№ /
19.03.2019
година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД –
ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.02.
2019 година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
ДИАНА ИВАНОВА
Като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
Търг.д. № 234 по описа за 2018 година, за да се
произнесе съобрази:
Предявен е обективно съединен иск с
правно основание чл.226 и сл. от КЗ /отм./
във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД и цена на иска 26 000 лв..
Ищецът
Л.К.Г., чрез адв. М.З. посочва в исковата молба, че
на 18.08.2013 г. около 23.00 ч. в гр. Г., на бул. „Р.“, пред магазин „М.М.“, северно от дом № 80, при управление на моторно
превозно средство л.а. „Ауди“, модел „А6“ с peг. № ***,
водачът С.Д.П. с ЕГН ********** му причинил по непредпазливост средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, следствие на
причинено ПТП. Последното възникнало на
18.08.2013г. в гр. Г., около 23 часа. Тогава ищецът отишъл до баничарницата,
която се намирала на бул. „Р.“ до магазин „М.“, купил си закуска и тръгнал да пресича
бул. „Р.“. В този участък булевардът бил с две платна за движение, разделени от
затревен остров, а всяко от платната с две ленти за движение. Пресякъл южната
лента, след което продължил движението си през северната лента в посока към
разделителния остров. В този момент бил ударен от л.а. „Ауди А6“ с peг. № ***, управляван от водача С.П.. При удара бил
съборен на пътното платно и получил травматични увреждания. Изпитвал силни
болки в областта на десния крак. Бил приет за лечение в Отделението по
ортопедия и травматология на УМБАЛ „П.“ гр. С.З.. Там се установило, че има
фрактура на дясната бедрена кост. Направили му операция за фиксиране на
счупената кост. Бил изписан от отделението на 28.08.2013г. с препоръка да не
натоварва крака и да ходи с помощни средства в продължение на 2 месеца. В
продължение на повече от 10 месеца не можел да се обслужва самостоятелно. В
ежедневието му помагали неговите близки. Твърди, че по време на целия
възстановителен период изпитвал силни болки в десния крак. Падайки на земята,
изпитал силен страх за живота си.
За
станалия инцидент срещу виновния водач С.Д.П. е било образувано ДП № 227/2013г.
по описа на РУП Г. и пр.пр. № 492/2013г. по описа на
Районна прокуратура Г.. С постановление от 03.11.2016г. наказателното
производство срещу виновния водач било прекратено.
Към
датата на ПТП - 18.08.2013г., за гореописаният лек автомобил л.а. „Ауди“, модел
„А6“ с peг. № *** с рама WAUZZZ4B23N009820 е била
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна
полица №22113001041108, валидна от 08.04.2013г. до 07.04.2014г. към „З.К.Л.И.“
АД.
Ищецът
твърди, че към датата на подаване на исковата молба не е получавал обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, станало на
18.08.2013 г. и че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящият
иск за репариране на причинените вреди, вследствие на непозволено увреждане по застраховка
„Гражданска отговорност” против ответното застрахователно дружество, отговорно
за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
Ищецът
претендира ответното дружество да му заплати неимуществени вреди за болките и
страданията в резултат на претърпяното от него ПТП, станало на 18.08.2013 г., в
размер на 26 000 лв. за причиненото му травматично увреждане - счупване на
дясната бедрена кост. На основание чл. 84 , ал.З от ЗЗД, моли съда да му
присъди и дължимата законна лихва от датата на непозволеното увреждане
18.08.2013г. върху претендираното обезщетение.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „ЗК ЛЕВ
ИНС“ АД да му заплати сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за болките и страданията в резултат на претърпяното от него
ПТП на 18.08.2013г., изразяващи се в причинено счупване на дясната бедрена
кост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.08.2013г. - датата
на увреждането до окончателното изплащате на сумите, както и направените по
делото разноски и възнаграждение за един адвокат.
В
законоустановения срок ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, с който счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Оспорва изцяло предявения иск по
основание и размер. Оспорва всички твърдения за механизма на осъществяване на процесното ПТП, изложени в исковата молба.
Твърди,
че вина за процесното ПТП има единствено ищецът Г.,
като водачът на л.а. Ауди А6, peг. № *** С.П. не бил
извършил никакви нарушения на правилата за движение. Посочва, че в приложеното
Постановление по пр.пр. № 492/13 г. по описа на РП Г.
изрично е посочено, че не са установени виновни действия от страна на П., като
същият не е извършил нарушение на правилата за движение, което да е в
причинно-следствена връзка с ПТП-то и причинените наранявания на Г., а причина
за същото е внезапно неконтролирано навлизане на последния на пътното платно.
Той е предприел пресичане на пътното платно в процесната ситуация при нарушение
на правилата по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Допълнително, ищецът при
осъществяване на ПТП-то е бил в пияно състояние, което е допринесло за липсата
на адекватна оценка на възникналата ситуация и причина за настъпилото
пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е именно неговото
поведение.
Алтернативно
твърди, че прекият делинквент по делото П. е сключил
споразумение с ищеца за уреждане на претендираните по
делото вреди, като уговорената сума му е заплатена изцяло.
Аргументира
се с Тълкувателно решение 1/2016 г. на ОСГТК и посочва, че съобразно
разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 2/6.06.2012 г., по
тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното
право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги
фактически състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се
погасяват в един и същи момент, но след окончателното удовлетворяване на
увреденото лице. Въпрос на преценка на носителя на тези права е от кого да
потърси репариране на претърпените вреди. Когато прекият делинквент
удовлетвори пострадалия, последният няма основание да търси повторно
обезщетение и от застрахователя по задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите, защото задължението за обезщетяване на вредите
от осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание и за
застрахования делинквент, и за неговия застраховател.
Заявява,
че както е посочено в мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение №1 /23.12.2015
г. по тълкувателно дело №21 /2014 г. на ВКС, ОСТК, когато обхватът и размерът
на вредите са едни и същи, те имат обвързващо действие в материалноправно
отношение. Въпреки че отговорността на застрахователя и тази на делинквента произтичат от различни правоотношения, същите са
функционално свързани, тъй като непозволеното увреждане е елемент от
фактическия състав на застрахователното събитие. Сочи, че при сключено
извънсъдебно споразумение, увреденото лице няма основание да търси репариране
на същите вреди отново по съдебен ред, както от застрахователя по чл. 432, ал.
1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента
по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на
страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за
претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното
обезщетение обуславяла извода, че с изплащането на обезщетение, предмет на
сключено споразумение, се погасява както прякото право на увредения срещу
застрахователя, така и деликтното му право срещу
причинителя на вредата. За погасяване на материалното право на пострадалия да
получи допълнително обезщетение от застрахователя е без значение
обстоятелството, че последният не е участвал в споразумението и че спогодбата
има действие само между страните, които са я сключили.
Посочва,
че меродавно в случая е, че увреденото лице като страна по спогодбата е
обвързано от даденото от него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно
с изплащането на уговорения в споразумението размер на обезщетението. При
удовлетворяване на увреденото лице с изплащане от страна на делинквента
на уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер, претенцията на
пострадалия против застрахователя по чл. 226 от КЗ (отм.) се явявала
неоснователна.
Прави
възражение за изтекла погасителна давност за предявените искове по делото на
ищеца - главница и лихви.
Алтернативно,
излага възражения за съпричиняване от страна на ищеца на процесното
ПТП, поради нарушение на ЗДвП - движение по пътното платно и предприемането на
пресичане на пътното платно при нарушение на правилата по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Твърди, че ищецът при осъществяване на ПТП е бил в пияно състояние, което
е допринесло за липсата на адекватна оценка на възникналата ситуация и
основната причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа
гледна точка е именно неговото поведение.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца вследствие на
здравословни проблеми на пострадалия, предхождащи самото ПТП, и възражение за
съпричиняване на неимуществените вреди, дължащо се на неспазване на
предписанията на лекарите за лечение и рехабилитация, което е удължило времето
на проявата им. В тази връзка, прави искане за намаляване на отговорността на
застрахователя на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва
твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи претендираната
сума, както и периода, през който са търпени, като твърди, че същите не са
възникнали и не са търпени през сочения от ищеца период, респективно не
кореспондират с претендираните суми. Алтернативно
възразява, че предявеният размер на неимуществените вреди е прекомерен и не
отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД.
Счита
предявения иск за изцяло неоснователен и моли да се отхвърли изцяло, като се
присъдят на ответното дружество направените по производството разноски.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за
установено следното:
Безспорно е установено, че на
18.08.2013 г. около 23.00 ч. в гр. Г., на бул. „Р.“, пред магазин „М.М.“, северно от дом №80, при управление на моторно превозно
средство л.а. „Ауди“, модел „А6“ с peг. № ***,
водачът С.Д.П. с ЕГН ********** е причинил на ищеца по непредпазливост средна
телесна повреда, изразяваща се в презвъртелно
счупване на дясната бедрена кост.
Не се оспорва обстоятелството, че л.а.
„Ауди“, модел А6 с рег. № *** е с валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица №22113001041108, валидна до 07.04.2014г.
към „З.И.Л.И.“ АД, ответник по делото.
От данните по делото се установява,
че с постановление от 03.11.2016г. на Районна прокуратура Г. е прекратено
производството по пр. пр. № 492/13 г. по описа на РП Г., образувана против водача
С.Д.П. във връзка с горепосоченото ПТП.
С
оглед изясняване на фактите по делото в производството е назначена и приета комплексната съдебно- медицинска и автотехническа
експертиза. От заключението й се установява следното:
При станало ПТП на
18.08.2013г. ищецът е получил пертрохантерно /през въртела/ счупване на дясна бедрена
кост.Оздравителният период на такова травматично увреждане, според експертизата,
при правилно протичане на оздравителния процес
до пълно възстановяване на движенията е в рамките на 8-10 месеца.
Според експертизата, установеното травматично увреждане е от
действието на твърди тъпи предмети и отговаря да е получено по начин и време,
установени от доказателствата по делото, а именно – при станало ПТП от блъскане
на пешеходец от движещ се автомобил.
Според експертизата, при пресичане на пътното платно от юг та
север от пешеходеца, същият е ударен с предна челна дясна част на предната
броня на автомобила , който се е движил от запад на изток, след което се е
възкачил на предния капак на автомобила.Последвало е носене на пешеходеца от
автомобила, при което тялото му е достигнало предното ветроупорно стъкло и го е
счупило, след което е изпаднало от автомобила от дясно на него спрямо посоката
на движение на автомобила.
Според експертизата, скоростта на движение на автомобила поради
липса на спирачни следи и оскъдните находки в предвид зависимостта между
мястото на достигане на главата на пешеходеца и скоростта на автомобила в
момента на удара е около 45 км/ч.=
12,5 м/с.
Според експертизата, пешеходецът се е движил във видимата зона за
водача на лекия автомобил около 3.05с.
Според експертизата, отстоянието от
мястото на удара, на което се е намирал автомобилът в момента, когато
пешеходецът става видим за водача е 38.12м. Разстоянието на реагиране от водача
на създалата се опасност е 22.5м. Опасната за спиране зора на автомобила при
скоростта му на движение е 32.26м.
Видно от заключението, сравнявайки отстоянието,
на което се е намирал автомобилът от мястото на удара, когато е осветен
пешеходецът от десния фар с опасната за спиране зона на автомобила е видно, че
пешеходецът не попада в опасната за спиране зона на автомобила. Следователно
водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре автомобила си преди
мястото на удара при незабавно задействане аварийно спирачната система на
автомобила и да не допусне настъпване на ПТП.
Според експертизата, водачът на автомобила, ако беше реагирал
незабавно на възникналата опасност-пресичащ пешеходец, задействайки аварийно
спирачната система на автомобила, същият би имал техническа възможност да спре
автомобила си преди мястото на удара.
Видно от заключението, ищецът не се е съобразил с дестинацията
между приближаващия се автомобил, като е предприел пресичане на пътното платно
пред спрял лек автомобил „Опел зафира“ /съобразно
свидетелските показания/. Ищецът не е пресичал на пешеходна пътека, не се е
съобразил с приближаващото се МПС.Няма данни пешеходецът да е удължил пътя си
на пресичане. Той е навлязъл нормално на пътното платно , като се вземе предвид
алкохолното опиянение, което е имал по време на ПТП /концентрацията на алкохол
в кръвта му/. Според експертизата, ищецът се е намирал в тежка степен на
алкохолно опиване /3.37 промила/.Тази степен на алкохолно опиване се
характеризира с тежко потискане на ЦНС, неадекватност на действията, силно
забавена мисловна и говорна функция, силно обезчувстване
към болкови дразнители с тежки смущения в дишането и
сърдечната дейност, като това е допринесло до неадекватна преценка на
ситуацията.
Според експертизата, няма данни причиненото му при процесното ПТП телесно увреждане да се е повлияло от други
негови минали заболявания или травми. Няма данни продължителността на
оздравителния процес да е в резултат от неспазване от страна на ищеца на
лекарски предписания и необходимите рехабилитации и лечение.Установения срок на
възстановяване около 10м. е напълно обичаен с оглед причинените травми.
Съдът възприема констатациите на комплексната съдебна експертиза.
Същата е изготвена професионално, мотивирано и задълбочено и не е оспорена от
страните в хода на производството.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото
са разпитани свидетели.
В показанията си
свидетелят С.Д.П., водач на участвалия в ПТП автомобил, посочва, че не е изплащал суми на ищеца като
обезщетение за неимуществени вреди и не е сключвал с него споразумение, както и
няма уговорка с него да му изплати обезщетение. Сочи, че при платното за
движение, се е движил в лява лента и преди да пусне мигач, ищецът е изскочил зад една кола и свидетелят е видял
само размахващи се ръце. Имало спрени няколко коли, тъй като това е баничарница
и нямало време кога да го види, само видял едни ръце пред колата. Посочва, че
се е движил с позволената скорост, даже по-малка, като не може точно да каже с
каква скорост се е движил.
От показанията на втория свидетел –св.
Господин И. Господинов
Се
установява, че същият е бил с ищеца до едно магазинче за хляб и са изпили по
3-4 бири всеки и минали да си вземат закуски. Свидетелят живеел близо до
баничарницата и отишъл до вкъщи и тогава се чул един удар. Излязъл навън и видял
ищеца на земята. Отишъл при него и той поискал да стане. Свидетелят му казал,
че не трябва, защото може да има нещо вътрешно от удара. Ищецът му казал, че има болка в крака. След това дошла
линейка взели го, дошла и полиция.
После
станало ясно, че ищецът е бил в С.З., в
болницата слагали са му железа в крака, 2-3 дена живял при свидетеля и след
това брат му пратил някакъв човек със сливенски бус и
го взел в Гърция при себе си. Свидетелят сочи,
че не го е виждал скоро. Твърди, че ищецът нямал постоянна работа, ходел да
помага, когато го повикат. Като бил при свидетеля се оплаквал от болки в
крака, пиел лекарства, придвижвал се трудно
с патерици.
Съдът кредитира показанията на свидетелите.
Същите са непротиворечиви досежно сочените
обстоятелства. И двамата свидетели имат преки, непосредствени впечатления от
обстоятелствата, за които свидетелстват – първият за тези, свързани с ПТП, а
вторият както за свързаните с ПТП, така
и за здравословното състояние на ищеца, от претърпените болки и страдания,
вследствие претърпяното ПТП.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя.
В случая, е било налице валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 18.08.2013 г., по силата на което ответникът по делото следва да обезщети
увредения ищец при използуването на застрахования
автомобил л.а. „Ауди“, модел „А6“ с peг. № *** с рама
WAUZZZ4B23N009820. От данните по делото е
видно, че е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”
по застрахователна полица №22113001041108, валидна от 08.04.2013г. до
07.04.2014г. към „З.К.Л.И.“ АД.
Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, противоправност, вина, причинна връзка и
вреди/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован,
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При прекратяване на наказателното
производство, доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал.2
от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
В настоящия случай от заключението на комплексната съдебна
експертиза безспорно се установява, че водачът на лекия автомобил е имал
техническа възможност да избегне ПТП при условие, че реагира незабавно на
възникналата опасност-пресичащ пешеходец, задействайки аварийно спирачната
система на автомобила, като спре автомобила си преди мястото на удара.
Експертизата подробно е анализирала обстоятелствата, свързани с установяване
скоростта на движение на процесния автомобил, възможността на водача да спре
автомобила, като възприеме своевременно пешеходеца и задейства незабавно
аварийно спиране, което в случая не е направено.
От друга страна , обаче, съдът приема за установено, че ищецът
не се е съобразил с разстоянието между приближаващия се автомобил, като е
предприел пресичане на пътното платно пред спрял лек автомобил „Опел зафира“ /съобразно свидетелските показания/. Ищецът не е
пресичал на пешеходна пътека, не се е съобразил с приближаващото се МПС, като
това е станало през нощта, около 23.00ч. или в тъмната част на денонощието,
когато видимостта е по- намалена. Следва в случая да се вземе предвид алкохолното опиянение, което ищецът
е имал по време на ПТП /концентрацията на алкохол 3.37 промила в кръвта му/,
което вероятно се е отразило на решението му да пресече пътното платно при посочените обстоятелства.
Поради изложеното, съдът намира, че допуснатите нарушения на
чл.20, ал. 1 и ал.2 ЗДвП от водача на л.а. „Ауди“, са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД
не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия
автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
По делото безспорно също така се установи, че травматичните
увреждания на ищеца се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното
и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил – С.Д.П.. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ следва да бъде
ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени
неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените вреди от настъпилите травматични
увреждания.
Ето защо, в настоящия случай, като съобрази описаните
по-горе увреждания и свързаните с тях физически и емоционални болки последиците
от тях, техния вид, интензитет и продължителност, съдът намира, че дължимото
обезщетение, за причинените неимуществени вреди следва да бъде определено в
размер на 20 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия ищец.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В настоящия случай, видно от съдебната експертиза, както и
от останалите доказателства по делото
/пр.преписка, свидетелските показания/ причина за настъпването на ПТП е поведението
на водача на лекия автомобил, който е имал техническа възможност да избегне ПТП
при условие, че реагира незабавно на възникналата опасност-пресичащ пешеходец,
задействайки аварийно спирачната система на автомобила, като спре автомобила си
преди мястото на удара. Ищецът, от друга
страна, с поведението си също е допринесъл за вредоносния резултат. Същият е
пресякъл пътното платно пред спрял лек автомобил „Опел зафира“
/съобразно свидетелските показания/, без се е съобразил с разстоянието между
приближаващия се автомобил, като това е станало през нощта, около 23.00ч. - в
тъмната част на денонощието, когато видимостта е намалена.
Поради изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
възражението на ответника за съпричиняване на осн.чл.51,
ал.2 ЗЗД е основателно и доказано и следва да се уважи. Предвид данните по
делото, обстоятелствата от значение за наличието на съпричиняване от страна на
ищеца на вредоносния резултат, съдът счита, че това съпричиняване е в размер на
30%, като този принос на ищеца следва да се отчете при определяне размера
на неимуществените вреди за ищеца.
При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение
направо от застрахователя /какъвто е настоящия случай/ лихвите върху
обезщетенията за неимуществените вреди се дължат, съгласно общото правило при
непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както
и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от
КЗ. В практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г.
на ВКС ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС – ТК, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК, също е възприет принципът, че обезщетение за забава в
размер на законната лихва се дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по
прекия иск на увредения срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ/ по застраховка
“Гражданска отговорност”.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че претенцията на ищеца относно обезщетението за претърпените от него болки и страдания,
вследствие на ПТП е основателно и доказано в размер на 20 000лв. След като съдът
отчете наличието на съпричиняване от страна на ищеца за вредоносния резултат, което
приема, че е в размер на 30% / 6000лв./, то
размерът на претенцията за неимуществените
вреди се явява основателна и доказана в размер на 14 000лв. С оглед на
това, съдът счита, че ЗД „Б.И.“ АД следва да заплати на ищеца сума в размер на 14 000
лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
претърпени вследствие на ПТП, възникнало на 18.08.2013г., предизвикано виновно
от водача на автомобил марка л.а. „Ауди“, модел „А6“ с peг.
№ *** - С.Д.П., ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на
деликта-18.08.20136 г. до окончателното изплащане на сумата, като над сумата от 14 000 лв. до претендирания размер от 26 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отговорността за разноски:
От приложения по делото договор за правна защита и
съдействие на ищеца се установява, че адвокатското възнаграждение е определено по реда на чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата. Съгласно разпоредбата на
чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при интерес над 10 000 лв. възнаграждението е 830
лв. + 3% за горницата над 10 000 лв. Така, при прилагане на горното
правило, минималното адвокатското възнаграждение в случая е в размер на 950 лв., която сума следва да се присъди на
адвоката на ищеца
С оглед изхода на делото, ЗД „Б.И.“ АД следва да заплати ДТ
по с/ка на СтОС в размер на
560лв., съразмерно с уважената част от исковете.
С
оглед изхода на делото, на ответника следва да се заплатят разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част на иска, които съдът приема, че са в размер на 215.38лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е
Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: град С.*** да заплати на Л.К.Г., с ЕГН: **********,*** чрез адв. М.З., съдебен адрес:***, офис2 сумата 14 000 лв./четиринадесет хиляди лв./, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени
вследствие на ПТП, възникнало на 18.08.2013г., предизвикано виновно от водача
на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с peг. №***
- С.Д.П., ведно със законната лихва върху дължима сума от датата на деликта-18.08.2013г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА над сумата от 14 000
лв. до претендирания размер от 26 000 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: град С.*** да
заплати на Л.К.Г., с ЕГН: **********,*** чрез адв.
М.З., съдебен адрес:***, сумата от 950
лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение , съразмерно с уважената част от иска.
Сумите
следва да се заплатят на следната банкова с/ка:
IBAN ***
АД гр.С.
ОСЪЖДА
ЗД
„Б.И.“ АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: град С.*** да заплати ДТ по сметка на С. ОС в размер на 560лв./петстотин
и шейсет лв./, съразмерно с уважената част от иска.
ПРИСЪЖДА сума в размер на 215.38лв. /двеста и петнадесет лв./, която да се изплати от бюджета на Окръжен съд-С.З. на ЗД „Б.И.“ АД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: град С.***, разноски, съобразно отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П. апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: