби. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.

По валидността и допустимостта на атакуваното съдебно решение:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е валидно.

Както беше посочено по-горе, независимо дали във въззивната жалба има оплакване, съдът е длъжен да разгледа служебно всички въпроси по допустимостта на производството в обжалваната част на решението (арг. от чл. 269 от ГПК). В случая с въззивната жалба на първата жалбоподателка изрично е наведено твърдение за недопустимост на исковата претенция с правно основание чл. 124 от ГПК, поради липса на правен интерес. Ответникът счита, че ищцата не притежава самостоятелно право по отношение на процесния имот. Освен това релевира, че ищцата притежава право на собственост върху съседен имот, не върху процесния.

Настоящият съдебен състав не споделя тезата на въззивницата.

Действително чл.124 ал.1 от ГПК въвежда като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, наличието на правен интерес, който следва да бъде посочен и обоснован в исковата молба. С оглед разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при отрицателния установителен иск за собственост правен интерес е налице винаги, когато ищецът твърди, че притежава право, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането респ.упражняването му, би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права.

В случая ищцата твърди, че е придобила идеални части от процесния недвижим имот чрез договор за дарение и по наследство и навежда твърдения, че е придобила останалите идеални части от недвижимия имот чрез давностно владение, т.е. ищцата е изложила фактическите обстоятелства, въз основа на които обосновава правния си интерес от отрицателния установителен иск, тъй като твърди, че е носител на правото на собственост върху имота.

Ответницата от своя страна оспорва правото на собственост на ищцата върху процесния имот като също заявява самостоятелни права върху имота, сочейки, че е придобила право на собственост върху него посредством договор за покупко-продажба. В условие на евентуалност релевира, че го е придобила по давност.

Предвид изложеното, съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция, а първоинстанционното решение е процесуално допустимо.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно нотариален акт № ...год. И.И.Ч. е придобил право на собственост чрез покупко-продажба върху следния недвижим имот: лозе от 1200.00 кв.м., ведно с вила, кладенец и др. подобрения, находящ се в местност „Смесе“ в землището на гр. Ш., при граници: наследниците на В.Д., насл. на Г.Г., В.и.В.Г.Ж., И.Н., път и място на продавачите А. и П.В., отнето им от ТПС-комисия.

Видно от представения Нотариален акт № .... И.И.Ч. и В.С.Ч. са дарили по 1/3 ид.ч. на В.И.Д. и Й.И.И.от лозе от 1200 кв.метра, в местността „Смесе“ в землището на гр. Ш., с планоснимачен номер 3060-3059, при съседи: насл. на В.Д., насл. на Г.Г., И.Н..

По делото е приложено Удостоверение изх. № УТ-37-024/ 31.01.2019 год., изд. от Община Ш.. В него е отразена констатацията, че недвижимият имот, описан в НА №... г., бивша собственост на И.И.Ч., представляващ лозе от 1200 кв.м., находящ се в местността „Смесе“ в землището на гр. Ш., при граници по акта: наследниците на В.Д., насл. на Г.Г., В.и.В.Г.Ж., И.Н., път и място на собствениците А. и П.В., отнето им от ТПС-комисия се идентифицира като имот с пл.№3058 от земеустройствения план на местност „Смесе“ от 1964 г. Отразено е още, че с НА №...ид.ч. от този имот са дарени на В.И.Д. /ищцата/ и Й.И.И., като при съставянето на акта имотът грешно е идентифициран като имот с №№3060-3059. Посочено е, че ПИ с планоснимачен №3058, с площ от 1200 кв.м. /по документ/ по Земеустройствен план на местността, изработен през 1964 на местността „Смесе“ е идентичен на ПИ с идентификатор 83510.663.212 с площ от 1152 кв.м. като е уточнено, че разликите в квадратурите се дължат на извършени сделки без геодезически измервания и скици.

В приложената скица на поземлен имот № 15-164667/ 25.02.2019 год., изд. от СГКК – гр. Ш. е отразено, че към датата на издаването й собственици на процесния поземлен имот с идентификатор 83510.663.212 са Й.И.И., И.И.Ч., В.И.Д., тримата притежаващи по 1/3 ид.части от имота, и ответната страна С.В.Б..

От приложените Удостоверения за наследници изх. № 155/ 15.01.2019 год. на И.И.Ч., ЕГН: ********** и изх. № 02/ 25.01.2019 год. на В.С.Ч. се установява, че ищцата, тяхна дъщеря, се явява техен законен наследник.

Съгласно отразеното в Нотариален акт за покупко-продажба № В.Ж.год. от 31.01.1995 год. по описа за 1996 год. на Нотариус С.С., рег. № 024 на НК, с район на действие РС – Ш. С. П. Й. е закупил от И.И.Ч., ЕГН: ********** и П.Г.Г. процесния недвижим имот, представляващ лозе с площ от 1200 кв.м., ведно с построената в него помощна стопанска постройка и други подобрения – кладенец, находящ се в местността „Смесе“ в землището на гр. Ш., при граници: наследниците на В.Д., насл. на Г.Г., В.и.В.Г.Ж..

Съгласно  Нотариален акт за покупко-продажба № ...год. по описа за 2010 год. на Нотариус С.С., рег. № 024 на НК, с район на действие РС – Ш. и последващ Нотариален акт за покупко-продажба № ...год. С.П.Й. е прехвърлил на ответницата С.В.Б. собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ съгласно скица поземлен имот с идентификатор 83510.663.212 с площ от 1152 кв.метра, в местността „Смесе“ в землището на гр. Ш., с трайно предназначение: земеделска земя, начин на трайно ползване: за вилна сграда, а съгласно акт за собственост: лозе от 1200.00 кв.м. и др. подобрения – кладенец, находящ се в местност „Смесе“ в землището на гр. Ш, при граници: наследниците на В.Д., насл. на Г.Г., нива на В.и.В.Г.Ж., както и върху вилна сграда с идентификатор 83510.663.212.1 със застроена площ 44 кв.метра, разположена в ПИ с идентификатор 83510.663.212 с площ от 1152 кв.метра, която съгласно акта за собственост представлява помощна стопанска постройка, построена в имота.  

 Приложено е копие на предявен от С. П. Й. положителен установителен иск с пр. осн. чл. 97 от ГПК (отм.), идентична с разпоредбата на чл.124 от действащия ГПК срещу И.И.Ч. (баща), В.С.Ч. и ищцата В.И.Д.. Видно от отбелязването, исковата молба е вписана под вх. № 583/ 18.03.1996 год., акт № 41, том І. Не е спорно, че постановеното съдебно решение по повод така депозираната искова молба, не е вписано в Служба по вписванията – гр. Шумен.

Представено е издадено от Шуменски районен съд удостоверение изх. № 496/ 25.01.2019 год. в уверение на това, че има образувано гр. д. № 656/1996 год. по описа на ШРС със страни И.И.Ч., В.С.Ч., В.И.Д., С. П. Й., П.Г.Г. и И.И.Ч. с предмет чл. 97 от ГПК (отм.), приключило с решение, с което е отхвърлен искът. Посочено е, че делото е унищожено, поради изтекъл срок за съхранение.

По делото са представени заверени от страната копия на Решение № 144/ 16.03.2000 год., постановено по гр.д. № 656/1996 год. по описа на ШРС, Решение от 23.07.2001 год. по в.гр.д. № 657/2000 год. по описа на ШОС, Решение № 2173/ 26.06.2003 год. по гр. д. № 2746 по описа за 2001 год. на ВКС, ІV г.о. (ксерокопие с печат на ВКС „Вярно с копието във ВКС“ от 16.02.2010 год.), от които се установява, че е влязло в законна сила решението, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от С. П. Й. срещу И.И.Ч. – баща, В. И.И., И.И.Д., В.И. Д., В.Й.И. и Н.Й.И. положителен установителен иск за собственост върху процесния недвижим имот.

Със Заповед № КД-14-27-1126/ 27.05.2010 год. на началник на СГКК – гр. Ш. е отменена предходна заповед № КД-14-27-2086/ 30.08.2006 год., с която С. П. Й. е вписан в КРНИ за поземлен имот с идентификатор 83510.663.212: площ 1052 кв.метра; начин на трайно ползване: за вилна сграда.

Представените Нотариален акт № ....год. по описа на Нотариус А.А., рег. № 019 на НК, с район на действие Районен съд – гр. Ш., вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 3988/ 30.08.2010 год., акт № ...год., Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот между съсобственици № 101, ….год. по описа на Нотариус А.А., вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 3989 от 30.08.2010 год. , акт № ...год., Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот между съсобственици № ...год. по описа на Нотариус Х.И.-Т., рег. № 716 на НК, с район на действие Шуменски районен съд, вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 3483/ 09.06.2017 год., акт № ...год. и Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти между роднини по права линия № ...от 2017 год. по описа на Нотариус Х.И.-Т., рег. № 716 на НК, с район на действие Шуменски районен съд, вписан в Служба по вписванията вх. рег. № 3482/ 09.06.2017 год., акт № 141, том 9, дело № 1803/2017 год.,  касаят друг недвижим имот с идентификатор 83510.663.385, находящ се в местността „Смесе“, с площ 1311 кв.метра.

Представени са данъчна декларация по чл. 14,чл. 27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ, подадена от ответната страна за процесния недвижим имот, както и квитанции за заплатени данъци върху същия недвижим имот. Видно от материалите по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесния недвижим имот е попълнена и от ищцата като данък за недвижими имоти и такса битови отпадъци до 31.12.2018 год. е заплащан от ищцата.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпитите на водените от страните свидетели. Свид. С.А.сочи, че от 12 години и до момента живее във вилата, построена в процесното място като не плаща наем. Разказва, че във вилата го поканила ищцата. Излага, че там няма ток и вода. Сочи, че през годините е идвала единствено ищцата, за която знае, че е собственик на имота, за да събира лапад. В последните години идва синът на ищцата. Твърди, че имотът бил ограден с мрежа, но от около 3-4 години ограда няма. Свид. Г.М. притежава имот в съседство с процесния от около 10-12 години. Излага, че в имота от около 10 години живее С., който пази мястото. Сочи, че откакто е купил имота си знае, че процесното място е на ищцата и други хора не са идвали и не са спорили за него. Твърди, че в началото имотът бил ограден, но сега няма ограда. Свид. Н. С. разказва, че нейната майка и майката на ищцата са първи братовчедки, поради което свидетелката често е ходила до имота на ищцата, който тогава се е обитавал от нейните родители. Сочи, че ищцата е сеела в имота зеленчуци, има дюля и круша, а вода са взимали от кладенеца. Към момента в имота живее С., но не знае защо. Твърди, че никой не е предявявал претенции към мястото. Излага, че родителите на ищцата са обитавали процесното място до смъртта си. В показанията си свид. Н.В. сочи, че знае за процесния имот от 6-7 години, тъй като ответницата го е запитала дали има възможност да се построи сграда. Разказва, че го е посетил веднъж и е видял барака, „съборетина“. Не е видял някой да обитава имота. Сочи, че в имота няма ток, имотът бил ограден от телена ограда, съборена от едната страна. По делото е разпитан и свид. В. И., който излага, че имотът е закупен от ответницата преди около 10 години. Твърди, че преди закупуване на имота, отишъл на оглед на място, придружен от праводателя С., и установил, че в имота има кирпичена постройка, състояща се от две стаи и салон, поддържани овощни дръвчета, кладенец. Разказва, че в постройката не е влизал, но останал с впечатление, че е необитаема. От разпита на свид. В.И., племенница на ищцата и бивша съжителка на третото лице помагач С.Й., се установява, че последният закупил процесния имот през 1996 год. от И.Ч. – син (баща на свидетелката). Сочи, че помни, че баща й е купил имота още през 1968 год. В имота имало стопанска постройка, където Ч. гледал животни (основно прасета). Твърди, че постройката първоначално имала само една стая, но впоследствие била разширена, като бил прекаран ток и вода, а партидите във ВиК и Енерго се водили на името на баща й. От 1996 год. имотът се стопанисвал от С. и никой не е имал претенции към имота до 2010 год., когато го продал на ответницата. Свидетелката разказва, че нейните баба и дядо В.С.Ч. и И.И.Ч. през 1968 год., когато е купуван имотът, живеели в с. П.. През 1969-1970 год. нейните родители направили ремонт на къщата и баба й отишла да живее при тях. Дядо й, въпреки че се пенсионирал 1966 год., продължил да работи до 1975 год. като овчар, защото нямал достатъчен стаж. Не отрича, че в имота са живели баба й и дядо й, но категорично заявява, че имотът е принадлежал на С.. Сочи, че заедно със С. са засяли овошки, стопанисвали са имота. Излага, че в имота имало прокарани както ток, така и вода. Имало чешма, от която ползвали вода, тъй като кладенецът бил затрупан след 2000-2001 год., която към момента не съществува. Свидетелката твърди, че в имота имало няколко постройки – жилищна сграда, стопанска постройка, която вече е съборена и тоалетна. Свид. П. излага, че за първи път през 2011 год. е бил заведен в имота от С.. Твърди, че на място установил малка постройка, нямало ток и вода, имало запушен кладенец. Сочи, че когато посетил мястото за втори път преди 3- години не видял никой в къщичката, била необитаема. Оградата била премахната.  Твърди, че мястото е запустяло и не е виждал засети зеленчуци. От показанията на свид. М.М. се установява, че С.Й. закупил процесния имот от бащата на съжителката си (свид. В. И.), в който сеел овошки, предимно сливи. Сочи, че в имота имало ток, но кабелите били отрязани. Твърди, че имало и кладенец, който бил запушен около 2000 година. Сочи, че като ходил в имота не е виждал някой да обитава постройката.

От заключението по назначената пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че имотите, описани в Удостоверение изх. № УТ-37-024/ 31.01.2019 год., изд. от Община Ш., се намират в местността „Смесе“, в землището на гр. Ш.. Удостоверението е издадено за идентифициране на имота, описан в Н.А. № …от 1968 год. Вещото лице подробно е изследвало посочените в нотариалния акт граници на имота, както и историята на съседните имоти и е достигнало до извода, че дареният с Нотариален акт № … от 1995 год. недвижим имот всъщност е процесният, с планоснимачен №3058, съответстващ на процесния ПИ 83510.663.212 по кадастралната карта на гр. Ш.. За да достигне до този извод, експертът е съобразил, че описаният в Н.А. № 162 от 1968 год. е с пл.№ 3058, посоченият като западна граница имот на А. и П.В. (отнет от ТПС комисия) е с пл. № 3059, посоченият като южна граница имот на В. и В.Ж. е с пл. № 3056. Като граници са посочени още път, насл. на Г.Г. и И.Н., за които вещото лице в съдебно заседание уточнява, че в разписните книги тези лица не съществуват. По отношение на границата с насл. на В.Д., вещото лице сочи, че неговият имот е с пл. № 3063 и се намира северно от пътя на имоти пл. № 3058, 3069, 3060. В съдебно заседание експертът е допълнил още, че през 2010 год. по заявление на ищцата имоти пл. № 3059 и 3060 (идентични с номера 211 и 223 по кадастралната карта към 2005 год.) са обединени в един имот, който получава идентификатор 83510.663.385. Поради установена през 2019 год. грешка при идентифициране на имоти пл. № 3058,3059 и 3060 по земеустройствения план и имотите по кадастралната карта, обединеният имот с идентификатор 83510.663.385 е заличен като на негово място са възстановени имоти с идентификатори 83510.663.211 (с нов номер 83510.663.436) и 83510.663.223 (с нов номер 83510.663.435). В отговор на поставения въпрос вещото лице сочи, че имотът, описан в Нотариален акт № ....год., съпоставен по съседи е идентичен с процесния имот с идентификатор 83510.663.212, но в съдебно заседание многократно вещото лице заявява, че имот с идентификатор 83510.663.385 граничи с процесния имот с идентификатор 83510.663.212, като се явява негова източна граница. Отбелязва, че от извадката, векторизирана от СК, е видно, че имот № 385 (преди установяване на грешката) е граничил с имоти № 221,222, 212 и 225.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: 

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с пр. осн. чл. 124 от ГПК. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ищецът в производството по предявен отрицателен установителен иск, следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, а ответникът по иска следва да проведе доказване на правопораждащ отреченото й право на собственост върху описания недвижим имот фактически състав – сключен договор за покупко-продажба, евентуално осъществявана в продължение на 5, респ. 10 години фактическа власт върху имота.

В случая ищецът основава правото си на собственост върху процесния имот с обективирания в нотариален акт № ...год. договор за покупко – продажба, по силата на който наследодателят й И.И.Ч. е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ лозе от 1200.00 кв.м., ведно с вила, кладенец и др. подобрения, находящ се в местност „Смесе“ в землището на гр. Ш., при граници: наследниците на В.Д., насл. на Г.Г., В.и.В.Г.Ж., И.Н., път и място на продавачите А. и П.В., отнето им от ТПС-комисия. Не е спорно, че сделката е била възмездна, поради което имотът е станал съпружеска имуществена общност. На база горепосочения нотариален акт и по силата на Нотариален акт № .... И.И.Ч. и В.С.Ч. са дарили по 1/3 ид.ч. от процесния имот на ищцата и тяхна дъщеря В.И.Д. и на сина си Й.И.И.. След смъртта на праводателите си, ищцата е придобила ид.части от имота и по наследство. За останалата част от имота, придобита от останалите наследници по наследство и по силата на Н.А. № 120 от 1995 год., твърди, че го е придобила по давност. От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че имотът, ведно с намиращата се в него постройка,  е бил придобит по давност от ищцата. Свидетелските показания са последователни и безпротиворечиви и от тях се достига до извода, че упражняваното от въззиваемата лично и чрез третото лице С.А.владение не е било смущавано. Липсват данни трети лица да са имали претенции към имота. Доколкото в настоящото производство се установи, че ищцата е придобила по давност имот с идентификатор 83510.663.212, ведно с построената в него постройка с идентификатор 83510.663.212.1, за който имот ответницата също се легитимира като собственик, то настоящият съдебен състав приема, че за ищцата е налице правен интерес от заведения отрицателен установителен иск.

Ответницата твърди да е придобила имота чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № ...год. като сочи, че праводателят й С.Й. е придобил имота също по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № ….. год. от 31.01.1995 год. по описа за 1996 год. В условие на евентуалност сочи, че е добросъвестен владелец и е придобила имота с изтичане на кратката 5-годишна давност.

Съдът намира за установено от събраните по делото доказателства, а именно: Удостоверение изх. № УТ-37-024/ 31.01.2019 год., изд. от Община Ш., заключението по въпрос 1-ви от назначената по делото съдебно-техническа експертиза и представените по делото преписи на съдебни решения, заверени от процесуалния представител на ищцата, че имотът описан в нотариален акт № ...год. е идентичен с имота, описан в Нотариален акт № ....

В тази връзка, с оглед направеното от ответника пред районния съд оспорване верността на Удостоверение изх. № УТ-37-024/ 31.01.2019 год. и откритото производство по чл. 193 от ГПК, следва да се отбележи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед разпределената доказателствена тежест, не са били ангажирани надлежни доказателства от ответната страна, които да оборят материалната доказателствена сила на представения официален документ, поради и което съдът е обвързан да приеме, че посочените в документа факти са се осъществили от външна страна, така както е посочил неговият издател (чл. 179, ал. 1 от ГПК). Напротив, събраните по делото материали водят до извода, че действително имотите, описани в посочените по-горе 2 нотариални акта са идентични и че всъщност се касае за имот с площ от 1200 кв.метра, с пл.№3058 от земеустройствения план на местност „Смесе“ от 1964 г., който към момента е имот идентификатор 83510.663.212, с площ от 1152 кв.м.

По повод релевираното от страна на ответника и третото лице помагач твърдение, че посоченият в нотариален акт № ...год. приобретател И.И.Ч. всъщност е брата на ищцата, а не нейния баща, съдът намира същото за недоказано. Не е спорно, че бащата на ищцата и нейният брат имат еднакви имена – И.И.Ч.. Не е спорно също, че с Нотариален акт за покупко-продажба № В.Ж.год. от 31.01.1995 год. И.И.Ч. – син (ЕГН: **********) е продал на третото лице помагач процесният недвижим имот, който впоследствие го е прехвърлил на ответницата като сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба № ...год. Спорно е кое е лицето, придобило първоначално имота през 1968 год. – И.И.Ч. – баща (ЕГН: **********) или И.И.Ч. – син. От представените от процесуалния представител на ищцата съдебни решения, които съдът приема като надлежни писмени доказателства, предвид обстоятелството, че делото е унищожено, поради изтекъл срок за съхранение, от приложеното по делото копие на вписана искова молба с предявен положителен установителен иск за собственост с пр. осн. чл. 97 от ГПК (отм.) (идентична с разпоредбата на чл.124 от действащия ГПК) на процесния недвижим имот срещу И.И.Ч. (баща), В.С.Ч., Й.И.И.и ищцата В.И.Д., както и от изготвеното Шуменски районен съд удостоверение изх. № 496/ 25.01.2019 год. безспорно се установява, че има образувано гр. д. № 656/1996 год. по описа на ШРС със страни И.И.Ч. - баща, В.С.Ч., В.И.Д., С. П. Й., П.Г.Г. и И.И.Ч.- син с предмет чл. 97 от ГПК (отм.), приключило с решение, с което е отхвърлен искът. Неоснователни са възраженията, че Решение № 2173/ 26.06.2003 год. по гр.д. № 2746 по описа за 2001 год. на ІV г.о. на ВКС не касаело това дело, тъй като в диспозитива на решението е посочено „оставя в сила решение от 23.12.2001 год., постановено по гр.д. № 657/ 2000 год. на Шуменски окръжен съд“. В самото решение изрично е посочено, че С.Й. е подал касационна жалба срещу решение от 23.12.2001 год., постановено по гр.д. № 657/ 2000 год. на ШОС, с което е оставено в сила решение № 144 от 16.03.2000 год. по гр.д. № 656 от 1996 год., с което е отхвърлен предявеният от него положителен установителен иск за собственост срещу изброените по-горе страни. Грешно посочената в описателната част и в диспозитива на решението дата на потвърденото съдебно решение и обстоятелството, че било записано, че решението е постановено по гр.д. № 657/2000 год. по описа на ШОС, вместо по в.гр.д. № 657/2000 год. по описа на ШОС, сочи че е допусната техническа грешка, която не е поправена от съда и не е забелязана от страните. Тази грешка по никакъв начин не рефлектира на обстоятелството, че и в своите мотиви Върховният съд е приел, че на база събраните доказателства решаващите инстанции правилно са приели, че лицето, което е закупило процесния недвижим имот е И.И.Ч. – баща. Т.е. описаната в решението на върховната инстанция фактология изцяло съответства на изложените от С.Й. в исковата му молба от 1996 год. обстоятелства. Освен това приложеното към делото и заверено от страната ксерокопие на цитираното решение на ВКС съдържа щемпел на ВКС от 16.02.2010 год. „Вярно с копието във ВКС“, печат на ВКС Гражданско отделение и подпис на секретаря. Верността на преписа, снет от оригинал на официален (частен) документ, е удостоверен нотариално под рег. № 9877 от 10.09.2019 год. от Нотариус С.С., рег. № 024 на НК, с район на действие Шуменски районен съд.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че С.Й. безспорно е обвързан от съдебните актове, доколкото е бил страна по делото. С решението, с което се отхвърля предявеният от него положителен установителен иск за собственост се установява, че договорът за продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № В.Ж.год. от 31.01.1995 год. не е породил вещноправни последици за него, тъй като праводателят му И.И.Ч. – син не е бил собственик на прехвърляния недвижим имот. Съдебната практика е последователна, че договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен от гледна точка на облигационното право. Той е валиден, но само между страните, не и по отношение на действителния собственик, носител на вещното право, спрямо когото не поражда правен ефект. Това е така, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото самият той притежава. Вещноправни последици по отношение на ищцата не са настъпили и за последващия приобретател на имота – ответника в настоящото производство. Следователно ответницата не е станала собственик на процесния недвижим имот на соченото от нея правно основание – обективираната в Нотариален акт за покупко-продажба № ...год. сделка.

Предвид изложеното, следва да се разгледа своевременно наведеното от ответника възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.

Съдът не споделя твърдението на ответницата, че същата е добросъвестен владелец на процесния недвижим имот. От материалите по делото се установи, че исковата молба, с която С.Й. е сезирал съда за признаване за установено, че  неговите праводатели И.И.Ч. – син и П.Г.Г. са собственици на процесния недвижим имот, е вписана под вх. № 583/ 18.03.1996 год., акт № 41, том І, т.е. повече от 10 години преди ответницата да сключи с третото лице помагач обективираната в Нотариален акт за покупко-продажба № ...год. сделка. Вписването притежава оповестително действие (чл. 114, ал. 2 от ЗС), което значи, че то има за цел само да уведоми всяко заинтересовано лице за наличието на висящия спор с оглед правната сигурност. Освен това то притежава и гаранционно - обезпечително действие тъй като запазва правата на лицата при евентуално отчуждаване на имота, предмет на сделката и осигурява добросъвестност на третите лица, придобили права преди вписване на исковата молба, респективно те се считат недобросъвестни, ако са придобили права след това. Предвид изложеното, не може да се признае на ответната страна качеството на добросъвестен владелец.

Ето защо в настоящия случай приложима е разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, съгласно която правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото следва да отговаря на определени условия - да има траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя.

В настоящото производство не са ангажирани категорични доказателства ответницата от датата на придобиване на недвижимия имот на 20.08.2010 год. до предявяване на настоящата искова претенция, а и след това да е осъществявала фактическа власт върху имота, при горепосочените условия. Придобиване правото на собственост  по давност следва да се установи по реда на пълното и главно доказване, което в хода на процеса не бе сторено. Нито един от разпитаните свидетели не навежда твърдения ответницата да е владяла имота. Свид. В. е посетил имота само веднъж преди 7-8 години и е установил, че същият не е поддържан, няма ток. Причината за посещението на имота било желанието на ответницата да построи масивна сграда в него, но свидетелят не се наел със задачата. Свид. И. е посетил имота преди закупуването му от ответницата, преди около 10 години като престоят му в имота бил за десетина минути. Сочи, че в имота е заварил овощни дръвчета, други насаждения, кладенец и постройка с 2 стаи и салон. Свидетелят твърди, че 2-3 години след това завел 2 момчета в имота, които да го изчистят, но от думите му „доколкото разбрах са чистили двора“ се установява, че той не е присъствал на почистването, т.е. няма непосредствени впечатления от случката. От показанията на свид. П. също не може да се извлече информация за осъществено от страна на ответницата владение на имота. Същият е посетил мястото 2 пъти - малко след като тя го е закупила, през 2011 год. и 3-4 години преди завеждане на настоящото дело във връзка с възможността да се построи сграда там. И двата пъти е установил, че имотът не е поддържан, мястото изглеждало „изоставено, опустошало“. Предвид изложеното, въз основа на така събраните гласни доказателства не може да се приеме безпротиворечиво и несъсмнено, че ответницата е упражнявала фактическа власт върху имота непрекъснато в продължение на десет години. Напротив, както по-горе беше посочено, от събрания доказателствен се достига до категоричния извод, че именно ищцата лично и чрез трето лице С.А.е владяла и продължава да владее процесния недвижим имот, ведно с построената в него вилна сграда. За да достигне до този извод, съдът взе предвид изслушаните свидетелски показания, които последователно и безпротиворечиво доказват факта на владението, осъществявано от ищцата. Нито един от разпитаните свидетели не навежда твърдение да е имало спорове за имота. Водените от ищцата свидетели, които не са заинтересувани от изхода на делото излагат, че ищцата е стопанисвала имота, отглеждала е зимнина, беряла си е лапад. От повече от 10 години във вилната сграда живее свид. С. А., който пази имота и е със съзнанието, че единствен собственик е ищцата. Водените от ответницата свидетели са посетили имота 1-2 пъти през целия период от датата на закупуването му от ответната страна до завеждане на иска и са останали за кратко, поради което показанията им не установяват ответницата да е владяла имота. Дори да се приеме, че ответницата е владяла имота, въпреки че това обстоятелство не се доказа от ангажираните от нея в хода на производството свидетелски показания, то изискуемият 10-годишен период не е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба.

Обстоятелството, че ответницата е декларирала имота през 2010год. и е плащала данъци за него, не рефлектира върху извода на съда, че ответницата не е владяла имота десет години със съзнание, че го свои. Заплащането редовно на данъците само по себе си не установява намерение за своене.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдението на ответницата, че свид. В. И.признала, че тя и съсобствениците й, между които и ищцата владели не процесния имот, а имот с идентификатор 83510.663.385, който имот свидетелката идентифицирала на скицата, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. От протокола от проведеното на 29.01.2020 год. съдебно заседание е видно, че свидетелката не навежда твърдения нито да е владяла имот с идентификатор 83510.663.212, нито имот 83510.663.385. Освен това е отбелязано, че по предявената й скица свидетелката е посочила именно процесния недвижим имот 212 като е описала намиращите се в нея постройка, тоалетна, кладенец и несъществуващата към момента стопанска постройка.

Неотносими са представените от ответницата административни решения, доколкото същите касаят административно производство, по което страна е СГКК – гр. Шумен. Делото пред административния съд има различен предмет и освен това решението не е влязло в законна сила.

Предвид изложеното съдът намира, че ответницата не е придобила процесния недвижим имот и на второто сочено от нея в условие на евентуалност основание - по давност. Ето защо, първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора пред настоящата инстанция в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лева, съобразно представения списък за разноски и договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, доколкото същият съответства на предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.  минимум.

Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 419/08.07.2020 г., постановено по гр.д. № 635/2019 г. по описа на РС Шумен.

ОСЪЖДА С.В.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на В.И. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1050 лева, представляваща сторените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач С.П.Й., ЕГН **********, с адрес: ***8.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                              

 

                                                                                                          2.