№ 1286
гр. Варна, 31.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502530 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 5104/01.03.2022 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД,
чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 186/17.02.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 2530/2021 г. по описа на ВОС. С молбата се претендират
разноски в размер на разликата над присъдените 3501.47 лв. до 4875.65 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение, с включено ДДС, за всяка инстанция в размер на 975.13 лв. –
след редуцирането му в минимума, съгласно Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и съдебни такси, общо 876.08 лв. Твърди се, че са
представени доказателства за плащане на всички такси и разноски за 4 съдебни дела, а
именно: гр.д №16134/2019 г. по описа на ВРС, в.гр.д № 1291/2020 г. по описа на ВОС, гр. д.
№ 3255/2020 г. по описа на ВКС и в. гр. д. № 2530/2021 г. по описа на ВОС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Деян Иванов Р., чрез адв. Ц.Д.
изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Производството по настоящото дело се развива след като с постановено решение №
60206/07.10.2021г., по гр.д. № 3255/2020г. на ВКС е отменено решение №
260193/24.07.2020г., постановено по в.гр.д. № 1291/20г. на ВОС и делото е върнато за ново
разглеждане.ВОС е сезиран с въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби” АД
ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” №258
срещу решение № 1499/19.03.2020г., постановено по гр.д. № 16134/19г. на ВРС, с което е
прието за установено в отношенията между страните, че Деян Иванов Р. не дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД сумата от 9652,20 лв., начислена в резултат на извършена
корекция на сметката за електроенергия за обект на потребление находящ се в гр.Варна,
1
ж.к.“Младост“, бл. 143А, вх. 3, ет. 1, ап. 2, за периода 25.08.2017г.-24.08.2018 г. И
дружеството е осъдено да заплати на ищеца разноски 1204.61 лв., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
С Решение № 186/17.02.2022 г. ВОС отменя решение № 1499/19.03.2020г.,
постановено по гр.д. № 16134/19г. на ВРС и вместо него отхвърля предявеният иск изцяло.
В диспозитива на решението е осъден ищецът – въззиваем да заплати в полза на „Енерго –
Про Продажби” АД сума от 3501.47 лв., съставляваща разноски пред ВРС, ВОС и ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно
чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е
доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от
ГПК.
Съобразно изхода на спора при новото разглеждане на делото, въззиваемата страна
има право да претендира присъждане на разноски и за предходните съдебни инстанции.
Видно от представения по настоящото дело списък с разноски, претенцията включва
четири броя дела по настоящия съдебен спор – гр.д №16134/2019 г. по описа на ВРС, в.гр.д
№ 1291/2020 г. по описа на ВОС, гр. д. № 3255/2020 г. по описа на ВКС и в. гр. д. №
2530/2021 г. по описа на ВОС. По всяко от тях процесуалният представител на страната е
депозирал списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за извършени разноски (л. 50, от
л.60 до л. 63, гр. д. №16134/2019 г., ВРС; л. 3, от л. 24 до л.27, в. гр. д. № 1291/2020 г., ВОС;
л. 3, 4, 70 и от л. 78 до л. 81, гр. д. № 3255/2020 г., ВКС; л.21 и от л. 42 до л. 45 от в. гр. д.
2530/2021 г., ВОС). Общата стойност на разходваните съдебни такси и разноски, с
изключение на адвокатско възнаграждене по всяко дело, е в размер на 876,08 лв.
Установена е прекомерност на всяко от възнагражденията на представляващите
адвокати, както и че справедливо и обосновано е определянето им в законовоустановения
минимум или в размер на 975.13 лв. с включено ДДС. Така определеното адвокатско
възнаграждение се равнява общо на 3900.52 лв., за всички съдебни инстанции.
Молбата по чл. 248 от ГПК е частично основателна с оглед претендирания размер,
поради което решението следва да се измени в частта за разноските, като насрещната страна
се осъди да доплати разликата над присъдените с решението разноски в размер на 3501.47
лв. до сумата от 4776.60 лв.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 186/17.02.2022 г., постановено
по в. гр. дело № 2530/2021 г. по описа на ВОС, като:
ОСЪЖДА Д. ИВ. Р. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби”
2
АД, ЕИК *********, допълнително сума в размер на 1275.13 лв. /хиляда двеста
седемдесет и пет лева и тринадесет ст./, представляващи разлика от присъдените с
Решение № 186/17.02.2022 г. разноски за производството пред ВРС, ВОС и ВКС , на
основание чл. 248,ал. 1 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните, по аргумент от чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3