Решение по дело №134/2019 на Районен съд - Елена

Номер на акта: 10
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 12 октомври 2020 г.)
Съдия: Искра Стоянова Вараджакова
Дело: 20194130100134
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 4

 

гр. Елена, 14.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Еленският районен съд в публичното заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                               Председател: Искра Вараджакова

при секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 134 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от С.Б.С. ***, чрез адв. В.Д., против „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД гр. София, представлявано от К.Ч., Б.В., Е.Б.и Б.П.. В същата се твърди, че на 18.03.2019 г. ищецът управлявал в гр. Велико Търново собственото си МПС, а именно лек автомобил „Ауди А6 Авант” с ****. При навлизане в улица „Стефан Стамболов” същият решил да паркира, като забелязал налично място, намалил скоростта на движение на автомобила и се подготвил да завие на ляво. Непосредствено преди завиването на МПС ищецът усетил силен удар в задната лява част на автомобила, който бил осъществен от МПС, управлявано от непознато за него лице. Щетите по собствения му автомобил били сериозни. Имало счупени, изкривени и одраскани елементи в задната му част. Другият водач се признал за виновен и двамата решили да уведомят органите на „Пътна полиция“ – Велико Търново. Пристигнали полицейски служители, които след оглед на щетите и преценка на фактическата обстановка предложили да бъде съставен двустранен протокол. Такъв бил съставен. Виновният водач имал валидна задължителна застраховка „Гражданска застраховка”, сключена при ответника „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД и инкорпорирана в полица № ВG/06/118001408296. Валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП - 18.03.2019 г. имал и ищецът. Същата била сключена в „Застрахователна компания Лев Инс“ АД и инкорпорирана в полица Серия G0 № 69235620. Последната била валидна от 19.12.2018 г. до 19.12.2019 г. (прекратена на 05.04.2019 г.). След като се снабдил с двустранния протокол за осъщественото ПТП, ищецът предприел действия по уведомяване на ответника за причинените щети. Още същия ден последният посетил офис на ответника в гр. Велико Търново, където бил приет от неговия служителя Е.М., който образувал преписка с № ***. Ищецът предоставил необходимите документи и застрахователният експерт съставил опис на увредените детайли по лек автомобил „Ауди А6 Авант” с ****, като увредените детайли били, както следва: облицовка задна броня три части, частичен ремонт (средна деформация) и подлежащо боядисване на детайла с основен цвят боя, панел на заден ляв калник (за подмяна) и последващо боядисване на детайла с основен цвят боя, конзола (за подмяна). Уточнено било, че предстои следващ оглед на щетите, тъй като имало увредени детайли, които следвало да се установят допълнително. Повторен оглед бил извършен отново от застрахователния експерт Е.М. в автосервиз и били посочени увредените детайли, както следва: облицовка на задна броня (за подмяна) и подлежащо боядисване на детайла с основен цвят боя, панел на заден ляв калник (за подмяна) и подлежащо боядисване на детайла с основен цвят боя, конзола (за подмяна), водач на задна броня – ляв (за подмяна), държач – среден (за подмяна), основа на заден ляв калник (средна деформация) и подлежащо боядисване на детайла с основен цвят боя, под багажник (средна деформация) и подлежащо боядисване на детайла с основен цвят боя. Тъй като ищецът ползвал автомобила непрекъснато, същият предприел действия по подмяна, ремонт и боядисване на горепосочените детайли в автосервиз, находящ се в гр. Елена, собственост на „С.К.**” ЕООД. За осъществената услуга била издадена фактура № **********/02.05.2019 г. на стойност 4500.00 лв. с ДДС, като бил издаден и фискален бон за посочената сума. Няколко дни след това ищецът получил писмо с изх. № 13-1632/10.04.2019 г. от ответника, с което го уведомявал, че застрахователната компания не дължи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като механизмът на полученото увреждане не било вследствие на декларираното събитие. Ищецът счита, че ответникът неправилно е анализирал събраните доказателства по образуваната застрахователна преписка, а отказът му да изплати застрахователно обезщетение е немотивирано и нелогично. С оглед на това предявява настоящия иск и счита, че за него е налице правен интерес.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 4500.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.03.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски по делото.           

С допълнителна молба ищецът е уточнил първоначалната такава с оглед дадените указания от страна съда, като детайлно е посочил нанесените щети по автомобила, като е уточнил и стойността на всяка една част, както следва:

1. По отношение на задна броня: След направената констатация от страна на ответника за нужна цялостна подмяна на детайла, същата била демонтирана от служители на „С.К.**” ЕООД, подменена с нова такава на стойност 1550.00 лв. без ДДС (1860.00 лв. с ДДС), след което същата била боядисана в основен цвят боя за 5.5 часа, оценени за 71.50 лв. без ДДС (85.80 лв. с ДДС). Последвал монтаж на новата броня, като общо за демонтаж и монтаж на посочения детайл били нужни 1.4 часа, оценени за 18.20 лв. без ДДС (21.84 лв. с ДДС).

2. По отношение на заден ляв панел: След направената констатация от страна на ответника за нужна цялостна подмяна на детайла, същият бил демонтиран от служители на „С.К.**” ЕООД, подменен с нов такъв детайл на стойност 820.00лв. без ДДС (984.00 лв. с ДДС), след което същият бил боядисан в основен цвят боя за 5.5 часа, оценени на 71.50лв. без ДДС (85.80 лв. с ДДС). По отношение на този детайл била осъществена и автотенекеджийска услуга за 25.5 часа, оценени на 331.50 лв. без ДДС (397.80 лв. с ДДС). Последвал монтаж на заден ляв панел, като общо за демонтаж и монтаж на посочения детайл били нужни 3.5 часа, оценени на 45.50 лв. без ДДС (54.60 лв. с ДДС).

3. По отношение на задна лява конзола: След направената констатация от страна на ответника за нужна цялостна подмяна на детайла, същият бил демонтиран от служители на „С.К.**” ЕООД, подменен с нов такъв детайл на стойност 265.00 лв. без ДДС (318.00 лв. с ДДС), след което същият бил боядисан в основен цвят боя за 2.7 часа, оценени на 35.10 лв. без ДДС (42.12 лв. с ДДС). Последвал монтаж на задна лява конзола, като общо за демонтаж и монтаж на посочения детайл били нужни 1.5 часа, оценени на 19.50 лв. без ДДС (23.40 лв. с ДДС).

4. По отношение на водач на задна броня – ляв: След направената констатация от страна на ответника за нужна цялостна подмяна на детайла, същият бил демонтиран от служители на „С.К.**” ЕООД, подменен с нов такъв детайл на стойност 50.00 лв. без ДДС (60.00 лв. с ДДС). Последвал монтаж на водач на задна броня – ляв, като общо за демонтаж и монтаж на посочения детайл били нужни - 0.50 часа, оценени на 6.50 лв. без ДДС (7.80 лв. с ДДС).  

 5. По отношение на държач задна броня – среден: След направената констатация от страна на ответника за нужна цялостна подмяна на детайла, същият бил демонтиран от служители на „С.К.**” ЕООД, подменен с нов такъв детайл на стойност 40.00 лв. без ДДС (48.00 лв. с ДДС). Последвал монтаж на водач на задна броня – ляв, като общо за демонтаж и монтаж на посочения детайл били нужни 0.50 часа, оценени на 6.50лв. без ДДС (7.80 лв. с ДДС).

6. По отношение на под на багажник: След направената констатация от страна на ответника за средна деформация на детайла, същият бил демонтиран от служители на „С.К.**” ЕООД, след което била осъществена автотенекеджийска услуга за 3.7 часа, оценени на 48.10 лв. без ДДС (57.72 лв. с ДДС). Последвало боядисване на детайла за 1.8 часа, оценени на 23.40 лв. без ДДС (28.08 лв. с ДДС) и монтаж на същия, като за демонтаж и монтаж на детайла били нужни общо 1.2 часа, оценени на 15.60 лв. без ДДС (18.72 лв. с ДДС).

7. По отношение на основа заден ляв калник: След направената констатация от страна на ответника за средна деформация на детайла, същият бил демонтиран от служители на „С.К.**” ЕООД, след което била осъществена автотенекеджийска услуга за 3.7 часа, оценени на 48.10 лв. без ДДС (57.72 лв. с ДДС). Последвало боядисване на детайла за 2.4 часа, оценени на 31.20 лв. без ДДС (37.44 лв. с ДДС) и монтаж на същия, като за демонтаж и монтаж на детайла били нужни общо 1.5 часа, оценени на 19.50 лв. без ДДС (23.40 лв. с ДДС).

Общо за резервни части сумата била в размер на 2725.00 лв. без ДДС (3270.00 лв. с ДДС), а за демонтаж, монтаж, автотенекеджийски и бояджийски услуги и материали сумата била в размер на 1025.00 лв. без ДДС (1230.60 лв. с ДДС). По тази причина издадената фактура № **********/02.05.2019 г. била на стойност 4500.00 лв. с ДДС.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД гр. София, представлявано от К.Х.Ч.и Б.А.В., чрез адв. П.А., в която на първо място се прави възражение по редовността на исковата молба, на което съдът е отговорил в определението за насрочване на настоящото дело. На второ място се коментира допустимостта и основателността на предявените искове. Същите се оспорват изцяло по основание и размер, като се моли съда да ги отхвърли, като неоснователни. Претендират се направените разноски по делото. При условията на евентуалност, ако се приеме, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се поддържа становището, че предявените искове са частично основателни, като се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Ответникът признава факта, че на 10.05.2018 г. е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с лицето Д.Д.А.за лек автомобил марка „Волво”, модел „ХС 70” с рег. ***, за което била издадена застрахователна полица със срок на действие на застраховката от 11.05.2018 г. до 10.05.2019 г., поради което счита, че следва да се приеме за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между него и Д.Д.А.е възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Не се спори и факта, че на 18.03.2019 г. е депозирано уведомление за щета от ищеца, с което последният го уведомил, че на 18.03.2019 г. на ул. „Стефан Попстоянов” в гр. Велико Търново е реализирано ПТП с негово участие, като водач на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6” с ****, и П.Х., като водач на лек автомобил марка „Волво“, модел „ХС 70“, с рег. ***, при което били нанесени имуществени вреди на лекия автомобил на ищеца. Последният представил двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от двамата водачи. Не се спори и факта, че по повод на подаденото уведомление за щета била образувана застрахователна преписка (щета) № ***, по която отказали заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като механизмът на получените увреждания по автомобила на ищеца не били вследствие на декларираното застрахователно събитие. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че всички получени увреждания по лекия му автомобил са в причинна връзка с реализираното ПТП, като счита, че част от уврежданията не съответстват на описания в двустранния констативен протокол механизъм на ПТП. Ответникът счита, че предявените искове са неоснователни по следните съображения: На първо място уврежданията по лекия автомобил на ищеца не съответстват на описания в двустранния констативен протокол механизъм на ПТП, поради което не са в причинна връзка с произшествието. На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 от Кодекса за застраховането по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на МПС на законно основание. Освен това не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от горепосочените лица. В конкретния случай собственик на лек автомобил „Волво” с рег. *** е Д.Д.А., която притежава качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от Кодекса за застраховането. Участник в процесното ПТП обаче не е Д.А., а лицето П.Х., за когото няма данни дали е ползвал автомобила на законно основание, за да се приеме, че същият е застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ. По тази причина не може да се приеме, че същият е застраховано лице по смисъла на Кодекса за застраховането и предявеният иск е неоснователен, тъй като се претендират вреди за деликт, извършен от лице, чиято отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е покрита от него. На трето място ответникът счита, че не дължи претендираната сума за обезщетяване на имуществени вреди, тъй като не е доказана по несъмнен и безспорен начин вината на другия участник в ПТП – П.Х.. Ответникът оспорва съдържанието на двустранния констативен протокол за ПТП в частта, в която е посочено, че П.Х. е виновен за реализиране на процесното ПТП. На последно място счита, че размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди е прекалено завишен спрямо уврежданията на автомобила на ищеца. Същият прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, като моли съда на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД да намали размера на определеното застрахователно обезщетение. Счита, че последният с поведението си като водач на МПС е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като е нарушил задължението си по чл. 36, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока – от лента, предназначена за завиване наляво. От скицата на пътната обстановка в друстранния констативен протокол е видно, че ищецът е предприел завиване наляво от дясната пътна лента, в момент, в който е бил изпреварван от другия участник в лявата пътна лента по посока на движението. Относно акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът счита, че при отхвърляне на главния иск като неоснователен, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за лихви. Освен това намира, че не се дължи законна лихва от датата на увреждането. Имайки предвид срока по чл. 497, ал. 1 от Кодекса за застраховането, твърди, че падежът за плащане на обезщетение е настъпил на 09.04.2019 г., явяващ се първият работен ден след изтичането на 15 работни дни, считано от деня, следващ образуването на щетата – 19.03.2019 г.

В съдебно заседание ищецът С.Б.С. *** се представлява от адв. В.  Д., който поддържа предявения иск. Последният уточнява претенцията относно лихвата за забава, като счита, че същата се дължи, считано от 9.04.2019 г.

В съдебно заседание ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД гр. София се представлява от адв. П.А., който поддържа депозирания отговор на исковата молба и оспорва предявения иск.   

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената справка в Търговския регистър с дата 14.05.2019 г., ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД гр. София е вписан в Търговския регистър и се представлява от К.Х.Ч., Б.А.В., Е. Й. Б. и Б.Х.П..

От свидетелство за регистрация № ********* се установява, че ищецът С.Б.С. е собственик на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант” с ****. Видно от приложената справка с дата 13.05.2019 г., съгласно която е извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, последният има активна застраховка „Гражданска отговорност“ към 18.03.2019 г., а именно: начална дата на покритие – 19.12.2018 г. и крайна дата на покритие – 19.12.2019 г. Същата е прекратена на 5.04.2019 г. По делото е приложена Застрахователна полица № BG/22/118003526392/19.12.2018 г. „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Видно от Двустранен констативен протокол за ПТП от 18.03.2019 г., съставен в гр. Велико Търново, на 18.03.2019 г. е настъпило ПТП между собствения на ищеца лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант” с **** и лек автомобил марка „Волво“, модел „ХС 70“, с рег. ***, управляван от П. Й. Х.. Вторият ударил първия в задната част при движение в една посока и в същата лента. МПС на ищеца било засегнато в задна броня и ляв панел, а това на другия водач П. Й. Х. в преден десен фар, преден десен калник, капак и броня. Виновен за инцидента водач бил последния, като МПС имало застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД гр. София. По делото е представена Комбинирана застрахователна полица № BG/06/118001408296 „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От писмо с рег. № 127500-21745/11.11.2019 г. на ОД на МВР гр. Велико Търново се установява, че в дежурната част на ОД на МВР гр. Велико Търново на 18.03.2019 г. в 14.50 часа бил получен сигнал за настъпило ПТП в гр. Велико Търново на ул. „Стефан Стамболов“ с участие на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант” с **** и лек автомобил марка „Волво“, модел „ХС 70“, с рег. ***. ПТП било посетено от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Велико Търново, но същите не съставили документи, тъй като бил попълнен двустранен констативен протокол.

Ищецът депозирал до ответника на 18.03.2019 г. Уведомление за щета № *** по полица № BG/06/118001408296 и представил описаните документи в Документи по претенция № ***/18.03.2019 г. Бил изготвен опис-заключение по щета № ***/18.03.2019 г., съгласно който били посочени увредените детайли, както следва: облицовка з. броня 3 ч. ч. ремонт, панел з. л. калник 5 вр., конзола з. бр. – л. На 19.03.2019 г. бил извършен повторен оглед на МПС на ищеца и изготвен нов опис-заключение по щета № ***/18.03.2019 г., съгласно който били посочени увредените детайли, както следва: облицовка з. броня, панел з. л. калник 5 вр., конзола з. бр. – л., водач зад. броня ляв, държач среден, основа з. л. калник, под багажник.

С писмо с изх. № 13-1632/10.04.2019 г. ответникът уведомил ищеца, че не му дължи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/06/118001408296, тъй като механизмът на полученото увреждане не било вследствие на декларираното събитие и по тази причина претенциите му са неоснователни.

Видно от фактура № **********/2.05.2019 г. и приложения към нея фискален бон от 2.05.2019 г., ищецът извършил ремонт на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант” с **** на стойност 4500.00 лв. По делото е представена детайлна справка за ремонт на МПС - лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант” с ****, съгласно която стойността на детайлите (задна броня, заден ляв панел, задна лява конзола, водач задна броня ляв, държач задна броня среден) е в размер на 2725.00 лв., автотенекеджийска услуга – 427.70 лв., бояджийска услуга – 265.20 лв., боя – 201.30 лв. и др. – 131.30 лв. Общо стойността е в размер на 4500.00 лв.

По делото е разпитан в качеството на свидетел П. Й. Х.. Същият твърди в показанията си, че ПТП станало на посочената в двустранния констативен протокол дата след обяд около 14.30 часа в гр. Велико Търново на ул. „Стефан Стамболов“. Свидетелят се движел с лек автомобил марка „Волво“, модел „ХС 70“, с рег. *** по ул. „Христо Караминков“ и завил по ул. „Стефан Стамболов“. Ищецът се движел пред него с лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант” с ****. Същият решил да завие наляво, за да ползва синята зона за паркиране. Свидетелят се разсеял, не спрял управлявания от него автомобил и ударил този на ищеца в задната част. Последният се обадил на телефон 112. Служителите на МВР им обяснили, след като отишли на място, че виновен за ПТП е свидетелят Х. и им предложили да съставят помежду си двустранен констативен протокол за ПТП. Ищецът и свидетелят съставили такъв, в който вписали, че виновен за пътния инцидент е вторият от тях.

По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Н.Й.А. по назначената съдебно-автотехническа експертиза. Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че на 18.03.2019 г. около 14.45 часа лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант” с ****, управляван от ищеца се движил по платното за движение по ул. „Стефан Стамболов“ в гр. Велико Търново пред лек автомобил марка „Волво“, модел „ХС 70“, с рег. ***, управляван от свидетеля П.Х.. Първият от тях намалил скоростта си на движение с цел завиване наляво, за да паркира. Вторият обаче не успял да спре на достатъчно разстояние преди достигане на движещия се пред него автомобил. В резултат на това последвал удар между двете МПС. За лек автомобил марка „Волво“, модел „ХС 70“, с рег. *** ударът бил челен, а за лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант” с **** бил заден. За последния последвали вреди, изразяващи се в деформирана задна броня и заден ляв панел. Освен това настъпили повреди и на лявата конзола на задната броня, на левия водач на задната броня, на среден държач на задна броня, пода на багажника и основа на заден ляв калник. Според вещото лице при така изложената фактическа обстановка е налице причинно следствена връзка между механизма на ПТП и щетите, които са нанесени на МПС на ищеца, като не се установяват повреди, които да не са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като е възможно щетите по увредения автомобил да са възникнали по начина, описан в двустранния констативен протокол за ПТП и същите да са в причинна връзка с реализираното ПТП. Вещото лице е посочило, че пазарната стойност за възстановяване на щетите, за да бъде приведен автомобилът отново в състоянието, в което се е намирал преди ПТП, като се отчита овехтяването, е в размер на 2055.80 лв. без ДДС и 2466.96 лв. с ДДС. Стойността за възстановяване на щетите по лекия автомобил, за да бъде приведен отново в състоянието, в което се е намирал преди ПТП, без да се отчита овехтяването, е 3418.30 лв. без ДДС и 4101.96 лв. с ДДС. Средната пазарна цена на необходимите за ремонта нови части (заден ляв панел, задна броня, конзола з. бр. лява, водач з. бр. ляв, държач з. бр. среден, под багажник, основа з. л. калник) е в размер на 2725.00 лв. без ДДС. Стойността на работата по ремонта съгласно пазарно приложимия нормочас за труд е 693.30 лв. без ДДС.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на настоящото производство е пряк иск срещу застраховател с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането с претенция за обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.

Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 във връзка с чл. 412 от Кодекса за застраховането, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 от Кодекса за застраховането е специална предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства, ищецът на 18.03.2019 г. е отправил до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за обезщетяване на имуществени вреди от соченото ПТП. След като е спазено изискването на горецитираната разпоредба от Кодекса за застраховането, исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за имуществени вреди се явява допустима.  

Разгледан по същество предявеният иск за обезщетение е частично основателен, по следните съображения:

Безспорно, от събраните по делото доказателства се установи, че на 18.03.2019 г. е настъпило ПТП в гр. Велико Търново, в резултат на което ищецът е получил увреждания по собствения му лек автомобил. Механизмът на ПТП-то, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства, от показанията на разпитания свидетел, както и от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установиха всички предпоставки на деликтната отговорност на деликвента П. Й. Х., а именно противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вина. Противоправното поведение на последния се изразява в несъобразяване с правилата за движение от негова страна, което довело до ПТП между управлявания от него лек автомобил марка „Волво“, модел „ХС 70“, с рег. *** и лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант” с ****, управляван от ищеца. В резултат на възникналото ПТП били причинени вреди по последния. Противоправното поведение на деликвента и механизма на ПТП се доказват от приложения като доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП и показанията на свидетеля П. Й. Х., както и от заключението, изготвено от вещото лице Н.Й.А. по назначената съдебно-автотехническа експертиза. От същите е видно, че свидетелят П. Й. Х., като водач на лек автомобил марка „Волво“, модел „ХС 70“, с рег. ***, движейки се след управлявания от ищеца лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант” с **** не спрял на достатъчно разстояние преди достигането му и последвал удар между двете МПС. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. В хода на настоящото производство ответникът не ангажира доказателства за обстоятелства, които да изключват или ограничават вината на застрахованото лице за настъпването на ПТП. От това ПТП процесният лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант” с ****, собственост на ищеца, е получил увреждания на следните детайли: заден ляв панел, задна броня, конзола з. бр. лява, водач з. бр. ляв, държач з. бр. среден, под багажник, основа з. л. калник. Настъпилите увреждания се установяват от събраните по делото доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, показанията на свидетеля П. Й. Х. и заключението на вещото лице Н.Й.А. по назначената съдебно-автотехническа експертиза.

Относно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца съдът намира, че същото е неоснователно. Ответникът – застраховател носи доказателствена тежест за установяване на съпричиняването. По делото обаче не бяха представени доказателства, че ищецът е допринесъл за причиняване на вредоностия резултат. Напротив, всички събрани доказателства – писмени, главни и експертиза сочат, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на застрахования при ответника лек автомобил марка „Волво“, модел „ХС 70“, с рег. ***. Това е видно от Двустранен констативен протокол за ПТП от 18.03.2019 г. и писмо с рег. № 127500-21745/11.11.2019 г. на ОД на МВР гр. Велико Търново, както и от показанията на свидетеля П. Й. Х.. Същите сочат, че след настъпване на ПТП служители на полицията са посетили местопроизшествието и са констатирали, че виновен е водачът на застрахования при ответника лек автомобил – свидетелят П.Х. и предложили на двамата водачи да съставят двустранен констативен протокол за ПТП. Такъв бил съставен, в който изрично е упоменато, че виновен е водачът П.Х.. Тези констатации се потвърждават и от заключението, изготвено от вещото лице Н.Й.А. по назначената съдебно-автотехническа експертиза. По делото не се доказаха твърденията на ответника, че ищецът се е позиционирал неправилно на пътното платно, както и че не е подал ляв мигач с оглед извършване маневра завиване наляво. Свидетелят Х. в показанията си твърди, че не обърнал внимание дали ищецът е подал мигач. След ударът последният не работел, но това не означава, че не е бил подаден своевременно съгласно правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното съдът намира, че в настоящия случай не се установи ищецът със своето поведение да е създал предпоставки за настъпване на вредите или да е допринесъл за механизма на увреждането.

На следващо място от представените доказателства се установи наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП от 18.03.2019 г. При това положение и по силата на чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщететяване на вредите, причинени от деликвента. С оглед на изложеното съдът намира, че е неоснователно възражението на ответника, че водачът на лек автомобил марка „Волво“, модел „ХС 70“, с рег. ***, причинил увреждането на МПС на ищеца не е застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ. Застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. В конкретния случай в процеса на делото се изясни, че свидетелят П. Й. Х. е собственик на управлявания от него лек автомобил марка „Волво“, модел „ХС 70“, с рег. ***. Лицето Д.Д.А.е лицето сключило застрахователния договор. Но дори същият да не беше собственик на МПС, по реда на чл. 290 от ГПК е формирана задължителна за съдилищата съдебна практика, съгласно която водачът се ползва от застрахователна закрила, без да има нужда да бъде собственик или ползвател на автомобила. За упълномощаването му не се изисква писмена форма за действителност и то може да бъде извършено както пряко, така и чрез конклудентни действия, изразяващи се в предоставяне на фактическата власт на талон, ключове и съответния автомобил. В конкретния случай свидетелят П.Х. е вписан в Комбинирана застрахователна полица № BG/06/118001408296 „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в графата „обичаен водач“.

Съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. По смисъла на чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от Кодекса за застраховането за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана в Решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о.; Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на Кодекса за застраховането (отм.), но приложими и в настоящия случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество, като увредената вещ.

Видно от заключението на вещото лице Н.Й.А. по назначената съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, поради обстоятелството, че отговаря пълно и професионално на поставените въпроси, стойността за възстановяване на щетите, получени по процесния лек автомобил, с нови материали от същия вид и качество, в това число с всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка, е в размер на 3418.30 лв. без ДДС, т. е. закупуване на нови части – 2725.00 лв. без ДДС и труд – 693.30 лв. без ДДС, а 4101.96 лв. с ДДС. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 4101.96 лв., както и законната лихва върху посочената сума, считано от 9.04.2019 г. до окончателното й изплащане. Предявеният иск за разликата от 4101.96 лв. до 4500.00 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 929.78 лв. Същият следва да заплати на ответника направените разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 70.32 лв.  

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К.Х.Ч., Б.А.В., Е. Й. Б. и Б.Х.П., да заплати на С.Б.С. с ЕГН ********** *** сумата 4101.96 лв. (четири хиляди сто и един лв. 96 ст.), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на детайли на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6 Авант” с ****, а именно: заден ляв панел, задна броня, конзола з. бр. лява, водач з. бр. ляв, държач з. бр. среден, под багажник, основа з. л. калник, причинени в резултат на ПТП на 18.03.2019 г., реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Волво“, модел „ХС 70“, с рег. ***, застрахован при ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата 4101.96 лв., считано от 9.04.2019 г., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 4101.96 лв. (четири хиляди сто и един лв. 96 ст.) до 4500.00 лв. (четири хиляди и петстотин лв. 00 ст.), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К.Х.Ч., Б.А.В., Е. Й. Б. и Б.Х.П., да заплати на С.Б.С. с ЕГН ********** *** направените разноски по делото в размер на 929.78 лв. (деветстотин двадесет и девет лв. 78 ст.).

ОСЪЖДА С.Б.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1463, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К.Х.Ч., Б.А.В., Е. Й. Б. и Б.Х.П., направените разноски по делото в размер на 70.32 лв. (седемдесет лв. 32 ст.).

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: