РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Ямбол, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Я.П.С.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330100207 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Т. И. И. чрез адв. Б. Б. от АК С., с
която срещу „Фератум България“ ЕООД – гр. София е предявен иск, с който на основание
чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД вр.чл.22 ЗПК да признае нищожността на Договор № *** за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен на 29.04.2021 год.
сключен между Т. И. И. с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ***.
В условията на евентуалност да се прогласи нищожността на разпоредбата на чл.5 от
Договор № *** за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен на
29.04.2021 год. сключен между Т. И. И. с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД с ЕИК ***, на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
В условията на евентуалност да се прогласи нищожността на разпоредбата на чл.5 от
Договор № *** за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен на
29.04.2021 год. сключен между Т. И. И. с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД с ЕИК ***, на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В условията на евентуалност да се прогласи нищожността на разпоредбата на чл.5 от
Договор № *** за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен на
29.04.2021 год. сключен между Т. И. И. с ЕГН ********** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД с ЕИК ***, на основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД.
С исковата молба се твърди, че на 29.04.2021 г. ищецът е сключил с ответника договор
№ *** за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние по силата и съгласно
1
условията на който кредитора предоставил на ищеца сумата в размер на 350 лв. със
задължението за връщането й в срок от 45 дни, при лихвен процент по заема 5,12 %, като
общата сума подлежаща на връщане била 367,92 лв.
Сочи се, че в договора е посочен годишен процент на разходите 49,93%, като в чл.5 от
същия е предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителството предоставено от „Фератум
Банк“ в полза на дружеството. Като договора за поръчителство се сключвал не по- късно от
края на работния ден в който бил сключен заемът. С одобряването от Дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела
да се отмени нито от Заемателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Одобряването
на обезпечението се извършвало чрез одобряването на заема.
Ето защо и ищецът сключил договор за гаранция (поръчителство) с посоченото от
заемодателя лице „***“ по силата на който ищецът се задължил да заплати възнаграждение
на дружеството - поръчител в общ размер на 414.00 лв. Поддържа се, че така процесния
договор за кредит се явява нищожен на основание чл.22 от ЗПК.
На следващо място се поддържа, че и разпоредбата на чл.5 от процесния договор е
нищожна, като се излагат подробни съображения и аргументи в тази насока и въз основа на
които се иска от съда да постанови решение с което да признае на основание чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД вр.чл. 22 от ЗПК нищожност на процесния договор, а при условията на
евентуалност, в случай, че този иск бъде отхвърлен се иска от съда да прогласи на
основание чл.26, 2 ал.1, предл.3 от ЗЗД разпоредбата на чл.5 от договора за нищожна,
респективно при условията на евентуалност да прогласи нищожността на разпоредбата на
чл.5 от договора на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и отново при условията на
евентуалност да прогласи нищожността на разпоредбата на чл.5 от договора на основание
чл.26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество с което така
предявените искове се оспорват като недопустими, поради предявяването им срещу
ненадлежна страна и като неоснователни. Излагат се подробни аргументи и съображения в
тази насока и се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен, като се
поддържа още, че при определяне на годишния процент на разходите няма допуснати
нарушения, както и че ищецът е имал цялата необходима информация и време да вземе
решение дали сключването на договора е подходящо за него.
По делото страните ангажират като писмени доказателства: Договор за предоставяне
на финансови услуги /заеми/ от разстояние №***/29.04.2021 г.; Преддоговорна информация
/Стандартен европейски формуляр/; Общи условия за предоставяне на финансови услуги
/потребителски кредити/ на „Фератум България“ ЕООД; Декларация по чл.42, ал.2, т.2
ЗМИП; Договор за гаранция /поръчителство/; Общи условия към договора за гаранция.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, видно от заключението на
вещото лице по която се установява, че: при подаване на заявка за кредит на интернет
2
страницата на Фератум е предоставен избор на гарант за изпълнението на задълженията по
договор за кредит – физическо лице или банка, партньор на Фератум; според предоставена
от ответното дружество информация има разгледани и одобрени заявки за кредит с личен
гарант; Пред договорна информация /Стандартен европейски формуляр/, Договор за
потребителски кредити Общи условия се изпращат автоматично на всеки кредитоискател по
електронна поща, посочена при регистрацията на потребителя в системата, като в случая
клиентът е получил по електронна поща договор № *** от 29.04.2021 год.; След одобрение
за кредит, ответното дружество изпраща на имейл адрес, посочен от потребителя, пред
договорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр, заедно с проекти
на документи за сключване на договор за кредит, генерирани въз основа на посоченото от
потребителя в електронния формуляр. Потребителят може да потвърди сключването на
договора за кредит чрез кратко текстово съобщение /SMS/ или на страницата на Фератум с
ЕГН и представен код. В случая потребителят е потвърдил сключването на договора с SMS
от номер ***.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на
вещото лице по която се установява, че: В размера на ГПР по процесния Договор за кредит е
включена единствено възнаградителната лихва. Няма други разходи, които са включени. В
т.4.3 от Предоговорната информация, част 3 – Разходи по кредита, се съдържа информация
за това, че в ГПР не е включена сумата, представляваща възнаграждение за поръчителство
по Договора за гаранция /поръчителство/, сключен с Фератум Банк. Посочено е че ако
кредитополучателя избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора,
очакваните разходи ще бъдат в размер на 150,08 лева, които не се включват в ГПР, тъй като
не влизат в общия разход по кредита, съгласно параграф 1.1. от Закона за потребителския
кредит, доколкото касаят допълнителна услуга, която не е задължително условия за
предоставяне на кредита. Таксата за услугата, предоставяна от гаранта, не се включва в
размера на ГПР по процесния кредит, тъй като услугата за гаранцията не е задължителна –
всеки потребител решава дали да се възползва от нея или не и кредиторът не я изисква.
Сумата по договора за гаранция не е задържана от ответното дружество, а е била приведена
към *** на 29.04.2021 год. в размер на 150,08 лева. Ако кредитополучателят избере личен
гарант по кредита си, не се дължат никакви допълнителни такси. Сключва се договор между
дружеството и личния гарант, като целта на този договор е кредитът да бъде обезпечен.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си като в допълнение сочи,
че ако към ГПР се включи възнаграждението по договора за поръчителство, същият не
надвишава пет пъти законната лихва.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявения иск е процесуално допустим като предявен от и срещу надлежна страна –
страните по атакувания като нищожен Договор№ *** за предоставяне на финансови услуги
/заеми/ от разстояние, при липсата на отрицателни процесуални предпоставки от
упражняването правото на иск на ищеца.
3
На 29.04.2021 год., ищецът Т. И. И. в качеството си на заемател сключил с ответното
дружество в качеството му на заемодател Договор№ *** за предоставяне на финансови
услуги /заеми/ от разстояние – потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК вр. чл.240
ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на
350 лева, който заем при лихвен процент 5,12 % или в общ размер на 367,92 лева, ищецът се
е задължил да върне в срок от 45 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, с
еднократно плащане на падежна дата – 13.06.2021 год. В чл.4 от Договора е уговорен ГПР
по заема в размер на 49.93%.
В чл.5 от Договора между страните по него е било уговорено обезпечение, като било
предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „***“ в полза на
ответното дружество. Уговорено било, че договорът за поръчителство се сключва не по-
късно от края на работния ден, в който е сключен заемът, както и че с одобряването от
ответното дружество на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с
обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението. Уговорено било още, че одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряване на заема.
В чл.6 от договора е уговорено, че извън уговорените индивидуални условия, за
уреждането на взаимоотношенията между страните, възникнали по повод предоставените от
кредитора на кредитополучателя потребителски кредити, се прилагат ОУ за предоставяне на
потребителски кредити на ответното дружество.
В чл.5.1 от ОУ за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние на
„Фератом България“ ЕООД, е предвидено, че преди сключването на договора за заем,
дружеството оценява кредитоспособността на кандидат заемателя въз основа на достатъчно
информация, в т.ч. информация, получена от кандидат заемателя, и ако счете за необходимо,
извършва справка в централния кредитен регистър или в друга база данни, използвани в
Република България за оценка на кредитоспособността на кандидат заемателите.Отразено е,
че дружеството може да извършва проверки в НОИ, държавните регистри, кредитните
учреждения, при телефонните оператори и др..При оценката на кредитоспособността на
кандидат заемателя, дружеството взима предвид и предложеното от кандидат заемателя в
полза на дружеството обезпечение по заема /чл.5.2 от ОУ/.
В чл.5.3 от ОУ е предвидено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши
вероятността да бъде одобрен заема от дружеството, кандидат заемателя може да предложи
едно от следните обезпечения - обезпечение, предоставено от гарант, във формата на
договор за поръчителство или обезпечение, предоставено въз основа на договор за
поръчителство от поръчител, предложено от кандидат заемателя и одобрено от дружеството
физическо лице. Кандидат заемателя самостоятелно и свободно, по свое собствено
усмотрение, избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в молбата
за заем /чл.5.4 от ОУ/. Предложеното от кандидат заемателя обезпечение не задължава
дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кандидат
заемателя заем / чл.5.5 от ОУ /. В чл.5.6 от ОУ е предвидено, че в случай, че дружеството
4
одобри предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката в полза на дружеството
става неотменима от страна както на заемателя, така и на лицето, предоставило
обезпечението. След преценка на кредитоспособността на кандидат заемателя, дружеството
може да одобри заема и без да е необходимо заемателя да предоставя каквото и да е
обезпечение / чл.5.7 от ОУ /. Съгласно чл.5.8 от ОУ, поръчителят или гарантът е задължен
солидарно със заемателя, като при неизпълнение на задълженията на заемателя,
дружеството има право да предяви претенциите си директно към поръчителя и не е длъжно
преди предявяването им спрямо поръчителя или гаранта, да поиска удовлетворяването им от
заемателя.
На ищеца е бил предоставена преддоговорна информация /СЕФ/, в който е отразено и
описанието на обезпечението, което следва да се предостави по договора за кредит, а
именно – договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от
кредитополучателя.
В графата разходи по кредита е отразено, че лихвата по кредита се изчислява на
базата на фиксиран годишен лихвен процент от 41.53% и ГПР – 49.93%. Посочено е, че при
изчисляването на ГПР е взето предвид, че договорът за кредит ще остане валиден през
договорения период и, че кредиторът и заемополучателят ще изпълняват задълженията си
съгласно условията и сроковете, посочени в договора, както и че лихвеният процент е
фиксиран и остава непроменен за срока на договора.
Видно от заключението на вещото лице /стр.2/ между *** /***/ - гарант и Т. И. И. с
ЕГН ********** – клиент е подписан Договор за гаранция /поръчителство/ във връзка с
договор за потребителски кредит № ***/29.04.2021 год., като видно от заключението на
вещото лице е още, че сумата по договора за гаранция не е задържана от ответното
дружество, а е била приведена към *** на 29.04.2021 год. в размер на 150,08 лева.
Обстоятелство, че за обезпечение вземането на ответното дружество по договор за кредит №
***/29.04.2021 год., ищецът е сключил Договор за гаранция с ***, не се оспорва от
ответника, като напротив с отговора се реливират възражения че искът за прогласяване
нищожност на договора за гаранция следва да се предяви против ***. Ето защо и съдът
намери за установено по делото обстоятелството, че ищецът е сключил договор за гаранция
с посоченото от ответното дружество в т.5 от Договора лице - ***, както и че заплатеното от
ищеца възнаграждение на гаранта е било в размер на 150,08 лева, а не както се твърди в
исковата молба – 414,00 лева. Представения в тази насока от ищеца с исковата молба
Договор за гаранция, видно от неговото съдържание, касае обезпечение на друг договор за
потребителски кредит, между същите лица - № *** от 23.06.2021 год., поради което и съдът
като неотносим към предмета на спора по настоящото делото не го коментира отделно и
самостоятелно.
Представения по делото договор за договор за предоставяне на предоставяне на
финансови услуги /заеми/ от разстояние №***/29.04.2021 год., установява възникналото
заемно правоотношение по смисъла на чл.9 ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищеца, в
качеството му на заемател и ответното дружество „Фератум България„ ЕООД, в качеството
5
му на заемодател. Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък.Съгласно
чл.9, ал.1 ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. По делото няма спор, че ответното дружество като финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното
обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК.
Отпуснатият заем на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова
услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същият има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. По
отношение на процесният договор са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения
в Приложение №1 начин. Неспазването на това изискване води до недействителност на
договора за кредит. Съгласно чл.16 ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на
потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на
ЗПК, общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК предвижда, че
при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като тази
разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на неговото основно
задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не до неизпълнение на други
задължения.
Съгласно чл.22 ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 –
6
т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.В чл.24 ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и чл.143-148 от ЗЗП. В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е
бил посочен разхода за заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което съдът
намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочена само общата сума, която потребителя
дължи. Следва да се отбележи, че ГПР е посочен в договора и в СЕФ, а именно – 49.93%, но
определен въз основа на начислените суми за главница и възнаградителна лихва.В
действителност обаче, размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не
съответстват на действителните такива изводимо от задълженията, които потребителят е
поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи
задължението за заплащане на обезпечение / поръчителство / ще бъде в по - голям размер,
предвид обстоятелството, че предвиденият размер за възнаграждение за поръчител е в
размер почти половината от размера на предоставения кредит. Поетото от ищеца, в
качеството му на потребител задължение за заплащане на възнаграждение за поръчителство
е довело до оскъпяване на предоставения му кредит. Този разход е следвало да бъде
включен в ГПР, но същият не е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на
ГПР по договора за кредит. При това положение се налага извод, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като в него липсва действителния процент
на ГПР. Също така, непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди от
кредитора, който съгласно чл.16 ЗПК, преди сключването на договора за кредит, трябва да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му
предостави кредит. Договорката за заплащане на обезпечение за поръчителство, при които е
сключен договора за заем е във вреда на потребителя, който като по – слабата икономическа
страна е бил поставен в неравностойно положение, тъй като същият не е имал възможност
да влияе на клаузите на договора, и не отговаря на изискването за добросъвестност като
води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и
кредитора, поради което същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143,
ал.1 ЗЗП. С оглед неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК съдът намира, че договор
за предоставяне на предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние
№***/29.04.2021 год. е недействителен на основание чл.22 ЗПК.
От доказателствата по делото се установи, че заявката за кредит може да се подаде с гарант,
който се избира от кредитоискателя във формата на заявка, която попълва, както и, че
гарантът може да бъде както избрано от кредитоискателя физическо лице, така и банка –
партньор на ответното дружество, като кредитополучателят има избор да посочи една от
двете възможности. От гореизложеното, а и изводимо от чл.6 от ОУ, при всички случаи,
предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство е било задължително условие
за сключването на договора за кредит.Следва да се вземе предвид и характера на процесния
кредит, а именно същият е от категорията на т.н.„ бързи кредити „, при които
кредитоискателят разчита да получи паричните средства които е заявил в сравнително
7
кратък срок, какъвто не му се предоставя дори ако избере да предостави личен гарант
поръчител, тъй като на първо място следва да сключи договор за поръчителство с това лице,
а на второ, избраното от него физическо лице, следва да бъде одобрено от ответното
дружество.Т.е. в случая, единствената възможност за кредитоискателя да получи заявения от
него кредит в сравнително кратък срок е да сключи договор за предоставяне на
поръчителство и то с юридическо лице - поръчител, посочено от кредитодателя.В последния
случай сключването на договора за гаранция се явява задължително условие за сключването
на договора за предоставяне на потребителски кредит с посочено от ответното дружество
юридическо лице и то при условия, които ищецът не може да предоговори и измени.Ако пък
обаче същият се откаже да сключи договора за поръчителство и е в невъзможност да посочи
личен гарант, заявката му за предоставяне на потребителски кредит ще бъде анулирана.
Предоставянето на обезпечение по договора за кредит е било задължително условие за
сключването на договора, поради което сключването на договора за поръчителство се е
явявало задължително условие за сключването на договора за кредит.Възможността да се
откаже от предоставянето на обезпечение при невъзможност да осигури физическо лице-
гарант, би имало за последица анулиране на заявката за кредит, респективно до
невъзможност да се сключи договор за кредит.От клаузите в договора може да се направи
извод, че поръчителството има за цел да обезщети кредитора за вреди от евентуална
неплатежоспособност на длъжника, което обаче е в противоречие с чл.16 ЗПК, съгласно
който доставчикът на финансова услуга сам оценява платежоспособността на потребителя и
предлага цена на кредита, съответна на получените гаранции. Както беше отбелязано по –
горе, договореното в полза на поръчителя възнаграждение, по същество представлява
скрита лихва по договора за кредит, поради което договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен, поради накърняване на добрите нрави.Този договор е лишен от
правна основа, тъй като по него потребителят поема само задължения, срещу които не
ползва каквито и да е права, единствено нараства размерът на общото му задължение и
разходите по кредита, като е без значение дали същия ще бъде изправен длъжник или не.
Изискването за заплащане на таксата гаранция е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, което я прави
неравноправна. Обстоятелството, че кредитора е знаел за наличието на допълнителните
такси по договора за предоставяне на поръчителство още към момента на сключването на
договора, поради което е следвало да включи същите в ГПР се извежда на първо място от
чл.5 от ОУ, според който обезпечението представено от гарант, следва да бъде във формата
на договор за поръчителство, т.е. сключването на последния следва да предхожда
сключването на договора за кредит. На второ място този извод съдът прави и от отразеното
в СЕФ, където е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция
с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в
размер на 150.08 лева.Поради горното двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. От всичко гореизложено съдът намира, че договорът за предоставяне на
поръчителство представлява допълнителна услуга за кредитополучателя, която услуга е
8
пряко свързана с договора за кредит и за която кредитополучателя дължи възнаграждение, и
то независимо от обстоятелството дали ще бъде редовен платец, което е известно на
кредитодателя, който е следвало да го включи при изчисляването на ГПР по договора за
потребителски кредит. В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при осъществяване на
търговските практики, произтичащи от законите, обичая и морала, установен в даден етап от
развитието на човешкото общество, което е формирало конкретните етични норми при
изпълнение на задълженията и упражняване на правата на членовете на общност. В случая в
противоречие с нормите на добросъвестността е уговорено допълнително възнаграждение в
полза на заемодателя под формата на скрит разход по кредита, което води до явна
нееквивалентност на престациите, по който договор потребителят е икономически по – слаб
субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, а рискът от
неплатежоспособност остава единствено за него. Свободата на договарянето съгласно чл.9
ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по договора
за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни принципи, включително и
на добрите нрави. В случая уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчителство в
размер близък до половината от размера на отпуснатия кредит не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата на страните по договора и
до скрито оскъпяване на кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички
положения независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му или не.
С оглед гореизложеното искът по чл.26 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен.Също така следва да се отбележи, че договорът за предоставяне на заем от
разстояние и сключения на основание чл.5 от него договор за предоставяне на
поръчителство се намират във взаимовръзка помежду си и последиците от прогласяване
недействителността на договора за заем от разстояние рефлектират и по отношение на
договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията, което
прави и договорът за поръчителство нищожен.
С оглед заключението на вещото лице съдът намери за недоказано твърдението на
ищеца, че ГПР надвишава пет пъти размера на законната лихва – чл.19, ал.4 ЗПК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат присъдени направените от ищцата разноски за дължимата по делото държавна такса
по предявения иск в размер на 50,00 лева.
По делото адв.Б. е предстваил списък на разноските по чл.80 ГПК, с който
претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА, за предявения иск
по чл.26, ал.1 ЗЗД, определено по реда на чл.7, ал.1 т.4 НМРАВ.
Налице са предпоставките да бъде уважено направеното искане от адв.Б. Б. Б. от АК
С, личен № ***– процесуален представител на ищеца, адвокатското възнаграждение да бъде
определено при условията на чл.38, ал.1 от ЗА. Видно от представения по делото договор за
9
правна защита и съдействие, не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна
помощ, поради което адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.Съгласно
съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното
от упълномощения адвокат по делото, като в тази връзка може да намали адвокатското
възнаграждение под минималния размер предвиден в НМРАВ.
В случая определеното възнаграждение за предявения иск за нищожност на
потребителския договор следва да се определи не с оглед разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4,
която има предвид неоценяеми исокве, а с оглед на разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 Наредба
№1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че за
процесуално представителство, защита и съдействие при дела с интерес до 1 000 лева,
минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева, като с оглед фактическата и правна
сложност на делото приключило в едно съдебно заседание със събиране единствено на
писмени доказателства представени от ищеца, доколкото изслушването на вещите лица е по
допуснати по искане на ответника експертизи, то съдът определя дължимо адвокатско
възнаграждение под предвидения в НМРАВ, а именно 200 лева, което ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адв.Б..
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРОВЪЗГЛАСЯВА нищожността на Договор № ***/29.04.2021 год. за предоставяне
на финансови услуги /заеми/ от разстояние, сключен между „ФАРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост-3,
бул.“Александър Малинов“ № 51, вх.А, ет.9, офис № 20, представлявано от управителите
И.В. Д. и Д.В. Н., в качеството на заемодател и Т. И. И. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Я., ул.“*** в качеството на заемател, на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3
ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ФАРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ***
ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. И. с ЕГН ********** сумата от 50,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА, „ФАРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК
*** ДА ЗАПЛАТИ на адв.Б. Б. Б. от АК С., личен № *** сумата от 200,00 лева,
представляващо адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ищеца
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
10