О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е N
гр.
Сливен, 24.09.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 582 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Поизводството е образувано
по частна жалба против определение с което е оставена без уважение като неоснователна
молба за изменение на решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК
и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.
Частният жалбоподател
атакува определението, като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно,
развива съображения. Иска отмяната му и допълване на решението на РС чрез
присъждане на претендираните разноски за заповедното и исковото производство в
пълен размер. Претендира разноски за това производство в размер на платената
държавна такса.
В законовия срок насрещната
страна не е подала писмен отговор.
Настоящият въззивен състав
намира частната жалба за допустима – подадена в предвидения срок от процесуално
легитимиран субект.
Разгледана по същество тя е
и основателна.
В исковото производство
пред РС, развило се по установителен иск по чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК след
подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, ищецът е предявил иск за признаване дължимостта
на главница в общ размер от 2199, 25 лв. /състояща се от няколко главни
вземания, основани на няколко договора/, заедно с обезщетение за забава в
размер на законовата лихва, претендирал е и присъждане на разноските в
заповедното произвоство в размер на 412, 35 лв. за д.т. и адв. възнаграждение,
както и тези по исковото производство в общ размер на 654, 73 лв. за д.т., адв.
възнаграждение и депозит за вещо лице. В хода на производството ответникът е
извършил частично плащане по главницата в общ размер на 512, 35 лв., като
останала непогасена главница, възлизаща на 1 686, 90 лв.
В последното о.с.з. съдът е
приел, че е направено искане за допускане изменение на иска чрез намаляване на
размера му и е държал уважително определение за това. С решението си е счел, че
частичното уважаване на иска води до частично и съразмерно уважаване на
претенцията за разноски.
По молбата за допускане по
реда на чл. 248 от ГПК на изменение на решението в частта за разноските чрез
присъждането им в пълен размер, първостепенният съд се е произнесъл с отказ.
Въззивният съд счита това
определение за неправилно и незаконосъобразно.
В действителност ищецът не
е правил изявление че желае допускане изменение на размера на иска и
определението на съда е постановено самоволно. Независимо от това обаче,
доколкото в хода на производството е настъпил нов юридически факт – плащане на
част от задължението, той следва да бъде отчетен от съда и при това положение
искът следва да се уважи за остатъка от главницата – 1686, 90 лв., както е
постановил и районният съд. Доколкото обаче няма нито частично оттегляне на
претенцията нито направено намаляване на размера й, съдът дължи и отхвърлителен
диспозитив за сумата, за която искът е станал неоснователен поради погасяване
чрез плащане. Такъв диспозити липсва и това представлява непроизнасяне по
цялото искане, но този въпрос не е предмет на обсъждане в настоящото частно
производство.
По отношение на разноските,
претендирани от ищеца и в двата случая разрешението е едно и също – те се
дължат в пълен размер, тъй като неоснователността е възникнала след
предявяването на исковата молба, плащането е извършено в хода на процеса, а
ответникът е дал повод за завеждане на делото за цялата сума. Поради това
направените от ищеца разноски следва да му бъдат присъдени изцяло, а не
съразмерно – както за заповедното, така и за исковото производство.
Като е присъдил само част
от тях – общо в размер на 703, 43 лв., първоинстанционният съд е постановил
неправилен в тази си част акт и отказът му да го измени в нея е
незаконосъобразен.
Ето защо частната жалба се
явява основателна и следва да бъде уважена, като атакуваното определение бъде
отменено и вместо това бъде допуснато изменение на съдебното решение в частта
за разноските като на ищеца бъдат присъдени още 363, 65 лв. разноски общо за
заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на процеса в
настоящото производство на ищеца следва да се присъдят и разноски за него в
размер на 15 лв. за платена държавна такса.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1835
от 03.07.2020г. по гр.д. № 4114/19г. на СлРС, с което е отхвърлена като
неоснователна молбата по чл. 248 от ГПК на „Теленор България“ ЕАД, гр. Сливен
за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О
С Т А Н О В Я В А:
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на решение № 278/28.02.2020г. по гр.д.
№ 4114/2019г. на СлРС в ЧАСТТА за разноските като
ОСЪЖДА Д.М.Н.
да заплати на „Теленор България“ ЕАД, гр. Сливен още 363, 65 лв., представляващи направени от ищеца разноски за
заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА Д.М.Н. да заплати на
„Теленор България“ ЕАД, гр. Сливен сумата 15, 00 лв. представляваща разноски по
настоящото производство.
Определението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: