Р Е Ш Е Н И Е
№260
/ 25.06.2018г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на
тридесети
май две хиляди и осемнадесетта
година,
в публично съдебно
заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
секретар: Елена Стефанова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 468 по описа на Районен съд
- Хасково за 2018 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С.П.М. ЕГН **********,
срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия К, №
1963023/19.05.2017г. издаден от
ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300 лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност
на издадения електронен фиш, като се навеждат доводи за нарушение на
материалния закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на
административното нарушение, както и доводи за незаконосъобразност на самата
процедура по регистриране на скорост с мобилна система за видеоконтрол по
аргументи, подробно изложени в депозираната жалба. Твърди се, че
административно наказателната отговорност на жалбоподателя не била ангажирана
правилно. Излагат се и доводи за незаконосъобразност на процедурата по
съставянето на фиша. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакувания
Електронен фиш на ОД на МВР - Хасково. В съдебно заседание пред Районен съд –
Хасково, жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, за
същата се явява адв.К. и пледира съдът да отмени ЕФ
на изложените основания.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР
– Хасково, редовно призован, не изпраща представител по делото и не представя
становище по жалбата.
Жалбата според съда е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, видно от датата на връчване на ЕФ и датата на подаване на жалбата.
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалвания
електронен фиш, намира за установено следното:
На 19.05.2017г. в 09:03 часа, с автоматизирано техническо средство за измерване – радарен скоростомер идент. № 557 тип „Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение TFR1 – М” било заснето движение на лек автомобил марка “Мерцедес Ц 220 ЦДИ ”, с регистрационен номер Х.със скорост от 96 км./ч., при разрешената стойност от 60 км./ч., ограничена с пътен знак В-26, извън населено место и е посочено в ЕФ скорост на движение от 93 км/ч, като е отчетен толеранс и са извадени 3 км/ч от засечената скорост, посочено е и отклонение от 33 км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който като собственик и нарушител е вписано името на жалбоподателя С.П.М.. Видно от представената декларация на последният е бил предоставен за управление процесният автомобил от неговият собстевник. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 93 км./ч. – превишаване с 33 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство. Видно от приложения протокол от проверка на техническото средство радарен скоростомер идент. № 557 с № 5-52-167/28.04.2017г. същото успешно е преминал последваща проверка. За място на нарушението в електронния фиш е вписано – ПП І-5, км.287+705, р-н Астика, посока от гр.Димитровград към гр.Хасково, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от /60 км/ч/.
От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на П. М.П., като последният съгласно вече цитираната декларация е предоставил за полване автомобила на жалбоподателя. Електронният фиш както вече бе отбелязано по-горе съдът прие, че е бил връчен надлежно на жалбоподателя, тоест същият е обжалван в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд – Районен съд - Хасково.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал от заснет клип № 16763 с техническо средство радар №557. Така приложения снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21,
ал. 2 от ЗДв.П – ал.(2) Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак.
По силата на чл.
182, ал.2, т. 4 от , в редакцията
й относима към датата на извършване на деянието и издаване на електронният фиш – чл. 182, ал.(2) Водач, който превиши разрешената скорост
извън населено място, се наказва, както следва: т.4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 101 от 2016 г.,
в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване от 31 до 40 km/h
- с глоба 300 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, съставеният
електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо
средство отговаря на изискванията
на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз
– 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец.
Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Лозан Панов - Поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор). Пътната отсечка, обхваната от техническото средство, трябва да е предварително обозначена, което произтича от разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 7 и т.8 от ЗДвП, действаща към датата на нарушението, която задължава контролните органи да обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение. Във връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Именно във връзка с горното Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., в чл.165 от ЗДв.П бе приета нова ал.11 /дв.бр.19 от 2015г./. с нея се вмени задължение на министъра на МВР да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Такава наредба е факт - Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и с нея се уреждат липсващите правила в нашето законодателство относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Именно чрез стриктното спазване на тази наредба и разписаната в нея процедура би се гарантирало правото на контролните органи да използват АТТС от една страна, а от друга биха се гарантирали правата на гражданите да са осведомени за реда и начина на ползване на тези средства. Спазването на наредбата от своя страна е и гаранция за изпълнението на изискването на закона по отношение на ЕФ - за посочване на точното място на нарушението. Последното пак съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. има важно значение с оглед защитата на посочения като нарушител. В тази връзка следва да се отбележи, че обозначаването на мястото на нарушението при издаването на електронния фиш при нарушения, установени и заснети с мобилно техническо средство, само чрез използването на GPS система и приетото географско обозначение за местоположението (северна ширина и източна дължина в градуси) не е достатъчно за локализирането на мястото на нарушението. Именно в тази връзка са и разписаните правила в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и правилното приложение е задължително, като нарушаването им до колкото ЗДв.П препраща към тази наредба по отношение на тези правила, винаги ще води до незаконосъобрасност на ЕФ, до колкото ще е налице порок при измерването на скоростта и регистрирането на нарушението от АТТС.
Според съда в конкретният ЕФ точно и конкретно е посочено мястото на извършване нарушението. В електронния фиш е отразено, че същото е извършено на ПП І-5, км.287+705, р-н Астика, посока от гр.Димитровград към гр.Хасково, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от /60 км/ч/.Следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл. 189, ал. 10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал, от една страна клип №16763/19.05.2017г., и снимката на знак Е -24 и съответно разположението на временно разположеното АТСС. Последната снимка е изготвена във връзка с чл.7, ал.2 и чл.10ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР - за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Освен това, доказателство за правилното изпълнение на горната наредба се явява и приетото като доказателство, а именно задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. Последният също е доказателство в посока на мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС, поставен ли е или не знак Е-24 и др. изисквания по наредбата.
Според съда последният протокол е попълнен изцяло и правилно и от него принципно се потвърждава мястото на което се твърди, че е заснето описаното в ЕФ нарушение. Тоест в горният протокол е посочено същото место на извършване на нарушението както и в ЕФ. Посочена е и същата посока на движение. В цитираният протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР от 19.05.2017г. приет по делото се сочи обаче, че за времето от 8.40 часа до 10.00 часа са заснети 4 нарушения като са изготвени и четири записа / клипове/ . Тези записи е посочено, че са от №16765 до №16766. Тоест процесният клип №16763 не попада в тези посочени в протокола за времето на работа на мобилната система на това место. Или с други думи процесният клип на практика не се доказва да е заснет именно на този път в тази посока и време. Тоест липсват категорични доказателства, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение именно на местото, посоката и по времето описани в ЕФ. Нещо повече от №16765 до №16766 не са 4 клипа, а са два. Поради това и съдът намира, че не се доказва по безспорен начин мястото на извършване на нарушението.
Следва да се отбележи още, че съгласно чл.10, ал.3 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР, горният протокол се съпровожда със снимка на
разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС.
Такава снимка на практика е представена и приета по делото и тя е обща, както
на АТСС и неговото разположение, така и на пътен знак Е -24. Тази снимка именно дава и визуална представа
къде е било поставено мобилното АТСС и горният знак и има възможност да се
прецени дали това место отговаря на посоченото в протокола, и къде се е намирал
знак Е -24. В случая от представената снимка за разположението на знак Е -24,
може да се приеме, че автомобилът на който е разположено мобилното АТСС, се
намира след знака Е -24 и е бил разположен в посока към гр. Хасково, на ПП І-5, км.287+705,
р-н Астика, извън населено място, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от /60 км/ч/. тук обаче следва да се
отбележи, че по никакъв начин тази снимка не може да се свърже с датата на
която се твърди, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение и че е
направена именно са същата дата , а не на някоя предишна
или след нарушението и е използвана от АНО за окомплектоване на преписката.
Липсата на дата на снимката според съда изключва възможността тя да се приеме
като годно доказателство относно датата и мястото на заснемане на нарушението
описано в ЕФ. Това е още едно основание за отманя на
атакуваният електронен фиш до колкото не се доказва по безспорен начин
извършеното и описано във фиша нарушение.
Освен всичко описано до тук съдът намира, че е спазен и чл.7, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР. По делото е изпратена с преписката и приета като доказателство справка от АНО за местата за контрол с мобилни и стационарни АТСС.
Следващият съществен
момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и
в този смисъл при издаване на електронния фиш е
било известно лицето – собственик
на управляваното МПС. В тази
насока е и приложената по преписката справка от централна
база данни – КАТ –Хасково за установяване на това обстоятелство. Отделно от собственика на автомобила е постъпила и
декларация на кого е бил предоставен същият и това е именно жалбоподателя. Поради това и правилно наказанието
е било наложено на жалбоподателя, който е посочен да е управлявал процесния
автомобил.
Следва да се отбележи още, че действително ЕФ е приравнен на НП но по неговите последици, не и по изискванията които закона има във връзка с процесуалните изисквания към тяхното съдържание. Поради това и съдът намира, че ЕФ не следва да съдаржа реквизитите изискващи се за НП и разписани в ЗАНН, а тези реквизити, които касаят само ЕФ и разписани в ЗДв.П - Чл. 189. Ал. (4) (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г.) При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Според съда в настоящият случай обжалваният ЕФ съдържа всички тези елементи и липсва процесуално нарушение в тази насока.
По същество съдът намира, за недоказано по делото че жалбоподателят управлявайки горният автомобил е извършил нарушението на ЗДв.П,
описано в ЕФ. Това се извежда
от мотивите на съда описани по-горе относно недоказването на мястото и датата на извършване на нарушението.
Според съда като се изключи недоказаността на мястото на извършване на нарушението, с оглед посочените скористи на движение на лекият автомобил, правилна е правната квалификация на описаното в ЕФ нарушение. Правилно е приложена и нормата на чл.182, ал.2,т.4 от , като наказанието «глоба» е определено в законовият размер от 300 лева.
Всичко описано до тук според настоящият състав води до отмяна на ЕФ, като незаконосъобразен.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 1963023 издаден от ОД на МВР – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!!!
Секретар: /п.н./