№ 457
гр. Враца, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20241400500438 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 4449/06.06.2024г., подадена от Т. Б. И., ЕГН: ********** и И. Б. И., ЕГН:
**********, чрез адв. М. Г. от АК Враца, против решение № 195/05.04.2024 г.
постановено по гр.д. № 966 от 2023 г. по описа на Районен съд - Враца, в
неговата цялост, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от
тях против Г. Х. Г., ЕГН: **********, главен иск с правно основание чл. 26, ал.
2, предл. 2 ЗЗД за обявяване нищожност на договор за продажба на наследство
от *** с нотариално удостоверяване на подписите на страните рег. № 3356 на
нотариус В. В., с район на действие Районен съд - Враца и рег. № *** на НК,
вписан в Служба по вписванията - Враца с дв. вх. рег. № 4089/***, сключен
между Н. Т. С., като продавач, и Г. Х. Г., като купувач, поради липса на
съгласие от Н. Т. С. за сключването му, и евентуални искове, както следва: иск
с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД за обявяване нищожност на
същия договор за продажба на наследство, поради нищожност на
нотариалното удостоверяване и липса на предвидената от закона форма за
сключването му; иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД за унищожаване като
1
сключен при невъзможност на продавача Н. Т. С. да разбира и ръководи
действията си на същия договор за продажба на наследство; иск с правно
основание чл. 27, предл. 5, във вр. с чл. 30 ЗЗД за унищожаване като сключен
при заплашване на продавача Н. Т. С. на същия договор за продажба на
наследство, и са осъдени да заплатят на Г. Х. Г., всяка една от тях по 765,00 лв.
разноски по делото.
Жалбоподателките твърдят, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните
правила и материалният закон, както и необосновано. Поддържат, че с
описаната в исковата молба фактическа обстановка и тази в отговора на
исковата молба, както и други събрани доказателства в производството,
поставят под съмнение приетите правни изводи на съда, че не е налице липса
на съгласие по сключеният договор за продажба на наследство, направен въз
основа на показанията на нотариуса Василев и на заключението на съдебно-
психиатричната експертиза, като не са обсъдени общоизвестни факти и
житейски обстоятелства. Посочват, че никой от свидетелите не сочи, че Н. С. е
била в тежко здравословно състояние или в безсилие или недъгавост, като не е
могла да се грижи за себе си и да е имала нужда от издръжка; не се твърди, че
същата е била неграмотна, като не е могла да полага подпис, както и да чете и
пише, съответно, не се твърди, че е била с недъг на ръцете и не е могла да ги
движи. В тази връзка считат, че не са обсъдени представените от тях писмени
доказателства - извлечение от ведомост за рента и договор за доброволна
делба, от които безусловно е видно, че Н. С. е била грамотна и не е страдала в
никой от етап от живота си от недъгавост. Като съществено процесуално
нарушение сочат, че съдът неправилно е приел, че показанията на свидетелите
и писмените доказателства нямат значение за спора относно физическото и
психическо състояние на Н. С. преди подписване на процесният договор, като
същите показания не са съпоставени едни с други, включително и с приетото
заключение на вещо лице. Поради това изтъкват, че не отговаря на
фактическото и правно положение, че от съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства се установява, че Н. С. е имала намерение и е изразила
воля да извърши разпореждането с наследството си, в полза на ответника,
като е заявила пред нотариуса, че не може да изпише трите си имена, поради
което е положен отпечатък от десния й палец върху договора. Твърдят, че не е
налице нито едно действие, което да се приеме, че се подчинява на правилата
на чл.589, ал.2 вр. с чл.578, ал.4 и 5, чл.579, ал.2 от ГПК – относно личното
явяване на страните в канцеларията на нотариуса, потвърждаване от тях, че са
разбрали съдържанието на документа, върху който се полагат техните подписи
и съответно полагането на такива върху документа, което да се удостовери от
нотариуса и относно невъзможността на някоя от страните да подпише
документа поради неграмотност или недъгавост. Поддържат, че от дадените
пред съда обяснения на нотариуса относно въпросите, които е задал на Н. С.,
за да положи същата отпечатък от палеца си върху процесния договор, не
2
може да се удостовери, че същата е изразила съгласие за сключване на договор
за продажба на наследство. В този смисъл, с оглед и здравословното
състояние на С., както и немощта й, следва да се приеме, че полагането на
отпечатъка от нейна страна не е с воля за обвързване с последиците от
договора. При съзнавата липса на съгласие следва да се приеме, че с
поставянето на отпечатъка от палеца, ако се разграничи от показанията на
нотариуса, е могло да бъде поставен при липса на волево действие, отчитайки
фактическата обстановка, при която е положен отпечатък от палеца на Н. С.,
както и последвалата смърт поради тежкото й здравословно състояние в деня
на сключване на договора. Посочват, че съдът е приел също така неправилно,
че липсват данни върху формиране на волята на Н. С. да е било упражнено
насилие от когото и да било, както и такова да е било използвано за поставяне
на отпечатъка от палеца й върху процесния договор или пък същият да е бил
поставен при липса на волево действие от нейна страна в безсъзнателно
състояние. Считат, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е
зачел, че нотариусът в качеството на лице, което удостоверява
действителността и валидността на положената заверка, няма интерес да
твърди отрицателни факти и неизгодни такива и неговите показания следва да
се зачетат на основание чл.172 от ГПК. Също така следва да се приеме, че
показанията на нотариуса попадат в хипотезата на чл.164 от ГПК, тъй като
страна, която е поискала разпита му, се стреми да докаже действителността на
удостовереното в него, което по същият текст следва да бъде извършено само
със съгласието на страните. Изтъкват, че съдът неправилно е възприел и
заключението на вещите лица, като в нарушение на чл.202 от ГПК ги е
съпоставил само към показанията на нотариуса, че не е ценил твърденията на
вещите лица, които са посочили в отговорите си пред съда, че не могат да
бъдат категорични от какво е причинена смъртта на С. при липса на
достатъчно медицински документи, както и при каква ситуация е могла да
бъде поставен отпечатък от палеца й. Твърдят, че не е правилен и изводът на
вещото лице-психиатър, че Н. С. е била адекватна пред нотариуса, след като
няма данни в медицинските документи за неадекватност и нужда от
психиатър. Поддържат, че нотариусът не е посочил кое е наложило в работно
време да се извърши нотариалното действие извън канцеларията му, на
паркинг за леки автомобили - наличие на уважителни причини или незабавно
извършване на нотариално действие. Считат, че е налице нищожно
нотариално удостоверяване, поради нарушение на чл. 579, ал.2 от ГПК във
връзка с чл.576 от ГПК, тъй като в настоящият случай е установено, че не е
налице недъгавост и неграмотност, като поставянето на палец не отговаря на
изискването за валидност на сделката, като същата е нищожна поради липса
на предписаната от закона форма. Изтъкват, че съда е дал неправилна правна
квалификация на исковете по чл.30 и чл.31 от ЗЗД, с оглед заявените искови
претенции в исковата молба и уточнителната молба, което от своя страна е
довело до преценка за неоснователността на исковете и тяхното отхвърляне в
условията на евентуалност. Молят съда да приеме за основателна въззивната
3
жалба и да отмени изцяло решението на РС-Враца като неправилно и
незаконосъобразно, съответно необосновано, и уважи предявените искове и
при условията на евентуалност с произтичащите от това правни последици.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия Г. Х. Г.,
ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. С. Г. от АК - Враца, в който
изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на
обжалваното решение. Счита изложените в жалбата съображения за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение за неоснователни.
Поддържа, че ищците в настоящото производство не са доказали
правопораждащите юридически факти относно твърдените нищожност и
унищожаемост, а искът за унищожаемост по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е погасен по
давност, съобразно чл. 32, ал. 2 от ЗЗД, поради изтекъл 3 годишен срок от
датата на сключване на договора. Посочва, че здравословното и физическото
състояние на прехвърлителката Н. С. е релевантно към момента, когато
договарящите са се съгласили да настъпят правните последици на
съглашението - към 9 ч. сутринта на ***, а не по принцип във времето и не
след постъпването й в болницата до настъпване на смъртта й. Изтъква, че към
момента на изготвяне на експертизата са изминали повече от 10 г. от
сключване на договора, което налага изготвянето й по писмени данни и данни
на свидетели. Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди
първоинстанционния съдебен акт, като правилен и законосъобразен, както и
да му присъди разноски пред въззивна инстанция, представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лв. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от ищците и моли да бъде намалено
до размера, предвиден в Наредба №1/2004 г. на ВАС, ако същото превишава
минималния размер.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е
валидно и допустимо, постановено в съответствие е основанието и петитума
на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от Т. Б. И., ЕГН:
********** и И. Б. И., ЕГН: **********, чрез адв. М. Г. от АК-Враца, с която
против Г. Х. Г., ЕГН: **********, са предявени четири иска за обявяване на
нищожност и съответно за унищожаване на договор за продажба на
наследство от *** с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 3365
на нотариус В. В., с рег. № *** на НК и район на действие - Районен съд -
Враца, вписан в СВ - гр. Враца дв. вх. рег. № 4089/***, сключен между Н. Т. Х.
като продавач и Г. Х. Г. като купувач.
4
В исковата молба и в уточнителната такава с вх. № 6737/02.06.2023 г. се
твърди, че ищците са наследници по закон на Н. Т. С. - б.ж. на гр. Враца,
починала на *** Поддържа се, че до смъртта си наследодателката Н. С.
живеела сама в село ***, община Криводол, че не боледувала и се обгрижвала
сама, че нямала нужда от средства, получавала лична пенсия, както и добавка
като вдовица, рента от земеделски земи, не се нуждаела от грижи и лечение.
Посочва се, че Т. И. идвала при нея през седмица, като й носела хранителни
продукти, както и други необходими вещи. Излагат се съображения, че малко
преди смъртта на Н. С. Т. И. отишла в с. ***, за да я посети и я намерила в
лежащо и безпомощно състояние в къщата на ответника Г. Г., който й заявил,
че са я взели да я гледат по нейно желание, тъй като е била болна. Твърди се,
че след известно време се обадили на Т. И. да я известят, че леля й е починала
в болницата и че като нейна наследница е организирала погребението й.
Поддържа се, че приживе Н. С. не е имала намерение да се разпорежда с
притежаваното от нея имущество, като това си намерение е заявявала лично
на племенниците си – ищците по делото. Сочи се, че с договор за продажба на
наследство, сключен между Н. Т. С. на *** (в деня на смъртта й) и Г. Х. Г. с
нотариална заверка на положените подписи, вписан в Служба по вписванията
на същата дата - дв.вх. 4089 акт № 287 т.6, Н. С. е продала на Г. Г.
наследството си, включващо права и задължения от Ц. П. Б. и от Т. Ц. Б. за
сумата 500,00 лв., като в продаденото наследство се включвали и земеделски
земи, които след смъртта на наследодателката ищците били отдали под аренда
и получавали рентата от тях. Твърди се, че в деня на смъртта си леля им е била
приета по спешност в Център за спешна помощ - гр. Враца и не била в
състояние да изяви воля и намерение да извършва разпоредителни действия с
притежаваното от нея имущество. Изтъква се, че договорът за продажба на
наследство е нищожен поради липса на съгласие, тъй като съгласието на
продавача не е могло да бъде дадено под каквато и да е форма, тъй като в деня
на сключването му - ***, в 10:20 часа продавача по него Н. С. е постъпила в
Спешно отделение на МБАЛ „Хр.Ботев“ - гр.Враца в тежко състояние и е
починала в 14:30 часа; че е възможно съгласието от нея да е изтръгнато
насила, без съзнавана от нея воля и съгласие, с оглед физическото й състояние
на отпадналост и безпомощност; че в това си състояние Н. С. не е могла да
получи продажната цена от 500,00 лв. в деня на сключване на договора и във
вещите след смъртта й не е открита парична сума в посочения размер. Излагат
се съображения, че нищожността на договора по чл. 26, ал. 2 ЗЗД обхваща и
нищожно нотариално удостоверяване по реда на ГПК - основание на чл. 576
ГПК, в нарушение на нормата на чл. 579, ал. 2 вр. с чл. 189, ал. 1 ГПК, тъй
като на мястото, където следва да се положи подпис за „Продавач“, има
положен отпечатък от пръст, като няма обозначение на нотариуса, че е
поставен отпечатък от десния палец на продавача вместо подпис; че приживе
Н. С. не е страдала от недъгавост на ръцете, което да не й позволява да положи
подписа си върху договора, както и същата е била грамотна и е управлявала
своите работи сама. На следващо място се излагат съображения, че Н. С. в
5
деня на сключване на договора е била във физическо и психическо състояние,
което не е позволявало да се яви лично пред нотариуса в канцеларията му за
сключване на договора, че не е налице и посоченото основание по чл. 573, ал.
3 ГПК, тъй като нотариусът не е удостоверил законосъобразно посоченото
нотариално действие, съгласно чл. 589 ГПК, поради което е налице нищожно
нотариално удостоверяване поради нарушаване на разпоредбата на чл. 589, ал.
2 ГПК. Твърди се, че е възможно отпечатъкът на палеца върху договора да не
е поставен от Н. С., като в случай, че евентуално същата е поставила такъв
отпечатък, се навеждат доводи за следните обстоятелства: че отпечатъкът на
десния палец е възможно да е поставен при съзнавана липса на съгласие, като
Н. С. не е имала намерение да бъде обвързана със сключения договор, предвид
безпомощното състояние в което се е намирала, което е причинило смъртта й;
че отпечатъкът на десния палец е възможно да е поставен при несъзнавано
съгласие, тъй като към момента на сключване на сделката Н. С. не е била в
състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ги
ръководи поради тежкото си здравословно състояние, което впоследствие е
причинило смъртта й; че отпечатъкът от десния палец е възможно да е
поставен и чрез насилие - принуда от другата страна по договора или трето
лице да сключи сделката, за да й бъде оказана помощ за оцеляването й, което е
възбудило у нея в този момент основателен страх, като е възможно
отпечатъкът на палеца й да е бил положен при липса на волево действие от
нейна страна - в безсъзнателно състояние, ръката й с отпечатъкът на палеца е
могла да бъде повдигната и положен палец върху договора, от което и да е
лице, за да се изпълнят елементите на подписване на договора за продажба на
наследство. Поддържа се, че Н. С. е подписвала всички документи със
саморъчен подпис, а не с отпечатък от десен палец, тъй като е била грамотна и
не е страдала от недъг на ръцете си, който да не й позволява да полага
саморъчен подпис върху документите.
Иска се от съда да бъдат разгледани в поредност, при условията на
евентуалност отделни искове за нищожност и унищожемост на договора,
както следва: да бъде обявен сключеният договор за нищожен поради липса на
съгласие от страна на продавача Н. С. и нищожно нотариално удостоверяване
на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и чл. 576 ГПК; да бъде обявен
сключеният договор за нищожен поради липса на предписаната от закона
форма и нищожно нотариално удостоверяване на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 3 ЗЗД, чл. 212, ал. 2 ЗЗД и чл. 576 от ГПК; да бъде обявен сключеният
договор за унищожаем, тъй като при сключването му Н. С. не е могла да
разбира и ръководи действията си на основание чл. 31 ЗЗД и нищожно
нотариално удостоверяване на основание чл. 576 ГПК; да бъде обявен
сключеният договор за унищожаем, тъй като при сключването му Н. С. е била
принудена да го сключи поради основателен страх на основание чл. 30 ЗЗД и
нищожно нотариално удостоверяване на основание чл. 576 ГПК. Претендират
се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са подадени два отговора на исковата молба, в
6
които се изразява становище за недопустимост на предявените искове.
Поддържа се, че се иска унищожаване на сделката по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, че
същата е извършена почти 10 години преди предявяване на иска, като ищците
са трети лица, които не са страни в облигационното правоотношение, поради
което същите не са процесуалноправно легитимирани след смъртта на лицето
да искат нейното унищожаване, както и че правото им за това се погасява с
изтичане на 3- годишна давност, която е изтекла на 10.06.2016 г. Предявените
искове се оспорват и като неоснователни. Сочи се, че прехвърлителката
разчитала на постоянна и ежедневна помощ и грижа от ответника, че в
последните месеци от живота си, когато вече не могла да се грижи изобщо за
себе си, ответникът я приютил в дома си, за да може да й осигурява постоянна
грижа, поради което, като благодарност за полаганите към нея грижи, тя
решила да му продаде наследството си, останало от Ц. П. Б. и от Т. Ц. Б. и
когато здравословното й състояние се влошило, на *** на път за болницата
била извършена самата сделка, след което С. починала. Възразява се за
изтекла погасителна давност по чл. 32, ал. 2 ЗЗД. В отговора на исковата
молба са изложени доводи в подкрепа на оспорванията на всеки един от
предявените искове. Иска се от съда да отхвърли предявените искове.
Претендират се и разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е допусната и изслушана комплексна съдебно-психиатрична
експертиза, въз основа на които исковете са приети за допустими, но
неоснователни и са отхвърлени като такива.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство
доказателства въззивният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
От приетия като доказателство по делото договор за продажба на
наследство от *** с нотариално удостоверяване на подписите на страните рег.
№ 3356 на нотариус В. В., с район на действие Районен съд - Враца и рег. №
*** на НК, вписан в Служба по вписванията - Враца с дв. вх. рег. № 4089/***,
се установява, че Н. Т. С. е продала на ответника Г. Х. Г. като съвкупност от
права и задължения наследството си, оставено от Ц. П. Б. и Т. Ц. Б., за сумата
500,00 лв.
От представеното по делото удостоверение за наследници изх. №
16/25.01.2023 г. е видно, че Ц. П. Б. е починал на 01.01.1930 г., като е оставил
за свои наследници по закон: М. Ц. Б. - син и Т. Ц. Б. - син. Последният е
починал на 01.02.1976 г., като е оставил за свои наследници по закон: М. З. Б. -
съпруга, починала на ***, Б. Т. Б. - син, починал на *** г. и Н. Т. С. - дъщеря,
починала на *** Наследници по закон на последната са дъщерите на нейния
брат Б. Т. Б. - ищците Т. Б. И. и И. Б. И..
По делото е приет като доказателство лист за преглед на пациент в
спешно отделение № 316/***, в който е отразено, че Н. Т. С. е постъпила на
*** в 10:20 часа в Спешно отделение при МБАЛ „Христо Ботев“ АД - гр.
7
Враца. Според отразената в листа за преглед анамнеза пациентката от няколко
дни е отпаднала, не се храни и има отоци от много време. Посочено е, че
пациентката е насочена за изследвания и й е предписана терапия с лекарства,
като е отразено и че е починала в 14:30 часа. Последното обстоятелство се
установява и от приетия по делото препис-извлечение от акт за смърт на Н. Т.
С..
От представения реанимационен лист от *** е видно, че лекуващият
лекар при описанието на състоянието на пациента е отразил, че Н. Т. С. е
докарана в спешното отделение в тежко общо състояние, с лека диспнея,
бледа, като трудно е движела крайниците си.
Представени са копия на извършени на Н. Т. С. медицински изследвания
на ***
По делото са приети като доказателства и скици на поземлени имоти в
землището на с. ***, част от наследството на Ц. П. Б., за които е видно от
приложената справка от Агенция по вписванията, че е вписан договор за
аренда на 11.06.2013 г., като е посочено, че собственик на имотите е Т. Б. И., а
арендатор е ЕТ „З. М.“.
Представени са и договор за доброволна делба на поземлени имоти от
24.07.2007 г., сключен между Н. Т. С., И. Б. И. и Т. Б. И., с нотариално
удостоверяване на подписите на страните с рег. 7419/2007 г. на нотариус С. Б.,
с район на действие Районен съд - Враца и рег. № 482 на НК, както и ведомост
за получена рента от ЕТ „З. М.“ за 2012/2013 г., от които е видно, че и двата
документа носят подпис на Н. Т. С..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства.
От разпита на свидетелката К. П. П. – съседка на ищците в кв. ***,
където живее, се установява, че същата не познава ответника, но познавала Н.
С., тъй като и нейната баба била от с. *** и с Т. ходели в селото, за да видят
бабите си. Свидетелката твърди, че отношенията между ищците и Н. С. били
нормални и те нямали проблеми. Т. много често ходела при баба си Н., като
свидетелката няколко пъти ходила с нея и присъствала на техните разговори.
Спомените й били, че Н. била в добро здравословно състояние, като последно
я виждала през 2013 г. Н. не се оплаквала, че има нужда от средства, като
свидетелката не знаела дали някой се е грижил за нея преди смъртта й.
Живеела в нормална селска къща, като свидетелката не е забелязала да се е
нуждаела от някакви грижи. Свидетелката предполага, че Т. се занимавала с
погребението на Н., тъй като тя й се обадила да я попита каква е процедурата
в кметството и какви документи трябва да се извадят. Сочи, че след смъртта на
Н. с Т. са ходили два пъти до гробищата. Не знае И. да е посещавала Н..
Свидетелката посочва, че Т. и И. работели в чужбина, но не е сигурна дали
това е било към 2013 г.
От разпита на свидетелката Й. Г. Л. – също съседка на ищците в кв. ***,
се установява, че е виждала Н. в с. *** и в кв. ***. Сочи, че Т. носела продукти
8
на Н. в с. *** и свидетелката е ходила с нея там два-три пъти, като това било
преди около 10 години. Свидетелката твърди, че след това Н. дошла с Т. в кв.
***, като Т. я гледала там. Н. била с разсъдъка си, когато свидетелката я
виждала. Твърди, че Т. й била любимка и се разбирали. Т. основно полагала
грижи за Н., носела й продукти, лекарства. Н. била в движение, като
свидетелката твърди, че била грамотна, четяла вестник. Нямала проблем с
ръцете си, можела да държи неща. В с. *** Н. живеела в къща, като
свидетелката не знае друг да се е грижел за нея. Свидетелката не е чувала Н.
да казва, че има нужда от средства и трябва да продава земи. Твърди, че си
спомня, че двете с Т. работели в къщата й, когато последната разбрала, че леля
й е починала и заминала за с. ***, но свидетелката не е присъствала на
погребението. Свидетелката посочва, че знае, че Т. години наред била в
Испания, а И. в Гърция, но периодът, през който тя е виждала Н., и двете били
в България.
От разпита на свидетеля К. Ц. М. – също съсед на ищците в кв. *** се
установява, че същият е познавал бегло Н. С.. Свидетелят посочва, че тя била
при Т. в кв. *** известно време. Правело му впечатление, че тя казвала, че не й
е мястото там, че се грижат за нея, но искала да си отиде на село. Според
свидетеля Н. разсъждавала нормално, била адекватна, била подвижна.
Отношенията между Т. и Н. били добри. Т. я карала до болницата на
кардиолог. След като Н. се прибрала, най-вече Т. ходела при нея в с. ***, за да
я види и да й занесе хранителни продукти, като свидетелят знае това, тъй като
тръгвайки натам Т. му се обаждала, защото знаела, че той също има роднини в
с. ***. Свидетелят не е чувал, че Н. иска да продава имоти, нито да има нужда
от парични средства, като му споделяла, че взима рента, която я устройва.
Свидетелят посочва, че Т. му споделила, че тя е погребала Н.. Според
свидетеля И. била дълго време в чужбина, а Т. била за кратко в Испания.
От разпита на свидетеля В. А. В. се установява, че той е нотариусът,
заверил подписите на страните под процесния договор за продажба на
наследство. Свидетелят посочва, че помни случая, тъй като няколко дни след
изповядването на сделката разбрал, че една от страните по нея е починала в
същия ден. Твърди, че купувачът на наследството преди това идвал при него,
за да го попита какво е нужно да се направи за сделката, като му казал, че
продавачът е възрастна жена, няма наследници и има желание да му
прехвърли имотите, които притежава. Нотариусът му обяснил, че е
необходимо да се извадят скици и оценки на всички имоти. Човекът казал, че
ще е по-лесно на място да се отиде и да се направи заверката, но нотариусът
му казал, че ако се прави сделка, тя трябва да е лично при него в кантората или
да се направи пълномощно на място при жената. Вместо да се прехвърлят
имотите с нотариален акт, свидетелят го посъветвал, че може да се направи и
договор за продажба на наследство, за което му трябвало само удостоверение
за наследници. Човекът казал, че ще подготви документите. Впоследствие
купувачът дошъл при нотариуса в кантората и казал, че са се разбрали с
жената да направят договор за продажба на наследство. Подготвили договора
9
с нейните данни, а свидетелят го накарал да доведе жената, но той казал, че е
трудно и не може да я доведе. Казал, че са спрели на паркинга до полицията.
Това било сутринта към 9:00 часа - 10:00 часа. Свидетелят посочва, че когато
става въпрос за такава заверка, подписът може да се вземе и извън кантората,
затова той отишъл до колата. Твърди, че жената била възрастна, немощна и в
обективно тежко състояние, но била адекватна. Свидетелят говорел с нея,
трудно й било да отговаря, когато й задавал въпроси, но му отговаряла, че е
съгласна, говорела бавно, като свидетелят твърди, че разбирала това, което я
питал. Сочи, че при тези договори освен, че трябва да се положи подпис,
трябва и да се изпишат имената на лицето, като нотариусът попитал жената
дали й е възможно да си изпише имената и тя казала, че не може. Взел тампон
и направили отпечатък на палеца й върху договора. Попитал я дали този човек
я гледа, тя казала да, попитал я дали е обещала да му прехвърли всичко това,
което са уговорили, тя също казала да. Жената сложила отпечатък на палеца
си върху договора. Според свидетеля тя можела да движи ръката си, но
трябвало да й се посочи къде да сложи отпечатъка. Тя сама поставила
отпечатъка от палеца върху договора. След това страните казали на свидетеля,
че отиват в болница, защото жената не била добре. В същия ден нотариусът
внесъл договора в Служба по вписванията. Когато дошли да вземат
документите след няколко дни, му казали, че в деня на сделката жената е
починала. Свидетелят уточнява, че в случая ставало въпрос за дължима сума
от 500,00 лева по договора, за която не било необходимо да има писмени
доказателства, като той попитал дали са си уредени отношенията и страните
му потвърдили, че отношенията са уредени.
От разпита на свидетеля Р. Д. Ц. се установява, че същият познава
страните по делото. Познавал и Н., тъй като със сина на ответника
обработвали земя в с. ***, като по същото време Н. живеела при Г. Г., който се
грижел за нея, тъй като тя била трудно подвижна. Свидетелят твърди, че
докато Н. била в дома на Г., не е виждал Т. и И. да идват да я виждат. Т. била в
Испания, а И. в Гърция. Свидетелят чувал Н. да казва, че те двете не се грижат
за нея. Н. питала свидетеля за Т. и И. - къде са и какво правят, тъй като той
също живеел като тях в кв. ***.
От разпита на свидетелката Е. Г. К. се установява, че същата от 2011 г.
до 2015 г. била кмет на с. ***. Не познавала Н., но знаела къде живее. Знаела
от това, което се говорело в селото, че тази жена живеела сама в нейната къща.
В селото се говорело, че за нея са се грижили Г. и неговата съпруга В..
Свидетелката посочва, че за Н. не й е искана помощ или съдействие. Това,
което знае, е, че Н. е починала в болница и последно е била при Г..
Първоинстанционния съд подробно е анализирал показанията на
свидетелите, ангажирани от ищците и тези от ответника, като конкретно е
посочил кои правнорелевантни факти са установени посредством всяка една
от двете групи свидетели и вследствие на съпоставянето им е заключил, че
показанията на първата група от свидетели не изключва тези на втората група.
Относно състоянието на Н. С. към момента на сключване на договора за
10
продажба на наследство от *** съдът изцяло е кредитирал свидетелските
показания на нотариуса, извършил нотариалното удостоверяване - В. В., като
обективни, последователни, незаинтересовани и почиващи на
непосредствените му възприятия.
В тази връзка са неоснователни възраженията на жалбоподателките за
допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в необсъждане на свидетелските показания и несъпоставянето им едни с
други и с приетото заключение относно физическото и психическо състояние
на Н. С. преди подписване на процесният договор. Неоснователни са и
оплакванията на същите, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е
зачел показанията на нотариуса на основание чл.172 от ГПК, с оглед
качеството му на лице, което удостоверява действителността и валидността на
положената заверка, че няма интерес да твърди отрицателни факти и
неизгодни такива. Относно възраженията, че показанията на нотариуса
попадат в хипотезата на чл.164 от ГПК, следва да се посочи, че с оглед
разпределената доказателствена тежест ответникът по исковете не е имал
задължение да доказва действителността на договора за продажба на
наследство.
Настоящият въззивен състав също кредитира показанията на
разпитаните свидетели, тъй като същите са преки, непосредствени, логични и
безпристрастни и са в унисон помежду си, считайки, че те са пряко относими
към предмета на доказване в настоящето производство.
По делото е прието заключение по допусната комплексна
съдебномедицинска експертиза, съгласно което вещите лица, с оглед
приложените към делото медицински документи, не могат точно да определят
здравословното състояние на Н. Т. С. от момента на постъпването й в спешен
център до смъртта й, тъй като в медицинската документация не е отразено
дали е била адекватна, проведен ли е разговор с нея или анамнестичните
данни са взети от придружителя й. Не е отразено в медицинската
документация дали е била контактна и вещите лица не могат да определят
дали е имала нормална способност говорно да изразява мислите си, както и да
проявява волята си чрез говор. Не може да се прецени дали към момента на
постъпване в спешното отделение Н. С. е могла да взема самостоятелно
решения за себе си, както и да разбира свойството и значението на действията
си и да може да ръководи постъпките си. Според вещите лице тя е била в
тежко състояние и не е можела самостоятелно да напусне болничното
заведение. Съгласно заключението с оглед описанието на физическото и
психическото здравословно състояние на Н. С. на *** от разпита на нотариуса,
същата е можела сама да постави отпечатък от палец върху документ при
11
осъзнато волево и физическо действие. Според експертите описаното в лист за
преглед на пациент в спешно отделение № 316/*** с основна диагноза,
придружаващи заболявания, анамнеза, обективно състояние, изследвания и
терапия на Н. С., могат да бъдат определени като тежко непоправимо
здравословно състояние, което е довело до нейната смърт на същия ден.
Вещите лица са отбелязали, че непосредствената причина за смъртта на С.,
както и заболяванията, предхождащи същата, не могат да бъдат посочени с
точност поради неизвършването на аутопсия.
В съдебно заседание вещото лице Ф. Т. уточнява, че информацията,
която се съдържа в листа от прегледа на пациент, е крайно недостатъчна, за да
се направи краен извод какво е било здравословното състояние на починалата
впоследствие жена. Посочени са придружаващи заболявания - сърдечна
недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност и хронична анемия, но
няма описан неврологичен статус, нито описан пълен соматичен статус.
Уточнява, че анамнезата се снема по данни на болния или на придружаващ,
като няма задължение анамнезата да се снема по данни на пациента. Посочва,
че С. е била с ниско артериално налягане към момента на приемане, като
състоянието впоследствие се е влошило и е починала. Сочи, че два часа преди
приемането в болницата може да е била и в по-добро състояние, но няма как
да се разбере това. Вещото лице уточнява, че С. е имала анемия, но не се знае
каква е била анемията и какви са били показателите й, като това заболяване
може да доведе до влошаване на общото състояние, до отпадналост, умора и
намалена работоспособност. Посочва, че пациентката е имала и левкоцитоза -
повишено ниво на белите кръвни телца, което предполага възпалителен
процес, но и от двете състояния не е могла да заболее на същия ден, като
състоянията не водят и до изпитване на някакви болки от лицето. Имала е и
лек задух, което означава, че състоянието й не е било много тежко. Посочва, че
ако пациентката е имала психическо заболяване или е била в неадекватно
състояние, това е щяло да бъде отразено в листа за преглед.
В съдебно заседание вещото лице Б. К. уточнява, че в листа за преглед
никъде не е описано, че състоянието на лицето е снето по негови данни.
Посочва, че всички хронични заболявания, които са описани в листа за
преглед, не водят до невменяемост на лицето и не могат да нарушат
психическите процеси. Сочи, че не е търсен психиатър от спешния център при
постъпването на лицето, като нищо не е наложило да бъде извикан психиатър
или невролог в случая. Уточнява, че това, което нотариусът описва като
състояние на лицето, не изключва неговата вменяемост, като лицето е могло
да вземе адекватно решение пред него. Посочва, че всяко лице на 77 години
може да има някакви промени в психичния статус, но това не изключва самата
вменяемост.
Първоинстанционния съд е кредитирал заключението по допусната
експертиза като пълно и обективно дадено; като такова го възприема и
настоящия съдебен състав.
12
Неоснователно е възражението на жалбоподателките за неправилност на
извода на вещото лице-психиатър, че Н. С. е била адекватна пред нотариуса,
след като няма данни в медицинските документи за неадекватност и нужда от
психиатър. Макар ищците да са оспорили заключението по изпълнената
съдебно-психиатрична експертиза, същите не са поискали назначаването на
повторна такава, заключението на която да е опровергало или поставило под
съмнение изготвеното вече заключение.
Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал
всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал
до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от
районния съд фактическа обстановка, поради което, окръжният съд я
възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.
В обжалваното решение районният съд обосновано и изчерпателно се е
произнесъл по всички твърдения на ищците и по всички възражения на
ответника, въз основа на обстоен и обоснован анализ на събраните по делото
доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Въззивната
инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на районния съд за
неоснователност на предявените искове, като препраща към мотивите на
решението на основание чл. 272 ГПК.
В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно наведените
във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд намира следното от правна
страна:
Не могат да бъдат споделени направените във въззивната жалба
оплаквания, че районният съд неправилно е приел, че процесният договор за
продажба на наследство от *** не е нищожен поради липса на съгласие от
страна на Н. С. за сключването.
Липсата на съгласие като основание за нищожност е въведено в чл. 26,
ал. 2, предл. второ от ЗЗД.
При наведената като основание за нищожност липса на съгласие, волята
се изразява изрично, но тя е толкова негодна, че изобщо не може да породи
правни последици. За да е налице нищожност на договора, на основание чл.
26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, следва да е налице "съзнавана липса на съгласие". В
Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ВКС,
13
ОСГТК, се посочва, че липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2
ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението
е направено при т. нар. "съзнавана липса на съгласие" (например – изтръгнато
е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като учебен
пример и др. подобни). Трайно в практиката си ВКС възприема, че липсата на
съгласие винаги се свързва със съзнателната липса на воля - при липсата на
съгласие едната или двете страни осъзнават, че външно правят изявления,
които формално осъществяват фактическия състав на договора, но без
намерение за обвързване. Липсата на съгласие следва да се преценява към
момента на сключване на договора. Предварителната и последващата липса на
съгласие са правно ирелевантни. Липсата на съгласие трябва да се съдържа в
самото волеизявление.
В настоящия случай нито от твърденията на ищците, нито от
доказателствата по делото се установява наличие на някоя от хипотезите на
лиса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. Не се твърди, респ. не се и
доказа, че при сключване на договора върху прехвърлителката Н. С. е било
оказано физическо насилие, че същата е с правно ирелевантна воля /малолетна
или поставена под пълно запрещение/ или че волеизявлението й е направено
на шега, като учебен пример или каквато и да е друга мислена уговорка. Не се
установи Н. С. при изповядване на процесната сделка да е имала съзнателна
липса на воля, т. е. същата да е съзнавала какво прави, външно да е
обективирала воля за изповядване на конкретната сделка, но вътрешно да не е
имала воля да се обвърже от клаузите на договора.
Твърди се и са ангажирани доказателства, че по принцип, а не при
изповядване на сделката, Н. С. не е имала намерение да продава наследството
си, останало от Ц. П. Б. и Т. Ц. Б., както и че е била в добро здравословно
състояние, адекватна, грамотна и е можела да се движи, които обстоятелства
са правно ирелевантни за нищожността на договора, тъй като както бе
посочено по-горе, липсата на съгласие следва да се преценява към момента на
сключване на договора и трябва да се съдържа в самото волеизявление. В тази
връзка са неоснователни възраженията на жалбоподателките за допуснато от
районния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че
съдът неправилно е приел, че показанията на свидетелите и писмените
доказателства нямат значение за спора относно физическото и психическо
състояние на Н. С. преди подписване на процесният договор, тъй като от тези
доказателства не може да бъде конкретизиран периодът от време, за който
свидетелите говорят.
14
Събраните по делото доказателства установяват, че при изповядване на
сделката Н. С. е изразила правно валидна воля да извърши разпореждането с
наследството си, оставено от Цено Бешков и Тодор Бешков, в полза на
ответника Г. Х. Г., като е отговаряла положително на въпросите, които
нотариусът й е задавал във връзка с подписването на договора, като е
разбирала това, което я питал, и е удостоверила тази своя воля чрез поставяне
на отпечатък от палеца си върху договора. Този извод на съда се основава на
показанията на незаинтересовано от изхода на делото лице - свидетеля В. В. –
нотариуса, който е изповядал сделката, и който единствен от всички свидетели
установява състоянието на Н. С. към момента на сключване на договора за
продажба на наследство от ***, като доказателствената сила на показанията
му не се опровергава или разколебава от другите събрани по делото
доказателства. Напротив, последните намират потвърждение и в
констатациите на вещите лица по допуснатата комплексна
съдебномедицинска експертиза, че физическото и психическото здравословно
състояние на Н. С. на ***, описано в наличната по делото медицинска
документация, е позволявало на същата сама да постави отпечатък от палец.
Относно възраженията на жалбоподателките за заинтересованост на
свидетеля В. В., освен изложеното по-горе, следва да се посочи, че в тежест на
ищците е да докажат липсата на воля от страна на Н. С. към датата на
сключване на договора, а ролята на този свидетел на ответника е само да
потвърди фактите, удостоверени вече от нотариуса, а именно изразената от Н.
С. воля да се обвърже от клаузите на сключения от нея договор.
Въз основа на изложените по-горе мотиви, съдът намира, че сключеният
договор за продажба на наследство от ***, с който Н. Т. С. е продала на
ответника Г. Х. Г. като съвкупност от права и задължения наследството си,
оставено от Ц. П. Б. и Т. Ц. Б., не е нищожен поради липса на съгласие от
нейна страна за сключването му.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателките за нищожност на
процесния договор за продажба на наследство поради липса на предписана от
закона форма - основание по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД, обосновано с
нищожност на нотариалното удостоверяване поради нарушаване на
разпоредбите на чл.589, ал.2 вр. с чл.578, ал.4 и 5 ГПК и чл. 579, ал.2 ГПК -
относно личното явяване на страните в канцеларията на нотариуса,
15
потвърждаване от тях, че са разбрали съдържанието на документа, върху
който се полагат техните подписи и съответно полагането на такива върху
документа, което да е удостоверено от нотариуса и относно невъзможността
на някоя от страните да подпише документа поради неграмотност или
недъгавост.
По делото не е спорно и от събраните гласни и писмени доказателствени
средства, вкл. извлечение от ведомост за получена рента от ЕТ „З. М.“ за
2012/2013 г. и договор за доброволна делба на поземлени имоти от 24.07.2007
г., се установява, че Н. С. е била грамотна и е могла да се подписва, както е
приел и районният съд. В тази връзка е неоснователно възражението във
въззивната жалба за необсъждане от районния съд на представените по делото
писмени доказателства, касаещи грамотността и възможността на Н. С. да се
подписва (липса на недъгавост).
И тук следва да се изтъкне, че възможността/неъзможността на
продавачката по договора да се подписва следва да се преценява към момента
на сключване на договора. Предварителната и последващата такава
възможност/неъзможност са правно ирелевантни.
Правилата относно удостоверяването на подпис върху частен документ
се съдържат в разпоредбите на чл. 589, ал. 2 ГПК, препращащ към чл. 578, ал.
4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582 – 585 ГПК, чл. 589, ал. 3 ГПК, препращащ към
чл. 582 ГПК и в чл. 589 ГПК. Съобразно същите при удостоверяване на
подпис върху частен документ, когато някое от участващите лица не може да
подпише поради неграмотност, то следва да положи върху документа
отпечатък от десния си палец, а при невъзможност – от някой друг пръст, след
което в документа се отбележи с кой друг пръст е сложен отпечатъкът и
причината за това /чл. 589, ал. 2 във връзка с чл. 579, ал. 2 и чл. 189, ал. 1
ГПК/. Или полагането на отпечатък от десния палец е алтернатива на
невъзможността да се положи подпис поради неграмотност, предвидена в
защита на интересите на лицата, като несъблюдаването на тази форма на
договора е основание за нищожност на сделката съгласно чл. 26, ал. 2,
предложение трето ЗЗД.
Относно предпоставките за приложение на процедурата по чл. 579, ал. 2,
във вр. с чл. 189, ал. 1 ГПК в трайната си практика ВКС приема, че под
недъгавост по смисъла на закона следва да се има предвид такова физическо
увреждане, вродено или придобито, в резултат на което лицето или изобщо не
16
може да положи подпис или е в невъзможност да положи идентифицируем
такъв, вкл. когато болестното нарушение на двигателната способност на
ръката не е пълно. Недъгавостта като понятие е по-стар термин на
инвалидността и представлява синоним на тази дума, както и слабост,
неспособност, некадърност, несръчност, недееспособност, неумелост, или тя
включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид
недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето. Може да се направи извод
следователно, че „недъгавост“ по смисъла на цитираната разпоредба означава
всяка хипотеза, при която по една или друга причина едно лице физически не
е в състояние да положи подпис.
Преценката за точното прилагане на правилата досежно нотариалните
производства принадлежи на нотариуса, извършващ съответното нотариално
удостоверяване. Според същите, при извършване на нотариални
удостоверявания нотариусът няма задължение да изпитва лицето дали е
грамотно или не, поради което твърдението, че то не може да се подпише
следва да изхожда от самото лице – едва при наличие на такова твърдение или
на други обективни данни, че лицето е неграмотно и не може да се подпише,
на основание чл. 589, ал. 2 ГПК следва да приложи разпоредбата на чл. 189,
ал. 1 ГПК, регламентираща изискването вместо подпис лицето да положи
отпечатък от десния си палец.
В случая от показанията на свидетеля В. В. - нотариусът, извършил
нотариалното удостоверяване, се установява, че върху договора е положен
отпечатък от палеца на Н. С. поради невъзможност същата да изпише
саморъчно трите си имена, вследствие на нейната старост, немощ и тежкото
здравословно състояние, в което се е намирала към момента на сключването
на сделката, както и че същата е заявила, че не може да изпише трите си
имена. Тези показания на свидетеля не са оборени от останалия събран по
делото доказателствен материал и същите следва да се ценят като обективни и
логични.
Неоснователно е и възражението, че нотариусът е имал задължение да
посочи при нотариалното удостоверяване причината за полагане на десния
палец на лицето. Както е изтъкнал районният съд в решението си с посочване
и на приложима в случая съдебна практика, причините за извършване на
нотариалното удостоверяване чрез полагане на отпечатък следва да се
посочат, само ако не може да се постави отпечатък от десния палец, какъвто
не е разглежданият в настоящата хипотеза случай. Прилагането на
процедурата по чл. 579, ал. 2, във вр. с чл. 189 ГПК не е обусловено от
провеждане на доказване, обуславящо извода на нотариуса, че лицето не е в
състояние да положи подписа си.
Възражението за нищожност на нотариалното удостоверяване на
подписа на прехвърлителката върху процесния договор от ***, поради
неспазване на разпоредбата на чл. 573, ал. 3 ГПК (непосочване от нотариуса
17
на причината за извършване на нотариалното действие извън канцеларията
му), също е неоснователно. Разпоредбата на чл. 573, ал. 3 ГПК е диспозитивна
и предвижда, че другите нотариални действия /извън подлежащите на
вписване нотариални актове, които се издават само в канцеларията на
нотариуса в работно време/, могат да се извършват и вън от канцеларията и в
неработно време, когато уважителни причини пречат за явяването на
участващите в удостоверяването лица в нотариалната канцелария или налагат
незабавното извършване на нотариалното действие. Нормата обаче не
предвижда изискване за посочване от нотариуса на уважителните причини по
смисъла на чл. 573, ал. 3 ГПК, когато нотариалното удостоверяване е
извършено извън нотариалната канцелария. От друга страна, законът, в
разпоредбата на чл. 576 ГПК, не предвижда нарушаването на разпоредбата на
чл. 573, ал. 3 ГПК като основание за нищожност на нотариалното действие.
Предвид изложеното, нотариалното удостоверяване на подписа на
прехвърлителката върху процесния договор от ***, не е нищожно, поради
неспазване на чл. 573, ал. 3 ГПК.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че нотариалното
удостоверяване на подписа на Н. С. в атакувания договор не е нищожно, а от
тук и че обективираното в него изявление на същата не е невалидно поради
това, че не е спазена предписаната в закона форма. Следователно процесния
договор от *** не е нищожен и на второто посочено в исковата молба
основание - поради липса на предписаната от закона форма по чл. 26, ал. 2 пр.
3 от ЗЗД.
По отношение на отхвърлянето на евентуалните искове по чл.30 и чл.31
от ЗЗД от първоинстанционния съд във въззивната жалба са изложени
единствено оплаквания за дадена неправилна правна квалификация, поради
което, съгласно чл.269, изр. второ ГПК, съдът е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият състав счита тези оплаквания за неоснователни.
Предметът на делото е спорното материално субективно право -
претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и
петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от
съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Съобразно изложените в
исковата молба обстоятелства като основание на предявения иск и
отправеното до съда искане, настоящата инстанция приема, че
18
първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на
предявените претенции по чл.30 и чл.31 от ЗЗД.
Твърденията в исковата молба и в допълнителната такава с вх. №
6737/02.06.2023 г., че Н. С. е била в невъзможност да даде каквото и да е
съгласие доброволно и безусловно за сключване на договора, но и че е
възможно същото съгласие от нея да е изтръгнато насила, без съзнавана от нея
воля и съгласие, с оглед физическото й състояние на отпадналост и
безпомощност, че в това си състояние не е могла да разбере съдържанието на
договора, че отпечатъкът на десния палец е възможно да е поставен при
несъзнавано съгласие, тъй като към момента на сключване на сделката Н. С.
не е била в състояние да разбира свойството и значението на действията си и
да ги ръководи поради тежкото си здравословно състояние, че отпечатъкът от
десния палец е възможно да е поставен и чрез насилие - принуда да сключи
сделката, за да й бъде оказана помощ за оцеляването й, което е възбудило у
нея в този момент основателен страх, като принудата е могла да бъде от
другата страна по договора или трето лице, както и направените искания да
бъде обявен сключеният договор за унищожаем, тъй като при сключването му
Н. С. не е могла да разбира и ръководи действията си на основание чл. 31 ЗЗД,
респ. е била принудена да го сключи поради основателен страх на основание
чл. 30 ЗЗД, сочат на предявени в условията на евентуалност искове с правно
основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД и чл. 27, предл. 5, във вр. с чл. 30 ЗЗД, по които
съдът се е произнесъл.
В обобщение, всички наведени във въззивната жалба оплаквания и
възражения са били подборно и детайлно обсъдени от районния съд в
обжалваното решение, като мотивите, които той е изложил, произнасяйки се
по тях, се споделят напълно от въззивния съд.
В заключение съдът намира, че районният съд правилно и
законосъобразно е отхвърлил предявените от ищците четири иска за
обявяване на нищожност и съответно за унищожаване на процесния договор
за продажба на наследство от ***, сключен между Н. Т. Х. като продавач и Г.
Х. Г. като купувач.
Като се присъединява изцяло към мотивите на първостепенния съд и
препраща към тях по реда на чл. 272 ГПК, окръжният съд намира, че
първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден.
19
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 273 ГПК
и предвид изричното искане в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за въззивното производство в размер 1500 лв. адвокатско
възнаграждение, съгласно списъка за разноски по чл.80 от ГПК и договор за
правна защита и съдействие от 28.05.2024г.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивниците не се
следват разноски за въззивното производство.
Относно обжалваемостта на въззивното решение:
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК по искове за
съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на
окончателен договор цената на иска се определя според стойността на
договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот, цената
на иска се определя по правилото на т. 2 - според размера на данъчната оценка
или на пазарната цена на вещното право. Договорът за продажба на
наследство има за предмет имуществена съвкупност, която може да включва
освен права, също и задължения и фактически отношения, които са били
притежание на наследодателя към момента на откриване на наследството. Тъй
като не отделен имуществен обект, а имуществената съвкупност се прехвърля
на приобретателя по този договор, то неговата цена не може да бъде
определена съобразно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като активите и
пасивите, които съставляват наследствената маса, не могат да бъдат предмет
на данъчна или пазарна оценка по смисъла на тази разпоредба. Ето защо,
когато с предявената искова молба се претендира прогласяване нищожност на
договор за продажба на наследство, искът има за цена размера на продажната
цена по този договор. В този смисъл са Определение № 463 от 8.12.2016 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 5009/2016 г., III г. о., ГК и Определение № 306 от
28.02.2011 г. на САС по ч. гр. д. № 549/2011 г., ГК, 1-ви с-в.
В случая продажната цена по договора за продажба на наследство от ***
е в размер 500,00 лева, която сума е под очертания с разпоредбата на чл. 280,
ал. 3 ГПК минимален праг за касационно обжалване по граждански дела. По
20
изложените съображения настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид гореизложеното, на основание чл.272 ГПК, Врачанският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 195/05.04.2024 г. постановено по гр.д. №
966 от 2023 г. по описа на Районен съд - Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т. Б. И., ЕГН: **********, и И.
Б. И., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г. Х. Г., ЕГН: ********** сумата
1500 лева, представляваща деловодни разноски във въззивното производство
за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21