№ 699
гр. Перник, 26.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Гражданско дело № 20221700100444 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба подадена
ОТ: В. Б. АЛ. с ЕГН **********,
с пост. и наст.адрес: гр.София, ж.к.’’Младост 2” бл.205 вх.А ет.З ап.5
ЧРЕЗ Адвокат С.П., вписана в САК,
моб.тел. **********
със съдебен адрес/адрес за призоваване: гр. София ул. Позитано 15 ет.5 ап.13
СРЕЩУ
1. „Юробанк България“ АД с ЕИК с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София бул. Околовръстен път №260. универсален правоприемник на „Банка Пиреос
България“ АД с ЕИК *********, прекратена без ликвидация поради преобразуване чрез
вливане в „Юробанк България" АД
и
2. „Рос Паркет“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Берайнци,
общ. Трън, обл. Перник, сутерен на сграда в УПИ V-10 от кв.2 по плана на с. Берайнци
С ИСКАНЕ:
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО несъществуването на правото на първия ответник
да извършва принудителни изпълнителни действия за събиране на главното вземане по
издаденото изпълнително основание, а именно изпълнителен лист от 02.10.2012г. издаден
по частно гражданско дело № 36219/2012г. по описа на СРС, ГО 66 състав поради
погасяването му чрез плащане и на основание на което ДА ПРИЗНАЕТЕ ЗА
УСТАНОВЕНО. че след като е погасено поради плащане главното вземане не съществува
акцесорното ипотечното право на кредитора върху следния недвижим имот, собственост на
, а именно: АПАРТАМЕНТ № 13, находящ се в гр.София, CO, р-н "Младост", в ж.к.
"Младост 2", в блок № 242, вх. 3, ет. 5 с идентификатор 68134.4091.656.1.78;
както и ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че не съществува акцесорното ипотечното
право на първия ответник върху процесния имот, собственост на В. Б. АЛ. с ЕГН
********** и на самостоятелно основание, а именно на основание гореописаните пороци на
1
извършените действия, както в частно правния характер на подновяването на учредяването
на ипотеката - противоречие с разпоредбите на чл.167 ал.3 и чл.170 от ЗЗД, така и в
публично правния характер на вписването на подновяването на ипотеката, а именно
извършени недействително вписване, недопустимо вписване и вписване на несъществуващо
обстоятелство.
При извършване на проверка съгласно чл. 129, ал.1 от ГПК, съдът установи, че
подадената искова молба не е съобразена с изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 и
т. 5 ГПК, съответно – с чл. 130 ГПК.
Обстоятелствената част на исковата молба обосновава петитума и затова задължително
условие за редовност на исковата молба е съответствие между твърдените за фактически
отношения и петитум. Наличието на съответствие между основание и петутим е
предпоставка както за надлежното упражняване на правото на иск, така и за ефективното
упражняване на правото на защита от страна на ответника.
Независимо от посочената в исковата молба правна квалификация чл.439 от ГПК във
вр. чл.120, чл.125 ал.1 чл.150 и чл.151 от ЗЗД във вр.чл.537 ал.2 от ГПК във вр. чл.88 и чл.90
ЗКИР и в. е чл.179 от ЗЗД, същата не обвързва съда, Тъй като съдът е длъжен да даде
правната квалификация на иска въз основа на посочените обстоятелствата и заявения
петитума на ИМ.
Касателно настоящия случай подробно изложените съображения в рамките на
единадесет страници в обстоятелствената част на ИМ, според настоящия състав не
обосновава правният интерес от предявения един иск за несъществуване на вземането –
различните обстоятелства, с които ищецът обосновава иска по чл. 439 ГПК, не са различни
основания по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът в материалното правоотношение може да оспори
изпълнението с иск за несъществуване на вземането, като искът може да се основава само на
нововъзникнали обстоятелства. Лицето, което е длъжник в материалното правоотношение,
както и лицето което не е длъжник в материалното правоотношение, но е длъжно да търпи
изпълнение върху своето имущество, защото е дало реално обезпечение за чужд дълг или е
последващ купувач на ипотекиран имот може да оспори с иск по чл. 439 ГПК, както
обезпечителната сделка, така и съществуването на вземането.
В случая, ищцата без да твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е
страна /длъжник/ в изпълнителното производство, нито че фигурира в издадения
изпълнителен лист или макар и да не е длъжник в материалното правоотношение, но е
длъжно да търпи изпълнение върху своето имущество, защото е дало реално обезпечение за
чужд дълг или е последващ купувач на ипотекиран имот, иска да се установи недължимост
на вземането, не в отношенията й с ответника, а в отношенията между ответника
ипотекарен кредитор „Юробанк България“ АД и ипотекарен-длъжник „Рос Паркет ЕООД в
качеството му на кредитополучател от Банка „Пиреос България“ АД в качеството й на
кредитор. Законът не предвижда възможност пред съда да се защитават чужди права.
Обстоятелствената част и петитума на исковата молба сочат на иск по чл. 439 ГПК,
какъвто ищецът не е овластен да води, доколкото законът не му признава качество на
длъжник или на лице дало реално обезпечение за чужд дълг или на последващ купувач на
ипотекиран имот. Налице е и противоречие между обстоятелствената част на исковата
молба, в която е посочено, че правният интерес е да се отрече правото на ответника –
ипотекарен кредитор да се удовлетвори от стойността на имота, който е бил ипотекиран за
събиране на главното вземане, както и съществуването на акцесорното право „както в
частно правния характер на подновяването на учредяването на ипотеката - противоречие с
разпоредбите на чл.167 ал.3 и чл.170 от ЗЗД, така и в публично правния характер на
вписването на подновяването на ипотеката, а именно извършени недействително вписване,
недопустимо вписване и вписване на несъществуващо обстоятелство .
Кореспондиращият на твърдените от ищцата обстоятелства петитум, би могъл да бъде
свързан с отричане правото на взискателя да се удовлетвори за вземането си от ответникът-
2
кредитополучател „Рос Паркет“ АД чрез насочване на изпълнението именно върху
посочения и твърдян за собствен на ищцата процесен имот, доколкото това действие би
засегнало правната сфера на ищцата. Заявеният петитум /да се признае вземането за
недължимо поради различните обстоятелства, с които ищецът обосновава иска по чл. 439
ГПК на правото на принудително изпълнение/ изисква ищецът да е длъжник по
изпълнението или дало реално обезпечение за чужд дълг или е последващ купувач на
ипотекиран имот, каквито не са фактите, изложени от него.
Като трето за изпълнителното производство лице ищецът, невписан в изпълнителния
лист на кредитора срещу длъжника и не е длъжник в материалното правоотношение, както и
не е дало реално обезпечение за чужд дълг или е последващ купувач на ипотекиран имот,
разполага с иска по чл. 440, ал. 1 ГПК срещу взискателя и длъжника, ако правото му е
засегнато от изпълнението, каквито са фактите, изложени от ищеца, но не такъв по чл. 439,
ал. 1 ГПК. Доколкото дори ищецът да е собственик на процесния имот, не са обосновани в
ИМ правният му интерес и активна проц. легитимация /в предвидените от закон случаи - чл.
26, ал. 2 ГПК/, да предявява от свое име чужди права /на ответникът-кредитополучател „Рос
Паркет“ АД / с иск по чл. 439 ГПК.
Освен горното не е посочена поредността на исковете, т.е. дали съединяването на
исковете е кумулативно или евентуално, като в последния случай следва да се посочи кой
иск е главен и кой евентуален.
Посочената неяснота препятства не само възможността ответникът да организира
своята защита, включително и тази по основанието на иска, но и правомощието и
възможността на съда за определяне предмета на делото, колко иска са предявени и с каква
правна квалификация и тяхната цена, а оттук дължимата държавна такса, както и – местната
и родовата подсъдност на делото.
Разглеждането на искането за освобождаване от внасяне на ДТ за разглеждане на
исковата молба се предпоставя от редовността на самата искова молба. В случая, тъй като
исковата молба е нередовна, то произнасянето по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, преди да е
приключила проверката по чл. 129 ГПК, би се явило преждевременно и поради това
недопустимо. В зависимост от изхода на производството по чл. 129 ГПК, съдът ще се
произнесе по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Разглеждането на особеното искане да се допусне обезпечение на предявения иск, чрез
Спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20148510401383 по описа
на ЧСИ Мариян Петков с рег. №851 при КЧСИ с район на действие Софийски градски съд
И спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20128380409252 по
описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. №838 при КЧСИ с район на действие Софийски
градски съд, само и единствено в частта в която изпълнението по двете изпълнителни дела е
насочено срещу следното имущество собственост на доверителката ми, а именно: /2 идеална
част от апартамент 13, находящ се в гр. София, CO, район Младост, ж.к. Младост 2, бл.242,
ет.5 със застроена площ от 114.08кв.м. с идентификатор 68134.4091.656.1.78 предпоставя от
редовността на самата искова молба. В случая, тъй като исковата молба е нередовна, то
произнасянето по искането по за допускане на обезпечение по бъдещ иск, преди да е
приключила проверката по чл. 129 ГПК, би се явило преждевременно и поради това
недопустимо. В зависимост от изхода на производството по чл. 129 ГПК, съдът ще се
произнесе по молбата по чл. 389 ГПК.
Поради което и съгласно чл. 129, ал.1 от ГПК съдът следва да даде на ищеца
едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане за отстраняване на
допуснатите нередовности.
Водим от изложеното СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
3
УКАЗВА на ищеца В. Б. АЛ., в едноседмичен срок от връчване на настоящото
разпореждане с указания с писмена молба с препис за насрещната страна, конкретно и ясно
да посочи:
- в какво качество предявява иск по чл. 439 ГПК – дали като длъжник в
материалното правоотношение и вписан в изпълнителния лист на кредитора срещу
длъжника, или като трето лице, засегнато от изпълнението – което е дало своя вещ в залог
или ипотека за обезпечение на чужд дълг, или като лице, което е последващ купувач на
ипотекиран имот, както и да мотивира и обоснове правния си интерес и активна
процесуална легитимация от иск по чл. 439 ГПК, като посочи основание за предявяване на
свои и/или чужди права /на длъжника по изпълнението „Рос Паркет“ ЕООД/ и да обоснове
правния си интерес от установяване недължимост на сумата по изпълнителното дело и да
формулира съответен петитум /искане/ на исковата молба и приведе петитума, който да е в
съответствие с изложените фактически обстоятелства като основание на иска;
ИЛИ
- поддържа и предявява единствено иск по чл. 440 ГПК вместо иск по чл. 439 ГПК,
като в този случай като трето за изпълнителното производство лице, чието право на
собственост върху имуществото, предмет на принудителното изпълнение е засегнато, иска
да установи по чл. 440 ГПК, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за
парично вземане, не принадлежи на длъжника и да формулира съответен петитум /искане/
на исковата молба и приведе петитума, който да е в съответствие с изложените фактически
обстоятелства като основание на иска;
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неотстраняване на констатираните
нередовност в срок, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде
прекратено.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца препис от настоящото разпореждане.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4