РЕШЕНИЕ
№…………
гр. София, 07.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав,
в публично заседание проведено на втори октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Маргарита
Д., като разгледа докладваното от съдия
Маджев търг. дело № 256/2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 14357/04.02.2020 г., която е
подадена от „Б.**“ АД, ЕИК *******, със седалище ***, срещу Б. А.ПО Б.НА Х./БАБХ/,
с адрес – гр. София.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск при квалификацията на чл. 266,
ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо
5 235 184,69 лв. – остатък от
полагащо се договорно възнаграждение за насрещно извършена работа, породено във
връзка със сключен и изпълнен договор № 25/24.05.2015 г., въз основа на който
са издадени 21 броя фактури в периода от 10.03.2015 г. до 25.01.2016 г.
/надлежно описани в ИМ/, ведно със законната лихва, която се дължи момента на
завеждане на ИМ в съда до окончателното плащане на главния дълг.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответната агенция били обвързани
от договорно правоотношение създадено по силата на договор от 24.01.2015 г.
имащ за предмет възлагане на обществена поръчка относно събиране,
транспортиране и обезвреждане на умрели животни и странични животински продукти
добити при клане на животни, отглеждани в обекти само за лични нужди. Така
договорената и възложена за изпълнение работа се простирала на територията на
общо 18 области. Срокът на действие на договора бил уговорен до момента на
избор на изпълнител след провеждане на процедура за сключване на рамково
споразумение по реда на ЗОП, но не повече от 12 месеца, тоест – 24.01.2016 г.
Сочи се, че в периода на действие на договора ищецът в ролята му на изпълнител
на възложената му работа изпълнявал добросъвестно и точно същата, като съставял
съответните отчети на количеството извършени услуги, а въз основа на тях
фактурирал и следващото му се възнаграждение. Пояснява се, че отчитането на
работата по договора ставало пред областното звено на ответната агенция
функциониращо в гр. Шумен, като разплащането на генерираните възнаграждения
трябвало да става чрез бюджета на посочената областна дирекция. Изтъква се, че
отчитането на работата от ищеца на ответника ставало ежемесечно, като
отсъствали възражения свързани с отклонение от поръчаното или пък за допуснати
недостатъци при престирането на услугата. Отбелязва се и това, че сред правата
на възложителя по договора било да прави и периодични проверки спрямо
изпълнителя във връзка с изпълнението на договорените услуги, като ищецът няма
данни за констатирани нарушения в рамките на подобни проверки. Ищецът въвежда
фактически твърдения, че всички фактури които е издал с адресат ответника било
за начислени авансови плащания или пък за стойност на окончателно извършени
услуги са били приети от представляващия ОД на БАБХ – гр. Шумен, а така също и
от главния счетоводител на посочената областна структура. Било извършено и
осчетоводяване при ответника на така издаваните фактури, в т.ч. бил ползван и
данъчен кредит относно дължимия ДДС по предоставените услуги. По отношение
начина на плащане на уговореното и дължимо възнаграждение по изпълняваната
работа, страните по договора се били разбрали това да става при съблюдаване на
следната схема : аванс в размер на 30 % от месечния разход с вкл. ДДС до 10-то
число на месеца; до 30-то число на месеца остатък от възнаграждението за
предоставените и отчетени услуги за съответния месец, след приспадане на вече
заплатения аванс. Сочи се, че в рамките на исковия период от ищеца във връзка с
изпълнение на дейностите му по договора
били издадени общо 24 фактури до ответника за авансово и окончателно плащане на
следващо се възнаграждение по осъществени и отчетени услуги. Твърди се, че
общото формирано задължение, чиито адресат е ответника по така издадените фактури
възлизало на сумата от 5 877 131,07 лв. За една част от така породилото се в
полза на ищеца вземане, същия признава да е получил изпълнение чрез плащане
реализирано от ответника, а именно за сумата от 641 946,38 лв. /задължения по 4
бр. фактури издадени, както следва : на 31.01.2015 г., 10.02.2015 г.,
28.02.2015 г., и частично по фактура от 10.03.2015 г., респективно оставащия
изискуем и непогасен към момента на подаване на ИМ остатък възлизал на 5 235
184,69 лв.
В срока по чл. 367 от ГПК ответната страна – БАБХ депозира писмен отговор
по ИМ, като оспорва предявения със същата осъдителен иск при възражения, че
търсените за присъждане вземания по фактури издадени в периметъра на действие
на договора са погасени по давност. Ответникът потвърждава твърденията на
ищеца, че между тях е бил сключен договор от 24.01.2015 г. с очертания в ИМ
предмет. Уточнява се, че съгласно изложените в ИМ фактически положения ищеца
сочи да е станал носител на вземания породени от визирания договор в периода от
31.03.2015 г. до 25.01.2016 г. Прави се позоваване, че по отношение на тази
категория вземания е приложима уредената в чл. 111, буква „в“ ЗЗД специална
тригодишна погасителна давност, тъй като същите имат белезите на периодични
плащания. Това било видно след анализ на договорната клауза на чл. 3, ал. 2 от
подписания договор, където ясно било възприето правилото, че плащането на
следващото се възнаграждение се извършва ежемесечно, а това означавало, че
същото има вида на периодично. В тази посока се привеждат и аргументи черпени
от тълкувателната практика на ВКС дадена в ТР 3/18.05.2012 г., където са дадени
подробни разяснения относно вложения смисъл в понятието „периодични плащания“.
Доколкото вземанията на ищеца се покривали именно с уредената в чл. 111, буква „в“ ЗЗД давност, то същите към момента на упражняване на ИМ били вече погасени и не
могли да се търсят от ответника по принудителен ред. На следващо място на
самостоятелно основание предявения иск се оспорва по неговото основание и
размер. Изтъква се, че самото действие по издаване на фактури не създава извод,
че ищеца реално е извършил поетата с договора работа в полза на ответника.
Според договореното между страните за да постигне доказване пред възложителя на
действително направените разходи за изтеклия месец, изпълнителя представя
съставени от него пътни листа, в които следва да са отразени обстоятелство за
броя на направените курсове през месеца и изминатите километри, в т.ч. същите
следва да са придружени и със стойностна сметка за месеца, която следва да е
подготвена съобразно ценовото предложение на изпълнителя и бележка за
потвърждение относно обслужените обекти и взетите от тях СЖП, в т.ч.
количеството им. Подобни документи уредени за измерване обема на реално
извършената работа не били ангажирани от ищеца с ИМ, което правело недоказан
основния елемент на фактическия състав на предявения иск, а именно реално
извършена работа от изпълнителя по договора в полза на възложителя и начина на
формиране на следващото се възнаграждение. Освен това към издадените фактури не
били приложени първични счетоводни документи, които да илюстрират начина на
формиране на сумите възприети, като дължимо възнаграждение по фактурите. Също
така нямало проведено доказване, както за дейността по събирането и
транспортирането на животинските трупове, така и за действителното тяхно
обезвреждане на тези животински продукти. В този контекст се оспорва
отразената, като възнаграждение стойност във всяка една от издадените от ищеца
фактури, с които е било начислявано ежемесечно възнаграждение за извършени
дейности по договора от 24.01.2015 г. Съгласно тези възражения ответната страна
настоява сезирания съд да приеме, че предявения за разглеждане иск за реално
изпълнение е недоказан по своето основание и да го отхвърли.
В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е упражнено процесуалното му право по чл.
372 ГПК за подаване на допълнителна искова молба, като отчитайки въведените в
отговора на ответника постановки и възражения ищеца е пояснил и допълнил
първоначалната си искова молба. Определя за неоснователно позоваването на
ответника, че приложимост спрямо съдебно заявените вземания намира давността
уредена в чл. 111, буква“в“ ЗЗД, а напротив поддържа, че релевантната давност е
общата такава, която има продължителност от 5 години, считано от настъпване
изискуемостта на даденото вземане. Плащанията по договора сключен между
страните нямали характеристиката на периодични плащания, тъй като по правната
си природа този договор съставлявал договор за изработка. При изработката
задължението на възложителя да заплати извършената работа възниква с приемането
й, което означава, че пораждащия вземането факт е извършването на възложената
работа и нейното приемане, което означава, че вземането не възниква единствено
като последица от сключения договор и не е последица от един пораждащ го факт.
Вярно е, че плащането е било уговорено да се прави ежемесечно /до определена
дата/, но това не изключва вече казаното, че за да възникне задължението
работата трябва да е била приета от поръчващия. Според ищеца дори и да се
приемело, че се касае до приложима специална тригодишна давност, то и в този
случай заявените за защита парични вземания не били погасени, защото плащанията
били уговорени при определени падежи, но само ако в бюджета на ответната страна
са били предвидени средства, като ако такива не са налице, то плащането се
отлага за момент след осигуряването им, в т.ч. при подобни хипотези ответника
не дължи и обезщетение на изпълнителя. Това означава, че изискуемостта, като
отличителна характеристика на вземането е поставена под условие, чието сбъдване
е осигуряване на средства по бюджета на БАБХ необходими за разплащане на
извършената съгласно възложената по договора работа. Факта на сбъдване на
посоченото условие нямало как да бъде известен на ищеца, освен ако не бъде
нарочно огласен от ответника. Подобно уведомяване до момента отсъствало, което
означавало, че давност по отношение на заявените за присъждане вземания не е
започвала да тече. На следващо място ищецът изтъква, че макар през 2016 г. в
ЗВМД да е въведена промяна в източника осигуряващ средствата за осъществяване
на дейността, която е заложена в договора, а именно предвидено е ресурсите да
се осигуряват по линия на ДФ „Земеделие“, то това не освобождава ответника от
задължението му да се разплати с ищеца, тъй като е договорно обвързан. Сочи се,
че ищецът е правил многобройни постъпки за получаване плащане на изработеното
от него, като се е обръщал към редица държавни органи, но въпреки това не е
получил следващото му се изпълнение. В нито един момент от ответника не били
привеждани, като съображения за необслужване на задължението недостатъци по
извършената работа съгласно договора. В подкрепа на това били и осъществените
през 2017 г. частични плащания по 4 броя фактури по процесния договор и по
други по-стари задължения към дружеството-ищец, след осигуряване на средства в
размер на 1 мил. лева по бюджета на ответника. Без покритие били и възраженията
на ответника, че ищеца не е извършил реално възложената му работа по договора,
в т.ч. тя не била надлежно приета от ответната страна – възложител, съобразно
установените в договора процедури. Настоява се, че в процеса на изпълнение на
работата ищеца се е придържал стриктно към предвидените в договора форми за
установяване на обема на работата, както и за нейното отчитане, като е съставял
регулярно пътни листа, потвърдителни бележки относно обслужваните обекти и е
издавал фактури въз основа на тях. Акцентира се върху това, че ОД на БАБХ –
Шумен няма качеството на трето лице за договорната връзка, а е установения
субект пред когото ищеца да извършва отчета на свършената за съответния месец
работа, като именно този субект е натоварен съгласно договора от името на
възложителя да приема извършената работа, в т. ч. и да парафира издаваните от
ищеца фактури за начисленото месечно възнаграждение. Следователно налице е
надлежно предаване и приемане на възложената работа, която е била извършена
реално при действително извършени и отчетени разходи от дружеството-изпълнител.
Отсъствали са възражения от поръчващия за допуснати отклонения от поръчаното
или неостатъци на изработеното. Напомня се отново и за предвидената в договора
възможност за непосредствени периодични проверки, които възложителя може да
прави директно върху процеса на изпълнение на възложената работа с посещения в
екирисажния комплекс на ищеца в гр. Шумен за да се извърши контрол на влизащите
там суровини от транспортирани умрели животни, съгласно договора. Нямало данни
за съставяне на констативни протоколи за нарушения при евентуалното провеждане
на проверки с такъв предмет. Абсолютна индикация, че работата е била приета е и
обстоятелството, че издаваните от ищеца фактури за авансови и окончателни суми
за дължимо възнаграждение по договора са били подписвани от представител на
ответника и осчетоводявани, което съставлява признание на формираните задължения
и доказва тяхното съществуване. Следователно за ответника е възникнало
задължението за заплащане на стойностите по така приетите фактури, съставляващо
предвидено по договора вземане за възнаграждение за извършената работа, като
адресат на това парично задължение е именно той. В този контекст не било
необходимо да се осъществява допълнително доказване на тези задължения
посредством представянето на пътните листа, но с цел избягване на всякакви
съмнения в съществуването на предявеното вземане същите са ангажирани от ищеца.
По отношение на бележките за потвърждение ищецът сочи, че същите са представени
при отчитане на работата пред ОД на БАБХ –Шумен, като се пояснява, че тяхната
функция не е да отчитат разходи, което ги лишава от характеристиката на
първични счетоводни документи, предвид което дружеството няма задължението да
ги съхранява понастоящем. Ответникът обаче имал императивно задължение да
съхранява цялата документация съставяна от възлагането до приключването на
обществената поръчка в срок от 5 г., което означавало, че бележките за
потвърждение за обслужване на обекти по области би следвало да са на негово
разположение. На следващо място е направен подробен анализ на действията по
приемане на фактурите, като е застъпена тезата, че лицата които са би подписали
са разполагали с представителна власт да го направят, съгласно уговорките
възприети в договора. Ако все пак се допуснело, че действията са извършени без
представителна власт, то доколкото сделката между страните била търговска,
ответната страна – възложител следвало да се смята, че е потвърдила тези
действия, тъй като не се е противопоставила веднага след тяхното узнаване –
изтекли са повече от 4 години от извършването им.
В пределите на срока по чл. 373 ГПК ответната страна – БАБХ, чрез
процесуалния си представител – адвокат Г. се е възползвала от правото си да
подаде допълнителен отговор с оглед упражнената от ищеца ДИМ. С него са
оспорени допълнителните доводи на ищеца развити в ДИМ, като отново е изказана
позиция за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Наведеният с
първоначалния отговор кръг от възражения се поддържа изцяло. Настоява се, че
вземанията не се дължат, защото са погасени с изтичането на кратка 3-годишна
давност, тъй като уговорените плащания по договора имат характера на периодични
такива и имат единен правопораждащ ефект. Възразява се и относно това, че
клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 8 от договора поставяла изискуемостта на
договорените плащания в зависимост от сбъдването на посоченото там условие, и
това било така защото клаузата не рефлектирала върху изискуемостта на паричното
вземане, а единствено не се дължи плащане на обезщетение за забава върху тези
вземания, ако по бюджета на БАБХ няма средства за тяхното разплащане, но самата
изискуемост на вземането за възнаграждение по договора настъпва именно в
сроковете заложени в чл. 3, ал. 2, т. 1 и т. 4. Отправянето на писма и покани
за извършване на плащане и за съдействие относно предприемане на такова плащане
не въздействат върху фактическия състав на течащата давност. В чл. 116 ЗЗД ясно
са дефинирани хипотезите, в които се стига до прекъсване на давността, като
нито една от тях не е осъществена по отношение вземането, което ищеца се стреми
да получи. Евентуалното коректно водене на счетоводни записвания от страна на
ответника във връзка с фактурите, които са издадени от ищеца по повод
вземането, чието присъждане желае не могло да се разглежда, като извършено по
смисъла на чл. 116, буква „а“ ЗЗД признание на дълга. На самостоятелно
основание извън отричане на вземането, поради изтекла давност, ответника смята,
че същото изобщо не се е пораждало в правната сфера на ищеца, респективно не е
обременявало тази на БАБХ, защото нямало установено действително/реално
предоставяне на услугата по договора, като насрещна престация по която се
поддържа да е възникнало вземането предмет на предявения иск, съответно дори
такава услуга да е била извършвана, то не били ясни нейните параметри в рамките
на отделите месеци през действието на договора. Ангажираните от ищеца писмени
документи, съставлявали едностранно издадени от него частни документи, които не
били в състояние да установят надлежно изпълнение по договора в това число
качествено и коректно по обем. Ответникът отново се спира на доказателственото
значение на пътните листове и бележките за потвърждение и стойностните сметки
Липсата на надеждни отчетни документи елиминирала твърдението на ищеца, че е
изпълнил реално възложената му по договор работа и като правна последица от
това е придобил качеството на кредитор за плащане на уговорено по двустранния
договор възнаграждение. Поради пълното неведение, в което ответника-възложител
се е намирал в процеса на действие на договора, той не е могъл да се ориентира,
дали и в каква част поетото от ищеца задължение по договора е било изпълнено, в
т.ч. качествено ли се изпълнява работата, съответно каква е действителната
стойност на реализираните от изпълнителя разходи във връзка с реализацията на
договорените услуги. Това е довело до осуетяване на възможността на БАБХ да
извършва своевременен контрол по отношение на етапите и качеството на
изпълнението на работата, а оттам и е била отнета възможността му да възрази
при наличие на констатирано неизпълнение в количествено или качествено
отношение. Липсата на действие по надлежно приемане от ответника на възложената
по договора работа също е изтъкнат аргумент за неосъществяване на фактическия
състав по пораждане на вземането. От ответника нямало изрично изявление, с което
да потвърждава, че изработеното от ищеца отговаря на поръчаното, а това било
съществен елемент от процедурата по приемане на договорения облигационен
резултат по изработката. Позицията на ответника относно качеството на
изработеното е, че възражения във връзка със същото могат успешно да бъдат
въвеждани и в рамките на исковия процес с оглед постигане намаляване на
дължимото възнаграждение, независимо от това дали е било упражнено възражение
за подобно намаляване по смисъла на чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Друг довод ползван от
ответника за да отрече съществуването на предявеното вземане е ориентиран върху
това, че ищецът е неизправна страна в създаденото облигационно правоотношение,
а именно от него не е било изпълнено съществено договорно задължение – да
изпълни реално и да предаде надлежно възложената му работа на ответника, а това
означавало, че е налице хипотезата на чл. 83, ал. 1 ЗЗД – неизпълнението е
последица от обстоятелство, за което отговаря ищеца. Последният се поддържа да
не е действал точно и добросъвестно при изпълнение на поетите от него с
договора задължения. Ето защо същия следвало да понесе всички неблагоприятни
последици от това свое поведение, като сред тях е и неполучаване на уговореното
договорно възнаграждение за предвидената в договора работа. В обобщение се иска
отхвърляне на предявените за разглеждане искове, както и осъждане на ищеца да
заплати на ответника сторените в производството разноски.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Представен от ищеца и приет като писмено доказателство по делото е
Договор за услуга № 25 от 24.01.2015 г., сключен между Б. А.ПО Б.НА Х., в качеството
му на възложител, и „Б.**“ АД, в качеството му на изпълнител, с предмет осъществяването
на услуга по „Събиране, транспортиране и обезвреждане на умрели животни и
странични животински продукти, добити при клане на животни, отглеждани в обекти
само за лични нужди“ по Обособена позиция 2 : обхващаща обслужването на
територията на следните областни центрове – Шумен, Разград, Силистра, Русе,
Търговище, Велико Търново, Стара Загора, Сливен, Плевен и Габрово, както и по
Обособена позиция 3 : обхващаща обслужването на територията на следните
областни центрове – Ловеч, Враца, Монтана, Видин, Софийска област, София –
град, Перник и Кюстендил. Съгласно договора е предвидено, че уговорената услуга
трябва да се извършва при зачитане на изготвените Техническа спецификация на
възложителя /Приложение 1/, Техническо предложение /Приложение 11/ за обособена
позиция № 2, Техническо предложение /Приложение 11/ за обособена позиция № 3,
Ценово предложение /Приложение 12/ за
обособена позиция № 2, както и Ценово предложение /Приложение 12/ за обособена позиция № 3 на
изпълнителя, като същите съставляват неразделна част от парафирания договор и
също са представени и респективно приети, като писмени доказателства по делото.
Страните са предвидили, че услугата заложена по договора ще бъде изпълнявана от
изпълнителя до настъпването на избор на изпълнител за възлагане на обществена
поръчка, но не повече от 12 месеца, като мястото на изпълнение е установено да бъде на територията
на Р. България. Цената и начина на заплащането й са намерили своята уредба в
чл. 3 от договора. В този контекст ангажимент на възложителя е да заплаща на
изпълнителя възнаграждение в размер на действително извършени разходи за
уговорените дейности обхващани от услугата, съгласно ценово предложение относно
обособена позиция № 2, чиято обща стойност е 3 007 716,00 лв. /без
ДДС/, респективно по ценово предложение относно обособена позиция № 3, чиято
обща стойност е 2 416 320,00 лв. /без ДДС/ и след осигуряване на
средства по бюджета на БАБХ от МЗХ по реда на чл. 275, ал. 5 от ЗВМД за
извършване на услугата. Разплащането на услугата е предвидено да става авансово
и окончателно, като авансовото такова е установено да се прави до 10-то число
на месеца и при размер от 30 % от месечните разходи с вкл. ДДС, които са
предложени във финансовата оферта на участника, подадена в процедурата за
възлагането на обществената поръчка, респективно до 10-то число на всеки
следващ предоставянето на услугата месец изпълнителя доказва действително
направените от него разходи по осигуряването на същата за предходния такъв,
посредством представянето на : пътни листи за направени курсове за обслужване
през месеца и изминати километри, придружени със стойностна сметка за месеца
подготвена съгласно ценово предложение на изпълнителя; потвърдителни бележки за
обслужените обекти и взетите СЖП, придружени със стойностна сметка за месеца,
която е подготвена съгласно ценово предложение на изпълнителя. Разписано е, че
относно действително направените и доказани разходи изпълнителя издава фактура,
която е придружена от подписан и подпечатен писмен отчет-опис за действително
извършените разходи, посочени в икономическата обосновка на ценовото
предложение на изпълнителя, а до 30-то число на месеца възложителят трябва да
преведе разликата формирана между размера на следващия се аванс и доказаните за
предходния месец действително извършени разходи по повод обслужването от
изпълнителя на поетата от него за изпълнение услуга. В чл. 3, ал. 2, т. 5 от договора
е установена клауза при съдържание, че действително направените разходи, които
следва да се заплащат от възложителя се изчисляват по видове, съгласно
икономическата обосновка на ценовото предложение дадено от изпълнителя, при
съобразяване на документите доказващи действително направените разходи. Предвидено
е и правило, че общия размер на разходите за срока на договора не може да
надвишава годишния размер на разходите за дейността, който е одобрен от
Министъра на земеделието и храните, като ако настъпи хипотеза, при която този
годишен размер бъде надхвърлен, то изпълнителят поема ангажимент да продължи да
извършва за своя сметка възложената му работа до изтичане срока на договора. В
договора място е намерила и уговорка, че сумите по уговореното възнаграждение
се изплащат от възложителя, ако такива средства са предвидени по бюджета на
БАБХ, като в противен случай същите ще се изплатят от възложителя на
изпълнителя след осигуряване на средствата по бюджета на БАБХ, като в последния
случай БАБХ не дължи обезщетение в полза на изпълнителя. Предвидено е, че
плащането на уговорената цена за предоставената услуга по договора става чрез
бюджета на ОДБХ – Шумен. Установено е задължение към изпълнителя, че при
подписване на договора внася гаранция за изпълнение в размер на 3 % от
стойността на договора. Сред правата на възложителя присъства и такова, че чрез
ОДБХ – Шумен може да проверява и заверява в предприятието на изпълнителя,
документите потвърждаващи действително извършените разходи, като при
възползване от тази договорна възможност проверяващия се произнася по
предоставените му документи от изпълнителя в срок от 24 часа; да контролира дейността
на изпълнителя в екирисажа, чрез осигуряването на постоянно присъствие на негов
служител, като подобен род проверки могат да имат случаен или пък периодичен
характер, като следва да се извършват поне веднъж годишно. Сред поетите от
изпълнителя задължения са изготвянето на график за събиране от
административните области обслужвани по договора, като в същия следва да
присъства информация за определените маршрути, честотата на събиране на
умрелите животни и СЖП добити при клане на такива; при вземане на умрели
животни и СЖП от даден обект от шофьора управляващ превозното средство, в което
същите се натоварват се издава потвърдителна бележка в три екземпляра – за
собственика на предаваните умрели животни, екирисажното предприятие, както и за
ОДБХ – Шумен, като в тези бележки се отразяват – вид, брои и килограми на
умрелите животни, респективно СЖП, както и името и адреса на собственика; да
води дневник на изхода на екирисажното предприятие, където да се отбелязват –
дата и час на излизане, номер на камиона, име на шофьора, номер на маршрута и
номер на пътния лист; на входа на екирисажното предприятие да се води дневник,
където да се вписват – дата и час на влизане, номер на камиона, име на шофьора,
дата и номер на потвърдителна бележка и количеството на умрелите животни,
респективно СЖП, като същите се претеглят на входа на екирисажа; да представя в
ОДБХ – Шумен до 10-то число на всеки следващ месец копие от документите по чл.
6, т. 4 от договора.
Приложени са два броя преводни нареждания от 24.01.2015 г., от чието
съдържание се установява, че дружеството-ищец е превело в полза на ответната
БАБХ сумите в размер от 90 232,00 лв. и 72 490, 00 лв., при вписано
основание за плащане : гаранция за изпълнение по позиция 2 и съответно по
позиция 3.
Ангажирани са общо 26 броя фактури, които са издадени в рамките на
периода от 31.01.2015 г. до 25.01.2016
г. от дружеството-изпълнител „Б.**“ в качеството му на доставчик на услуги по
договор от 24.01.2015 г., като получател по тях е ОДБХ – Шумен, като същите
касаят фактуриране на възнаграждения по предоставяните във връзка с цитирания
договор услуги, под формата на аванс и окончателно определяне с приспадане на
начисления аванс за всеки от месеците януари 2015 г. – януари 2016 г. Във всяка от фактурите има положен подпис на
съставител и на получател, като за последния подписите са положени от две лица.
Относно периода м. март 2015 г. – м. януари 2016 г. от ищеца в качеството
му на изпълнител са съставяни отчет-описи, съгласно договора от 24.01.2015 г.,
в чието съдържание са посочени видовете дейности изпълнени в рамките на
съответния месец, количеството километри на извършено транспортиране, теглото
на събраните, транспортирани и обезвредени трупове и СЖП, както и обслужените
области, единичната цена за всяка от тези дейности, общата им стойност без и
със вкл. ДДС. В съдържанието на коментираните отчети присъства и информация за
извършеното приспадане на начислени авансови стойности по фактури. Констатира
се, че всеки един от тези отчети носи подписа на главния счетоводител на ищеца
и на ОДБХ – Шумен.
Съгласно писмено потвърждение от 17.01.2017 г. на ОДБХ - Шумен дадено по
повод извършван одит на финансовия отчет на „Б.**“ АД е казано, че към датата –
31.12.2016 г. съгласно водени при запитвания счетоводни записи салдото е в
размер на 6 235 184,69 лв.
По инициатива на ищеца сред събрания по делото доказателствен материал са
приобщени и съставените пътни листове в периода от 04.03.2015 г. до 22.01.2016
г. от шофьори ангажирани при дружеството-ищец „Б.**“ АД, от прочита на които се
установява конкретното използвано превозно средство, посредством което е
осигурено извършване по съответния маршрут на извозването на трупове на умрели
животни и СЖП, регистрационния номер на същото, името на шофьора осъществяващ
превозен курс, начални и крайни данни на показания на километража на превозното
средство, това че превоза се извършва за собствена сметка, населените места
посетени при извършването на съответния превозен курс, часовия график на
посещенията, престоя в тях, както и общия размер на пробега в километри.
Информацията поместена в коментираните пътни листове е обобщена в изготвени от
представил на ищеца нарочни ежемесечни справки, в които са отразени обобщени
данни за издадените през него пътни листове, в т.ч. дати, области и изминати
километри.
Съгласно приложено по делото извлечение от банкова сметка *** „Б.**“ АД в
„ОББ“ АД към 22.03.2016 г. се констатира, че ответната БАБХ е възстановила на
22.03.2016 г. в полза на дружеството-ищец внесените от него при сключване на
договора от 24.01.2015 г. парични гаранции за изпълнение в размер на сумите от
72 490,00 лв. и 90 232,00 лв.
Видно от 15 броя ангажирани като писмени доказателства свидетелства за
регистрация се разкриват обстоятелствата, че дружеството „Б.**“ АД е
регистрирано за собственик на 15 броя МПС, а именно – „ШКОДА“, с рег. № *******, „МЕРЦЕДЕС“, с рег. №*******,
„ШКОДА“, с рег. № *******, „МАН“, с рег. № *******, „ШКОДА“, с рег. № *******, „МАН“,
с рег. № *******„ШКОДА“, с рег. № *******, „ШКОДА“, с рег. № *******„МЕРЦЕДЕС“,
с рег. № *******, „ВОЛВО“, с рег. № *******„МАН“, с рег. № *******, „МЕРЦЕДЕС“,
с рег. № *******, „МАН“, с рег. № *******АК, „МЕРЦЕДЕС“, с рег. № *******и
„ШКОДА“, с рег. *******АТ.
Част от събраните по делото писмени доказателства са и набор от документи
установяващи възникване, изменение и прекратяване на трудови правоотношения
между ищеца и ангажирани при него на работа за длъжност „Шофьор“ и „Механик“
лица, персонифицирани, както следва : А. А. за периода от м.08.2006 г. до
м.12.2017 г.; А.В.за периода от м.12.1991 г. до м.01.2018 г.; А.А.за периода от
м.06.2015 г. до м. 01.2018 г.; Б.А.за периода от м.08.2012 г. до м.12.2018 г.; В.Ж.за
периода от м.12.2004 г. до м.10.2018 г.; В. Н. за периода от м.08.2012 г. до
м.12.2018 г.; В. Д. за периода от м. 04.2015 г. до м.04.2015 г.; В. И. за
периода от м.05.2015 г. до м.09.2018 г.; Г.С.за периода от м.08.2012 г. до
м.12.2018 г.; Д.Т.за периода от м.06.2000 г. до м. м.01.2019 г.; Д. Н. за
периода от м.01.2005 г. до м.12.2018 г.; Ж. М. за периода от м.06.2015 г. до
м.12.2018 г.; И. Д. за периода от м.11.2006 г. до м.10.2018 г.; И.И. за периода
от м.08.2012 г. до м.12.2018 г.; К.К., считано от м.03.2002 г. без данни за
прекратяване; Л.Ц. за периода от м.09.1999 г. до м.07.2018 г.; Н.Т., считано от
м.08.2012 г. без данни за прекратяване; Н. Н.за периода от м.07.2006 г. до м.
12.2018 г.; П. П.за периода от м.07.2002 г. до м.09.2017 г.; С.С. за периода от
м.08.2002 г. до м.03.2017 г.; и Т.М., считано от м.09.2006 г. без данни за
прекратяване.
На разположение като писмени доказателства по делото са и преписи от водените при ищеца „Б.**“
АД описи на постъпили трупове за обезвреждане отнасящи се до периодите от
02.01.2015 г. до 04.02.2016 г., където са отразени данни за датата на постъпване на труповете
на умрели животни и СЖП, техни вид и брои, име/наименование на собственика
предал труповете за обезвреждане; населеното място, откъдето същите са били
натоварени, номер на потвърдителната бележка, както и името на шофьора извършил
транспортирането им.
Според изискано и приобщено по делото Писмо от 08.07.2020 г. на Директора
на ОДБХ-Шумен е изнесено сведение, че лицето – Д.И.в периода от 24.01.2015 г.
до 24.01.2016 г. по силата на възникнало, считано от 2011 г. служебно
правоотношение е заемала длъжността Началник на Отдел „ ФСД“ при ОДБХ – Шумен.
Съгласно три броя Протокола за метрологично потвърждение №
01-16/11.04.2016 г. на автокантари – 3 броя се констатира, че инспектираните
средства за измерване съответстват на
метрологичните изисквания, съответно са годни за употреба.
От ответната страна са ангажирани след изискване преписи от съставяните
по повод на извършваното събиране на трупове на умрели животни и СЖП в
пределите на периода от м. 01.2015 г. до м. 01.2016 г., като в същите са
манифестирани изявления от лица заемащи длъжността „Шофьор“ при ищеца, че са
получили от определен собственик стопанисващ регистриран обект животински
трупове/странични животински продукти, при отразено тяхно наименование, бройки
и килограми, населено място и дата на предаване, като това е удостоверено с
полагане на подписи от шофьора и представител на собственика стопанисващ
съответния животновъден обект. Към всяка бележка за потвърждение е приложен
изготвен опис на получените животински трупове и СЖП в съответното предприятие
за преработка, в т.ч. датата на която това е станало. Върху тези описи също
фигурират подписи на шофьора предаващ вече получените и транспортирани трупове
на животни и СЖП, както и на представител на екирисажното предприятие, където
същите се предават за обезвреждане.
Сред приобщените по делото доказателства са и три броя писма изпратени от
дружеството-ищец до Директора на ОДБХ – Шумен, Директора на БАБХ и Министъра на
земеделието и храните, с които същите биват уведомени за натрупани задължения
от БАБХ към „Б.**“ АД относно дейности по събиране, транспортиране и
обезвреждане на умрели животни и СЖП, които са добити при клане на животни
отглеждани в обекти само за лични нужди, съгласно два договора от 13.06.2014 г.
и от 24.01.2015 г., а именно към 10.07.2015 г. сумата в размер от 4 451 988,07 лв., към 05.11.2015 г.
сумата в размер от над 5 500 000 лв., респективно към 01.02.2017 г.
сумата в размер от 6 714 163,96 лв., както и за необходимостта от
предприемане на действия ориентирани към обслужването на така формираните
парични дългове с оглед избягване отнасянето на въпроса за разрешаване пред съд
и претендиране на законна лихва върху просрочени парични задължения.
В протеклото исково производството е допусната съдебно-счетоводна
експертиза имаща за предмет задачи поставени и от двете спорещи страни, като
съгласно изготвено от вещото лице – А. експертно заключение от 28.07.2020 г.,
което е изслушано, защитено и прието по делото се установява, че фактурираните
с цитираните в заключението 24 броя фактури и кредитни известия суми са
осчетоводени при ищеца, като негови вземания по сметка „Клиенти“ и възлизат на
сумата от 5 877 131,07 лв. Тези фактури са включени в дневниците за
продажбите изготвяни от „Б.**“ АД за съответния месец /периода от м.01.2015 г.
до м.01.2016 г./, съответно е бил внасян дължимия ДДС върху тези продажби. Така
фактурираните суми без разминаване били осчетоводени и при ОДБХ – Шумен, като
задължения по кредитна сметка – Доставчици. Добавя се, че коментираните фактури
били включени във водените при ОДБХ – Шумен дневници за покупките за съответния
месец / периода от м.02.2015 г. до 02.2016 г./, като доколкото същото има
статута на бюджетна организация, то не е ползвало данъчен кредит по тях. На
следващо място отново от счетоводните записи разкрити при проверка на
счетоводните масиви на дружеството-ищец се разбирало, че общия размер на изплатените
суми по визираните по-горе вземания възлиза на сумата от 641 946,38 лв.,
като след това погашение формиращия се неразплатен остатък остава да възлиза на
сумата от общо 5 235 184,69 лв., респективно плащането е постигнало
пълно погашение на сумите по фактури от 31.01.2015 г. – 106 740,67 лв., от
10.02.2015 г. – 162 721,08 лв. и от 28.02.2015 г. – 273 004,55 лв.,
както и частично погашение по фактура от 10.03.2015 г. за сумата от
99 480,08 лв. при обща стойност на задължението по фактурата от
162 721,08 лв. Пълно кореспондиране се наблюдавало и в счетоводните записи
водени при ОДБХ – Шумен, както по
отношение на остатъчния дълг, така и по отношение на стореното погашение на
част от издадените фактури упоменати по-горе. Вещото лице добавя констатация,
че счетоводствата при „Б.**“ АД и ОДБХ –
Шумен по отношение на коментираните 24 броя фактури са водени редовно. В
таблична форма от вещото лице са обобщени данни за изминатите километри по
месеци и броя на обслужените области в периода от м.01.2015 г. до м.01.2016 г., както количествата на постъпилите за
обезвреждане трупове на умрели животни и СЖП. Стойността на задълженията
формирани по всяка една от издадените фактури се получавала като сума от
произведенията на числовите стойности на изминатите през месеца километри;
обслужените области; и количеството /измерено в килограми/ на постъпилите за
обезвреждане трупове на умрели животни и СЖП, като се съобразят единичните им
цени упоменати в Ценовото предложение на изпълнителя-ищец, което се явява
неразделна част от сключения договор за услуга от 25.01.2015 г., а именно
единична цена за изминат километър – 1,10 лв.; обслужване на 1 област –
1 289,05 лв.; тон СЖП и трупове – 290,71 лв. Позицията на вещото лице е,
че при спазване на този подход на изчисление на възнаграждението за уговорената
услуга се стига до формиране на месечни стойности, които изцяло съответстват на
отразените в издадените фактури за периода от м.01.2015 г. до м.01.2016 г.
суми. В заключението си вещото лице е направено обследване и е дало отговор и
относно обстоятелството, че разходваното от ищеца - „Б.**“ АД общо количество дизелово гориво за периода от
24.01.2015 г. до м.01.2016 г. възлиза на 230 820 литра, като частта от
него, която е била използвана за обслужване изпълнението на ангажиментите поети
с договора за услуга от 24.01.2015 г. възлиза на 138 525 литра. Когато
коментира направените разходи от ищеца „Б.**“
АД през исковия период, вещото лице
подчертава, че дружеството не води самостоятелни аналитични ведомости за
извършваните от него разходи по изпълнение на дейностите по конкретен договор,
и в частност този от 24.01.2015 г., каквото отчитане практически е и невъзможно
да бъде създадено, респективно не се изисква във връзка с формирането на
стойността по всяка от издадените фактури. Прави се извод, че сумите посочени в
издадените през исковия период фактури са формирани при съобразяване на
изготвяните отчетни и съпътстващи ги документи, които са създадени при
дружеството-ищец и предвидени по условията на договора от 24.01.2015 г., в т.ч.
кореспондират на параметрите заложени в ценовото предложение към него.
В открито съдебно заседание състояло се на 31.08.2020 г. при изслушване
на експертното заключение по допуснатата счетоводна експертиза, вещото лице А.
е обърнала внимание на това, че в ценовото предложение което е неразделна част
от договора подробно са дефинирани всички видове разходи, които формират
крайния размер на дължимото се месечно възнаграждение за предоставяните услуги.
Посочено е, че ценообразуването съобразно предложението става при съблюдаване
на три компонента : изминати километри, обслужени области и обработени
килограми трупове на животни и СЖП. Този подход е бил прилаган от ищеца при
формиране стойността по всяка една от издаваните в исковия период фактури.
Разяснява се, че вещото лице е направило запитване до ищеца, дали води отделни
аналитични ведомости относно разходите си за изпълнение на дейностите по
коментирания договор за услуга от 24.01.2015 г., но е получило отговор, че
подобна профилирана отчетност не се води, защото дружеството няма подобно
задължение, предвид това, че в ценовото предложение било ясно оповестено как
следва да се формира стойността на услугата за съответния месец. Разяснено е,
че обобщените данни в отчетите-описи са основния източник ползван при формиране
крайната стойност на месечната услуга по договора, като данните в тези описи са
отражение на създадените бележки за потвърждение.
По инициатива на ответната страна във връзка с насрещно доказване, което
е ориентирано към опровергаване обема на извършените от ищеца услуги в исковия
период е допусната САТЕ, в пределите на която определеното вещо лице е направил
необходимия експертен анализ и е изготвил своето заключение, което е било
изслушано в съдебно заседание състояло се на 02.10.2020 г., респективно прието
от съда. В отговора на първия въпрос, вещото лице е упоменало, че при прегледа
на материалите по делото при фрагментиран анализ по отношение на два от
месеците попадащи в исковия период – март и декември 2015 г. е констатирало, че
при осъществяване на транспортната дейност от ищеца, съгласно договора от
24.01.2015 г., което е ставало с 12 броя автомобила, при 6 от автомобилите се
наблюдават курсове, при които е налице
експлоатиране надвишаващо товароносимостта им. По формулираната втора
задача, при която проверката отново се е свела до два от месеците попадащи в исковия период – март и
декември 2015 г., от експертът е направен извод, че извършването на
транспортната дейност от дружеството-ищец, съгласно предмета на договора от
24.01.2015 г. е било осъществено с 12 автомобила, като при 8 от тях се
забелязва несъответствие между общо пропътуваното време по пътен лист и
изчисленото необходимо време при движение на превозното средство със средна
скорост от 50 км./ч. + 5 % отклонение. Относно третата поставена в предметния
обхват на експертизата задача от експерта е даден отговор, че в пределите на
исковия период /м.01.2015 г. –м.01.2016 г./ извършването на транспортната
дейност от ищеца, въз основа на договора от 24.01.2015 г. е осъществявано
посредством ползването на 15 автомобила, като при 14 от тях средно отчетеното
изразходвано гориво кореспондира на базовите разходни норми на гориво,
респективно при един от автомобилите с рег. № Н 2738АК, който е извършвал
превози през м. април и през м. декември 2015 г. се констатира допуснато
надвишаване на разходната норма, което може да е в резултат от техническа
грешка при отчитането на зареденото и налично гориво в автомобила.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на разглеждане в производството е вземане на ищеца за заплащане
на възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор за
изработка. Основателността на посочената претенция е предпоставена от наличието
на облигационна връзка между страните по делото, по силата на която ищецът да
се е задължил да изпълни възложената му от ответното дружество работа, а
последното е поело задължение да заплати на ищеца възнаграждение за приетата
работа в претендирания размер.
Проведеното в необходимата степен надеждно доказване от ищеца, както и липсата
на разногласия между страните по въпроса за учредяването по между им на
облигационна връзка със сочения в ИМ предмет, имаща за източник договор за
услуга сключен на 24.01.2015 г. в пределите на правилата разписани в ЗОП,
подтиква настоящата инстанция да възприеме за осъществена първата от
необходимите материални предпоставки за възникване на съдебно поддържаното
право на вземане, а именно наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение. Прегледът на договора и приложимата нормативна база, която е
ползвана при неговото сключване – ЗОП действал до 15.04.2016 г. показва, че
същият не е засегнат от пороци, които да въздействат върху неговата
действителност. Тоест сделката е сключена при съблюдаване на нормативните
правила разписани в ЗОП и при наличие на ясно и еднопосочно съгласие от
страните насочено към договорно обвързване именно за постигане на преследвания
с предмета на договора облигационен резултат. По своята правна същност
сключеният подложен на анализ договор е типичен представител на съглашенията за
услуга познати като подвид на договора за изработка. По отношение на този вид
сделка на общо основание са приложими разпоредбите на чл. 258-269 ЗЗД. В
практиката и в доктрината няма спор, че този договор е консенсуален, неформален
и възмезден и се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно
присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят
възлага, а изпълнителят приема да изпълни, както и възнаграждението, което
възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа.
Доказването му се извършва чрез допустимите от ГПК доказателствени средства.
Вече се посочи обаче, че по повод договора от 24.01.2015 г. няма никакъв спор,
че е довел до създаване на договорно правоотношение с участници
дружеството-ищец и ответната – Б. А.ПО Б.НА Х., като ищецът участва в
качеството му на изпълнител, а ответника е в ролята на възложител на
договорената услуга. Предметът на договора е осъществяването на услуга по
„Събиране, транспортиране и обезвреждане на умрели животни и странични
животински продукти, добити при клане на животни, отглеждани в обекти само за
лични нужди“ по Обособена позиция 2 : обхващаща обслужването на територията на
следните областни центрове – Шумен, Разград, Силистра, Русе, Търговище, Велико
Търново, Стара Загора, Сливен, Плевен и Габрово, както и по Обособена позиция 3
: обхващаща обслужването на територията на следните областни центрове – Ловеч,
Враца, Монтана, Видин, Софийска област, София – град, Перник и Кюстендил. Изпълнението
на така възложената работа е уговорено, като възмездно, а именно ежемесечно в
пределите на действие на договора и след изпълнение и отчитане на възложената
работа в полза на ищеца се поражда право да получи, а за ответника-възложител
задължение да плати определено възнаграждение, чиято парична равностойност се
определя съответно на обема на изпълнените услуги, при съблюдаване на
ценообразуването разписано в ценовото предложение от 09.01.2015 г. имащо
характеристиката на неразделна част от сключения договор за услуга и обвързващо
участниците по него. Съдът намира за
необходимо да се отбележи, че делегирането на част от правата и задълженията по
договора, с които възложителя разполага на друг правен субект в лицето на
Областната дирекция по безопасност на храните – гр. Шумен /същата има статута
на самостоятелно юридическо лице по смисъла на чл. 7 от ЗБАБХ/ е възможен
договорен подход израз на автономията на страните, като същественото в случая
е, че ОДБХ – Шумен не придобива качеството на самостоятелна страна по договора,
а има единствено функциите на представител на възложителя – БАБХ по определен
кръг от въпроси свързани с изпълнението на ангажиментите разписани в договора.
След като се възприе виждането, че между страните в производството е
сключен договор с предметното съдържание посочено в ИМ, същият е валиден и ги
обвързва за срока на неговото действие от 24.01.2015 г. до 24.01.2016 г. /чл.
2, ал. 1/ продължило 12 месеца, считаното от сключването му, доколкото няма сведения
за това към по ранен момент да е бил избран изпълнител на база проведена
процедура по сключване на рамково споразумение за възлагане на обществена
поръчка имаща същия предмет, то трябва да се пристъпи към обсъждането на следващият
централен въпрос, на който правният спор изисква да се даде отговор с оглед
претенцията за получаване на възнаграждение по договор за услуга, а именно дали
дружеството – изпълнител в лицето на ищеца е престирало възложената му работа в
съответствие с уговореното между страните съдържание и при спазване условията
заложени в облигационната връзка.
Изпълнението на обещания от ищеца облигационен резултат, като факт от необходимия
състав за възникване на правото да се получи заплащане на уговореното по
сделката възнаграждение е предпоставка, която трябва да се установи в рамките
на исковото производство от ищеца. Последният твърди, че в периода на действие
на договора, и в частност в исковия период м.03.2015 г. – м. 01.2016 г. съвсем
добросъвестно и точно е изпълнил поетата от него дейност по събиране,
транспортиране и обезвреждане на умрели животни и странични животински
продукти, добити при клане на животни, отглеждани в обекти само за лични нужди
в рамките на 18 области обособени в две самостоятелни позиции. Правил е това
съгласно разписаните в договора условия и изисквания, като е отчитал
своевременно положената от него работа под формата на извършвани услуги от
визирания спектър пред изрично посочения от възложителя негов представител –
ОДБХ Шумен. С оглед спецификата на уговорените услуги и начина на тяхното
реализиране от изпълнителя, в договора е разписан механизъм по документалното
оформяне на извършваната дейност, като на първо място сред задълженията на
изпълнителя при осъществяване на услугите му е да издаде пътен лист по
отношение на всеки един изпълняван курс по транспортиране на уговорените за
извозване трупни остатъци, където да се отразят изминатите километри,
времетраенето на съответния курс и посетените обекти при неговото провеждане.
Така очертаното задължение е стриктно изпълнено от ищеца, като по делото са
ангажирани съответния брой пътни листове съставени от ангажираните от „Б.**“ АД
шофьори с вписването на всички реквизити от изброените. Именно информацията
поместена в тези отчетни по своята същност документи е обобщена в месечни
справки съставени отново от дружеството-изпълнител, където са консолидирани
показанията за броя на изпълнените през съответния месец курсове, общият пробег
на изминатите километри, както и броят на обслужените области. Отчетността за
вида и обема на изпълняваната в пределите на исковия период работа се постига и
посредством поетото задължение от изпълнителя за издаване на бележки за
потвърждение по образец ЗХОЖ – 37 и ЗХОЖ – 14, като в тях се удостоверява
мястото/обектът откъдето се получават трупните остатъци, в т.ч. техният вид,
както и килограмите им. Същевременно така натоварените трупни остатъци след
транспортирането им до предприятието за обезвреждане стопанисвано отново от
ищеца се идентифицират повторно, доколкото при постъпването се съставя опис на
получените в предприятието животински трупове за преработка, съответно за СЖП
се изготвя нарочна кантарна бележка. Освен това по отношение на събраните
трупни остатъци се съставят и обобщени ежемесечни описи, където се отбелязват
съответната дата на постъпване, номер на бележка за потвърждение, количество в
килограми на събраните трупове на животни по видове, съответно килограми на
СЖП. Предвидено е тези документи да подлежат на представяне и заверка от ОДБХ –
Шумен. Също така е предвидено, че възложителят има право по всяко време да проверява
изпълнението на договора, в т. ч. да има непосредствено и постоянно присъствие
на негов представител в предприятието, където се извършва обезвреждането на
трупните остатъци. Дали възложителят ще се възползва от тази осигурена му
договорна възможност е изцяло в пределите на неговата воля, но при всички
случай от това си договорно поведение, същият не би могъл да черпи благоприятни
за себе си последици /това че бил поставен в неведение от изпълнителя във
връзка с обема и качеството на престираните услуги/, позовавайки се на липса на
точно в количествено отношение изпълнение на услугата, в т.ч. и в липса на
осъществено изпълнение на услугата в частта и по обезвреждане на откараните в
предприятието трупни остатъци. Без съмнение бележките за потвърждение и описите
към тях са били осигурени на разположение на ОДБХ – Шумен, в качеството му на
субект посочен от възложителя по договора, като такъв упражняващ контрола по
изпълнението на услугите по договора от 24.01.2015 г., доколкото същите бяха
представени за целите на производството именно от посочения правен субект. Това
означава, че ищецът е изпълнил ангажимента си да ги представи на възложителя по
договора, като няма данни от негова страна да са били направени бележки,
възражения или да е изискана допълнителна информация относно извършваните в
исковия период услуги. Напротив от ОДБХ – Шумен и от ответника липсват каквито
и да е волеизявления, с които под някаква форма да са изразени резерви по
отчитаната ежемесечно работа по изпълнението на възложените на ищеца услуги,
респективно да са упражнени права по смисъла на чл. 265, ал. 1 ЗЗД при
позоваване на допуснато отклонение от възложената работа. Обратното работата в
отчетените й пред възложителя обеми е одобрена от него, посредством
представителя му по тази делегирана част от договорните му правомощия,
доколкото в кориците на делото са налични подписани от главния счетоводител на
ОДБХ – Шумен отчети–описи, съставени от ищеца
–изпълнител за вида, обема и стойността на изпълнените за съответния месец
услуги по събиране, транспортиране и обезвреждане на трупни остатъци. Фактът,
че Д.И.в периода от 24.01.2015 г. до 24.01.2016 г. по силата на възникнало,
считано от 2011 г. служебно правоотношение е заемала длъжността Началник на
Отдел „ ФСД“ при ОДБХ – Шумен е безспорно доказан по делото по инициатива на
ищеца. Същата с оглед длъжността, която е заемала несъмнено трябва да се
разглежда, като лице, което има нужната представителна власт да обвързва с
действията си ОДБХ – Шумен, в т.ч. по приемане на възложената с договора от
24.01.2015 г. работа. Обстоятелството,
че коментираните месечни отчети-описи са съгласувани и санкционирани от ОДБХ –
Шумен, в качеството му на представител на възложителя по договора създават за
съда мотив да формира изводи в две направления, а именно, че възложителят не
спори по количеството на извършената от изпълнителя работа, както и по
формираната парична равностойност на същата, съгласно която се дължи
възнаграждение, респективно че работата удовлетворява изискванията на
възложителя и същия я приема без да има резерви в количествено, качествено или
темпорално отношение. Доводите на ответната страна, че пътните листове и
бележките за потвърждение са частни документи съставени от ищеца, които
удостоверяват благоприятни за ищеца обстоятелства, и в тази връзка не можели да
изпълнят функцията на надлежни доказателства за реално изпълнение на възложените услуги не се споделят от съда,
доколкото именно това са отчетните документи, които страните са изразили воля
да служат, като форма за констатиране на вида и обема на извършаната работа,
съгласно договора, респективно същите са съставени при отразяване на всички
изискуеми по образец реквизити, съответно са доведени до знанието и
предоставени в държане на възложителя, като той не ги е оспорил своевременно, а
напротив манифестирал е приемане на отразените в тях като извършени услуги без
да има резерви, с което договорните ангажименти на изпълнителя по отношение на
поетите от него задължения са се изчерпили. Необходимо е да се подчертае, че
според разписаните в договора клаузи няма установен договорен ред, при които
приемането на работата да се нуждае от отправянето на нарочно писмени
волеизявление от ответника до ищеца, в което да се посочва, че услугите по
събиране, транспортиране и обезопасяване отчетени за дадения месец се приемат
от възложителя. В този смисъл последният не може да се позовава на липсата на
приемане в подобна форма, като аргумент да не дължи плащане по твърдените за
осъществени от ищеца услуги. Приемането на изпълнената работа по договора за
изработка/услуга може да се манифестира, както писмено от възложителя, така и
устно или посредством конклудентни действия.
Поради това и съдът намира, че ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията
си по договора за услуга сключен между
страните. В подкрепа на този извод е и съставянето на двадесет и четири броя
данъчни фактури, които са двустранно подписани, а така също са осчетоводени в
счетоводството на ответника, респективно са включени в дневникът му за
покупките. Последователна е задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК,
че двустранно подписаната фактура, съдържаща съществените елементи на
конкретната сделка има доказателствено значение за сключен договор за изработка
и е основание за плащане на уговореното възнаграждение; тя може да бъде ценена
и като доказателство за приемане от поръчващия на фактически извършените
работи, независимо от липса на подписан приемо-предавателен протокол (в този
смисъл и решение 138 от 17.10.2011 г. по т.д. № 728/2010 г. на ІІ ТО на ВКС и
Решение № 65 от 16.07.2012 г. по т.д. 333/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, за
доказателствената стойност на фактурата и нейното отразяване в счетоводството -
решение № 71 от 08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г., т. к., ІІ ТО на ВКС и
цитираната там задължителна практика по чл. 290 от ГПК.). За аргумент в
обратната насока не могат да послужат изводите на вещото лице по допуснатата и
приета САТЕ, че се локализират курсове за транспортиране на трупни остатъци,
при които превозните средства са били натоварени над производствения си
капацитет, респективно са осъществявали курсове при поддържане на средна
скорост над 50 км.ч. На първо място сами по себе си подобни фактически
положения при осъществяването на превоза от ищеца, не могат да предизвикат
извод, че е налице манипулиране на издадените отчетни документи – пътни листове
и бележки за потвърждение относно обема на превозените трупни остатъци и
изминатите километри при тяхното транспортиране. Това е така, защото няма
сведения в посока, че допуснатото претоварване на автомобилите е в такъв мащаб,
който изначално би направил невъзможен от техническа гледна точка превоз на
товар с подобна тежест. Неспазването на капацитета на товароносимост може да
доведе до санкциониране на водача, заради нарушение на пътните правила за
безопасност, но само по себе си като факт не би могло да рефлектира в посока
опровергаване на обема на предоставената услуга, и то при положение, че са
събрани значителни по обем и надеждност писмени доказателства в обратната
насока. Същото се отнася и до изминатите километри от превозните средства
осигурени от ищеца с оглед изпълнение на възложените му с договора услуги. Неспазването на
определен законово установен скоростен режим в населено или извън населено
място е основание за ангажиране административната отговорност на съответния
водач, но не може да бъде причина за компрометиране на извода за реално
изпълнение на услугите в отразения в издадените фактури размер на дължимо от
възложителя възнаграждение по предоставянето им, според уговореното с договора.
Що се касае до размера на възнаграждението, което ответникът трябва да
заплати в полза на ищеца по повод на изпълнените, както се посочи вече точно и
добросъвестно услуги по събиране транспортиране и обезвреждане на трупни
отпадъци в пределите на очертания с ИМ период, основният ориентир за начина на
формирането му следва да бъдат уговорките постигнати между страните в
съглашението от 24.01.2015 г. и приложенията към него. Така в клаузата на чл.
3, ал. 1 от договора е заложено, че възнаграждението, което възложителя заплаща
на изпълнителя е в размер на действително извършените разходи за дейностите по
чл. 1, ал. 1 от договора, съгласно ценово предложение на изпълнителя, което се
явява неразделна част от договора, респективно неразделна част от това
предложение справка за договорените разходи с Министъра на земеделието и
Икономическа обосновка на всички разходи по извършване на услугата. В
последната е направена разбивка на разходите /общи и условно постоянни такива с
конкретизация на вида им, както и техните месечни стойности/. Въз основа на
тази разбивка е посочено, че компонентите за формиране на възнаграждението,
което се следва да дейностите по договора са : изминати километри, обслужени
области и тегло на пренесените трупни остатъци, като за единица мярка от същите
са определени единични цени, а именно : 1,10 лв. - за изминат километър,
1 289,05 лв. – за обслужена област, и 290,71 лв. – за тон събрани,
транспортирани и обезвредени трупни остатъци. Именно при съблюдаване на тези
компоненти и стойности ищецът е начислил следващото му се възнаграждение за
изпълнената от негова страна работа в периода от м. 01.2015 г. до м.01.2016 г.,
като именно при този начин на изчисляване ответникът е направил частично
погашение заплащайки изцяло стойностите по фактурите издадени на 31.01.2015 г.;
10.02.2015 г.; 28.02.2015 г. и частично стойността по фактура от 10.03.2015 г.
Липсва основание за прилагането на различен подход при определяне размера на
месечните възнаграждения дължими за възложителите и изпълнени от ищеца услуги,
в каквато насока съображения навежда ответната страна, а именно че
възнаграждението трябва изцяло да бъде базирано на действително направените
разходи от изпълнителя при осъществяване на услугите, като се съобразят
конкретни разходно-оправдателни документи, а не определените стойности по
компоненти за изминат километър, обслужена област и превозено количество товар.
Възприетото в клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 5 от договора отнасящо се отново до
изчисляването на възнаграждението предвижда, че те се изчисляват по видове,
съгласно икономическата обосновка на ценовото предложение на изпълнителя, въз
основа на документите доказващи действително направените разходи. Вече се
посочи какъв е подходът при изчисляването в стойността на разходите в икономическата
обосновка към ценовото предложение, като
в тази обосновка има ясно разписани размери на постоянни и условни разходи,
като им е придадена съответната тежест при формирането на единичната стойност
на съответните три компонента. Използваният от страните израз „въз основа на документите доказващи действително направените
разходи“ не променя посочения подход, тъй като под тези документи не следва да
се разбират такива удостоверяващи ежемесечните разходи по отношение транспорт,
командировки, работни заплати, комуникации, канцеларски материали,
амортизационни изчисления, данъци и застраховки работно облекло, охрана,
ремонти, гориво, ел.енергия, почистване на вода и пр., а тези които установяват
параметрите на компонентите - изминати километри, обслужени области и тегло на
пренесените трупни остатъци, каквито без съмнение са ангажирани по делото.
Обратното би означавало, че напълно безпредметно страните са се съгласили с
направената разбивка на тези разходи по
вид и стойност на месец в съдържанието на икономическата обосновка, което няма
как да бъде вярно, защото волята на страните е била изначално да ползва като
база именно тези осреднени стойности на месечните разходи /постоянни и
условни/, без да се изследва техния конкретен размер за всеки месец от периода
на действие на договора, чиято продължителност е напълно приемлива за
приложението на подобен подход. Следователно фактурираните от ищеца размери в
издадените от него 24 броя фактури за исковия период, по начин на формиране
кореспондират на заложените в договора механизми за тяхното определяне
месечната стойност на следващото се възнаграждение във връзка с договорените и
изпълнени услуги. В този контекст общата стойност от 5 235 184,69 лв.
съставляваща остатък от полагащо се, но незаплатено договорно възнаграждение за
насрещно извършена работа, породено във връзка със сключен и изпълнен договор №
25/24.05.2015 г., въз основа на който са издадени 21 броя фактури в периода от
10.03.2015 г. до 25.01.2016 г. /надлежно описани в ИМ/ се явява правомерно
формирана, съгласно изискванията на договора. Тъкмо тази стойност е
осчетоводена и в счетоводните записи водени при ответника, като задължение към
дружеството, което също е индикатор, че възложителя на услугата е нямал резерви
по размера на формираното възнаграждение за нейното изпълнение, респективно е
бил съгласен с прилагания размер във връзка с неговото определяне. Съществено
тук е да се отбележи, че за периода на действие на договора от 12 месеца,
считано от 24.01.2015 г. до 24.01.2016 г. общият размер на фактурираното от
ищеца за заплащане от ответната страна възнаграждение за извършените съгласно
договора от 24.01.2015 г. услуги по събиране, транспортиране и обезвреждане на
трупни животни в размер на 5 877 131,07 лв. не надвишава установените
в чл. 3, ал. 1 от договора допустими годишни размери на разходите за дейността,
които за обособена позиция 2 възлизат на 3 007 716,00 лв. без ДДС,
съответно 3 609 259,20 лв. с вкл. ДДС и за обособена позиция 3 възлизат на
2 416 320,00 лв. без ДДС, съответно на 2 899 584,00 лв. с
вкл. ДДС, или на общо 6 508 843,20 лв. с вкл. ДДС, което изключва
приложението на чл. 3, ал. 2, т. 6 от договора, предвиждащо отпадане на
отговорността за заплащане на възнаграждение от възложителя при преминаване на
съответните допустими прагове на годишните разходи установени в договора и
понасянето им от дружеството-изпълнител.
На следващо място сред подлежащите на обсъждане въпроси е този свързан с
обстоятелството, дали заявените за присъждане парични вземания за възнаграждение
по договорени и изпълнени услуги по договор от 24.01.2015 г. са станали
изискуеми, или напротив подобна изискуемост не е настъпила. Настоящият съдебен
състав намира, че изискуемост за заплащането на формираните в правната сфера на
ищеца парични възнаграждения с източник коментирания договор е настъпила, с
оглед уговорените между страните падежи в чл. 3, ал. 2 от същия, тоест
авансовия размер на вземането става изискуем на
10-то число на месеца, за които се отнася извършваната услуга,
респективно остатъка от възнаграждението формиран, като окончателен размер след
приспадане на фактурирания аванс става изискуем на 10-то число на месеца,
следващ този, за които е предоставена услугата. Тоест вземането по последната
издадена фактура от 25.01.2016 г. е станало изискуемо на 10.02.2016 г.
Договорното правило установено в чл. 3, ал. 2, т. 8 от договора гласящо, че
сумите по ал. 2 от договора се изплащат при условие, че сумите са предвидени по
бюджета на БАБХ, като при липса на такива същите подлежат на изплащане от
възложителя на изпълнителя след осигуряването им по бюджета на БАБХ, като в
последния случай БАБХ не дължи обезщетение в полза на изпълнителя, няма за цел
да установи падежи за плащане на полагащото се в полза на изправния изпълнител
на услугата възнаграждение, а предназначен да постигне друга правна последица,
състояща се в това възложителят да се освободи от последиците на забавата –
заплащането на обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД. Казаното означава, че
заявената за присъждане на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума в размер от 5 235 184,69 лв. е вземане имащо за носител
ищеца и за адресат ответника, като същото е установено по своето основание и
размер, в.т.ч. неговото изпълнение е изискуемо.
При това положение следва да се пристъпи към разглеждане на наведеното в
условията на евентуалност възражение от ответната страна – възложител за
погасяването на възникналото и конкретизирано по-горе по своя размер парично
вземане, поради погасяването му с изтичането на уредената в чл. 111, буква „в“ ЗЗД кратка тригодишна давност, защото се касае до периодични плащания, чиято
изискуемост настъпва всеки месец, за което са направени и тълкувателни разяснения, чрез постановеното ТР №
3/18.05.2012 г. на ОСГТК - ВКС, имащо задължителен характер за съдилищата.
Както е изяснено в тълкувателното решение понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, буква "в" се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. За да е налице периодичност на плащанията следва да
са уговорени минимум три задължения и поне два периода, които определят
падежите им. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 93
от 24.06.2015 г. по т. д. № 65/2014 г. на Върховен касационен съд, 1-во ТО и др.
приложението на разпоредбата на чл. 111, б. "в" по отношение на
вземане за възнаграждение по договор, за който се прилагат правилата на
изработката, от значение са уговорките между страните относно правопорождащия
факт на вземането, повтарящия се характер на задължението и определените
падежи. Ако с договора се уговаря предоставянето на услуги, изразяващи се
извършване на работа чрез престации, изпълнявани многократно в срока на
действието му, и възнаграждението е дължимо на определени в договора интервали,
вземането за възнаграждение е периодично плащане и се погасява с изтичането на
тригодишна давност. В случая се касае до вземания произтичащи от договор за
услуга подвид на договора за изработка отличаващ се с трайно периодично
изпълнение - в уговорената от страните периодичност изпълнителят трябва да
извършва посочените действия ежемесечно и да отчита изпълненото им пред
възложителя също ежемесечно, като тези задължения на изпълнителя обуславят
периодичния характер на задължението на възложителя да плаща възнаграждението
за отчетената и приета работа, което задължение също е с повтарящо се
изпълнение. Касае се за изпълнение на множество периодично повтарящи се
престации за предаване на пари, чиято изискуемост, забава и давност настъпват
поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, обединени от един и
същи правопораждащ факт - договора, като приемането от възложителя на работата
не съставлява самостоятелен правопораждащ факт извън сключения договор, както неправилно
се позовава ищеца при коментара му на въведеното от ответника възражение. В
идентична насока е разсъждавал съда и при постановяването на Решение № 113 от
23.06.2016 г. по т. д. № 1922/2015 г., ТК., ІІ Т.О. на ВКС, което има
характеристиката на такова по чл. 290 ГПК. В този контекст вземането за
възнаграждение относно периодично предоставените услуги, като вземане за
периодични плащания по см. на чл.111 б. ”в” ЗЗД, се погасява с изтичане на
специалната 3-годишна давност. Вземането за всяка престация става изискуемо в
съответствие с уговорения в чл. 3 ал. 2 от Договора начин на плащане, като
падежите настъпват на 10-то число на месеца следващ този, за които се дължат. Следователно
давността по отношение на възникналите вземания от кръга на предявените с
исковата претенция е започнала да тече, както следва : за възнаграждението
дължимо за м.03.2015 г., считано от 11.04.2015 г.; за възнаграждението дължимо за м.04.2015 г., считано
от 11.05.2015 г.; за възнаграждението дължимо за м.05.2015 г., считано от 11.06.2015
г.; за възнаграждението дължимо за м.06.2015 г., считано от 11.07.2015 г.; за възнаграждението
дължимо за м.07.2015 г., считано от 11.08.2015 г.; за възнаграждението дължимо
за м.08.2015 г., считано от 11.09.2015 г.; за възнаграждението дължимо за м.09.2015
г., считано от 11.10.2015 г.; за възнаграждението дължимо за м.10.2015 г.,
считано от 11.11.2015 г.; за възнаграждението дължимо за м.11.2015 г., считано
от 11.12.2015 г.; за възнаграждението дължимо за м.12.2015 г., считано от
11.01.2016 г.; и за възнаграждението дължимо за м.01.2016 г., считано от
11.02.2016 г., съответно по отношение на най-късно възникналото от изброените
периодични вземания тя е изтекла на 11.02.2019 г. Не са налице основания, които
да водят до прекъсване или спиране на давността, като в тази насока трябва да
се подчертае, че извършените частични плащания и възстановяването на внесените
гаранции за изпълнение от възложителя на изпълнителя не могат да се разглеждат,
като действия свързани с признаване на непогасения и обсъждан в настоящото производство
дълг. Такава функция не може да бъде придадена и на потвърждението за
задължения изпратено от ответника – БАБХ до лицето извършващо одит на
финансовия отчет на възложителя, тъй като в същия няма посочване на юридическия
факт, от които тези задължения произтичат, не е адресирано до кредитора, но
дори да се приеме, че това писмо води до прекъсване на давността, то този ефект
би бил настъпил, считано от 17.01.2017 г., като от деня следващ това
прекъсване, тоест 18.01.2017 г. започва да тече нов 3-годишен срок по чл. 111,
буква „в“ ЗЗД, като същия изтича на 18.01.2020 г., което предхожда момента на
подаване на ИМ в съда – 27.01.2020 г. Що се касае до ефекта заложен в клаузата
на чл. 3, ал. 2, т. 8 от договора съставляващ източник на заявените за
присъждане вземания, вече се посочи в изложението на настоящия акт, че същия не
рефлектира върху уговорения между страните падеж за плащане на уговореното
възнаграждение, а регулира избягването на санкцията за заплащане на обезщетение
за забава от възложителя.
Предвид изложеното предявеният за разглеждане от дружеството-ищец осъдителен
иск за реално изпълнение търсено от ответника следва да бъде отхвърлен, поради
погасяването на заявените с него вземания по давност – чл. 111, буква „в“ ЗЗД.
Относно отговорността
за разноските, които страните са генерирали за участието си в настоящото дело
сезирания съд, приема следното:
С оглед крайния изход на разглеждания спор право на разноски се поражда
единствено в полза на ответната страна, тъй като решението е изцяло
благоприятно за нея. От процесуалния представител на БАБХ своевременно в
съдебно заседание състояло се на 02.10.2020 г. е формулирано искане за
присъждане на направените в производството разноски, като същите се състоят в
заплатените разходи от БАБХ за възнаграждения на вещи лица по допуснати ССч.Е и
САТЕ, в размер съответно от 700,00 лв. и 500,00 лв., както и от заплатен
адвокатски хонорар в полза на адвокат С.Г., осъществила процесуалната защита на
ответника пред настоящата инстанция, чиито размер според приложените
доказателства възлиза на сумата от 76 658,22 лв. с вкл. ДДС, или общо
сумата в размер от 77 858,22 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК репарирането на тези разноски трябва да се възложи
в тежест на ищеца. Последният на свои ред с оглед негативния изход на спора за
него, трябва да понесе за своя сметка направените от него разноски в
производството.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Б.**“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, срещу Б. А.ПО Б.НА Х., с ЕИК ********, с адрес – гр.
София, бул. „********иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 5 235 184,69 лв. – остатък от полагащо се
договорно възнаграждение за насрещно извършена работа, породено във връзка със
сключен и изпълнен договор № 25/24.05.2015 г., въз основа на който са издадени
21 броя фактури в периода от 10.03.2015 г. до 25.01.2016 г. /надлежно описани в
ИМ/, ведно със законната лихва, която се дължи момента на завеждане на ИМ в
съда до окончателното плащане на главния дълг.
ОСЪЖДА „Б.**“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати в полза на Б. А.ПО Б.НА Х., с ЕИК ********, с адрес
– гр. София, бул. „********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 77
858,22 лв., съставляваща направени разноски по делото пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: