О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №260183
гр. Пловдив 24.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов
ЧЛЕНОВЕ:
Румяна Андреева
Бранимир
Василев
като
разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. №1715/2020г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е определение № 2099/14.02.2020г.
на Пловдивския районен съд, ХV -ти гр. с., постановено по гр. д. №
20814/19г., с което се връща искова молба вх.№ 82676 от 17.12.2019 г. на „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр.София в частта относно предявените претенции за
сумата от 413,74лв. – главница за незаплатени далекосъобщителни услуги, както и
за осъждане на ответника да заплати сумата от 209,32лв.- незаплатени лизингови
вноски; обезсилва издадената по ч.гр.д. № 11166/ 2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ІХ гр.с., заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично
задължение № 6614/ 22.07.2019 г. в частта относно сумата от 623,06лв. – главница
и 70,82лв. – лихва за забава и се прекратява производството по гр.д.№ 20814/
2019 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХV гр.с. в тази част.
Частният
жалбоподател „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК ********* моли съда да отмени определението на районния съд и
да разпореди продължаване на съдопроизводствените действия от
първоинстанционния съд.
Другата
страна М.А.Х. не взема становище.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
„Теленор България“ ЕАД е
поискал издаването на заповед за изпълнение
по чл. 4410 от ГПК за сумата от 623.06лв. представляваща дължими е
незаплатена месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги със
съответните лихви за периоди, конкретизирани в заявлението.
Със
Заповед № 6614/22.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.- 410 от
ГПК съдът е разпоредил длъжникът М.А.Х., да заплати на кредитора „Теленор България“ ЕАД същата
сума на същото основание.
На кредитора е указано да предяви
иск за установяване на вземането си в хипотезата по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
В подадената искова молба
ищцовото дружество е поискало да се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи сумата 413.74лв. представляваща стойност на незаплатени
далекосъобщителни услуги и да осъди М.Х. да му заплати сумата
209.32лв. представляваща незаплатени лизингови вноски. В тази част исковата
молба е оставена без движение като е указано на ищеца на уточни правния си
интерес от предявяване на осъдителен иск за вземане, за което не е издадена
заповед за изпълнение.
С
допълнителна молба от 23.01.2020г. ищецът е уточнил, че предявява иска за
сумата от 209.32лв. кумулативно с установителния иск.
Няма
забрана в процесуалния закон да се предяви установителен иск за сума, която е в
по – малък размер от този, за който е издадена заповедта за изпълнение в
заповедно производство. Затова няма пречки съдът да разгледа установителния иск
за сумата от 413.74лв., ведно със съответните лихви.
Предявяването
на осъдителния иск за сумата от 209.32лв. при условията на кумулативност в
настоящия процес обаче е недопустимо. Това е така, защото в т. 11.б от ТР №
4/18.06.14г. постановено по тълк. д. № 4/13г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че осъдителен иск може да се
предяви в производството по чл. 422 от ГПК на основание, различно от това въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, но при условията на
евентуалност, какъвто не е настоящия казус. В последното изречение от
обсъжданата точка на тълкувателното решение е указано, че може да се предяви
осъдителен иск за вземането, предмет на издадената заповед, но само за
разликата между размера на вземането по издадената заповед и пълния размер на
вземането. В разглеждания случай заповедта е издадена да сумата от 623.06лв. и
следователно е допустимо да се предяви осъдителен иска за сума над този размер
на същото основание, на което е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, но по делото ищецът е направил друго – той е
заменил основанието за една част от сумата, за която е издадена заповедта с
друго основание и едновременно с това е изменил и искането си, като е предявил осъдителен
иск, а това е недопустимо по изложените по изложените по – горе съображения.
Ето
защо, обжалваното определение ще се отмени в частта, с която е върната исковата
молба и е обезсилена заповедта за изпълнение, като е прекратено производството
за сумата от 413.74лв. главница и 70.82лв.
лихви за забава, а делото ще върне на районни съд за разглеждане на тази
претенция, а в останалата част – относно сумата 209.32лв. определението ще се
потвърди.
Воден
от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №
2099/14.02.2020г. на Пловдивския районен съд, ХV -ти гр. с.,
постановено по гр. д. № 20814/19г.в частта, с която се връща искова молба вх.№ 82676 от
17.12.2019 г. на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София
относно предявените претенции за сумата от 413,74лв. – главница за незаплатени
далекосъобщителни услуги, както и за 70,82лв. – лихва за забава; обезсилва се издадената
по ч.гр.д. № 11166/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр.с. заповед
по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 6614/ 22.07.2019 г. за
посочените суми и се прекратява производството по гр.д.№ 20814/ 2019 г. по
описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХV гр.с. в тази част.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен
съд, ХV-ти гр. за разглеждане на предявените
претенции за сумата от 413,74лв. – главница за незаплатени далекосъобщителни
услуги, както и за 70,82лв. – лихва за забава.
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 2099/14.02.2020г. на Пловдивския районен съд, ХV -ти
гр. с., постановено по гр. д. № 20814/19г. в частта, с която се връща искова молба вх. № 82676
от 17.12.2019г. на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр.София в частта относно
предявената претенция за осъждане на ответника да заплати сумата от 209,32лв.-
незаплатени лизингови вноски; обезсилва се издадената по ч.гр.д. № 11166/ 2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр.с., заповед по чл.410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение № 6614/ 22.07.2019 г. и се прекратява
производството по гр.д.№ 20814/ 2019 г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив,
ХV гр.с. в тази част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.