№ 1284
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100512254 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.09.2022 год., постановено по гр.дело №12048/2020 год. по описа на
СРС, ГО, 66 с-в, Столична дирекция на вътрешните работи е осъдена да заплати на А. Я. Я.
по искове с правно основание чл. 187, ал. 7 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1 552.78 лв., представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден
труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за
периода от 25.02.2017 год. до 25.02.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 год. до окончателното й
изплащане и сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 25.05.2017 год. до 25.02.2020 год. и ответникът е осъден да заплати,
както следва: на ищеца – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в
размер на 500 лв. и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 70.11 лв. –
държавна такса и сумата от 250 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника Столична дирекция на вътрешните работи. Жалбоподателят поддържа,
че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че непълнотата в специалната
нормативна уредба следвало да бъде запълнена по тълкувателен път и приложил по
аналогия НСОРЗ. Липсата на специална норма не можело да бъде преодоляна с аналогично
приложение на друг акт. Налице била несъвместимост между двете уредби – ЗМВР и КТ.
Дори условно да се приемело, че са приложими КТ и НСОРЗ, при определена по чл. 140, ал.
1
1 КТ нормална продължителност на работното време през нощта – 7 часа и коефициент на
преизчисление 1.143, като частно на нормалната продължителност на дневния и нощния
труд, то преизчислението идвало с цел компенсиране на работещите, като това се
осъществявало с увеличаване на часовата ставка. За нощния труд за държавните служители
в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 3 ЗМВР, не била приложима нормата на чл. 9
НСОРЗ, тъй като трябвало да са кумулативно налице нейните предпоставки, а именно:
подневно отчитане на работното време; работа на смени; продължителност на нощното
работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми. В случая не били налице последните две от тях. Съгласно чл.
187, ал. 1 и 3 ЗМВР, дневното и нощното работно време били с една и съща
продължителност от 8 часа, като не била налице работа по трудови норми за определяне на
размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 КТ. Отношенията между страните
във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд били уредени от
специалния ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, поради което и не намирали
приложение КТ и издадените въз основа на него наредби. Субсидиарно приложение можел
да намери ЗДСл. Нямало непълнота в действаща през процесния период Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016 год., тъй като нормите й уреждали пряко фактическия състав на
отчитането и компенсирането на положения от служителите на МВР извънреден труд,
независимо, че уредбата била различна от тази НСОРЗ. Само в КТ, за разлика от ЗМВР,
била установена различна нормална продължителност на работното време през деня от 8
часа, а през нощта до 7 часа /чл. 136, ал. 3 и чл. 140, ал. 1, изр. 2 КТ/. Именно поради това
при трудовите договори, с оглед особеностите на сумираното изчисляване на работното
време, се прилагал чл. 9, ал. 2 НСОРЗ за превръщането на нощните часове в дневни, като
положените през отчетния период часове труд през нощта се умножавали с коефициент
1.143, получен от съотношението 8/7 между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневното му отчитане в КТ. В специалния ЗМВР
обаче била установена еднаква нормална продължителност от 8 часа на работното време
през деня и нощта при работа на смени – чл. 187, ал. 1 и ал. 3, изр. 4. Именно поради това в
чл. 31 от действащата през исковия период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. не било
предвидено превръщане на нощните часове в дневни. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изр. 4
ЗМВ била в унисон с чл. 8, б. „а“ и „б“ от Директива 2003/88/ЕО. А горепосочената наредба
била в съответствие с чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР. Ищецът, чиято била доказателствената
тежест, не бил установил, че през процесния период, като бил работил на 8 и 12-часови
смени, полагал нощен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч., който да надвишава установената в чл.
187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР негова нормална продължителност от средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата А. Я. Я. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
2
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е във въззивното производство, че през процесния период страните са били
обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „младши инспектор“ в 07 РУ-СДВР, полагал е труд на 12-часов режим на
работа, като работното време било изчислявано сумирано за тримесечен период. През
периода от 25.02.2017 год. до 25.02.2020 год. ищецът бил отработил 1 474 нощни часове, за
които му било изплатено допълнително възнаграждение от 0.25 лв. на час.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите
на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,
както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Дневното работно време е обичайното работно време. Нощен е трудът, който се полага
от 22.00 ч. до 06.00 ч. – виж чл. 140, чл. 141, ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от
идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с мерки за
ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя –
специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за
повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм – чрез нея се
нарушават обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия
организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора, променя
реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм на неговия
личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с
дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на ставката за дневното
работно време, като изравняването се извършва със съответни коефициенти в зависимост от
начина на изчисляване и отчитане на работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към
3
така увеличеното възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ.
Оправданието за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на
умствена и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и
необичайното за биологичния ритъм на човека време от денонощието, през което трудът се
полага /виж и Решение № 14 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV г. о.,
ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22.00 ч. до 6.00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /приложима редакция на закона – Изм.
и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./ – че работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР
/приложима редакция на закона – Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187,
ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от
министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016
год., отм., бр. 3 от 10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ
– бр. 4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните
служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в
чл. 31 – че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя
отработени часове. В посочения подзаконов нормативен акт обаче липсва правило за
трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-
4
407 от 11.08.2014 год., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч.
и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период/.
Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители,
полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специална закрила по КТ.
При липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон – ЗМВР /до
изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м.юли 2020 год./ и в наредбата, издадена по
чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР,
работещи по служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за
трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме
противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от
служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение, въпреки че те
изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и
съща част от денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето последици,
което би довело до нарушаване на принципа за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от
Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от
08.01.2019 год. на ВКС по гр.дело № 1144/2018 год., ІV г. о., ГК/.
В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя за
неприложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения
от ищеца нощен труд. А с оглед изложеното вече по-горе приложението на правилото на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението
си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. за
всеки отработен час през нощта.
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място /чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната продължителност на
дневното работно време, установени при подневно отчитане на работното време на
държавните служители в МВР, е 8 часа – това е първата от двете величини, необходими за
изчисляване на приложимия коефициент. По отношение на втората от тях СГС приема, че за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата на МВР работното време се
изчислява сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта
между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/. Т.е., от посочената норма е видно, че 8-часовото
ограничение при полагане на нощен труд на смени се отнася за случаите на сумирано
изчисляване на работното време за тримесечен период, а не за случаите на подневно
отчитане на работното време, която е различна форма на отчитане на труда. През исковия
5
период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на
нощното работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна
празнота в специалния закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ,
съгласно което нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа. Следователно отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време /8 часа/ и нормалната продължителност на
нощното работно време /7 часа/, установени за подневно отчитане на работното време на
служителите в МВР, е 1.143.
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че съгласно чл. 143, ал. 1 КТ,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Работодателят може да установява
сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен
период, който не може да бъде повече от 6 месеца – чл. 142, ал. 2 КТ. Както вече бе посочено
по-горе, работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-
часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР.
Сумираното изчисляване на работното време форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за
определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за
работодателя не съществува задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за
държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица,
съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. В този случай продължителността на работното време през
отделните дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с
почивка в границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и
свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане,
нормата свободно време е превишена, ще е налице извънреден труд.
Сумираното работно време се установява в полза на работодателя за работници и
служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда
/чл. 154а КТ/, но изчисляването му се основава на продължителността, установена при
подневното отчитане на работното време /чл. 142, ал. 1 КТ/. Тримесечната норма на
отчитане представлява допълнителна тежест за работника или служителя, тъй като
затруднява възстановяването на работната сила, което биологично се осъществява най-добре
в рамките на едно денонощие /виж т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 год. на
ВКС по тълк.дело № 8/2013 год., ОСГК/.
Подневното отчитане на работното време служи за база при определяне на следните
компоненти и особености, характерни за сумираното отчитане на работното време:
1/нормата на работното време за периода на сумираното му изчисляване; 2/ правилата за
изчисляване на трудовото възнаграждение; 3/ правилата за установяване и изчисляване на
6
извънреден труд, положен от работещите при условията на сумирано изчисляване на
работното време и 4/ правилата за изчисляване на броя на отработените дни при определяне
на трудовия стаж, възнаграждението за платен годишен отпуск, размерът на обезщетенията
и др.
Съгласно чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж
на работниците и служителите, работещи при сумирано изчисляване на работното време, се
определя, като изработените часове по графика за периода на сумирането, след превръщане
на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на
установената за тях нормална продължителност на дневното работно време. Определеният
по този начин труд стаж не може да е по-голям от броя на работните дни за периода на
сумирането.
В чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на
работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.
Съответно в чл. 9б, ал. 1 /Нов – ДВ, бр. 41 от 2017 год., в сила от 01.01.2018 год./ от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е установено, че при сумирано
изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за продължителност
на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни
по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор, а в чл. 9а, ал. 4 от
наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017 год., в сила от 01.01.2018 год./, че когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в
дневни не се извършва, когато за работното място е установено намалено работно време,
както и когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, при сумирано
отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с
нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за
периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат като
положен труд извън редовното работно време. Посочената наредба не предвижда
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 за изчисляване на отработените
дни и за отчитането и заплащането на извънредния труд. С оглед изложените вече по-горе
съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане
на положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за преизчисляване на нощните
часове в дневни е в синхрон с правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия
7
стаж, настоящият съдебен състав приема, че за процесния период нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1.143, следва да се вземат предвид при решаването на
въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.
Видно е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че през процесния период /25.02.2017
год. до 25.02.2020 год./ ищецът е положил нощен труд в размер на 1 474 ч., които
преизчислени с коефициент 1.143 и приравнени на дневно работно време възлизат на 1 685
ч. Възнаграждението за разликата от 211 ч. е в размер на 1 552.78 лв., а обезщетението за
забава в размер на законната лихва за периода от 01.04.2017 год. до 25.02.2020 год. възлиза
на 203.80 лв.
В този смисъл и при съобразяване на обстоятелството, че задължението за заплащане на
претендираното възнаграждение е възникнало като срочно /след изчитане на всяко
тримесечие – виж чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год./, то
законосъобразно и в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес
първинстанционният съд е приел, че предявените искове са изцяло основателни, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Така формираните изводи не противоречат на решението на съда на ЕС от 24.02.2022
год., постановено по дело С-262/2020 /образувано по преюдициално запитване, отнасящо се
до тълкуването на чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04.11.2003 относно някои аспекти на организацията на работното време, както и
на чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, отправено в рамките на
спор между служител и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
към МВР по повод отчитането и заплащането положените часове нощен труд/. С посоченото
решение не е даден конкретен отговор на въпроса за приложението на общата правна уредба
на България в правоотношенията с държавните служители /служителите на МВР/, доколкото
тълкуването на национални правни норми не в обхвата на компетентността на СЕС. В
решението обаче е прието, че националното ни право видимо изключва държавните
служителите на МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на общия правен режим,
който предвижда ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния
труд, от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители възможността за
преобразуване на нощния труд в дневен. Също така е посочено, че Директива 2003/88 не
налага да се приемат мерки, с които да се установи разлика между нормалната
продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Т.е.
Директивата не налага да се приеме особена норма, която специфично да урежда нормалната
и пределна продължителност на нощния труд, при условие че тази продължителност е
ограничена в съответствие с изискванията, произтичащи от чл. 8 на Директивата /осем часа/.
При всички случаи обаче за тези работници от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
8
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да
се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд, а чл. 20 и 31 от Хартата на
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.
Действително в чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че за полагане на труд през нощта от
22.00 до 6.00 ч. на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения, но
заплащането на 0.25 лв. за всеки отработен час /която ставка е идентична на предвидената в
общата правна уредба – чл. 8 НСОРЗ – в редакция към процесния период/, при различното
третиране на работниците от частния сектор и тези от публичния сектор по отношение на
преобразуването на нощните часове в дневни, не може да компенсира особената тежест на
нощния труд. Установените в ЗМВР компенсаторни механизми – допълнително
възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1, по-голям основен платен годишен
отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение
– чл. 234, ал. 1, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 7
ЗМВР, по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия – чл. 69, ал. 2 КСО,
пенсиониране при условията на І категория труд – чл. 69 КСО, ползват всички служители на
МВР, а не само тези, полагащи нощен труд, като за последните не са предвидени други
мерки за защита по смисъла на Директивата е горепосоченото решение на СЕС. А следва да
се посочи също така, че в т. 76 от решението на СЕС е изложено, че аргументът за липсата
на механизъм за преобразуване на нощните часове в дневни, обяснен със съображения от
правен и икономически порядък, не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разликата в третирането.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да
заплати на ищеца действително направените разноски във въззивното производство за
възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв. /който е приблизително равен на
минимално предвидения такъв в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и възражението на
жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно/.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
9
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 27.09.2022 год., постановено по гр.дело №12048/2020
год. по описа на СРС, ГО, 66 с-в.
ОСЪЖДА С.Д.НА В.Р. с адрес: гр.София, ул.“******* да заплати на А. Я. Я. с ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 500
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10