№ 22564
гр. ****, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражда****о
дело № 20241110111137 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от **** срещу ****.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че между страните са били сключвани неформални договори за доставка на
бетон и описва всяка от доставките, като сочи, че единствено доставката по
фактура № **** г. е останала неплатена от ответника. При тези твърдения
моли съдът да признае за утсановено, че ответното дружество му дължи
сумата от 2 028 лв. – цена за доставка на 4 куб.м. бетон с марка С 16/20 и 9
куб. м. циментов разтвор 1:3 по фактура № **** г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 67417/2023 г. по описа на
СРС, 32 състав. Претендира разноски за производството.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Оспорва, че между страните са възникнали облигационни
отношения по доставката на 4 куб.м. бетон С 16/20 и 9 куб. м. циментов
разтвор 1:3 по фактура № **** г. Твърди, че не е поръчвал тази доставка и че
посоченото във фактурата количество бетон не му е било доставено, че не е
осчетоводил тази фактура и не е ползвал данъчен кредит за нея, че негови
служители не са приемали доставката по нея и че не са подписвали 6те броя
експедиционни бележки, представени с исковата молба. Оспорва верността на
представените от ищеца документи.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
чл. 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, с правно
1
основание с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД от ****
срещу ****, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума
от 2 028 лв – главница по сключен неформален договор за проджаба на 4
куб.м. бетон С 16/20 и 9 куб. м. циментов разтвор 1:3, по фактура № **** г. за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
67417/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.
За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи по делото
следните обстоятелства: 1/ валидно сключен между страните по делото
неформален договор за покупко-продажба на посочената стока - 4 куб.м. бетон
С 16/20 и 9 куб. м. циментов разтвор 1:3; 2/ доказване на обстоятелството, че
ищецът е изправна страна по договора; 3/ настъпила изискуемост на
вземането за възнаграждение.
С оглед разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената
тежест за установяване на положителните предпоставки за основателност на
иск с квалификация чл.327, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД – наличие на валидно
правоотношение, с характерното за търговската продажба съдържание и
изискуемо задължение за заплащане на цената на доставената стока. По
отношение на предпоставката неизпълнение, същата като отрицателен факт от
действителността е достатъчно да се твърди от кредитора-ищец и при липсата
на доказателства за осъществяване на противоположния положителен факт –
плащането, доказателствената тежест, за което се носи от ответника, съдът я
приема за установена.
За доказване на твърденията си, ищецът е представил с исковата молба
процесната фактура № **** г., като видно от съдържанието на същата,
документът е подписан единствено от представител на доставчика – ищеца
„****“ ****, като в полето за подпис на получател – такъв липсва.
Фактурата е първичен счетоводен документ, чието предназначение е да
документира стопа****ите операции, във връзка с изискването за пълно и
точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е
частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на
определена стока или услуга, когато е подписана от получателя. Съдебната
практика е последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за
плащане, основанието е извършването на материалната престация, а
фактурата само удостоверява този факт, в посочената хипотеза. Настоящият
случай не е такъв, доколкото фактурата не е подписана от представител на
ответното дружество.
Ищецът е ангажирал по делото експертни доказателства, за
установяване на твърдението си, че ответникът е осчетоводил процесната
фактура и е ползвал данъчен кредит за сумата по нея. В този смисъл, следва
да се посочи, че съдебната практика, еднозначно приема, че „отразяване на
парична престация като дължима в счетоводството на ответника /купувач,
възложител и т.н./ и ползването на данъчен кредит, съобразно със стойността
й съставлява извънсъдебно признание на задължението“ (така Решение № 172
от 13.01.2016 г. по т.д. № 2535/2013 г., т.к., I т.о. на ВКС).
2
В тази връзка са приети, без възражения от страните, основно и
допълнително заключение на ССчЕ, които съдът кредитира изцяло. При
изготвяне на основното си заключение, експертът е работил, въз основа на
проверка в счетоводствата на страните по делото – по представени от тях
документи, а при допълнителното заключение е изискал информация от ТД на
**** – офис **** за ответника и **** – за ищеца, от които е получил
изисканите данни за двете дружества от информационната система на ****,
във връзка с отразяването на спораната фактура. И при двете заключения на
ССчЕ, отговорът на поставената задача е един и същ – процесната фактура №
**** г. на стойност 2 028 лв. с ДДС не е отразена в подадените от ответното
дружество документи по ЗДДС /справка-декларация и дневника н апокупките
по ДДС/ към **** за процесния период и не е позлван данъчен кредит – ДДС
в размер на 338 лв. за данъчна основа по фактура на стойност 1690 лв.
Следователно не се установява по делото сключване на сочения неформален
договор за продажба на стока и изпълнение задължението на продавача да
предаде стоката, предмет на договора, в резултат на което да възникне
насрещното задължение за плащане на цена. Ирелевантно е обстоятелството,
че ищецът е отразил фактурата в денвник продажби и спрака-декларация за
отчетен период м.01.2023 г.
След приключване на съдебното следствие по делото и обявяването му
за решаване, е получена молба с вх. № 364493/13.11.2024 г., подадена от
ищеца, с която се оспорва допълнителното заключение на ССчЕ, по
съображения, че вещото лице не е получило отговор от ТД на **** – офис
****, а отговорът на поставения въпрос се базира на предположение. Предвид
това, че молбата е подадена чрез ЕПЕП на 08.11.2024 г. (петък), т.е. преди
провеждане на о.с.з. на 11.11.2024 г. (понедленик), но не е обработена и
докладвана своевременно – съдът следва да даде отговор на възражението,
което намира за неоснователно. В допълнителното заключение на ССчЕ,
вещото лице изрично е посочило, че са предоставени данни от
информационната система (на ****) за двете дружества, съответно от ТД на
**** – офис **** за ответника и **** – за ищеца. Заключението е изготвено
именно въз основа на предоставените счетоводни данни – извлечения от
регистрите на **** и е дало еднозначен отговор на поставения въпрос.
Твърденията на ищеца за извършената доставка, не се доказват и от
представените по делото 6 бр. експедиционни бележки, доколкото в същите не
е поставен подпис на представител на ответното дружество, с който да се
установи предаване на описаната в документите стока – бетон. Видно от
съдържанието на същите – посочен е единствено вида на стоката, дата и час
на натоварване, като не е посочен час на пристигане и час на разтоварване.
Подписи на експедиционните бележки има единствено в поле „изпращач“ и
поле „шофьор“, като в поле „получател“ – подпис не е положен.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищецът
не е ангажирал доказателства, които да установяват претенцията му, поради
което предявеният иск е неоснователен, като недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските.
3
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ответника. Такива се претендират в размер на сумата
от 480 лв. – адв. хонорар по ДПЗС от 29.05.2024 г., заплатена изцяло по банков
път (л. 59 от делото) и следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Неоснователно е възражението за прекоморност на на срещната страна,
доколкото възнаграждението е определено под минимума по чл. 7, ал. 2. Т. 2
НМРАВ – 502,80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****“ ****, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, ул. „***“ **** срещу „********“ ****, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****“ ****,
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 327, ал. 1
ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сума от 2 028 лв. – главница по неформален договор за продажба на 4
куб.м. бетон С 16/20 и 9 куб.м. циментов разтвор 1:3, по фактура № **** г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
67417/2023 г. по описа на СРС, 32 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „****“ **** , ЕИК **** да
заплати на „********“ ****, ЕИК ****, сумата от 480 лв. (четиристотин и
осемдесет лева) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4