№ 7675
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110140927 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 208608/21.07.2023 г. на П. В. В., с
ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния му представител – адв. М. Д.,
против „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление – гр. София, ул. Ястребец № 23Б, с която се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/1353 лева – главница –
неплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2021 г. и сумата от 340.22
лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2021 г. до 21.07.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ 1353 лева
– главница – неоснователно платено от ищеца на ответника обезщетение по
чл. 221, ал. 2 от КТ поради дисциплинарно уволнение, признато за незаконно
и отменено от съда с Решение № 20015204/21.02.2022 г. по гр.д. №
22789/2021 г. на СРС, която сума ответното дружество е удържало от
трудовото възнаграждение на работника за м. март 2021 г. и сумата от 328.57
лева – обезщетение за забава за периода от 01.04.2021 г. до 21.07.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането /исковите
претенции, изменени по основание спрямо първоначалната искова молба в
първо открито съдебно заседание от 02.04.2024 г./; 3/ 10 553.40 лева –
главница – неплатено обезщетение за оставане без работа в шест месечен
период след незаконното уволнение от 29.03.2021 г. до 29.09.2021 г. и сумата
от 2 571,68 лева – обезщетение за забава за периода от 29.03.2021 г. до
21.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба – 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането
1
/исковите претенции, изменени по размер спрямо първоначалната искова
молба в първо открито съдебно заседание от 02.04.2024 г./; 4/сумата от 2706
лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и сумата от 659,41
лева – обезщетение за забава за периода от 29.03.2021 г. до 21.07.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се и направените разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил в трудово правоотношение
с „Топлофикация София“ ЕАД като бил назначен на длъжността „монтьор
топлофикационни съоръжения – отговорник на обект към звено „Аварийно
възстановяване и ремонт“. Посочва, че трудовото правоотношение било
прекратено въз основа заповед № 4 от 09.03.2021 г. на работодателя на
основание дисциплинарно уволнение, считано от деня на връчването на
заповедта.
Твърди обаче че законността на уволнението е оспорена по съдебен ред
и с влязло в сила Решение № 20015204 от 21.02.2022 г. по гр.д. 22789/2021 г.,
СРС, 56 с-в, потвърдено с Решение № 2967 от 28.10.2022 г. по гр.д. 6489/2022
г., СГС, II-Д въззивен състав и Определение № 1449/05.06.2023 г. по гр.д.
550/2023 г., ВКС уволнението е признато за незаконно и отменено като
ищецът е възстановен на работа на 13.07.2023 г.
На следващо място в исковата молба се посочва, че в периода от
29.03.2021 г. до 29.09.2023 г. ищецът е останал без работа поради уволнението
– като не му било платено дължимото обезщетение за шест месеца.
Освен това работодателят не е заплатил дължимото трудово
възнаграждение за месец февруари 2021 г., както и дължимото обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ в размер на 2706 лева.
Неоснователно от възнаграждението за м. март 2021 г. работодателят
удържал сумата от 1353 лева – по чл. 221, ал. 2 от КТ, доколкото
впоследствие уволнението било признато за незаконно.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. Към исковата
молба са представени: копие от трудова книжка /оригиналът – представен в
съдебно заседание от 02.04.2024 г. като съдът е извършил констатация по
същата/ и Решение № 20015204/21.02.2022 г. по гр.д. № 22789/2021 г. на СРС,
влязло в сила на 05.06.2023 г.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника„Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: ********* е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни и недоказани.
Признава се, че с решение на СРС по гр.д.22789/2021 г, СРС,
уволнението на ищеца е било признато за незаконно и ищецът е възстановен
на заеманата от него преди уволнението длъжност. Заявява, че е начислявал
във ведомости трудовите възнаграждения на работниците, като във ведомост
на името на ищеца са начислени и изплатени трудови възнаграждения за
м.02.2021 г. – начислено трудово възнаграждение в размер на 2312,69 лв. и за
м.03.2021 г. – начислено трудово възнаграждение в размер на 577,11 лв.,
както и е начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
2
размер на 906,40 лв. за пропорционално полагащия му се годишен отпуск от
10 работни дни. В условията на евентуалност възразява, че ако не се докаже
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
последното е погасено по давност.
На следващо място се посочва, че на ищеца е удържана една брутна
работна заплата за м.03.2021 г., на основание чл.221, ал. 2 от КТ, като за това
е налице изрично съгласие на ищеца в заповед № 4/09.03.2021 г. за налагане
на дисциплинарно уволнение.
На последно място се оспорва като неоснователен и искът по чл. 225
КТ, тъй като ищецът не бил представил доказателства, че е останал без работа
в посочения 6-месечен срок.
Оспорват се исковете за обезщетение за забава тъй като ответникът не е
бил поканен да заплати обезщетение.
Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
С отговора са представени писмени доказателства: ведомости за заплати
и заповед за уволнение.
В съдебно заседание, проведено на 02.04.2024 г., процесуалният
представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да
бъде уважена. По отношение на иска за сумата от 1353 лева – за месец м.март
2021 г. изменя основанието на същия – като иска възстановяване на сумата
като платена без правно основание, доколкото при отмяна на уволнението не
се дължи обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ от работника на работодателя.
Увеличава размера на иска за обезщетение за оставане без работа в 6 месечен
срок след уволнението, както и на акцесорния иск за обезщетение за забава
съответно.
Ответната страна излага доводи за неоснователност на претенциите
изцяло евентуално частично.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените по делото: Решение
№ 20015204 от 21.02.2022 г. по гр.д. 22789/2021 г. по описа на СРС и заповед
№ 4/09.03.2021 г. за уволнение, връчена на 29.03.2021 г. се установява, че
ищецът е бил дисциплинарно уволнен от заеманата в ответното дружество
длъжност „монтьор топлофикационни съоръжения – отговорник на обект към
звено „Аварийно възстановяване и ремонт“ – считано от 29.03.2021 г. Поради
това и с цитираната заповед в тежест ищеца е възложено да заплати
обезщетение на работодателя по чл. 221, ал. 2 от КТ. Това обезщетение
ищецът е дал изрично съгласие да му бъде удържано от трудовото
възнаграждение.
Ищецът обаче е оспорил уволнението си, извършено с посочената
заповед – като е предявил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и
претенциите му са били уважени с Решение № 20015204 от 21.02.2022 г. по
гр.д. 22789/2021 г. по описа на СРС – влязло в сила на 05.06.2023 г.
3
Видно от приложено копие от трудова книжка на ищеца /оригиналът
представен за констатация в съдебно заседание/ - стр. 9 от книжката
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на 29.03.2021 г. – като е
поставен правоъгълен печат и е вписано основание за уволнение чл. 330, ал.
2, т.6 от КТ. При проверка на оригинала на книжката в съдебно заседание
съдът установи, че печатът за прекратяване на трудовото правоотношение е
зачертан и е отбелязано съдебното решение, с което уволнението е отменено.
В тази връзка са налице записвания на следващите стр. 10 и 11 от
трудовата книжка, като е удостоверено, че ищецът е постъпил на работа на
13.07.2023 г. след уволнението, отново при ответното дружество
„Топлофикация София“ ЕАД. Между прекратяването на трудовото
правоотношение на 29.03.2021 г. /стр. 9/ и възстановяването на работа /стр.
10 и стр. 11/ не се установяват записи при друг работодател.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза.
Съгласно заключението по същата, извършено след проверка в
счетоводството на ответното дружество, вещото лице е установило, че
на 19.03.2021г. по сметка с IBAN G11UNCR70001522141429 в
Общинска банка на ищеца П. В. В. е изплатено нетно възнаграждение за
месец февруари 2021г. в размер на 1599,56 лв. (2312,69 лв. – 713,13 лв.
/осигуровки и данък/ = 1599,56 лв.);
на 20.04.2021г. по сметка с IBAN G11UNCR70001522141429 в
Общинска банка на П. В. В. е изплатено нетно възнаграждение за месец
март 2021г. в размер на 169,46 лв. (577,11 лв. – 407,65 лв. = 169,46 лв.).
Вещото лице установява, че при начисляването на възнаграждението на
П. В. В. за месец март 2021г. е удържано обезщетение по член 221, ал. 2
от Кодекса на труда в размер на 1758,90 лева, за което на 29.03.2021г.
ищецът е подписал съгласие.
обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на
труда в размер на 6 брутни работни заплати възлиза на 10553.40 лева –
формирано от брутна заплата от 1758.90 лева х 6 месеца. Самата заплата
от 1758.90 лева е образувана от 1353 лева основно възнаграждение и
405.90 лева за стаж /прослужено време/.
обезщетението за забава върху главницата от 10553,40 лева за периода
от 29.03.2021г. до 21.07.2023г. е в размер на 2571,68 лева.
досежно обезщетението за неплатен отпуск вещото лице посочва, че за
периода от 01.01.2021 до 28.03.2021г. вкл. полагащите се дни платен
годишен отпуск са в размер на 8 дни. От извършената проверка в
счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД се установи, че във
ведомостта за работните заплати за месец март 2021г. на П. В. В. е
изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на
906,40 лева за 10 дни. Следователно обезщетението по чл. 224, ал. 1 от
КТ е платено изцяло дори са платени 2 дни повече.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото вещото
лице е отговорило компетентно и подробно на поставените задачи, като
експертизата не е оспорена от страните, които не са се възползвали от
4
правото си да поставят допълнителни въпроси.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание:
- по чл. 128, т. 2 от КТ – за сумата от 1353 лева – неизплатено трудово
възнаграждение за м. февруари 2021 г.;
- по чл. 59 от ЗЗД вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ – за сумата от 1353 лева
неоснователно платено обезщетение;
- по чл. 224, ал. 1 от КТ – за сумата от 2706 лева – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск;
- по чл. 225, ал. 1 от КТ – за сумата от 10553,40 лева обезщетение за оставане
без работа за 6 месеца след уволнението;
- по чл. 86 от ЗЗД – за всички претенции за обезщетение за забава;
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение с ответника, незаконосъобразно прекратяване на същото –
което да е установено със съдебно решение респ. оставането си без работа в
периода, за който претендира обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и
размерът на същото; удържане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ въз
основа на незаконната заповед за уволнение.
Досежно исковете за неплатено трудово възнаграждение и неплатено
обезщетение за платен годишен отпуск ищецът следва да докаже, че е
полагал труд в съответните периоди, за които претендира процесните суми.
От своя страна ответникът следва да установи, че е заплатил процесните
суми.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявените искове за допустими. По гр.д.
22789/2021 г. по описа на СРС са предявени единствено искове по чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 от КТ. Поради това и няма пречка в настоящото производство
отделно да бъдат предявени искове по чл. 224 и чл. 225 от КТ, както и по чл.
128, т. 2 от КТ и чл. 59 вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ.
По основателността:
В настоящия случай по делото липсва спор, че дисциплинарното
наказание – уволнение на ищеца е признато за незаконно и отменено с влязло
в сила съдебно решение.
А/ По иска по чл. 128, т. 2 от КТ – за сумата от 1353 лева – неизплатено
трудово възнаграждение за м. февруари 2021 г. и сумата от 340.22 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.03.2021 г. до 21.07.2023 г.:
Видно от заключението по неоспорената ССчетЕ – възнаграждението на
ищеца за м.февруари 2021 г. е платено своевременно и надлежно от
работодателя ответник на 19.03.2021г. по сметка с IBAN
G11UNCR70001522141429 с титуляр ищецът. Поради това и искът за
главница се явява неоснователен. В тази връзка и доколкото липсва забава в
плащането на сумата на трудово възнаграждение, не се дължи и
5
обезщетението за забава.
Б/ По иска по чл. 59 от ЗЗД вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ – за сумата от 1353
лева неоснователно платено обезщетение и обезщетение за забава от 328.57
лева –върху тази сума за периода от 01.04.2021 г. до 21.07.2023 г.:
Съгласно чл. 221, ал. 2 от КТ пpи диcциплинapнo yвoлнeниe paбoтниĸът
или cлyжитeлят дължи нa paбoтoдaтeля oбeзщeтeниe в paзмep нa бpyтнoтo cи
тpyдoвo възнaгpaждeниe зa cpoĸa нa пpeдизвecтиeтo. По делото липсва спор, а
и от заповед № 4/09.03.2021 г. за уволнение и от приетата ССчетЕ се
установява, че такова обезщетение действително е било заплатено от ищеца
на работодателя – като това е станало посредством удържане на сумата от
1758,90 лева от трудовото възнаграждение за м. март 2021 г.
Предвид отмяната на уволнението и посочената сума се явява платена
от ищеца без правно основание. В тази връзка и доколкото ищецът
претендира сумата от 1353 лева /т.е. по-малко, от колкото му е удържано/, то
искът му се явява изцяло основателен. Ирелевантно в случая е ищецът „ е
дал съгласие“ за удържане на сумата – след като уволнението му
впоследствие е признато за незаконно.
Искът за обезщетение за забава от 328.57 лева върху тази сума за
периода от 01.04.2021 г. до 21.07.2023 г. обаче се явява неоснователен. Това
е така, доколкото претенцията за главница е заявена по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Поради това и ответникът изпада в забава от момента на поканата да плати /
така Решение № 394/27.11.2015 г. по гр.д. № 3034/2015 г. на ВКС, 4-то г.о. –
където се приема, че в хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок т.е.
кредиторът може да иска изпълнение веднага; вземането за обезщетение за
мораторна лихва възниква от деня на забавата, която при липсата на
определен срок настъпва след покана от кредитора/. В случая за покана
следва да се приеме исковата молба – с дата 21.07.2023 г., от когато и следва
да бъде присъдена законна лихва за забава.
В/ По иска по чл. 224, ал. 1 от КТ – за сумата от 2706 лева – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск и за сумата от 659,41 лева – обезщетение
за забава за периода от 29.03.2021 г. до 21.07.2023 г.:
Съгласно заключението по ССчетЕ на ищеца се полага обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. в размер на 8 дни – до деня на
уволнението. Със заплатата за м. март обаче на ищеца са заплатени дори 10
дни обезщетение за неизползван платен отпуск. Поради това искът за
главница съответно искът за обезщетение за забава също се явяват изцяло
неоснователни. Тук следва да се отбележи, че обезщетението по чл. 224, ал. 1
от КТ се дължи само неизползвания отпуск за времето, в което ищецът
действително е полагал труд. Това е така, доколкото съгласно разпоредбата на
чл. 354, ал. 1,т. 1 от КТ периодът на безработица от уволнението до отмяната
му по съдебен ред и възстановяване на работника или служителя на
предишната работа, се признава за трудов стаж. Законовата фикция за
признаване за трудов стаж на време, през което не е съществувало трудово
правоотношение не се отнася за други последици от работа по трудово
6
правоотношение, каквото е правото на платен годишен отпуск. Правото на
платен годишен отпуск цели възстановяване на изразходваните по време на
работа сили, поради което възниква при реално положен труд. За времето,
през което не е полаган труд по трудово правоотношение, не възниква право
на платен годишен отпуск. Поради това след уволнението до
възстановяването на работа такова обезщетение не се дължи /така Решение №
564/05.10.2010 г. по гр.д. № 100/2010 г. на ВКС, 3-то г.о./..
Г/ По иска по чл. 225, ал. 1 от КТ – за сумата от 10553,40 лева обезщетение
за оставане без работа за 6 месеца след уволнението и за сумата от 2 571,68 лева –
обезщетение за забава за периода от 29.03.2021 г. до 21.07.2023 г.:
В случая страните не спорят, че уволнението на ищеца е признато за
незаконно и отменено. От представената в открито съдебно заседание трудова
книжа в оригинал /неоспорен от процесуалния представител на ответника/ се
установи, че след уволнението ищецът е бил без работа в максимално
допустимия период на обезщетението от 6 месеца /а и след това до м. юли
2023 г./. Размерът на иска за главница се установява от ССчетЕ – неоспорена
от ответника. Поради това и искът за сумата от 10 553.40 лева се явява
основателен.
По отношение на иска за обезщетение за забава от 2 571,68 лева обаче
същият се явява неоснователен. Това е така, доколкото вземането по чл. 225,
ал.1 от КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е
могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на уволнението, но тъй
като вземането е парично и безсрочно в рамките на една договорна
отговорност, съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД е нужна покана от кредитора. От
деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение за
закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихвата се
дължи от деня, в който е предявен искът – Тълкувателно решение № 3 от
19.03.1996 г. по гр.д. № 3/95 г., ОСГК. В тази връзка и възражението на
дружеството за недължимост на обезщетение за забава се явява основателно
/така Решение № 38/23.02.2011 г. по гр.д. № 276/2010 г. на ВКС, 3-то г.о. /.
В тази връзка върху главницата се дължи законна лихва за забава от
датата на исковата молба.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни като
предвид изхода на същото такива се дължат и на двете страни:
Ищецът претендира разноски от 2400 лева – от които 250 лева депозит
за експертиза и 2150 лева адвокатски хонорар – действително извършени. Тук
е мястото да се отбележи, че ищецът по настоящото дело е освободен от
задължение да внася държавни такси и разноски по делото. Поради това
експертизата поначало е следвало да се плати от бюджета на съда, в която
връзка и настоящият съдебен състав никога не е давал указания ищецът да
внася депозит. Ищецът обаче доброволно е внесъл депозит от 250 лева по
сметка на съда и от тази сума е заплатено възнаграждението на вещото лице.
Поради това и ответното дружество следва да бъде осъдено да възстанови
съответна част от сумата в полза на ищеца /съобразно уважената част от
7
исковете/, а не в полза на съда.
В тази връзка и предвид изхода на делото от сумата от 2400 лева на
ищеца се дължат 1437.49 лева.
Предвид цената на исковете и фактическата и правна сложност на
делото адвокатският хонорар не е прекомерен.
Ответното дружество претендира разноски за юрисконсулт. На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ на ищеца следва да бъдат определени
разноски за юрисконсулт в минималния размер от 100 лева. От тази сума на
ответника се дължат 40.10 лева.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
и разноски в полза на съда – за държавна такса от 475.46 лева /върху
уважената част от исковете/.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление – гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на П. В. В., с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес, следните суми: 1/ сумата от 1353
лева – главница – неоснователно платено от ищеца П. В. В. на ответника
„Топлофикация София“ ЕАД обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ поради
дисциплинарно уволнение, признато за незаконно и отменено от съда с
Решение № 20015204/21.02.2022 г. по гр.д. № 22789/2021 г. на СРС, която
сума ответното дружество е удържало от трудовото възнаграждение на
работника за м. март 2021 г. по силата на заповед № 4/09.03.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/сумата от 10 553.40
лева – главница – неплатено обезщетение за оставане на ищеца П. В. В. без
работа в шест месечен период след незаконното уволнение със заповед №
4/09.03.2021 г. в периода от 29.03.2021 г. до 29.09.2021 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 21.07.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ
за следните суми: 1/за сумата от 328.57 лева – обезщетение за забава за
периода от 01.04.2021 г. до 21.07.2023 г., начислено върху сумата от 1353
лева – неоснователно платена от ищеца П. В. В. на ответника „Топлофикация
София“ ЕАД като обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ поради дисциплинарно
уволнение; 2/за сумата от 2 571,68 лева – обезщетение за забава за периода от
29.03.2021 г. до 21.07.2023 г., начислено върху сумата от 10 553.40 лева –
неплатено обезщетение за оставане на ищеца П. В. В. без работа в шест
месечен период след незаконното уволнение; 3/ изцяло за сумата от 1353
лева – главница – неплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2021 г. и
за сумата от 340.22 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2021 г.
до 21.07.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата
на исковата молба – 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;
8
4/ изцяло за сумата от 2706 лева – обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск и за сумата от 659,41 лева – обезщетение за забава за
периода от 29.03.2021 г. до 21.07.2023 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 21.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, поради неоснователност на
претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление – гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на П. В. В., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес,
сумата от общо 1437.49 лева адвокатско възнаграждение и депозит за вещо
лице в настоящото производство по гр.д. № 40927/2023 г. на СРС съобразно
уважените искови претенции.
ОСЪЖДА П. В. В., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление – гр. София, ул. Ястребец №
23Б, сумата от общо 40.10 лева юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство по гр.д. № 40927/2023 г. на СРС съобразно
отхвърлените искови претенции.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление – гр. София, ул. Ястребец № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски РС сумата от 475.46 лева за
държавна такса по уважените искове.
УКАЗВА на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление – гр. София, ул. Ястребец № 23Б да внесе възложените в негова
тежест разноски по сметка на съда, в едноседмичен срок, считано от влизане
на решението в сила, КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай
съдът ще издаде служебно изпълнителен лист вкл. за сумата от 5 лева за
издаване на листа и ще пристъпи към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9