№ 1284
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502179 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274,ал.1,т.2, във вр. с чл.463,ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА чрез
пълномощника гл.юрк.Н. К. против Решение № 608 от 23.03.2022г. на СГС,
ГО, I-Г въззивен състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 1091/ 2022 г., с което е
оставена без уважение жалбата на общината в качеството й на
присъединен взискател срещу извършеното разпределение, обективирано в
Протокол от 05.10.2021 г. на ЧСИ С. Я., рег.№ *** на КЧСИ по Изп.д.
№1460/2017 год.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението,
като същата е подробно мотивирана. Жалбоподателят твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че „задълженията за данък върху
недвижимите имоти и за такса битови отпадъци, които се дължат на
Столична община, в действителност представляват публични общински
вземания, но публичният характер на вземането за такса битови отпадъци за
продадения на публична продан недвижим имот не превръщал това вземане в
привилегировано по см. на чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД поради различното правно
естество на вземането за данъци и такси. Твърди, че вземането на ТБО е
публично вземане, установено по основание и размер с акт, влязъл в законна
сила, изискуем е и е в пряка връзка със собствеността върху имота, поради
което счита, че би следвало да се събира привилегировано от стойността на
имота. Счита, че публичните общински вземания следвало да включват не
само данъци, но и такси, каквато е „такса битови отпадъци“. Моли за отмяна
1
на определението и решаване на спра по същество, като бъде отчетена
привилегията по чл.136,ал.1,т.2 ЗЗД на вземането за такса битови отпадъци.
В законния срок не е постъпил отговор от другите страни по
изп.дело.
Софийският Апелативен съд, като провери допустимостта и
основателността на жалбата, във връзка със събраните доказателства и
законовите изисквания, приема следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока за обжалване и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Първоинстанционният съд, извършвайки обстойна проверка на
всички изпълнителни действия от ЧСИ С. Я. по Изп.д.№1460/2017 год. по
извършването и обявяването на разпределението на сумата от 75 001 лева,
постъпила от публичната продан на недвижим имот – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4360.177.6.101 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.София, е стигнал до правилния и обоснован
извод, че са законосъобразно извършени и липсват основания за отмяна на
разпределението. Всъщност всички доводи, поддържани в жалбата, са
поддържани и в производството пред първата инстанция, на които съдът е дал
убедителен отговор, който настоящата инстанция напълно споделя и към
които мотиви на основание чл.272 от ГПК препраща. Въпреки това, във
връзка с оплакванията в частната жалба, следва да отбележи следното:
От приложеното изпълнително дело се установява, че същото е
образувано по молба на взискателя „Общинска банка“-АД въз основа на
изпълнителен лист от 20.03.2017г., издаден по гр.д. № 10554/2017г. на
Софийски районен съд.
СТОЛИЧНА ОБЩИНА е присъединил се взискател по изп.дело за
вземания, произтичащи от неплатен данък върху недвижимите имоти и за
незаплатена такса за битови отпадъци. Размерът на задълженията е посочен в
Удостоверение № ДПН21-ДИ111-283/28.09.2021г. на Дирекция „Общински
приходи" при Район „Люлин" на Столична община.
С Протокол за разпределение от 05.10.2021г. ЧСИ С. Я. с per. №844
е извършил разпределение на постъпилата сума в размер на 75 001 лв. от
публична продан на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4360.177.6.101 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.София по изп.д. №1460/2017 год. Съдържанието на протокола
сочи, че при извършване на разпределението, съдебният изпълнител е отчел
привилегията за вземането на Столична община за незаплатени данъци, но е
приел липсата на привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД относно вземането на
Столична община за такса битови отпадъци.
2
Постановлението за извършване на разпределение е съобщено на
страните и е обжалвано от присъединилия се взискател Столична община,
която счита, че и вземането й за ТБО е привилегировано по чл.136,ал.1,т.2
ЗЗД.
Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата приемайки, че макар
задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса „битови отпадъци",
които се дължат на Столична община да представляват публични общински
вземания, то публичният характер на вземането за такса „битови отпадъци" не
превръща това вземане в привилигировано по смисъла на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД
поради различното правно естество на вземането за данъци и за такси. Приел е, че
за разлика от данъците, при таксите държавата или общината престира
услуга/дейност, и въз основа на нея се определя дължимостта им. Такава
престация при данъците липсва, тъй като Държавата или общината не предоставят
никаква насрещна услуга. За заплащането на данъците данъчнозадължените лица
не получават насрещна престация, докато таксата се заплаща с оглед
извършването на някаква услуга/дейност от държавата или общината и се правят
разходи, които се покриват от определения размер на таксата. Поради това съдът е
заключил, че особената привилегия по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД не се отнася до
всички публични вземания на Държавата и общините, а само до изрично и
лимитативно посочените в нея данъчни задължения.
Този извод напълно се споделя от въззивната инстанция.
Съгласно разпоредбите на ГПК, след принудителната продан
съдебният изпълнител извършва разпределение на получената от проданта
сума, съобразно реда, установен в чл.460 ТПК.
Предмет на производството по обжалване на разпределението на
постъпили чрез принудителното изпълнение суми е да се провери
редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на
постъпилите суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на
кредиторите по чл.136 от ЗЗД. Всички други доводи са извън предмета на
преценката на съда.
В настоящото производство съдът действа като контролно-
отменителна инстанция по отношение на действията на ЧСИ при твърдения за
тяхната незаконосъобразност.
Според въззивния съд вземането за неплатена такса "битови
отпадъци" не представлява привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.2 от
ЗЗД, а се ползва с привилегията на чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД.
По реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД с право на предпочтително
удовлетворение се ползват вземанията на държавата за данъци върху
определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този
имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от
концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори.
В чл.1 от ЗМДТ изчерпателно законодателят е посочил вземанията,
които имат характер на данъци –1. данък върху недвижимите имоти; 2. данък
3
върху наследствата; 3. данък върху даренията; 4. данък при възмездно
придобиване на имущество; 5. данък върху превозните средства; 6. патентен
данък; 7. туристически данък; 8. данък върху таксиметров превоз на
пътници; 9. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.,
предишна т. 8, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) други местни данъци,
определени със закон, сред които не попада такса битови отпадъци.
Изложеното сочи на извод, че таксата битови отпадъци не
представлява данък по смисъла на тази законова разпоредба. Това обуславя,
че непогасените задължения за такси за продадения на публична продан имот
следва при разпределението на паричните средства да получи
удовлетворяване по чл.136,т.6 ЗЗД.
Освен изложеното, съществената разлика в правната природа на
задълженията за данъци и такси се състои в това, че за заплащането на
данъците данъчнозадължените лица не получават насрещна престация,
докато таксата се заплаща с оглед извършването на някаква услуга/дейност от
държавата или общината и се правят разходи, които се покриват от
определения размер на таксата.
За правната природа на таксите се е произнесъл и Конституционният
съд на РБ, като напр. Решение № 4/04.07.2013г. по конституционно дело №
11/2013г., Решение № 10/26.06.2003г. по конституционно дело № 12/2003 г. и
Решение № 13/31.07.2014г. по конституционно дело № 1/2014 г.
Конституционният съд е приел, че задълженията за данъци и такси имат
различна правна природа и поради това не следва да се отъждествяват.
Таксата представлява финансово плащане, дължимо на държавата или
общините по повод на предоставяни от тях дейности и услуги на юридически
лица и граждани. Таксите се различават от данъците, тъй като основанието за
плащане на таксата е ползване на услугата или предизвикване на действието
на държавен орган в полза на платеца на таксата.
Предвид изложеното въззивната инстанция намира, че ЧСИ е съобразил
извършеното разпределение с изискванията на закона, до какъвто извод е
достигнал и първоинстанционният съд. Релевираните от Столична община доводи
са неоснователни, поради което жалбата следва да се остави без уважение.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 608 от 23.03.2022г. на Софийски
градски съд, ГО, I-Г въззивен състав, постановено по в.ч.гр.д.№ 1091/ 2022 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5