№ 295
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000503029 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 25.06.2020г , постановено по гр.д. № 9454/2018г СГС, ГО, І-4
състав е отхвърлил предявените искове от Н.Д. против ЗД“Бул инс“АД за заплащане
на обезщетение за вреди, причинени от ПТП , настъпило на 03.07.2017г по вина на
водач на МПС, застраховал своята ГО при ответника, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ. С
решението си съдът е възложил разноските по делото съоразно изхода от спора.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ищцата Н.Д., представлявана
от адв. Г. от АК-Перник, изцяло. Въззивникът поддържа оплакване за необоснованост
на изводите на съда за доказване на фактите от състава на чл.432 от КЗ. Поддържа, че
неправилно СГС е приел , че ПТП е настъпило по вина само на ищцата, като не е
изследвана причинната връзка между поведението на водача, застрахован при
ответника и настъпилия деликт. Поддържа, че съдебният състав не е обсъдил в
съвкупност доказателствата по делото. Поддържа, че решението противоречи на
материалния закон. Поддържа, че предявеният иск е доказан по основание, тъй като по
делото се установява противоправно поведение на застрахования при ответника водач,
което не е съобразено от съда и което е в причинна връзка с вредите на ищцата. Моли
1
въззивният съд след като съобрази всички доказателства по делото да постанови
решение, с което да отмени решение на СГС и да уважи предявените искове изцяло.
Въззиваемата страна, ответник пред СГС , ЗД”Бул инс”АД депозира писмен
отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата. Заявява при евентуалност, че
поддържа всички свои възражения, наведени с отговора на ИМ , в това число и
възражението за съпричиняване.
В о.с.з. въззивникът Н.Д. се представлява от адв. Г., който поддържа въззивната
жалба и моли предявените искове да бъдат изцяло уважени. Поддържа,че водачът на
л.а. БМВ не е преценил пътната обстановка, не се е движил със съобразена с нея
скорост и носи отговорност за причинените вреди от ПТП на ищцата. Претендира
разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от застрахователя.
В определения от съда срок въззивницата, чрез адв. Г., депозира кратки писмени
съображения, в който поддържа, че водачът на л.а. БМВ е възприел автомобила на
ищцата на разстояние над 70м, че не е съобразил своята скорост с движението и
скоростта му е била превишена. Поддържа, че управлявайки автомобил с превишена
скорост водачът на л.а. БМВ сам се е поставил в невъзможност да избегне удара с
автомобила на ищцата. Поддържа, че дори и да е налице принос, то значително по-
висок принос за настъпване на ПТП има водачът на л.а. БМВ. Моли да се съобрази, че
ищцата не е имала възможност да предвиди движението на л.а. БМВ с превишена
скорост. Поддържа, че предявените искове са доказани по размер. Моли същите да
бъдат уважени изцяло.
Въззиваемата страна ЗД”Бул инс”АД се представлява от адв. П., който моли
решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото, за които
представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
2
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба на ищеца.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица , съставен на 03.07.2017г на посочената дата е настъпило ПТП между л.а. Рено
Меган, управлявано от ищцата и л.а. БМВ, управлявано от З. Г.. Според съставителите
на протокола ПТП е настъпило като л.а. Рено предприема маневра завой наляво и
навлиза в друг път и не пропуска движещия се по него л.а. БМВ.
В протокола е вписано и не е спорно между страните, че водачът на л.а. БМВ е
застраховал своята ГО при ответника.
В о.с.з. на 20.11.2019 е изслушан свидетеля З. Г., водач на л.а. БМВ , който
установява, че при настъпване на ПТП ищцата му засякла пътя с л.а. Рено. Според
свидетеля по този път се карало с около 50км/ч , а той се движел със 70км/ч, направо,
по път с предимство. Свидетелят установява, че ищцата била спряла, преди нея имало
автомобил, който я изпреварила. В този момент ищцата потеглила и отнела
предимството му. Според свидетеля видимостта била добра и за двата автомобила.
Според свидетеля ПТП е настъпило поради поведението на ищцата, която
управлявайки автомобила си му отнела предимството.
По делото , пред първата съдебна инстанция е изслушана КСМАТЕ, изготвена
от вещите лица инж. Е. и д-р Б., които установяват , че ПТП е настъпило на
кръстовище, на което ищцата предприела маневра ляв завой. Според вещите лица
ищцата се престроила върху лява лента, пропуснала насрещно движещ се лек
3
автомобил и потеглила за извършване на маневрата. По същото време в насрещното
платно се движил наближавайки кръстовището л.а. БМВ. Вследствие продължаване
движението на двата автомобила – завиващият л.а. Рено и движещият се направо л.а.
БМВ между двата автомобила настъпил удар – челен за л.а. БМВ и челен, кос за л.а.
Рено. Вещите лица сочат, че според постановление за прекратяване на досъдебно
производство скоростта на л.а. БМВ преди настъпване на ПТП е била 78.70км/ч, а л.е.
Рено е изминал от момента на потеглянето си 5.7м и според вещите лица към момента
на ПТП скоростта му е била 15км/ч. Съгласно заключението ищцата към момента на
удара е пътувала с обезопасителен колан. Вещите лица установяват още, че вследствие
ПТП ищцата е получила счупване на дясна, лъчева кост в долната и част. При
постъпване в болницата е била оперирана, поставена й е метална плака. Според
вещите лица общия лечебен и възстановителен период на ищцата е 3 месеца.
Изпитваните от ищцата болки са били интензивни през първите 30 дни. След това
болките са намалели. Понастоящем е възможно ищцата да изпитва болки при промяна
на времето . Според вещите лица първоначално ищцата е имала и проблем с
обслужването.Съгласно заключението за установеното към момента на лечението
заболяване на ищцата – „флеботромбоза“ не е посочено на коя подбедрица се отнася, а
и това заболяване няма пряко отношение за срочното зарастване на счупената кост.
В о.с.з. на 11.03.2021г е изслушана ДСАТЕ, изготвена от вещото лице гл.ас.д-р
инж. М., която установява, че приема от постановлението за прекратяване на
досъдебно производство, че скоростта на движение на л.а. БМВ е била 78.70км/ч, че
разстоянието изминато от л.а. Рено от момента на потегляне до навлизане с предната
част в лява насрещна лента е 5.70м, разстоянието от момента на навлизане в лява
насрещна лента до удара за л.а. Рено е 3.60м. Според вещото лице в момента, в който
л.а. Рено предприема маневра ляв завой л.а. БМВ се е намирал на отстояние 76.50м. В
момента, в който л.а. Рено навлиза в насрещната си лента л.а. БМВ се е намирал на
16.60м. Според вещото лице опасната зона на л.а. БМВ при движение със скорост от
78.7км/ч е 60.40м, при движение със скорост 50км/ч- 30.45м. Безопасната скорост за
движение на л.а. БМВ , за да може да спре след като л.а. Рено навлезе в лентата му за
движение е 29.70км/ч.
В о.с.з. вещото лице допълва, че ако от момента , в който е забелязал спрелия
л.а. Рено, водачът на л.а. БМВ е предприел спиране, ПТП е щяло да бъде избегнато.
В о.с.з. на 20.11.2019г е изслушан свид. Х. Н., който живее на съпружески
начала с ищцата и който установява, че на ищцата е правена операция на счупената
китка, поставени са й планки и пирони, както и шина и гипс. Свидетелят установява, че
ищцата не можела да ползва ръката си, не може да се обслужва в ежедневието, да се
грижи за детето им. След месец махнали гипса и ищцата тръгнала на рехабилитация.
4
Според свидетеля и понастоящем китката на ищцата я боли, подува се при
натоварване. Свидетелят установява, че след ПТП ищцата има страх от управляване на
автомобил , безпричинно става агресивна и плаче.
Свидетелските показания са обективни, подкрепени от останалите доказателства
по делото. Свидетелят споделя факти, възприети от него като очевидец, поради което
показанията могат да се ценят при изясняване на фактическата обстановка по делото.
От изложените факти може да се направи извод,че водачът на МПС БМВ
противоправно е увредил ищцата. Същият при неспазване на правилата за движение по
пътищата причинява ПТП, при което ищцата претърпява телесни увреждания. Този
извод съдът приема при съвкупното тълкуване на събраните КСМАТЕ и ДСАТЕ и
свидетелските показания, съобразно които водачът на МПС БМВ е допуснал
нарушения на ЗДвП, а именно на чл.20,ал.2 от ЗДвП. Водачът на МПС е имал
възможност своевременно да възприеме спрелия в насрещната му лява лента
автомобил, явно готвещ се да завива, но не е съобразил движението си с наличието на
този автомобил. Няма как да се приеме извод за липса на вина за настъпване на ПТП у
водача на л.а. БМВ, след като той има противоправно поведение и движението му не е
съобразено с пътните условия и разпоредбите на ЗДвП. За да се приеме, че водачът на
ПТП няма вина за настъпилия инцидент следва да бъде утановено, че същият е
управлявал автомобила си при спазване на разпоредбите на ЗДвП и не е бил длъжен и
не е предвидил движението на л.а. Рено. За да бъде безвиновно поведението на един
водач на МПС, въпреки достигнат противоправен резултат- увреждане или смърт-
следва този водач да е изпълнил предписанията на правилата за движение, но да не е
могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на деликта. В
случая скоростта, с която водачът на л.а. БМВ е управлявал своя автомобил е
несъобразена с пътните условия, което е нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП. Водачът на
МПС следва да съобрази скоростта си на движение с обективните условия, при които
управлява автомобила си. Водачът на автомобил трябва да се движи със съобразена
скорост, в зависимост от факторите, посочени в двете хипотези на чл.20,ал.2 от ЗДвП.
От водача на МПС се изисква да намали скоростта на движението във всички случаи,
когато възникне опасност за движението или когато е закономерно или логично
нейното проявяване. В случая водачът на л.а. БМВ е възприел спрелия за маневра ляв
завой л.а. Рено, но не е съобразил движението си с него. Обстоятелството , че се движи
по път с предимство не го освобождава от задължението да съобрази скоростта си с
пътната обстановка и движението на автомобилите, както и е бил длъжен и е можел да
предвиди възможността л.а. Рено да потегли за извършване на маневрата, за която се е
престроил в лява пътна лента. Водачът на л.а. БМВ не само не е съобразил скоростта
си на движение с пътната обстановка, но въпреки че е възприел л.а. Рено, спрял в лява
пътна лента и явно канещ се да предриеме маневра ляв завой е продължил движението
5
си със скорост , която е не само несъобразена , а и превишена, ако се съди по
заключението на ДСАТЕ и показанията на самия водач свид. Г.. Виждайки готвещият
се да маневрира л.а. Рено водачът на л.а. БМВ е бил длъжен да намали скоростта си ,
така че при предприемане на завой наляво от страна на л.а. Рено да може да спре и да
предотврати ПТП. Като не е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка
водачът на л.а. БМВ е извършил нарушение на правните норми, регламентиращи
движението по пътищата- чл.20,ал.2 от ЗДвП. Съдът приема, че водачът на МПС е
действал виновно при форма на вина небрежност, тъй като той съзнателно е нарушил
правилата за движение по пътищата, без да цели настъпилия вредоносен резултат, но
като е бил длъжен и е могъл да го предвиди . Ето защо, съдът приема, че водачът на
л.а. БМВ е действал виновно и противоправно , тъй като е нарушил законови
разпоредби и причинил неоправдани от законова гледна точка увреждания на ищцата.
Поради изложеното следва да се приеме,че е налице състава на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране на неговата деликтна отговорност по отношение на увреденото лице ,
съответно и на отговорността на неговия застраховател, за заплащане на увреденото
лице на обезщетение за причинените му вреди на деликтно основание. Съдът приема,
че по делото е установена и причинната връзка между реализираното ПТП и вредите,
претърпени от ищцата. Вследствие неправомерното поведение на водача на л.а. БМВ
ищцата е претърпяла физически травми, лекуването на които са ѝ причинили болки ,
страдания и дискомфорт. Описаните вреди настъпили за ищеца, се явяват
закономерна и логична последица от действията на увреждащото лице. Предвид
изложеното съдът приема,че са налице елементите от състава на чл.45 ЗЗД, който
поражда правото на ищцата да претендира обезщетение за претърпяните от него вреди
породени от неправомерното поведение на водача на МПС, съответно и
предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на
застрахователя по застраховка ГО.
С оглед изложеното съдът приема,че исковете са доказани по основание.
Дружеството застраховател по застраховка ГО се явява пасивно материалноправно
легитимно да отговаря по иск за обезщетяване на вреди причинени деликтно от
застрахован водач по застраховка ГО.
Ответникът – застраховател навежда възражение за съпричиняване на деликта,
в отговора на ИМ, което поддържа и пред настоящата инстанция.
Ответникът възразява, че принос за настъпване на ПТП има и ищцата, поради
това, че не е пропуснала насрещно движещия се автомобил и е пътувала без поставен
колан.
Съгласно разясненията , дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т.д. № 1/2014г на
ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка
6
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
По делото от изслушаните КСМАТЕ и ДСАТЕ се установява, че ищцата е
предприела маневра завой наляво, без да изчака преминаването на л.а. БМВ, което е
нарушение на чл.25 от ЗДвП. Действително, ищцата не е била длъжна да предвиди, че
л.а. БМВ се движи с несъобразена скорост, но ясно е възприела, че автомобилът се
намира наблизо- на 76м и се движи. Още повече, че достигайки до момента на
навлизане в насрещната лента за движение, тази на л.а. БМВ , този автомобил вече се е
намирал на 16.60м от л.а. Рено. Тези обстоятелства не се съобразени от ищцата , а
същата ги е възприела и е била длъжна да се съобрази с тях.
Ето защо поведението на ищцата , като водач на МПС , също е в нарушение на
ЗДвП и нейното противоправно поведение се намира в причинна връзка с настъпилото
ПТП и нейното увреждане. Съдът счита, че вината на ищцата за настъпването на ПТП
е равна на тази на водача на л.а. БМВ. Ищцата не е пропуснала движещ се направо
автомобил и е отнела предимстно, което е нарушение на също толкова сериазни
правила за движение, колкото и движението с несъобразена скорост. Ако ищцата беше
изчакала преминаването на л.а. БМВ ПТП нямаше да настъпи, също както и ако л.а.
БМВ беше съобразил скоростта си на движението с пътната обстановка ПТП нямаше
да настъпи. Ето защо, съдът приема, че съпричиняването е установено в обем на 50%,
което прави възражението на застрахователя основателно в посочения обем.
Неоснователно е възражението за съпричиняване на увреждането от страна на
ищцата , затова че е управлявала МПС без правилно поставен обезопасителен колан.
Вещите лица от изслушаната КСМАТЕ дават категорично заключение, че ищцата при
настъпване на ПТП е била с поставен колан, т.е. няма противоправност , каквато се
твърди от застрахователя.
По отношение на размера на обезщетение за неимуществени вреди
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на
33години.
Съдът като съобрази гореописаните , претърпени от ищцата травми- счупване на
дясна лъчева кост, не много продължителният възстановителен период около 3 месеца,
като съобрази претърпяната оперативна намеса, като съобрази, че първоначално
ищцата не можела да си служи с ръката и е разчитала на помощ в ежедневието, като
7
съобрази и възрастта на ищцата, активна и с възможност за самостоятелен
професионален и личен живот , като съобрази претърпяните интензивни болки ,
продължаващите и досега при промяна на времето, като съобрази и първоначалната
промяна в живота на ищцата- страх от шофиране, плач съдът приема , че по
справедливост паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди
възлиза на сума от 20 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на
ищеца и спрямо тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на
дължимите се по справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на
увреждането – в случая 2017г и спрямо този момент да съобрази стандарта на живот в
страната, доколкото обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното и като съобрази приетия размер на съпричиняване съдът
приема, че предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен за сумата от 10 000лв.
По отношение на обезщетението на имуществени вреди
Ищата претендира обезщетене за имуществени вреди в размер на 940лв-
направени разходи за закупуване на плака за остеосинтеза
Съгласно указанията дадени с ППВС № 4/1968г- т.7 и т.11, приложими и към
настоящия случаи, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в
разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират
доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им
извършване, както и за техния размер.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото е доказано , че ищцата е
направила процесния разход, за който е представена фактура от 03.07.2017г .
Разходите са направени във връзка с лечението на ищцата- плаката е използвана за
фиксация на счупената китка на ищцата. След като тези разходи са направени от
ищцата, те представляват разход- намаляване на имуществото на ищцата.
Следва да се съобрази и това, че увреждащото лице, съответно неговия
застраховател по договор за застраховка ГО , дължат на осн. чл. 51,ал.1 от ЗЗД
обезщетение за всички вреди , пряка и непосредствена последица от деликта.
Платените средства за лечение на пострадалото лице при деликта безспорно са
имуществени вреди, причинени от деликта.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди , претърпени от ПТП е доказан до размер от 940лв.
След съоразяване на приетото съпричиняване следва да се приеме,че
застрахователят дължи на ищцата заплащане на обезщетение в размер на 470лв.
8
Върху така определените главници застрахователят дължи лихва за забава, от
момента на сезиранети си. По делото е безспорно, че е имало извънсъдебна претенция
за заплащане на обезщетение, но същата не е представена по делото. Ето защо лихвата
за забава върху главниците съдът присъжда от момента на предявяваане на исковата
молба- 12.07.2018г.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществена вреди е отхвърлена за
сумата от 10 000лв, както и в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 470лв и за тези суми
предявените искове следва да бъдат уважени. В останалата обжалвана част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на ответника, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на пълномощника на ищеца се дължи възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА. Представен е договор за правна защита, от който се установява,че
на ищеца се предоставя безплатна правна помощ от адв. Г.. При материален интерес по
делото от 60940лв минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно
чл.7,ал.2 от НМРАВ възлиза на сумата от 2358.20лв. Съобразно изхода от спора –
исковете са уважени за 10470лв на пълномощника на ищцата се дължи възнаграждение
за първа и въззивна инстанция в размер на по 405.16лв.
Застрахователят дължи по сметка на СГС държавна такса от 418.80лв.
Застрахователят, с оглед изхода от спора, дължи държавна такса по сметка на
САС в размер на 209.40лв.
С оглед изхода от спора решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с
която ищцата е осъдена да заплати разноски над 2981.49лв.
Въззивницата доказва направени разноски пред настоящата инстанция в размер на
200лв. Съобразно изхода от спора върху застрахователя следва да бъде възложена
сумата от 34.36лв.
9
Пред въззивната инстанция застрахователят претендира разноски за адвокатска
защита. Неоснователно е възражението на въззивницата за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна
защита застрахователят е заплатил 2 500лв възнаграждение за един адвокат. Както
беше посочено по-горе минималният размер на адвокатското възнаграждение при
материален интерес от 60940лв възлиза на 2358.20лв или заплатеното от
застрахователя не е прекомерно. С оглед отхвърлената част от жалбата на въззиваемата
страна на застрахователя се дължат разноски в размер на 2070.48лв.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3777 от 25.06.2020г , постановено по гр.д. № 9454/2018г
на Софийски градски съд , ГО, І-4 състав в частта, с която е отхвърлен предявения иск
от Н. Д. Д. против ЗД”Бул инс”АД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди , претърпени от ПТП, за сумата от 10 000лв , както и в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за
сумата от 470лв, както и в частта, с която Н. Д. Д. е осъдена да заплати разноски за
сумата над 2981.49лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Н. Д. Д. с ЕГН
********** сумата от 10 000лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
сумата от 470.00лв- обезщетение за имуществени вреди , всички вреди претърпени от
ПТП, настъпило на 03.07.2017г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва
върху сумата , считано от 12.07.2018г до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3777 от 25.06.2020г , постановено по гр.д. №
9454/2018г на Софийски градски съд , ГО, І-4 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на адв. Л. Г. от АК-
Перник сумата от 810.32лв - възнаграждение за защита пред двете съдебни инстанции,
на осн. чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 418.80лв- държавна такса, а по сметка на Софийски апелативен
съд- сумата от 209.40лв- държавна такса за въззивното производство, на осн. чл.78,ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД”Бул инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Н. Д. Д. с ЕГН
********** сумата от 34.36лв- съдебно деловодни разноски, напарвени пред
настоящата инстанция, на осн. чл.78,ал.1 от ГПК.
10
ОСЪЖДА Н. Д. Д. с ЕГН ********** да заплати на ЗД”Бул инс”АД с ЕИК
********* сумата от 2070.48лв- разноски за адвокатско възнаграждение, направени
пред САС , на осн. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11