№ 62
гр. Смолян, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20225400500316 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 34/14.02.2022 г. по гр. д. № 796/2021 г. Смолянски
районен съд е осъдил В. М. Р. да заплати на „КА-7 ГРУП“ ООД сумата от
20 822, 75 лева – главница, представляваща получена от нея без основание
сума, както и сумата от 2 602, 84 лева, представляваща законна лихва върху
главницата, считано от 26.10.2020 г. до датата на предявяване на иска –
02.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; ответницата е осъдена
да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 2 812 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответницата В. М. Р., чрез пълномощник адв. В.Р., с оплаквания, че е
неправилно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон.
Сочи се във въззивната жалба, че в отговора на исковата молба е
въведено твърдение, че между страните по делото не съществува посоченото
в исковата молба правоотношение, както и е направено доказателствено
искане – управителят на ищцовото дружество да отговори на въпроси по реда
на чл. 176 от ГПК; с проекто-доклада е посочено, че по доказателствените
искания съдът ще се произнесе в съдебно заседание, като в първото съдебно
заседание съдът без каквито и де било мотиви е отхвърлил това искане.
Твърди се, че по този начин съдът е пренебрегнал задължението на съда в
1
един съдебен процес да бъдат изяснени всички факти; касае се за процесуално
нарушение, водещо до преграждане на възможността ответницата да се
справи с доказателствената тежест, възложена й от съда. Твърди се, че това
доказателствено искане следва да бъде уважено, още повече и предвид
противоречивите, взаимноизключващи се и на места смущаващи твърдения
на страните. При противоречивите доказателства дали преговорите са водени
от И. Б. или от К.Б. е неясно как съдът преценя кое от двете твърдения е
вярно, без допускане на релевантното доказателство. Твърди се в жалбата, че
съдът не е преценил факта, че след като лицето, за което се твърди, че е
водило всички преговори, междувременно /вероятно не случайно/, преди
образуване на настоящия процес е станало управител на дружеството ищец,
поради което не съществува процесуалната възможност същият да бъде
призован като свидетел – възможни са единствено въпроси по реда на чл. 176
от ГПК. Сочи се, че забраната за допускане на свидетелски показания по чл.
165 ал. 2 от ГПК не касае възможността страната да даде обяснения по
смисъла и съдържанието на писмен документ, в конкретния случай
процесната разписка. Твърди се, че същевременно свидетелските показания са
винаги допустими, когато страните ги сочат за установяване на
обстоятелствата около сключване на договора, респективно за мотивите им да
се обвържат с опредЕ. сделка; свидетелските показания са допустими тогава,
когато една от страните по сделката се стреми да докаже привидност на факт,
отразен в акта, обективиращ сделката, като тази допустимост разпоредбата на
чл. 165 ал. 2 от ГПК обвързва от наличието на писмени доказателства,
изходящи от другата страна по сделката, които правят вероятно твърдението
за привидност.
Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение,
отхвърляйки искането за въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, което нарушение
е довело до невъзможност ответницата да организира пълноценно защитата
си. Твърди се, че ако съдът се е произнесъл по доказателствените искания с
проекта за доклад, е било възможно в първото съдебно заседание К.Б. да даде
обяснения, което от своя страна да даде яснота на ответницата с каква част от
възложената доказателствена тежест се е справила и не се е справила; с цел
оборване на евентуално дадените обяснения по реда на чл. 176 от ГПК
ответната страна е можела да направи последващи доказателствени искания –
разпит на адв. Е. Р. и И. Б..
Сочи се на следващо място във въззивната жалба, че първоначално
съдът е допуснал поискания от ответницата свидетел М.Р. с изрично
определение за допустимост на свидетелските показания в съдебно заседание
на 18.11.2021 г.; допускането на свидетел означава, че съдът приема тези
гласни доказателства за допустими доказателства, които ще бъдат взети
предвид в процеса. В случая едва в решението си съдът е преценил, че
показанията на този свидетел не следвало да бъдат кредитирани, поради
недопустимост с оглед разпоредбата на чл. 165 ал. 2 от ГПК. Твърди се, че
освен че този извод е незаконосъобразен, посоченото действие на съда е
2
лишило ответницата от възможността да докаже основното си твърдение,
което е самостоятелно процесуално нарушение. Твърди се, че в конкретния
случай възможността за ангажиране на друго доказателство – разпит като
свидетелите на адв. Р. и И. Б., е било възможно, ако съдът е спазил
процесуалните си задължения. Твърди се, че с несвоевременната преценка
относно допустимостта на поисканото доказателство на ответницата, както и
липса на указания към ответницата, че не сочи други доказателства в
подкрепа на свое основно твърдение, съдът е предопределил изхода на спора.
Твърди се, че съдът и допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила по отношение определяне на фактите и
обстоятелствата, подлежащи на доказване и разпределяне на
доказателствената тежест – определението на съда в частта по този въпрос е
абсолютно формално, а когато докладът няма изискуемото се по чл. 146 ал. 1
от ГПК съдържание, възможността да бъдат сочени нови обстоятелства и да
се искат нови доказателства, извън хипотезите на чл. 147 и чл. 262 ал. 2 от
ГПК, е допустимо.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че съдът принципно не е
обвързан с посоченото от страната правно основание на иска. Сочи се, че в
конкретния случай ищецът твърди наличие на договор и неговото
неизпълнение; съдът обаче е извел друга правна квалификация, която е
несъответна на поддържаните фактически твърдения в исковата молба – сочи
се неизпълнение, а в същото време разпредЕ.та доказателствена тежест е като
за иск по чл. 55 от ЗЗД, въпреки наличието на самостоятелно основание,
установено в ЗЗД, уреждащо последиците при разваляне на договор
вследствие неговото неизпълнение. Твърди се, че може да се приеме също, че
исковата молба е нередовна предвид несъответствие между наведените
фактически твърдения и формулирания петитум, което е подвело съда, а така
също и ответницата относно фактите, които е следвало да установи и докаже.
Твърди се, че при съпоставка между заявения иск и постановения съдебен акт
може да се твърди и че съдът се е произнесъл по непредявен иск.
По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи относно
твърдението, че обжалваното решение е неправилно и поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. В тази връзка се твърди, че обратното
писмо не е единственият документ, който може да служи като писмено или
начало на писмено доказателство, свързано с допустимост на гласни
доказателства; съгласно съдебната практика, след като ответникът е въвел
възражение за симулация в продажната цена на продаваната вещ, вписана в
договора, то начало на писмено доказателство, изходящо от насрещната
страна би се явила именно процесната разписка – предадената сума чрез
изрична писмена разписка, съставлява изходящо от насрещната страна по
договора доказателство, правещо вероятно твърдението за симулация на
цената, поради което служи за начало на писмено доказателство по смисъла
на чл. 165 ал. 2 от ГПК. По-нататък се прави позоваване на показанията на
свидетеля М.Р., като се излагат доводи, че тези важни за делото свидетелски
3
показания съдът не е взел предвид, което е довело до постановяване на
неправилен съдебен акт.
Твърди се в жалбата, че с уважаването на иска, съдът е дал вяра на
твърдението на ищцовото дружество, че процесната сума е получена заради
съгласие за строителство на имотно граница, което твърдение не е подкрепено
с нито едно доказателство. Сочи се, че като юридическо лице ищецът следва в
счетоводството да е отразил това плащане с посочване на конкретно
основание.
По-нататък се посочват фактите, които според жалбоподателката
не са обсъдени от съда, а са повече от очевидни: Процесният имот е продаден
за цена 9 900 лева, а съгласието само на един от собствениците за
строителство на имотна граница струва точно 20 822, 75 лева; Продажната
цена в размер на 9 900 лева е заплатена по банков път, а сумата от 20 822, 75
лева, е предадена в брой и то без да бъде получено твърдяното насрещно
нотариално заверено съгласие за строителство на граница; Предадената сума
в размер на 20 822, 75 лева не представлява кръгла сума, което е нормална
практика при договаряне на всяко плащане – тази сума всъщност
представлява резултат от общата договорена продажна цена на имота от
34 912 лева /по 105 евро на кв.м./, след приспадане на заплатените по банков
път 9 900 лева, разноските по изменение на КККР и издаване на скица-проект,
както и разноските по водене на производството по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД;
Договарянето с ответницата за бъдещо съгласие за строителство на имотна
граница е направено не със споразумение или договор, а с предаване на сума,
чрез подписване на разписка, без посочване на основание за предаване на
сумата; Фиктивността на производството по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е повече от
очевидна, ответницата или някой друг от продавачите не са канени и
отказали сключването на окончателен договор; Изключително общи,
уклончиви, неясни и вътрешно противоречиви са твърденията в исковата
молба, като липсва твърдение пред кой и кога ответницата е обещала да даде
съгласие за строителство на граница.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и вместо него се постанови отхвърлене на исковите претенции;
претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищецът
„КА-7 ГРУП“ ООД, чрез пълномощник адв. Д.К., с който се изразява
становище, че обжалваното решение е правилно, обосновано, постановено
при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила, а
наведените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Твърди се в отговора, че ответницата не е доказала твърдяното от
нея възражение; мотивите в съдебното решение се основават на
доказателствата по делото и приложимата нормативна уредба, поради което
правилно и обосновано предявения иск е уважен.
Сочи се, че ищецът е предявил иск за осъждане на ответника за
4
сумата от 20 822, 75 лева, получена без основание, алтернативно на отпаднало
основание, алтернативно на неосъществено основание, тъй като не е дала
изрично съгласие за промяна на регулационния план и за осъществяване на
застрояване на граничната регулационна линия.
Сочи се в отговора, че с доклада съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е указал, че ответницата
следва да установи, че сумата е получена на твърдяното в отговора
основание; съдът е отхвърлил искането за въпроси по чл. 176 от ГПК към
управителя Б. с конкретни мотиви – разговорите не са водени от него, а от
тогавашния управител И. Б., която е сключила договора за продажба на
имота. Твърди се, че съдът е предоставил възможност на страните да изразят
становище във връзка с доклада по делото, като ответникът не е изразил
такова становище по отношение разпределението на доказателствената
тежест и не е направил други доказателствени искания; прави се позоваване
на разпоредбата на чл. 146 ал. 3 изр. второ от ГПК. Сочи се, че в съдебно
заседание на 08.12.2021 г. е разпитан свидетелят М.Р., като ответната страна
се е отказала от разпит на втори свидетел; в същото заседание
пълномощникът на ответницата не е поискал събирането на други
доказателства и е счел делото за изяснено от фактическа страна. Поради това
се твърди, че не са налице сочените от жалбоподателя нарушения на
процесуалния и материалния закон.
Твърди се в отговора, че правилно е отхвърлено искането за
въпроси по реда на чл. 176 от ГПК към настоящия управител на ищцовото
дружество К.Б., тъй като съгласно вписването в ТР към момента на
сключване на предварителния договор, плащането на цената и
производството по гр. д. № 728/2019 г. законен представител на дружеството
е И. Б.; К.Б. няма представителни функции по отношение на дружеството
ищец към момента на сключване на договора за покупка на имота. Твърди се,
че поради това правилно и обосновано съдът е приел, че дори и да е имало
такава уговорка между ответницата и К.Б., тя не обвързва ищцовото
дружество.
Твърди се в отговора, че не е налице соченото процесуално
нарушение, водещо до преграждане възможността В. Р. да се справи с
доказателствената й тежест; несъбирането на доказателства в полза на
ответника не се дължи на процесуални нарушения на районния съд, а на
собственото небрежно бездействие на ответника в първоинстанционното
производство. Твърди се, че определението на съда не е пренебрегване на
задължението на съда в един съдебен процес да бъдат изяснени всички факти,
тъй като съгласно чл. 146 ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 5 от ГПК, не може да укаже
на ответника за кои от твърдяните от него факти той не сочи доказателства,
тъй като ответникът не е направил насрещни твърдения на факти и насрещни
доказателствени искания. Сочи се, че въведените едва с въззивната жалба
доводи за допустимост на свидетелските показания и нови последващи
доказателствени искания, също не обосновават допуснато от съда
5
процесуално нарушение, свързано с доклада по делото. Твърди се, че тези
доказателствени искания не са обусловени от отговора на въпросите по чл.
176 от ГПК и е могло да бъдат поискани в първоинстанционното
производство; предвид бездействието на ответната страна в
първоинстанционното производство не е налице соченото процесуално
нарушение, а искането за събиране на нови доказателства е преклудирано.
По-нататък в отговора се излагат доводи за законосъобразно
приложение разпоредбата на чл. 165 ал. 2 от ГПК от районния съд. Сочи се,
че съдът е обсъдил показанията на свид. М.Р., като е приел единствено, че
тези показания не следва да бъдат кредитирани само в частта им относно
уговорките за продажба на имота при цена от 105 евро на кв.м. Сочи се, че
при наличието на писмени доказателства и влязло в сила съдебно решение за
продажбата на имота доказването на продажната цена на имота с гласни
доказателства е недопустимо предвид забраната на чл. 164 ал. 1 т. 2, т. 3, т. 5
и т. 6 от ГПК; следва да се отчете и соченото от свидетеля, че не е присъствал
лично на разговорите по договарянето и определянето на окончателната
продажна цена на имота.
Твърди се, че съдът не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила при определяне на фактите и обстоятелствата,
подлежащи на доказване и разпределяне на доказателствената тежест. Твърди
се, че не е налице и грешна правна квалификация на иска, като съдът е
разгледал предявения пред него иск в съответствие с наведените в исковата
молба фактически твърдения и петитум. В отговора се твърди, че не е налице
и не е допустима възможността да бъдат сочени нови обстоятелства и да се
искат нови доказателства извън хипотезата на чл. 147 и чл. 266 ал. 2 от ГПК.
Излагат се доводи от ищцовата страна, че първоинстанционното
решение е правилно, обосновано и постановено при спазване на материалния
закон и съдопроизводствените правила; предвид забраната на чл. 164 от ГПК
и липсата на писмен документ – обратно писмо, изходящо от страните по
договора, правилно съдът не е кредитирал показанията на свид. М.Р.;
въпросът за продажбата на имота и действителните отношения между
страните по отношение размера на продажната цена е решен с влязло в сила
съдебно решение, задължително за съда и не подлежи на пререшаване.
Според въззиваемият твърдението, че именно процесната разписка за
предаване на сумата в размер на 20 822, 75 лева съставлява изходящо от
насрещната страна по договора доказателство, правещо вероятно твърдението
за симулация на цената, поради което служи за начало на писмено
доказателство по смисъла на чл. 165 ал. 2 от ГПК, е несъстоятелно и не следва
да се обсъжда; то не е въведено с отговора на исковата молба, а се посочва
едва с въззивната жалба. Сочи се, че в разписката не е посочено основанието
за получаване на сумата; в констативния протокол от 19.10.2020 г. е отразено
несъгласието на ответницата за промяна в регулационния план, като липсва
изявление, че сумата от 20 822, 75 лева е получена на друго основание.
Твърди се, че е доказано, че предаването на исковата сума е извършено с
6
оглед на даване на съгласие за промяна на регулационния план и за
осъществяване на застрояване на границата между двата имота, а не като част
от продажна цена на имот.
Твърди се в отговора, че твърдението за фиктивност на
производството по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е манипулативно и в разрез с
доказателствата по гр. д. № 728/2019 г. Сочи се, че предварителният договор е
подписан от всички наследници на М.М., в него е уговорена продажната цена
от 9 900 лева; според показанията на свид. Р. нито ответницата, нито някой
друг от съсобствениците са имали възражения срещу опредЕ.та цена; такива
не са изразени и в хода на производството по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, въпреки
твърденията, че някои от съсобствениците не са били съгласни да продават;
няма покана, а липсват и твърдения за отправено искане до ищеца за
заплащане на допълнителна сума от 20 822, 75 лева.
Твърди се от въззиваемият, че исковата сума е предадена във
връзка с устните уговорки между ищеца и ответника за даване на съгласие за
застрояване на границата между двата имота; логично е, ако тази уговорка не
е съществувала /въпреки, че е потвърдена от пълномощника на ответника и
свид. М.Р./, ответницата В. Р. да реагира на неоснователната покана за
връщане на получената сума – такава реакция липсва. Твърди се, че сумата е
по-малка от твърдения от ответницата размер на цената на имота – при цена
от 105 евро на кв.м., която би следвало да е 34 912 лева, сборът от платената
сума от 9 900 лева и претендираните с исковата молба сума от 20 822, 75 лева
е 30 722, 75 лева; по гр. д. № 728/2019 г. и в настоящото производство
липсват твърдения и доказателства за платени разноски по изменение на ККР
и издаване на скица-проект, както и разноски по водене на производството по
чл. 19 ал. 3 от ЗЗД в размер на разликата от 4 189 лева. Сочи се, че от
показанията на свид. Р. се установява, че дължимите на другите
съсобственици суми от платената по банков път сума от 9 900 лева им е
платена, но няма данни и твърдения ответницата да е платила на другите
съсобственици дължимите им суми от получената на 13.07.2020 г. сума от
20 822, 75 лева.
По-нататък в отговора се прави позоваване на т. 4 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – възраженията на
ответника срещу предявения иск поначало се плеклудират с изтичане на
срока за отговор на исковата молба, поради което не могат да се направят за
първи път пред въззивния съд; същите могат да се въведат за първи път пред
въззивната инстанция само ако страната поради нарушаване на
съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на
участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред
първата инстанция. Прави се позоваване на Решение № 60/10.04.2013 г. по гр.
д. № 896/2012 г. на ІІІ г.о. на ВКС, в което се приема, че с изготвяне на
доклада по чл. 146 от ГПК, с който съдът дава указания за релевантните за
спора факти и разпределението на доказателствената тежест по отношение на
тях – за страните настъпва преклузията и след този момент те не могат да
7
твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства /освен ако
не са налице условията на чл. 147 от ГПК/.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение; претендират се разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание за жалбоподателката пълномощникът й адв.
В.Р. поддържа въззивната жалба.
За въззиваемия пълномощникът адв. Д.К. оспорва въззивната
жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното:
По отношение допуснатите от въззивната инстанция
доказателства:
В съдебно заседание от 15.11.2021 г. районният съд е дал
възможност на ответницата да ангажира гласни доказателства – двамата
свидетели, като е приел, че обстоятелствата, за които се иска разпит на
свидетелите, не попадат под забраната на чл. 164 от ГПК и предвид
доказателствената тежест на ответника да докаже основанието за получаване
на процесната сума, съдът е счел, че свидетелските показания са допустими
за установяване на действителната уговорка между страните. В решението си
съдът е приел, че свидетелски показания за установяване на симулативността
на продажната цена по предварителния договор са допустими само при
условията на чл. 165 ал. 2 от ГПК; в случая липсва т. нар. „обратно писмо“ и
начало на писмено доказателство, които да правят вероятно твърдението на
ответната страна за симулативност на посочената цена. Поради това съдът е
приел, че показанията на свид. М. Р. в частта им относно уговорките за
продажба на имота при цена 105 евро/кв.м. не следва да бъдат кредитирани.
Настоящата инстанция счита, че допускайки показанията на свид.
М.Р. и приемайки, че обстоятелствата, за които се ангажират, не попадат под
забраната на чл. 164 от ГПК, които показания впоследствие не са ценени,
съдът е ограничил възможността на ответната страна за ангажиране на други
доказателства.
Поради това въззивният съд приема, че не е настъпила преклузия и
е допустимо ангажиране на доказателства пред въззивната инстанция. Още
повече, че при въведеното от ищеца основание съдът е разгледал хипотеза на
изначална липса на основание. Освен това, неоснователно районният съд е
отхвърлил искането по чл. 176 от ГПК, тъй като К.Б. е участвал в част от
срещите при водене на преговори между страните, както сочи и свид. И. Б..
Отхвърлянето на искането за допускане на въпроси по реда на чл. 176 ал. 1 от
ГПК също е възпрепятствало ответната страна при изпълнение на
доказателствената й задача.
8
По силата на реституция по ЗСПЗЗ и Нотариален акт №
91/07.06.1999 г. В. М. Р., Г.М.М. и Ш.Ц. са признати за собственици на имот с
пл. № 207 с площ от 1987 кв.м., участващ в парцел трети-Хотелски комплекс
в кв. 9 по ЗРП на гр. Смолян; имот пл. № 207 е идентичен с ПИ с
идентификатор 67653.934.234 по КККР на гр. Смолян от 2005 г.
На 04.07.2018 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот между В. М. Р., Ш.Ц., Р.В. М., М.Г.М. и В.Г.М.
/последните трима като наследници на Г.М.М./, от една страна като
продавачи и „КА 7 ГРУП“ ООД, представлявано от управителя И. Б., от друга
страна, като купувач, с който договор страните се задължават да сключат
окончателен договор за покупко-продажба, с който продавачите да
прехвърлят на купувача собствеността върху следния съсобствен недвижим
имот: Поземлен имот с проектен имот с идентификатор 67653.934.1366 с
площ от 170 кв.м., представляващ част от ПИ с идентификатор 67653.934.234,
за обща сума от 9 900 лева.
На 22.07.2019 г. „КА 7 ГРУП“ ООД е предявил иск срещу В. М. Р.,
Ш.М.Ц., Р.В. М., М.Г.М. и В.Г.М. по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, по който иск по гр. д.
№ 728/2019 г. на Смолянски районен съд е постановено неприсъствено
Решение № 637/30.12.2019 г.
В предявения по настоящото производство иск срещу В. М. Р. „КА
7 Груп“ ООД твърди, че като собственик на ПИ с идентификатор
67653.934.1379, съседен на който е ПИ с идентификатор 67653.934.1367, във
връзка с инвестиционни намерения на дружеството и с цел бъдещо
застрояване на регулационна линия с УПИ пети - озеленяване, преди внасяне
на проектната документация за одобряване в Община – Смолян, е било
уговорено ответницата да представи нотариално заверено съгласие за
промяна на регулационния план и осъществяване на застрояване на
граничната регулационна линия. Твърди се, че по този повод на ответницата е
предадена/заплатена сумата от 20 822, 75 лева, за което е подписана разписка.
Твърди се, че ответницата не спазила тази уговорка, поради което на
30.09.2020 г. й е връчена нотариална покана да подпише нотариално заверено
съгласие за строителство на регулационната линия, като в противен случай се
поканва да върне изплатената й без правно основание сума в размер на 20 822,
75 лева. Сочи се, че ответницата изразила несъгласие за промяна в
регулационния план, като въпреки поканата до момента не е върнала сумата
от 20 822, 75 лева, получена от нея без основание /неосъществено основание.
Твърди се, че ответницата се е обогатила с тази сума за сметка на
дружеството – без основание. Предявява се искане да бъде осъдена
ответницата да заплати/върне на ищеца сумата от 20 822, 75 лева, получена
без основание/неосъществено основание/, с която се е обогатила за сметка на
дружеството, тъй като не е дала нотариално заверено съгласие за промяна на
регулационния план. Алтернативно с исковата молба, на основание чл. 59 от
ЗЗД се иска ответницата да заплати/върне на ищеца сумата от 20 822, 75 лева,
с която сума се е обогатила без основание за сметка на дружеството.
9
В молба-уточнение от 18.08.2021 г. ищецът сочи, че поради
неспазване на уговорката ответницата да представи нотариално заверено
съгласие за промяна на регулационния план и осъществяване на строителство
на регулационната линия, за което е заплатената сумата от 20 822, 75 лева,
„КА 7 ГРУП“ ООД е развалил този договор и поканил ответницата да върне
получената сума; въпреки поканата до момента ответницата не е върната
сумата, получена от нея без основание, алтернативно на отпаднало основание
или неосъществено основание, тъй като не е дала изрично съгласие за
строителство на регулационната линия. Прави се искане ответницата да бъде
осъден да върне на ищеца сумата от 20 822, 75 лева, получена без основание,
алтернативно на отпаднало основание, алтернативно на неосъществено
основание.
Районният съд е приел, че доколкото не се доказва, че между
страните е съществувала уговорка ответницата да даде съгласие ищецът да
извърши строителство на регулационната линия към момента на получаване
на сумата от ответницата, то съдът приема, че сумата е получено от
ответницата при начална липса на основание. Настоящата инстанция приема,
че се касае за иск по чл. 55 ал. 1 предложение второ от ЗЗД.
Настоящата инстанция не възприема тези изводи на районния съд,
защото те не съответстват на въведените от ищеца твърдения. Ищецът
неотклонно и категорично твърди, че сумата е изплатена на ответницата, за да
даде тя съгласие за строителство от ищеца на регулационната линия, поради
което няма основание да се разглежда хипотезата за начална липса на
основание. Недоказаността на твърденията за наличие на уговорка между
страните не следва да води до разглеждане на непредявено основание на иска.
Независимо, че ищецът въвежда алтернативния искания за връщане на сумата
като получена без основание, алтернативно на отпаднало основание,
алтернативно на неосъществено основание, следва да се изхожда от
въведените от ищецът твърдения, а те са, че сумата е изплатена, за да се
получи съгласие за строителство на регулационна линия. При така въведеното
от ищеца основание няма как да се разглежда хипотеза на начална липса на
основание. При задължение за връщане на дадено при начална липса на
основание правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в
резултат на съгласуване на волите на правните субекти.
Плащането на сумата от 20 822, 75 лева се установява от
приложената на л. 17 от делото на районния съд разписка от 13.07.2020 г. В
разписката е вписано, че на 13.07.2020 г. в кантората на адв. Е. Р.,
долуподписаната В. М. Р. получила от адв. Е. Д.-Р. сумата от 20 822, 75 лева,
предадени от името на „КА-7 ГРУП“ ООД. Ответницата е положила подпис
за получил сумата, което тя и не оспорва.
Настоящата инстанция също приема, че не се установява между
страните да е имало сключен устен договор, по силата на който ответницата
да е поела задължение срещу заплащане на процесната сума да даде
10
нотариално заверено съгласие ищецът да строи на регулационната линия.
Представеният протокол от Община - Смолян удостоверява, че от ищеца се
изисква такова съгласие на собствениците на съседния имот, но не и че
страните са постигнали твърдяната от ищеца договорка. Други доказателства
в подкрепа на това твърдение на ищеца не са ангажирани. Пред настоящата
инстанция по искане на ответницата бе разпитана като свидетел И. Б., която е
била управител на ищцовото дружество към момента на сключване на
предварителния договор и към момента на изплащане на сумата от 20 822, 75
лева. Свид. Б. дава показания, че преговорите както за продажбата на имота
от 170 кв.м., така и за подписване на съгласие за строителство са водени
основно със съпруга на ответницата; свидетелката твърди, че е била
постигната договорка на ответницата да се изплати сумата от 21 000 лева,
която включва по 3 500 евро за всеки от наследниците, срещу даване на
съгласие за строеж на регулационната линия. Свидетелката твърди, че не е
проверявала как В. Р. е упълномощена от другите наследници за това
действие, разчитала в това отношение на адв. Е. Р..
Съдът счита, че показанията на свид. Балбудова следва да се ценят
по реда на чл. 172 от ГПК. Безспорно свидетелката е заинтересована от
изхода на делото. Настоящата инстанция счита, че не би могло единствено на
показанията на този заинтересован свидетел да се приеме за установено, че е
имало уговорка между страните ответницата да даде съгласие за строеж на
регулационната линия. Не са налице доказателства по делото, които да
подкрепят показанията на свид. Б..
От изслушаната пред настоящата инстанция съдебно-
икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Е. К., се установява, че
за сумата от 20 822, 75 лева в счетоводството на ищцовото дружество са
направени счетоводни записвания за 13.07.2020 г.: Дебит 925 – Поети
задължения по договори / Кредит 493 – Разчети със собственици – 20 822, 75
лева и основание „платена сума съгласие за застрояване“; с направеното
счетоводно записване е отразено изплащането на сумата от 20 822, 75 лева на
В. М. Р. от собствениците на дружеството /мемориален ордер № 91/13.07.2020
г.; Дебит Кредит 493 – Разчети със собственици /кредит 501 – Каса в левове –
20 822, 75 лева и основание „платена сума съгласие за застрояване“. С
направеното счетоводно записване е отразено изплащането в брой на сумата
от касата на дружеството на собствениците му /мемориален ордер №
93/13.07.2020 г. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че по принцип
двойното записване е кореспонденция на две сметки, като съответно едната се
дебитира, а другата се кредитира, но принципа е дебитиране и кредитиране на
балансови сметки и дебитиране и кредитиране на задбалансови сметки; В
случая сметка 493 „разчети със собственици“ представлява балансова сметка,
а сметка 925 „поети задължения по договори“ е задбалансова сметка. Вещото
лице сочи, че не е допустимо да има кореспонденция между балансова и
задбалансова сметка, както е в случая. Вещото лице сочи, че нередовно е
счетоводството на ищцовото дружество само по отношение на това, че при
11
първото записване е налице кореспонденция между балансова и задбалансова
сметка и не може да предположи по каква причина е направено. Според
вещото лице, разходния касов ордер отразява изваждането на пари от касата,
на кого са дадени, защо са дадени и каква е сумата, докато в мемориалния
орден се отразяват кореспонденциите, как е осчетоводена тази операция; в
случая е можело да се състави РКО, но не е известно защо не е съставен.
Поради нередовност на счетоводната операция по осчетоводяване на сумата
от 20 822, 75 лева, тези счетоводни записвания и посочването на основанието
за заплащане на процесната сума не биха могли да служат като доказателство
по делото. Още повече, че вещото лице в съдебно заседание сочи, че
счетоводната програма позволява корекция и допълване на счетоводните
записвания по всяка време.
Ответницата по иска В. М. Р. с отговора на исковата молба
въвежда възражения, че процесната сума е получила като доплащане на
продажната цена за продадения на ищцовото дружество имот в размер на 170
кв.м., като твърди, че всъщност договорната цена, за която страните в
действителност са се договорили, била 105 евро за кв.м. Твърди, че получила
сумата по разписката от 13.07.2020 г. като разлика между действително
договорената продажна цена и вписаната в предварителния договор.
Доколкото и ответницата в отговора на исковата молба се позовава
на разписката от 13.07.2020 г. и според тази разписка и признанията на
страните адв. Р. е действала като пълномощник на ищцовото дружество,
налице са основания тази разписка да се обсъжда като „начало на писмено
доказателство“ по смисъла на чл. 165 ал. 2 от ГПК. Настоящата инстанция
приема, че се касае за „начало на писмено доказателство“, доколкото
разписката съдържа волята на дружеството, изразена чрез пълномощник адв.
Р., да предаде описаната сума на ответницата. Касае се за писмен документ,
представляващ изходящо от насрещната страна доказателство, правещо
вероятно твърдението за симулация на цената.
Поради това настоящата инстанция приема, че са налице
предпоставките на чл. 165 ал. 2 от ГПК и показанията на свидетеля М.Р. са
годно доказателствено средство за установяване привидното съгласие на
страните относно продажната цена и установяване действителната уговорка
между страните относно това обстоятелство.
В показанията си свид. Р. твърди, че К.Б. се срещал с майка му и
баща му и се били разбрали по договор цената да бъде 9 900 лева, а остатъка
от сумата да я даде на ръка, тъй като това му спестява на него разноски;
остатъкът бил 20 000 лева и нещо. Свидетелят твърди, че през м. февруари
2020 г. с него се свързала адв. Р. и му казала да отиде да вземе остатъка, като
той й отговорил, че майка му е в Канада и когато се върне, тя ще вземе
парите; майка му взела парите и подписала разписка, подписала е разписка за
остатъка. Р. твърди, че след плащането на сумата от 20 000 лева К.Б. му
звънял по телефона и искал да убеди майки си да подпише да строи на
12
границата, като му предлагал да му плати, но Р. не желаел да обсъжда.
Свидетелят уточнява, че не е присъствал на разговорите между страните, като
тези уговорки знае от разговорите с баща си и майка си; твърди, че майка му
въобще не е имала уговорка да подпише за съгласие, не е дискутиран този
въпрос и не е вземала пари за това; още когато баща му бил жив не е ставало
дума никога да се строи на границата. По-нататък свидетелят твърди, че Б.
казал, че „ще даде парите на Ленчето“ /адв. Е. Р./, парите ще стоят при нея
когато излезе и приключи делото по предварителния договор, тя ще плати
остатъка“; свидетелят сочи, че адвокат Е. Р. е била адвокат на Б. и тъй като е
роднина на неговото семейство, майка му й се доверила, че няма да ги
подведе и измами. Свид. Р. твърди в показанията си, че един от
съсобствениците – В.Г.М., не бил съгласен да се продава имота и майка му не
е имала пълномощно от него за осъществяване на сделката; поради това адв.
Р. предложила „с този предварителен договор по съдебен път да стане
продажбата“; свидетелят допълва, че се „води дело за попечителство“ спрямо
В.М..
Свидетелят М.Р. е син на ответничката В. Р., поради което и
неговите показания следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК,
защото като близък родственик на ответничката е заинтересован от изхода на
делото. За да се прецени достоверността на показанията на свид. Р., следва
същите да бъдат съпоставени с другите доказателства по делото и с другите
обстоятелства, свързани с взаимоотношенията между страните.
Видно от приложеното като доказателство гр. д. № 728/2019 г. по
описа на РС – Смолян по иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД на ищцовото дружество
срещу В. М. Р. и другите съсобственици на имот с идентификатор
67653.934.1366, неприсъственото решение, с което предварителния договор
между страните е обявен за окончателен, е постановено на 30.12.2019 г., като
действията по плащане на дължимите такси и разноски за придобиване на
имота и вдигане на възбраната на имота са приключили с определение №
167/06.02.2020 г. Свидетелят Р. сочи, че именно през м. февруари 2020 г. адв.
Р. му се обадила да отиде да получи от нея процесната сума. Както
свидетелят сочи, Б. предал „остатъка“ от продажната цена на адв. Р., която
след приключване на делото по предварителния договор да ги изплати на
ответницата.
Видно от приложения по същото гр. д. № 728/2019 г.
Предварителен договор между страните от 04.07.2018 г., към него не е
приложено пълномощно за упълномощаване на В. М. Р. от останалите
съсобственици, а в титулната част на договора от описанието на
пълномощното от 23.07.2018 г., заверено от Нотариус в гр. Варна, не става
ясно дали то съдържа упълномощаване и от Р., М. и В.М.и. Този въпрос не е
предмет на разглеждане по настоящото дело, а дава възможност да се прецени
достоверността на показанията на свид. М.Р., който в показанията се сочи, че
не е имало упълномощаване от съсобственик В.Г.М.. Следва да се посочи, че
от ищцовата страна не са ангажирани доказателства във връзка с
13
упълномощаването на В. Р., с оглед опровергаване твърденията на свид. Р..
Видно е, че показанията на свид. Р. са последователни, логични и
непротиворечеви, както и се подкрепят от другите доказателства по делото,
поради което са налице основания тези показания да бъдат кредитирани.
Налице е верига от косвени доказателства, установяващи
възражението на ответницата, че процесната сума е доплащане на продажната
цена, а не е дадена срещу съгласие за строителство на регулационната линия.
В разписката липсва посочване на основанието, на което се
изплаща тази сума на ответницата. Резонно е възражението в отговора на
исковата молба на ответницата, че след като се твърди, че сумата е заплатена,
за да даде ответницата съгласие за строеж на регулационната линия, защо не е
поискано от нея в момента на предаване на тези пари да подпише такова
съгласие /ако ответницата е била съгласна да даде такова съгласие/. Следва да
се допълни, че посочването на основанието за заплащане на процесната сума
в разписката би дало възможност на ищцовото дружество безпрепятствено да
защити интересите си, поради което непосочването на основанието би могло
да води към извод, че непосочването на основанието се дължи на
обстоятелства, свързани със стремеж да се прикрие действителната продажна
цена с цел избягване на по-високи такси, задължение за плащане по банков
път и други.
В оправената до ответницата Нотариална покана от 11.09.2020 г.
също не се сочи, че сумата е платена, за да се получи съгласие за застрояване;
сочи се, че ответницата трябва да върне сумата като получена без правно
основание.
Не се установява, а и пълномощникът на ищцовото дружество
пред настоящата инстанция изрично заявява, че ответницата В. Р. не е била
упълномощена от останалите съсобственици за даване на съгласие за строеж
на регулационната линия. Не се установява искане за даване на съгласие за
строеж ищцовото дружество да е отправяло към другите съсобственици на
имота. Ако процесната сума е изплатена на Веска Р., за да се даде съгласие за
строителство, не се установява защо само В. Р. се кани с посочената
нотариална покана да даде такова съгласие. Безспорно, само съгласието на В.
Р. за строеж на регулационната линия, при липса на упълномощаване от
другите съсобственици, не би ползвало ищцовото дружество.
За да възникне за ответницата доказателствената задача да
установи, че има основание да задържи получената сума, най-напред ищецът
следваше да докаже, че твърдяното от него съглашение е било налице, т.е. че
е изплатил процесната сума на ответницата именно, за да даде тя нотариално
заверено съгласие за строеж на регулационната линия. По-горе се изложиха
съображения, че ищецът не доказва между страните въобще да е възникнало
подобно съглашение. След като не се установява договор с твърдените от
ищеца права и задължения изобщо да е съществувал между страните, той не
може да бъде и развален и съответно да се претендира връщане на сумата на
14
някое от основанията по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че сумата е
получена от ответницата на конкретно основание – задължението й по този
договор, а не че въобще не е имало изначално никакво основание да й я
заплати. След като подобен договор никога не е съществувал, не може да има
и неосъществено или отпаднало основание. Не е налице и хипотезата на чл.
59 от ЗЗД, защото ищецът, предвид въведените от него твърдения, разполага с
друг иск, с който може да се защити – чл. 55 ал. 1 предложение второ от
ЗЗД.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
отменено като незаконосъобразно и вместо това се отхвърли исковата
претенция като неоснователна и недоказана. С оглед този изход от спора
следва въззиваемият да бъде осъден да заплати на жалбоподателката
деловодните разноски за двете съдебни инстанции – 2 308, 50 лева по
представения списък за въззивната инстанция и 1 233 лева по представения
списък за първата инстанция.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 34/14.02.2022 г. по гр. д. № 796/2021 г.
на Смолянски районен съд, /поправено с Решение № 168/27.06.2022 г./, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на В. М. Р., ЕГН **********, гр.
Смолян, бул. „България“ № 42, вх. „Б“, ап. 9, да заплати на „КА-7 ГРУП“
ООД, ЕИК ***, гр. Смолян, ул. „Перелик“ № 4, сумата от 20 822, 75 лева –
главница, представляваща получена от нея без основание сума, както и сумата
от 1 625, 33 лева – законна лихва върху главницата, считано от 26.10.2020 г.
до предявяване на иска – 02.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 02.08.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата – като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА„КА-7 ГРУП“ ООД, ЕИК ***, гр. Смолян, ул.
15
„Перелик“ № 4, да заплати на В. М. Р., ЕГН **********, гр. Смолян, бул.
„България“ № 42, вх. „Б“, ап. 9, деловодни разноски за двете инстанции общо
в размер на 3 541, 50 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16